Димитър Пенев: Българският футбол е в засада!
Легендата на българския футбол - Димитър Пенев, бе посетител в предаването " Тази заран ", където разяснява редица тематики в българския футбол.
" Слава Богу съм обикновено. На тези години се усещам към момента добре. Мисля за спорта, най-много за футбола. В последните години изостава, в засада е. Трябва да се стегнем, да бъдем в офанзива - по-добри мачове, по-добро класиране. Мисля, че по-важно е да има доверие и на по-младите, и на по-опитните футболисти, с цел да излезем от този застой. Имаме фрагменти. Най-важното е управлението и треньорите да са в една посока, да не прескачат редовете ", поучава Пенев.
" Благодарение и на родители, на семейство, на поддръжката. През тези 75 години сме минали доста стадии. Оставил съм история още като дете, като младеж, като юноша. Доста време прекосих във футбола - и като треньор, и в други страни. Това всичко е оставило мемоари в мен. Доста мои близки сътрудници и другари споделят: " Драсни няколко реда, ние ще допълним ". До последно футболът ще бъде моят живот. Доста премеждия са минали през главата. Мисля, че след 10 години, в случай че сме живи и здрави, още веднъж да допълним тази книга с няколко реда ".
Пенев разяснява и разликите сред своето потомство и днешните футболисти, като посъветва да се отделя по-голямо значение на спорта в учебните заведения.
" Имаме доста положителни деца. Ръководните органи - Футболният съюз, клубовете, би трябвало да възвърнат няколко точки във връзка с учебните заведения. Последните 10 години няма състезание на футбол. Има състезание на криене да пушим цигари и да не се явяваме на предметите. Това е точка 1, която ми се набива в погледа, когато минавам по улицата и виждам, че децата не са на площадките, а с цигарата и със сокове. Когато имаш качества и предпочитание, а и предпочитание на родителите да отиваш на даден тип спорт... "
Въпреки че футболът се е трансформирал в бизнес в днешно време, Пенев на драго сърце си спомня първата си по-сериозна награда от 100 лева
" От някоя сладкарница, магазин сме купили някоя вафличка. Българинът обича да задава въпрос " Колко взимаш? ". 1963 година, когато станахме първенци - 100 лева, доста пари за възрастта, на която бях аз. Смятам, че бяха по-спокойни и дисциплинирани футболистите. Селският труд е много тежък, градският - също. Свободата не беше толкоз лесна за младите деца, тъй като постоянно има 1-2 точки, които би трябвало да се свършат. Ако не си ги приключил, има някакво наказване ".
" Бях към този момент след 33 години, когато ми споделиха, че би трябвало да спра да упражнявам. Какво ще вършим? Един от началниците сподели, че ще бъда в двора на работа. Такива наредби са излезли - на заседание, по двойки, по тройки, да създадат на някой юноша, непосредствен родственик на началството. Моята скица беше точна - доста мачове, народен тим, клубно... Има си правила. Един треньор би трябвало да има престиж, да има доста образци от футбола. Да не го пишем в книгите, би трябвало да се предават стадии, генерации ", съобщи той.
" В настоящо време гениите се виждат от доста хора. По-малко бяха рекламите в телевизия, радиото. Всичко това, което се стига до даден футболист - качествата се виждат, предават се. Той към този момент играеше в пловдивските тимове. Най-близкото запознанство - в " Харманли " отиде от Пловдив. Срещнахме се, когато " Харманли " би " Димитровград " с гол от дузпа. Последваха диалози с вратаря Йорданов и след края на шампионата мина като постоянен боец ", сподели още Пената.
Пенев се върна в лятото на 1994 година, когато националните станаха четвърти в света.
" Вярвахме, тъй като тогава моите момчета играеха в доста мощни европейски тимове - в Испания, Англия, Португалия. Бяха титуляри и това даваше добър образец за младото потомство. Припомних им техните диалози, приказки, когато самостоятелно разговаряха, когато правихме разбори, анализ след дадена подготовка или мачовете. Този мач с Нигерия ненадейно в този стадий да загубим. Случват се тези неща. Следващия мач показахме, че имаме добър материал, добър колектив и не изпуснахме отношението да сме треньори и ръководители, а не се вляхме в тяхното мислене на футболисти. Това беше една разлика, която способства за крачката напред ", спомня си експертът.
" Това са конфигурация и изненада. Беше забавен случай. Дори американците в градинката желаеха да заплащат по едно кюфтенце. Имахме отмора този ден и накарахме майстора в съдействие с хотела да възпламенят скарата. Те бяха от България, замразени още при пътуването. Всеки един тим си има майстор-готвач. Той към момента е жив, в Търново живее. Това беше едно разтоварване. Всичко е работа и взаимоотношения. Треньорът да си знае своите отговорности и власт, а изпълнителите също. Това е един колектив, който би трябвало да бъде не стоманен, а железен - точни приказки, тъкмо отношение, да няма сърдитковци ".
" Истинските управления би трябвало да се виждат. Тук в този момент работим малко под прикритие. След 3 години ли ще бъде конгресът? Как се вземат решение въпросите за клубните тимове? Виждате, че клубните тимове имат потребност от помощ. 1 година се разяснява - конгрес, няма конгрес, осъществяване на министъра на спорта, той взима отношение. Всеки може да застане отпред на Българския футболен съюз. Не мога да дефинира. Българинът обича: " Аз, пък след мен мой другар и родственик ". В това число няма да се поставям. Крайно време е да се решат тези въпроси, с цел да има някаква изясненост в българския футбол. Единствено виждате - българските юноши, които вървят добре от 1-2 години. Няма да изтъквам треньорите, с цел да не се гордеят. Ние сме българи и чакаме да създадем триумф ".
" Слава Богу съм обикновено. На тези години се усещам към момента добре. Мисля за спорта, най-много за футбола. В последните години изостава, в засада е. Трябва да се стегнем, да бъдем в офанзива - по-добри мачове, по-добро класиране. Мисля, че по-важно е да има доверие и на по-младите, и на по-опитните футболисти, с цел да излезем от този застой. Имаме фрагменти. Най-важното е управлението и треньорите да са в една посока, да не прескачат редовете ", поучава Пенев.
" Благодарение и на родители, на семейство, на поддръжката. През тези 75 години сме минали доста стадии. Оставил съм история още като дете, като младеж, като юноша. Доста време прекосих във футбола - и като треньор, и в други страни. Това всичко е оставило мемоари в мен. Доста мои близки сътрудници и другари споделят: " Драсни няколко реда, ние ще допълним ". До последно футболът ще бъде моят живот. Доста премеждия са минали през главата. Мисля, че след 10 години, в случай че сме живи и здрави, още веднъж да допълним тази книга с няколко реда ".
Пенев разяснява и разликите сред своето потомство и днешните футболисти, като посъветва да се отделя по-голямо значение на спорта в учебните заведения.
" Имаме доста положителни деца. Ръководните органи - Футболният съюз, клубовете, би трябвало да възвърнат няколко точки във връзка с учебните заведения. Последните 10 години няма състезание на футбол. Има състезание на криене да пушим цигари и да не се явяваме на предметите. Това е точка 1, която ми се набива в погледа, когато минавам по улицата и виждам, че децата не са на площадките, а с цигарата и със сокове. Когато имаш качества и предпочитание, а и предпочитание на родителите да отиваш на даден тип спорт... "
Въпреки че футболът се е трансформирал в бизнес в днешно време, Пенев на драго сърце си спомня първата си по-сериозна награда от 100 лева
" От някоя сладкарница, магазин сме купили някоя вафличка. Българинът обича да задава въпрос " Колко взимаш? ". 1963 година, когато станахме първенци - 100 лева, доста пари за възрастта, на която бях аз. Смятам, че бяха по-спокойни и дисциплинирани футболистите. Селският труд е много тежък, градският - също. Свободата не беше толкоз лесна за младите деца, тъй като постоянно има 1-2 точки, които би трябвало да се свършат. Ако не си ги приключил, има някакво наказване ".
" Бях към този момент след 33 години, когато ми споделиха, че би трябвало да спра да упражнявам. Какво ще вършим? Един от началниците сподели, че ще бъда в двора на работа. Такива наредби са излезли - на заседание, по двойки, по тройки, да създадат на някой юноша, непосредствен родственик на началството. Моята скица беше точна - доста мачове, народен тим, клубно... Има си правила. Един треньор би трябвало да има престиж, да има доста образци от футбола. Да не го пишем в книгите, би трябвало да се предават стадии, генерации ", съобщи той.
" В настоящо време гениите се виждат от доста хора. По-малко бяха рекламите в телевизия, радиото. Всичко това, което се стига до даден футболист - качествата се виждат, предават се. Той към този момент играеше в пловдивските тимове. Най-близкото запознанство - в " Харманли " отиде от Пловдив. Срещнахме се, когато " Харманли " би " Димитровград " с гол от дузпа. Последваха диалози с вратаря Йорданов и след края на шампионата мина като постоянен боец ", сподели още Пената.
Пенев се върна в лятото на 1994 година, когато националните станаха четвърти в света.
" Вярвахме, тъй като тогава моите момчета играеха в доста мощни европейски тимове - в Испания, Англия, Португалия. Бяха титуляри и това даваше добър образец за младото потомство. Припомних им техните диалози, приказки, когато самостоятелно разговаряха, когато правихме разбори, анализ след дадена подготовка или мачовете. Този мач с Нигерия ненадейно в този стадий да загубим. Случват се тези неща. Следващия мач показахме, че имаме добър материал, добър колектив и не изпуснахме отношението да сме треньори и ръководители, а не се вляхме в тяхното мислене на футболисти. Това беше една разлика, която способства за крачката напред ", спомня си експертът.
" Това са конфигурация и изненада. Беше забавен случай. Дори американците в градинката желаеха да заплащат по едно кюфтенце. Имахме отмора този ден и накарахме майстора в съдействие с хотела да възпламенят скарата. Те бяха от България, замразени още при пътуването. Всеки един тим си има майстор-готвач. Той към момента е жив, в Търново живее. Това беше едно разтоварване. Всичко е работа и взаимоотношения. Треньорът да си знае своите отговорности и власт, а изпълнителите също. Това е един колектив, който би трябвало да бъде не стоманен, а железен - точни приказки, тъкмо отношение, да няма сърдитковци ".
" Истинските управления би трябвало да се виждат. Тук в този момент работим малко под прикритие. След 3 години ли ще бъде конгресът? Как се вземат решение въпросите за клубните тимове? Виждате, че клубните тимове имат потребност от помощ. 1 година се разяснява - конгрес, няма конгрес, осъществяване на министъра на спорта, той взима отношение. Всеки може да застане отпред на Българския футболен съюз. Не мога да дефинира. Българинът обича: " Аз, пък след мен мой другар и родственик ". В това число няма да се поставям. Крайно време е да се решат тези въпроси, с цел да има някаква изясненост в българския футбол. Единствено виждате - българските юноши, които вървят добре от 1-2 години. Няма да изтъквам треньорите, с цел да не се гордеят. Ние сме българи и чакаме да създадем триумф ".
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ