Да възродим традицията: Магията на Лазаровден
Лазаровден е християнски празник, отдаден на Лазар от Витания и неговото чудотворно възкресение от Иисус Христос и отбелязван в съботата преди празника Цветница и Страстната седмица. По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клончета, които ще красят вратите на идващия ден — Връбница (Цветница). Според Новия Завет Лазар e възпитаник на Христос и брат на Мартa и Мария-Магдалина, кoготo Исус извежда от гроба и възстановява към живот. Бог споделя „ Лазаре, стани! “, и съживява Лазар, който излиза от гробницата си. Според преданието Лазар живее още 30 години и умира като свещеник на гр. Китон на остров Кипър. Самото име на светеца е знак на здраве и дългоденствие.
Празникът е прочут и с имената Лазарница, Лазар, Лазарова събота Лазаровден се отбелязва в чест на нивите, пасищата и гората, защото св. Лазар е заповедник на горите и шумаците, който със своята балтия (брадва) разчиства земята, с цел да могат хората да посеят своите ниви.
На този ден се извършват обичаят лазаруване и поминалните обреди (почитането на паметта на починалите). Според вярванията в Североизточна България на Връбница " разпускат, пускат умрелите " от гробовете. За да засвидетелстват почитта си към тях, устройва се Лазарската задушница. В навечерието на Лазаровден дамите вървят на гробището, прекадавят и преливат с вино гробовете на своите близки и раздават за душите им рангелов кравай (традиционен хляб), жито. Същата вечер или на Лазаровден всяка господарка раздава в селото просфори (малки питки квасен самун, употребен в православни и католически литургии), съгласно с броя на умрелите, само че постоянно нечетно число.
Основният обичаен бит на Лазаровден е лазаруването. В него вземат участие млади неомъжени дами, наричани лазарки– девойки, които навлизат в моминска възраст. Вярва се, че в случай че една мома не лазарува, тя не може да се момее като останалите и затова по-късно да се омъжи. Всяка госпожица може да бъде лазарка единствено един път през живота си.
Подготовката за лазаруването стартира от средата на Великия пост, когато лазарките стартират да се събират и да разучават с по-възрастни дами характерните лазарски песни. Самото лазаруване има сходства с коледуването – лазарките обикалят къщите в селото, пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, благополучие и благодат, обличат се в обичайни облекла. В по-големите села лазарките се разделят на няколко групи от по 10 – 20 девойки, като всяка група ще обхожда на празника избрана територия, тъй че на едно място да не идват два пъти лазарки.
Две от девойките носят кошнички, в които събират белите яйца, които домакините им подаряват, а други две влизат в мъжки функции като носят криваци – всекидневно признак единствено на мъжете. Когато влязат в нечий двор, те издигат криваците, а останалите ги заобикалят в кръг. Четири от лазарките извършват ритуални танци, до момента в който другите пеят лазарски песни. Те са извънредно разнородни и се отличават по места, само че като цяло традицията на всички места е да има песни, които са особено наречени за всеки обособен член на фамилията (мома, момък, дете и др.), както и за всяка социална позиция (учител, свещеник, бей и др.). Лазарски песни се пеят даже и на инцидентно срещнат по пътя пасажер. Тях младите девойки разучават от тези, които са били лазарки предходните години.
В двора на всяка къща лазарките стартират с ария, отдадена на дома и семейството, които също се разграничават съгласно благосъстоянието и публичното състояние на притежателите. Първо са пеели за стопанина на къщата, а по-късно за всички останали. Най-многобройни и разнородни са песните за момата в дома. По наличие те съвсем постоянно са любовни. По тази причина има песни, отдадени и на градината в къщата, която е била неразривно обвързвана с моминските безредици на девойката, с нейните усеща и копнежи. На най-личната мома в цялото село се пее специфична обредна ария, по време на която в танца се включват всички лазарки.В края на деня лазарките се разделят като се уговарят къде да се съберат за обредите на Цветница.
Празникът зарежда всички с пролетно въодушевление. Вярвало се, че изречените думи на този ден имат магическа мощ. Словата оказват помощ на девойките да станат дами, а също по този начин оказват помощ и на пролетта да размени зимата. Съществува национално вярване, че госпожица, която е лазарувала, не може да бъде похитена от дракон. В Източна Тракия легендата за Змейовата булка е била необятно публикувана. Тя споделя за госпожица, която отивала с родителите си на събор в прилежащото село, само че по пътя до такава степен ожаднява и спряла да пие вода на един бунар, макар предизвестието на татко й, че мястото било " лошаво ". Тогава пристигнал един дракон и й предложил да му пристане, като й заречен несметни благосъстояния. Девойката се изплашила, настигнала майка си и баща си, без да им опише нищо за това, което се е случило. След като съборът завършил, тя се подчинила на изкушението и пристанала на змея. След време обаче й домъчняло за околните й и го помолил да я пусне, с цел да ги види. Пуснал я той на същото място и по същото време от годината, само че за злощастие, до момента в който живеела с него, на Змейовата булка й била пораснала опашка. Когато чула песните на момите, тя с смут почнала да се пробва да се отърве от нея, само че без триумф. От обезсърчение, че приятелките й ще я видят по този начин, по устните й се появила кървава пяна и сърцето й се пръснало от боязън. Погребали я до кладенеца и всяка година на същото място играели хоро в нейна памет, само че несключено. Танцът нарекли " боеник ", а девойките, които го извършват - " лазарки ".
По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клончета, които се слагат на идващия ден – Връбница (Цветница) да красят вратите.
Имен ден на честват: Лазар, Лазо, Лазарина, Лалка, Лалко, Лало, Лальо, Лалю, Лъчезар, Лъчезара
Празникът е прочут и с имената Лазарница, Лазар, Лазарова събота Лазаровден се отбелязва в чест на нивите, пасищата и гората, защото св. Лазар е заповедник на горите и шумаците, който със своята балтия (брадва) разчиства земята, с цел да могат хората да посеят своите ниви.
На този ден се извършват обичаят лазаруване и поминалните обреди (почитането на паметта на починалите). Според вярванията в Североизточна България на Връбница " разпускат, пускат умрелите " от гробовете. За да засвидетелстват почитта си към тях, устройва се Лазарската задушница. В навечерието на Лазаровден дамите вървят на гробището, прекадавят и преливат с вино гробовете на своите близки и раздават за душите им рангелов кравай (традиционен хляб), жито. Същата вечер или на Лазаровден всяка господарка раздава в селото просфори (малки питки квасен самун, употребен в православни и католически литургии), съгласно с броя на умрелите, само че постоянно нечетно число.
Основният обичаен бит на Лазаровден е лазаруването. В него вземат участие млади неомъжени дами, наричани лазарки– девойки, които навлизат в моминска възраст. Вярва се, че в случай че една мома не лазарува, тя не може да се момее като останалите и затова по-късно да се омъжи. Всяка госпожица може да бъде лазарка единствено един път през живота си.
Подготовката за лазаруването стартира от средата на Великия пост, когато лазарките стартират да се събират и да разучават с по-възрастни дами характерните лазарски песни. Самото лазаруване има сходства с коледуването – лазарките обикалят къщите в селото, пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, благополучие и благодат, обличат се в обичайни облекла. В по-големите села лазарките се разделят на няколко групи от по 10 – 20 девойки, като всяка група ще обхожда на празника избрана територия, тъй че на едно място да не идват два пъти лазарки.
Две от девойките носят кошнички, в които събират белите яйца, които домакините им подаряват, а други две влизат в мъжки функции като носят криваци – всекидневно признак единствено на мъжете. Когато влязат в нечий двор, те издигат криваците, а останалите ги заобикалят в кръг. Четири от лазарките извършват ритуални танци, до момента в който другите пеят лазарски песни. Те са извънредно разнородни и се отличават по места, само че като цяло традицията на всички места е да има песни, които са особено наречени за всеки обособен член на фамилията (мома, момък, дете и др.), както и за всяка социална позиция (учител, свещеник, бей и др.). Лазарски песни се пеят даже и на инцидентно срещнат по пътя пасажер. Тях младите девойки разучават от тези, които са били лазарки предходните години.
В двора на всяка къща лазарките стартират с ария, отдадена на дома и семейството, които също се разграничават съгласно благосъстоянието и публичното състояние на притежателите. Първо са пеели за стопанина на къщата, а по-късно за всички останали. Най-многобройни и разнородни са песните за момата в дома. По наличие те съвсем постоянно са любовни. По тази причина има песни, отдадени и на градината в къщата, която е била неразривно обвързвана с моминските безредици на девойката, с нейните усеща и копнежи. На най-личната мома в цялото село се пее специфична обредна ария, по време на която в танца се включват всички лазарки.В края на деня лазарките се разделят като се уговарят къде да се съберат за обредите на Цветница.
Празникът зарежда всички с пролетно въодушевление. Вярвало се, че изречените думи на този ден имат магическа мощ. Словата оказват помощ на девойките да станат дами, а също по този начин оказват помощ и на пролетта да размени зимата. Съществува национално вярване, че госпожица, която е лазарувала, не може да бъде похитена от дракон. В Източна Тракия легендата за Змейовата булка е била необятно публикувана. Тя споделя за госпожица, която отивала с родителите си на събор в прилежащото село, само че по пътя до такава степен ожаднява и спряла да пие вода на един бунар, макар предизвестието на татко й, че мястото било " лошаво ". Тогава пристигнал един дракон и й предложил да му пристане, като й заречен несметни благосъстояния. Девойката се изплашила, настигнала майка си и баща си, без да им опише нищо за това, което се е случило. След като съборът завършил, тя се подчинила на изкушението и пристанала на змея. След време обаче й домъчняло за околните й и го помолил да я пусне, с цел да ги види. Пуснал я той на същото място и по същото време от годината, само че за злощастие, до момента в който живеела с него, на Змейовата булка й била пораснала опашка. Когато чула песните на момите, тя с смут почнала да се пробва да се отърве от нея, само че без триумф. От обезсърчение, че приятелките й ще я видят по този начин, по устните й се появила кървава пяна и сърцето й се пръснало от боязън. Погребали я до кладенеца и всяка година на същото място играели хоро в нейна памет, само че несключено. Танцът нарекли " боеник ", а девойките, които го извършват - " лазарки ".
По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клончета, които се слагат на идващия ден – Връбница (Цветница) да красят вратите.
Имен ден на честват: Лазар, Лазо, Лазарина, Лалка, Лалко, Лало, Лальо, Лалю, Лъчезар, Лъчезара
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ