Лазурния бряг през 30-те: между безметежния живот и борбата за оцеляване
Легендарната френска фешън дизайнерка Коко Шанел (1883 - 1971) е в центъра на документалната хроника на Ан де Кърси " Ривиерата на Шанел: Живот, обич и битка за оцеляване на Лазурния бряг (1930 - 1944) ". Базирайки се на многочислени проучвания, английската документалистка връща лентата обратно - годините директно преди Втората международна война и живота на известните, който си отдъхва на френската Ривиера.
Въпреки че в центъра на историческия роман е тогавашната фешън законодателка Коко Шанел, в книгата са разказани любопитни и от време на време пикантни истории за обич и ненавист, за великолепие и разкош. Герои в " Ривиерата на Шанел " са Салвадор Дали, Съмърсет Моъм, Олдъс Хъксли, Хърбърт Уелс, Уинстън Чърчил, Пабло Пикасо, Ремарк и Марлене Дитрих, Едит Уортън, Игор Стравински, Едуард VIII и други известни персони.
Ан де Кърси не пропуща да осветли и тайните, измените, свадите, хазарта и опиатите, които известните и богатите прикриват под блестящия воал на лудите празненства, първокласните яхти и големите имения. Но този привлекателен свят е прекомерно покрай разрухата. Макар и френската Ривиера да отнася жителите си надалеч от вълненията, които тресат останалата част от Европа, сянката на войната безмилостно застига и нейните слънчеви крайбрежия.
В смразяващи елементи се разказва по какъв начин за броени месеци Франция се предава на германците и шумните купони и нощите в казината отстъпват място на ужасите на Холокоста, концлагерите и разселването на хиляди фамилии по време на Втората международна война. А погледнат през призмата на войната, обликът на Коко Шанел също става надалеч по-многопластов и оспорван. Освен невероятните ѝ достижения и метода, по който трансформира стилния свят и известната просвета, Ан де Кърси обръща внимание и на антисемитските ѝ възгледи, на съдействието ѝ с нацисткия режим и по едно и също време с това - със Съпротивата.
" Силна и въздействаща, впечатляваща в дълбочината си и вещия си нюх към детайла, " Ривиерата на Шанел " е доста повече от история за клюките от живота на богатите и известните по време на златната епоха на брега на Франция през XX век. С удивителен обсег и задълбочени изследвания Ан де Кърси построява комплициран и ослепителен етюд на една турбулентна ера, след която светът в никакъв случай не е същият ", означават от " Сиела ".
" Ривиерата на Шанел: Живот, обич и битка за оцеляване на Лазурния бряг (1930 - 1944) " излиза на британски през 2019 година Преводач на българското издание е Зорница Русева.
Из " Ривиерата на Шанел " от Ан де Кърси
ПРОЛОГ
Ривиерата на ШанелС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
През лятото на 1938 година най-нашумелият въпрос на Ривиерата не е какъв ще бъде идващият ход на Германия, а дали човек следва да направи поклон към херцогинята на Уиндзор, или не.
По-малко от две години са минали, откогато херцогът е абдикирал от трона на Англия, с цел да се ожени за (по личните му фамозни думи) " дамата, която обичам ", само че ѝ е отказана купата " Нейно Кралско Височество " - основно тъй като Уолис Симпсън към този момент се е развеждала два пъти и никой не знае дали няма да го направи за трети път. А тази купа би била съпроводена с нуждата от въпросния поклон.
Дали реверансът - херцогът упорства брачната половинка му да бъде удостоена с тази респект - ще надделее над статуквото и мнението на някои, че нито един от двамата не го заслужава?
Било напълно подходящо те също да посетят Ривиерата - тази блестяща, златиста, обляна в слънце крайбрежна линия, фамозна с разюздани развлечения, където никой не се задълбочава в предишното на другите. Тук всяка година се събират богатите, известните, красивите и ексцентричните, с цел да плуват, да залагат и да се любуват на слънцето по един хедонистичен метод, който по това време наподобява безконечен. Колкото до възможната опасност от Германия - въпреки всичко Франция е предпазена от непревземаемата линия " Мажино ", нали по този начин?
През това лято наподобява по този начин, все едно всичко това ще продължи вечно. В началото на 30-те години Франция е изпълнена със самочувствие. Страната е на върха в региона на изкуството, нейните задокеански кораби са най-бързите и първокласни в света, нейните писатели, спортисти и спортистки, като великите тенисисти Жан Боротра и Сюзан Ленглен, са известни по целия свят; никоя друга нация не може да се конкурира с нейната кухня, просвета и мода. Престижът на Франция е олицетворен от най-великата и истинска дизайнерка на света - Габриел Боньор Шанел, по-известна като Коко Шанел. Семейство Уиндзор са измежду последните новодошли на това фамозно крайбрежие. В началото на месец май те наемат от вестникарския магнат сър Померой Бъртън вилата " Шато дьо ла Крое ".
Коко Шанел. Животът на една легендаС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Решението на тази звездна двойка да се откри тук през поголямата част от годината, не е изненадващо. Крайбрежието, осеяно с очарователни риболовен селца, към момента е незасегнато от по-късния взрив в строителството и омайва със своите красиви, искрящи сини води, заливчета, борове, горички от вековни маслинови дръвчета, мек въздух с мирис на розмарин и мащерка, къщички, покрити с искрящи бугенвилии и със саксии с каскадно мушкато, и пъстроцветни пазарчета, където всеки ден се продават прясна риба и зеленчуци от крайбрежието. Нищо чудно, че броят на посетителите непрекъснато се усилва.
Писателите също се тълпят на Лазурния бряг - мнозина от тях в опит да избягат от заплаха или скандал в родината си. Един от най-заможните и сполучливите в англоезичния свят е Уилям Съмърсет Моъм, който напуща Англия през 1926 година, откакто е задържан за груба непристойна демонстрация, а американският му сътрудник Джералд Хакстън е депортиран.
Над портата на къщата на Моъм, вила " Мореск ", е изрисуван неговият персонален амулет: мистичният мавритански знак, отпечатан на корицата на всяка негова книга - ръката на Фатима, която защищава от уроки. Той е богат, великодушен и гостолюбив, а семейството му, формирано от 13 прислужници, е ръководено като добре смазана машина. Вилата на Моъм е фамозна с вкусната си храна и увлекателните диалози. " Всички на Ривиерата одобряват покана от Моъм когато и да е, стига да се окажат задоволително огромни късметлии, с цел да получат такава ", споделя различен доста сполучлив публицист, Е. Филипс Опенхайм. Онзи август през 1938 година семейство Уиндзор също постъпва по този начин.
Харолд Никълсън, който е отседнал при Моъм, разказва празненството в писмо до брачната половинка си Вита: " Уили Моъм ни приготви грижливо. Той сподели, че херцогът се наскърбява, когато не се отнасят към херцогинята с почитание ". При идването на херцога и херцогинята Моъм и щерка му отиват в преддверието, с цел да ги посрещнат, а останалите посетители чакат в салона. Никълсън разказва тяхната поява.
" Тя, би трябвало да отбележа, наподобява доста добре за възрастта си [Уолис към този миг е на 42 години]. Косата ѝ е завършена по друг метод. Пригладена е от челото обратно и пада на букли край шията. Това ѝ придава спокоен и по-малко изстрадал тип. Гласът ѝ също се е трансформирал. Сега смесва акцента на Вирджиния с този на херцогиня в пиеса на Пинеро. "
" Той влезе със своята полюшваща се морска походка, като подръпваше папийонката си. Беше облечен с вечерно сако от лъскава индийска коприна. Беше в доста приповдигнато въодушевление. Поднесоха коктейли и всички наобиколихме камината. Последва малко безмълвие. " Съжалявам, че закъсняхме малко - сподели херцогът, - само че Нейно Кралско Височество не съумя да се приготви в точния момент. "
" Беше ги споделил. Трите думи се стовариха посред ни като три камъка в басейн. Нейно (ах) Кралско (ужас) Височество (и никой не се осмели да огледа другия в очите). "
Коко Шанел, кралицата на ПарижС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Няма никакво значение, че опасността от германците към този момент е осезаема - същата пролет те са окупирали Австрия, организират безмилостно и варварско гонене на малцинствата и лакомо надзъртат към Судетската област, а войските им са струпани на границата с Чехия, до момента в който в Англия раздават противогази в подготовка за война. На Ривиерата най-належащият въпрос е решен. " Нейно Кралско Височество " и реверансът са наложителни. Животът на игралната площадка на Европа към този момент може умерено да продължи напред.
Защото, както написа Никълсън от вила " Мореск ": " (Това) в действителност е съвършена отмора. С други думи, горещината е превъзходна, градината е прелестна, шезлонгите - прохладни, сокът от лайм - подръка, басейнът - в подготвеност, в случай че някой желае да се гмурне във водата, има прелестни гледки, книги, грамофони, красиви хора - и на първо място чувството, че всичко това няма да се проточи прекомерно ".
Точно както и се случва...
Въпреки че в центъра на историческия роман е тогавашната фешън законодателка Коко Шанел, в книгата са разказани любопитни и от време на време пикантни истории за обич и ненавист, за великолепие и разкош. Герои в " Ривиерата на Шанел " са Салвадор Дали, Съмърсет Моъм, Олдъс Хъксли, Хърбърт Уелс, Уинстън Чърчил, Пабло Пикасо, Ремарк и Марлене Дитрих, Едит Уортън, Игор Стравински, Едуард VIII и други известни персони.
Ан де Кърси не пропуща да осветли и тайните, измените, свадите, хазарта и опиатите, които известните и богатите прикриват под блестящия воал на лудите празненства, първокласните яхти и големите имения. Но този привлекателен свят е прекомерно покрай разрухата. Макар и френската Ривиера да отнася жителите си надалеч от вълненията, които тресат останалата част от Европа, сянката на войната безмилостно застига и нейните слънчеви крайбрежия.
В смразяващи елементи се разказва по какъв начин за броени месеци Франция се предава на германците и шумните купони и нощите в казината отстъпват място на ужасите на Холокоста, концлагерите и разселването на хиляди фамилии по време на Втората международна война. А погледнат през призмата на войната, обликът на Коко Шанел също става надалеч по-многопластов и оспорван. Освен невероятните ѝ достижения и метода, по който трансформира стилния свят и известната просвета, Ан де Кърси обръща внимание и на антисемитските ѝ възгледи, на съдействието ѝ с нацисткия режим и по едно и също време с това - със Съпротивата.
" Силна и въздействаща, впечатляваща в дълбочината си и вещия си нюх към детайла, " Ривиерата на Шанел " е доста повече от история за клюките от живота на богатите и известните по време на златната епоха на брега на Франция през XX век. С удивителен обсег и задълбочени изследвания Ан де Кърси построява комплициран и ослепителен етюд на една турбулентна ера, след която светът в никакъв случай не е същият ", означават от " Сиела ".
" Ривиерата на Шанел: Живот, обич и битка за оцеляване на Лазурния бряг (1930 - 1944) " излиза на британски през 2019 година Преводач на българското издание е Зорница Русева.
Из " Ривиерата на Шанел " от Ан де Кърси
ПРОЛОГ
През лятото на 1938 година най-нашумелият въпрос на Ривиерата не е какъв ще бъде идващият ход на Германия, а дали човек следва да направи поклон към херцогинята на Уиндзор, или не.
По-малко от две години са минали, откогато херцогът е абдикирал от трона на Англия, с цел да се ожени за (по личните му фамозни думи) " дамата, която обичам ", само че ѝ е отказана купата " Нейно Кралско Височество " - основно тъй като Уолис Симпсън към този момент се е развеждала два пъти и никой не знае дали няма да го направи за трети път. А тази купа би била съпроводена с нуждата от въпросния поклон.
Дали реверансът - херцогът упорства брачната половинка му да бъде удостоена с тази респект - ще надделее над статуквото и мнението на някои, че нито един от двамата не го заслужава?
Било напълно подходящо те също да посетят Ривиерата - тази блестяща, златиста, обляна в слънце крайбрежна линия, фамозна с разюздани развлечения, където никой не се задълбочава в предишното на другите. Тук всяка година се събират богатите, известните, красивите и ексцентричните, с цел да плуват, да залагат и да се любуват на слънцето по един хедонистичен метод, който по това време наподобява безконечен. Колкото до възможната опасност от Германия - въпреки всичко Франция е предпазена от непревземаемата линия " Мажино ", нали по този начин?
През това лято наподобява по този начин, все едно всичко това ще продължи вечно. В началото на 30-те години Франция е изпълнена със самочувствие. Страната е на върха в региона на изкуството, нейните задокеански кораби са най-бързите и първокласни в света, нейните писатели, спортисти и спортистки, като великите тенисисти Жан Боротра и Сюзан Ленглен, са известни по целия свят; никоя друга нация не може да се конкурира с нейната кухня, просвета и мода. Престижът на Франция е олицетворен от най-великата и истинска дизайнерка на света - Габриел Боньор Шанел, по-известна като Коко Шанел. Семейство Уиндзор са измежду последните новодошли на това фамозно крайбрежие. В началото на месец май те наемат от вестникарския магнат сър Померой Бъртън вилата " Шато дьо ла Крое ".
Решението на тази звездна двойка да се откри тук през поголямата част от годината, не е изненадващо. Крайбрежието, осеяно с очарователни риболовен селца, към момента е незасегнато от по-късния взрив в строителството и омайва със своите красиви, искрящи сини води, заливчета, борове, горички от вековни маслинови дръвчета, мек въздух с мирис на розмарин и мащерка, къщички, покрити с искрящи бугенвилии и със саксии с каскадно мушкато, и пъстроцветни пазарчета, където всеки ден се продават прясна риба и зеленчуци от крайбрежието. Нищо чудно, че броят на посетителите непрекъснато се усилва.
Писателите също се тълпят на Лазурния бряг - мнозина от тях в опит да избягат от заплаха или скандал в родината си. Един от най-заможните и сполучливите в англоезичния свят е Уилям Съмърсет Моъм, който напуща Англия през 1926 година, откакто е задържан за груба непристойна демонстрация, а американският му сътрудник Джералд Хакстън е депортиран.
Над портата на къщата на Моъм, вила " Мореск ", е изрисуван неговият персонален амулет: мистичният мавритански знак, отпечатан на корицата на всяка негова книга - ръката на Фатима, която защищава от уроки. Той е богат, великодушен и гостолюбив, а семейството му, формирано от 13 прислужници, е ръководено като добре смазана машина. Вилата на Моъм е фамозна с вкусната си храна и увлекателните диалози. " Всички на Ривиерата одобряват покана от Моъм когато и да е, стига да се окажат задоволително огромни късметлии, с цел да получат такава ", споделя различен доста сполучлив публицист, Е. Филипс Опенхайм. Онзи август през 1938 година семейство Уиндзор също постъпва по този начин.
Харолд Никълсън, който е отседнал при Моъм, разказва празненството в писмо до брачната половинка си Вита: " Уили Моъм ни приготви грижливо. Той сподели, че херцогът се наскърбява, когато не се отнасят към херцогинята с почитание ". При идването на херцога и херцогинята Моъм и щерка му отиват в преддверието, с цел да ги посрещнат, а останалите посетители чакат в салона. Никълсън разказва тяхната поява.
" Тя, би трябвало да отбележа, наподобява доста добре за възрастта си [Уолис към този миг е на 42 години]. Косата ѝ е завършена по друг метод. Пригладена е от челото обратно и пада на букли край шията. Това ѝ придава спокоен и по-малко изстрадал тип. Гласът ѝ също се е трансформирал. Сега смесва акцента на Вирджиния с този на херцогиня в пиеса на Пинеро. "
" Той влезе със своята полюшваща се морска походка, като подръпваше папийонката си. Беше облечен с вечерно сако от лъскава индийска коприна. Беше в доста приповдигнато въодушевление. Поднесоха коктейли и всички наобиколихме камината. Последва малко безмълвие. " Съжалявам, че закъсняхме малко - сподели херцогът, - само че Нейно Кралско Височество не съумя да се приготви в точния момент. "
" Беше ги споделил. Трите думи се стовариха посред ни като три камъка в басейн. Нейно (ах) Кралско (ужас) Височество (и никой не се осмели да огледа другия в очите). "
Няма никакво значение, че опасността от германците към този момент е осезаема - същата пролет те са окупирали Австрия, организират безмилостно и варварско гонене на малцинствата и лакомо надзъртат към Судетската област, а войските им са струпани на границата с Чехия, до момента в който в Англия раздават противогази в подготовка за война. На Ривиерата най-належащият въпрос е решен. " Нейно Кралско Височество " и реверансът са наложителни. Животът на игралната площадка на Европа към този момент може умерено да продължи напред.
Защото, както написа Никълсън от вила " Мореск ": " (Това) в действителност е съвършена отмора. С други думи, горещината е превъзходна, градината е прелестна, шезлонгите - прохладни, сокът от лайм - подръка, басейнът - в подготвеност, в случай че някой желае да се гмурне във водата, има прелестни гледки, книги, грамофони, красиви хора - и на първо място чувството, че всичко това няма да се проточи прекомерно ".
Точно както и се случва...
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ