В лицето на Иван Радулов и България оставя следа в шаха
Легендарният български шахматист Иван Радулов навърши 80 години.Роден в град Бургас на 7 януари 1939 година, Радулов научава разпоредбите на играта от татко си, който е преподавател по математика. Увлечението по играта е от ученическите му години, само че първите му по-значими изяви са в София, където идва да учи строително инженерство в МЕИ. Страстта му към шахмата е огромна и съвсем всеки ден Иван посещава столичния шахматен клуб на „ Раковска ” и „ Аксаков ”. Самоук гений, още тогава Радулов впечатлява с острата си и истинска игра; разчита бързо и тъкмо разновидности и санкционира всяка неточност на противниците. Пробивът му в елитния шахмат е през 1961 г, когато се класира за финала на Републиканското състезание в София и провокира сензация, като разделя 3-5 място и покрива условията за занаятчия на спорта. Радулов е извикан в националния тим на България и това е началото на дългата му и сполучлива кариера. През 70-те години на ХХ век, той е безспорният шахматист №1 на България, водач на българския шах, като лишава факлата на шампионата от друга шахматна легенда, пловдивчанина Георги Трингов. Радулов печели четири самостоятелни шампионски трофеи (1971, 1974, 1977 и 1980) и едно второ място, дружно с Пейчо Пеев, след Евгени Ерменков; шест пъти взе участие в Световните студентски шампионати - най-хубавото му достижение е в Хелзинки (1961 г.), където става победител на първа дъска с резултат 10 точки от 12 партии. През годините Иван Радулов се потвърждава като извънредно виновен и потребен играч, който се бори до дъно и е подготвен да се жертва за тима. Участва в 21 държавни отборни шампионати и 6 пъти печели златните медали с тимовете на „ Академик ” и „ Славия ”. Състезава се и в осем шахматни Олимпиади и е съществена фигура в отбора (заедно с Бобоцов, Трингов, Пъдевски, Коларов и Пеев), който в Лугано (1968 г.), реализира най-високото класиране в шахматната си история на България - бронзови медали. Той е третият български гросмайстор след Милко Бобоцов и Георги Трингов. Впечатляващи са и интернационалните му турнирни победи от това време - в Торемолинос-1971 (дележ с Мигел Кинтерос), Хелзинки-1972, Монтила-1974 - пред извънредно мощна конкуренция, в това число Любомир Кавалек (Чехословакия), Хелмут Пфлегер (ФРГ), Мигел Кинтерос (Аржентина), Флорин Георгиу (Румъния) и Улф Андерсон (Швеция), Баймок-1975 (дележ със сръбските шахматисти Милан Матулович и Милан Вукич), Монтила-1975 (дележ с Лев Полугаевски) и Кикинда- 1976. В интервала 1989-1994 година Иван Радулов е треньор на националния тим в две Олимпиади и две Европейски отборни шампионати. През 1984 година в Солун, 1984 година дружно с Румен Ангелов е част от треньорския екип, който изведе българския женски олимпийски тим до сребърните медали. Последният огромен триумф на Иван Радулов беше единствено преди пет години, през 2013 година в Пловдив, когато 75-годишният гросмайстор показва юношески плам, безстрашие и висока класа и преодоля конкуренцията на десетки изтъкнати гросмайстори като Юрий Балашов, Евгени Свешников, Душан Райкович, Петър Великов и Евгени Ерменков, с цел да завоюва Европейското състезание по интензивен шахмат за ветерани. За заслугите си към българския шахмат Радулов е почетен със званията „ заслужил треньор ” и „ заслужил занаятчия на спорта ”. Позицията на първата диаграма , която е от партията сред Иван Радулов и Мигел Кинтерос (Холандия, 1973 г.), е красноречива илюстрация на атакуващото майсторство на Радулов (с белите). Всички бели фигури са ориентирани към черния цар. Как бихте играли?
Позицията на втората диаграма е от партията Иван Радулов- Семко Семков (София, Републиканско състезание 1977 г.) Виждате ли по какъв начин белите (Радулов) могат да завоюват материално предимство?
