Легендарният волейболист Теодор Салпаров гостува в предаването Код Спорт“ по

Легендарният волейболист Теодор Салпаров гостува в предаването „ Код Спорт “ по RING. 

Либерото на Хебър (Пазарджик) показва феноменално равнище на игра и на 40-годишна възраст. 

Звездата и съотборниците му ще вземат участие в групите на Шампионска лига за втора поредна година, а Салпаров не е затворил вратата и към връщане в националния тим. Предлагаме акценти от изявлението със Салпаров:
Теодор Салпаров: Националният тим на България не е затворена страница за мен
- Коя е най-тежката ти загуба като играч? Давам ти образец – към този момент виждаш по какъв начин сбъдваш една твоя фантазия и внезапно всичко това изчезва…

- Веднага ще ти кажа. Това е едно нещо, за което съм повече от сигурен, когато Матей (Казийски) и Радо (Стойчев), и аз, и още няколко момчета след олимпийската подготовка скочихме за една идея. Тя не се случи, в същото време аз заявих предпочитание да отида да играя на олимпиадата. Но за това нещо най-вече скърбя, тъй като, в случай че беше Матей Казийски в тима, съм повече от сигурен, че щяхме да имаме най-малко пет-шест медала, не знам с какъв цвят и сигурно два-три финала на огромно състезание. Това дори неотдавна си приказвах с Виктор Йосифов, че поради този скандал, без значение кой е отговорен и кой не е отговорен, пострада българският народен тим. За страдание, не разбрахме освен ние, спортистите, изобщо всички българи дали в политиката, дали в спорта, че когато България е единна, прави чудеса и има огромни триумфи. А когато сме разединени или си гоним нашите цели и егото ни пречи, в никакъв случай не сме имали резултати. За страдание, това е една тъга, която остана в мен и нещо, което ужасно доста ме тормозеше. Можеше в действителност този народен тим да направи велики неща още няколко години.

- Тази седмица тимът на Хебър, част от който си и ти, стартира присъединяване си в груповата фаза на Шампионска лига. Какви са упованията към вас?

- Аз упованията на хората не мога да знам какви са, само че знам какви упования мога да имам на база на моя опит. Отборите са три-четири съсловия над тези, против които играхме в квалификациите досега. Това мен ме радва и като играч на тези години ме окуражи да покажем аз и моите сътрудници най-хубавото от себе си. Основната цел в Европа я свършихме – да влезем още веднъж в групите, което е мъчно постижимо и не знам хората дали си дават равносметка, че Хебър е единственият тим в България, който две следващи години минава през квалификации, с цел да стигне до групите. Преди единствено с ЦСКА съм играл в Шампионска лига, от българските имам поради. Тогава се класирахме по право непосредствено в групите на Шампионска лига, тъй като имахме по рейтинг точки, след това по този начин бяха и Марек. Така че това е доста почтено за почитание и доста се веселя, че нашият тим потвърди, че предходната година не е било инцидентно това влизане.

- Какво липсва в българското състезание?

- Класа. Според мен има още доста български състезатели, които отиват в чужбина за не толкоз сериозна разлика във финансите, а могат да бъдат доста по-полезни тук и да се сътвори едно доста по-конкурентно състезание, с цел да порастват всички млади състезатели нагоре и с цел да бъде добре за националния тим. То всичко потегля от клубния волейбол. Това може би дефицита.

- Защо се провалихме на международното състезание по волейбол? Само треньорът Ники Желязков ли е отговорен за това, че реши да заложи на най-вече млади играчи?

- Според мен минимум би трябвало да виним треньора Николай Желязков, тъй като да си приказваме действително, за три-четири месеца не може да се дефинира дали е вярна работата на един треньор или не. Моят опит от това, което съм научил през годините дали е клубен тим, дали е народен тим, с каквато и селекция да си, с цел да действа системата на игра, която е приложена от треньора, се изискват най-малко два-три месеца. Така че доста мъчно бихме дали оценка на Ники Желязков за това лято с националния тим. Като сложим и факторите, че от водещите и най-опитните състезатели не играха в Лигата на нациите, единствено с една подготовка от 20 дни да отидеш на международно състезание, видяхме какво стана. По-скоро би трябвало от първия ден на лагера в националния тим, който и да е треньор, да откликнат всички състезатели, да бъдат в тима. Ясно ми е, че и аз като играч през годините в националния тим и натовареното състезание в чужбина, което съм играл, желаеме отмора, само че почивката отново може да бъде с тима, като не играеш във всеки мач, да пропускаш някоя подготовка, само че да бъдеш част от колектива и да си вътре. Само по този начин може да се структурира един добър колектив и да има резултат в края на интервала с националния тим. Това постоянно е или европейско, или международно състезание през септември или октомври.

- Пламен Константинов е новият селекционер на един от най-обичаните тимове в България. Имахте ли към този момент диалог за твое вероятно завръщане в отбора на „ лъвовете “?

- Имахме в действителност. Обади ми се, говорихме в детайли. Аз му споделих, че националният тим не е затворена страница за мен, тъй като в случай че има в действителност голяма потребност от мен, аз бих се върнал и бих му оказал помощ с моя опит. Националният тим беше този, който ми даде поле за изява да ме видят в чужбина и да си намеря положителни тимове на открито и да направя тази кариера, която я имам към този момент зад тила си. Като свърши шампионата, ще имаме още един диалог. Тогава към този момент ще забележим в действителност моето завръщане дали ще стане, или няма да стане факт, тъй като то зависи от доста фактори. Но аз съм сигурен, че Пламен, познавайки го, той е доста придирчив и ще направи по този начин, че от първия ден всички най-хубави състезатели да бъдат в националния тим. И остарели, и млади и най-много да бъдат стимулирани да дадат всичко от себе си, тъй като в действителност би трябвало да се оказва помощ на националния тим и на младите момчета. Полека-лека да се върнат триумфите, които ги имахме през годините.

- Кога националният тим на България още веднъж ще е фактор в международния волейбол?

- Не считам, че е надалеч. На база на това, което се вижда в гарнитурите надолу, има страхотни деца, към този момент някои от тях са мъже. Вижда се огромният капацитет. Въпросът е, че би трябвало да демонстрират една непоклатимост, техните качества във всеки един мач и да нямат спадове – един мощен мач, един слаб. Най-малкото, аз постоянно съм казвал, че един играч, който е неосезаем, значи си прави прелестно работата.