Как се оцелява в лавина – Кен Скот се среща с ледената прегръдка, търсейки повече адреналин
Лавината е извънредно тестване и може да сложи в риск всеки един човек, който е неопитен. Какво съставлява тя? Огромна снежна маса се спуска непосредствено от върха, ускорява се и опустошава всичко по пътя си. Броят на жертвите никога не може да се счита за невисок, а и планината, колкото и приятна да е през зимата, в никакъв случай не трябва да се счита за отзивчива. Точно това е научено от Кен Скот по сложния метод, когато се разсънва в дома си в Мулан, Идахо на 7 януари 2020 година
По радиото чува, че има сериозна снежна покрива в планината Роки и незабавно събира багажа за Сребърния планински курорт, където има задоволително ски писти и високи шансове за един прелестен ден. Кен е прочут като извънредно самонадеян и предан скиор, който има голямото предпочитание да стане стопанин на пистата, само че към момента не е видял другото лице на планината. За повече от 30 години работи като патрулиращ на пистата, следейки за вярната екипировка – прочее има много съществени капитали точно от продажби – и в последните години въпреки всичко желае да се научи да опознае и заниманието, което продава.
Като мъж на 55 години, в последните няколко кара към 100 дни на година, което в действителност е забележително достижение, а неговата брачна половинка го поддържа, въпреки и не постоянно да има същото време, с цел да се занимава тъкмо с това. Ето за какво и Кен по-често е самичък. Прекарва към един час, спускайки се върху по-аматьорските писти, забавлява се, любува се на спокойствието по пистата, до момента в който не идва една по-сложна задача – да се качи на лифта и да отиде на по-експертната писта, която носи името 16-1. Тя също е отворена, само че през огромна част от сезона идва с предизвестия за лавини. Тази заран патрулите са сложили 13 експлозива, с цел да разчистят пистата и да се опитат да извърнат рухването на евентуалната лавина в задната част на планината, като не разрешават голямата снежна маса да се стовари върху тях. Именно в тази посока се е запътил и скиорът.
Точно тази заран лифтът към тази писта е изключен, само че Кен ще върви и се изкачва със ските на тил, с цел да се спусне там. По пътя маха на някои от своите другари, които към този момент го познават. Достигайки върхът, Кен е подготвен за завършения, които скоро ще прераснат в нещо друго – едно велико тестване. Само няколко метра след спускането, грохотът на снежна завивка стартира да го преследва, а съдейки по приближаването на звука, снежната маса освен ще го застигне, а и ще го погребе. Скоростта не е задоволителна да избяга и масата ще го погълне и изпрати още 300 метра надолу по ската. Сблъсъкът с лавина е сходен на срещата с товарен трен, прегазването е реалност.
Докато тялото му се подмята като найлонова торба от вятър, единственият спомен, който има от годините като патрулиращ е, че главата му би трябвало да бъде над снежната завивка. Това е сложна задача, когато скоростта е висока. След като бурята отминава, Кен лежи на лявата си страна, заровен под снежната завивка, а ските му не престават да стоят окопани. Добрата вест е, че малко над него може да се види слънчева светлина. Дясната му ръка е свободна и може да се движи без болежка. Може да диша и е жив, това е първото, което минава през главата му. На пистата Скот не е самичък, неговата другарка Хърлен-Патано също е решила да последва стъпките му, само че при нея обстановката е в действителност доста по-лесна, тя може да излезе и да го потърси с взор.
Нейният другар е заровен под много дълбока маса, само че най-малко счита, че може да излезе, а и е бил видян от някого, единственото което остава е да чака. Със хубавичко си ръка съумява да разчисти задоволително пространство над лицето си, с цел да може най-малко да диша. Ако остане по-дълго време, може да се задуши от въглеродния диоксид, който издишва. При подготовката знае, че би трябвало да диша по-леко и да мисли положително, запазвайки успокоение. Хърлен-Патано е обзета от адреналина и знае, че би трябвало да открие Скот по-бързо и тук времето е доста основно.
Докато върви и се пробва да го открие, втора лавина с доста по-висока скорост я опустошава. За страничните наблюдаващи, снежната завивка е била доста по-мощна от предходната и този път обстановката става жестока. Тонове сняг са се ускори от върха и имат желанието да отнесат всички. Жената има шанс, снежната завивка е предходна върху нея, само че продължава надолу и не я погребва. При повторното изправяне, страхът обгръща сърцето ѝ, картината се е трансформирала до неразбираемост и откриването на потърпевшите ще отнеме доста време. Кен е в схващане и не може да сбърка идването на втората лавина, този път си мисли, че към този момент е мъртъв.
Вече е изцяло обездвижен и дребното пространство над главата му е заровено. Докато лежи на лявата си страна, натискът става още по-свиреп и обстановката е повече от немислима. Може да движи само и единствено очите си, които не са закрити от скиорската маска, както и палците на краката си. Натискът на снега се отразява и върху гърдите му, без да разрешава да диша обикновено. Мисията този път ще бъде още по-свирепа и ще би трябвало да се случи за доста по-кратко време. Преди да изпадне в суматоха, Кен към този момент прави лист на нещата, които е поставил тази заран.
Статистиката демонстрира, че няма никакви облекла, които да изпъкват цветово, с цел да разрешат на избавителния екип да го открие по-лесно. Започва да мисли за своята другарка, с която е тръгнал на тази безумна височина, чуди се дали е жива или не. Патрулите също не знаят дали въобще някой се е спускал по този скат. В този миг Ребека Хърлен-Патано е единствената вяра, а в случай че тя не е добре, възможностите за оцеляване стават нулеви. Статистиката демонстрира, че при лавина, възможностите за оцеляване са към 90% през първите 15 минути и по-късно стават 30% за идващите 30 минути. Около 3/4 от жертвите на лавина умират от задушаване. Дори и да се пробва да се движи, Кен няма никакви сили, болката е огромна, а болката, която идва от мислите за роднините – безмилостна.
От сутринта, в която е бързал за курорта, до този миг, в никакъв случай не се е замислял, че може да почине. На тренировки по оцеляване е казвано към милион пъти, че суматохата няма да помогне. Ребека е жива и откакто съумява да се изправ, разкопчава гащеризона си, с цел да извади телефон и да потърси помощ. Не знае номера на планинските служби, само че пък има номера на другарка, която познава Скот. Преди да се стигне до каквито и да е било замени на приказки, Ребека споделя, че има лавина на 16-1 и помощта е витално нужна. Новината бързо се популяризира и избавителната работа, както и скиори-доброволци, стартират да търсят и се пробват да открият бедстващите.
Всеки носи със себе си лопати и стартира да разравя по-големите дупки по пътя си. Ребека също не чака и стартира да копае в търсенето на Кен. Заради натиска на снега, той може да си поема малко въздух, само че го плаши, че най-вероятно няма да е в схващане, когато се опита да се разсъни. В този миг стартира да превърта в съзнанието си всички моменти, в които се е говорило за лавини. През 2012 година Кен губи трима свои другари в Лавина и за зла неволя, стартира да си мисли, че най-вероятно скоро ще ги срещне.
След към 10 минути към 50 индивида се насочат към пистата. Започват интензивно търсене, а алените им якета могат да се видят от курорта. Ребека единствено демонстрира мястото на втурване и оставя експертите да продължат. Разпределят се на разстояние от по метър и половина един от различен и стартират да копаят. Някои употребяват по този начин наречените копия, с които да напипат нещо по-твърдо – индикацията, че има човек. Командата е „ Проба в ляво, проба в дясно, проба в центъра, продължаваме напред. “
В рамките на 40 минути цялата процедура се повтаря, до момента в който Бил Фузак не се провиква „ Попадение! “. Започва интензивно копаене и към 4 метра сняг би трябвало да бъдат отстранени, преди да се стигне до Кен Скот. Прегърнатият от снега към този момент знае, че са минали към 30 минути и възможностите му се понижават все по-бързо. Вече не му е студено, а това е притеснително – първите признаци на хипотермия към този момент са факт. Скоро ще заспи и най-вероятно всичко ще завърши.
Преди да успее да се унесе, усеща напрежение върху дясното си бедро. Някой пробива снега, с цел да го търси. Не има вяра дали в действителност го е усетил или просто си фантазира. В идващите няколко минути се моли да се повтори. Нищо не се случва. Като човек със стаж в избавителната работа, той знае по какъв начин се вършат проби. След като няма още един удар, стартира да си мисли, че неговият един късмет на милиони, към този момент е изигран и той не печели. Изведнъж стартира да усеща трептения към себе си – някой копае. Опитва се да крещи, само че това е доста сложна задача, без въздух. Спасителните служби копаят към 5 минути, с цел да стигнат до него.
Много по-късно Кен ще споделя по какъв начин първата глътка въздух ще бъде като второ раждане. Спасителните служби съумяват да открият и Бил Фузак и Уорън Кийс, които са ги последвали, само че са се спуснали след първата лавина, пробвайки се да ги намерят. Трима други не съумяват да бъдат открити на време и умират. Лекарят е безапелационен, че Скот се е разминал и няма никакви тежки пострадвания, що се отнася до страха от ските – той не съществува. Хората можели да го видят след 9 дни назад в курорта, да се спуска и любува на заниманието си, само че този път е извънредно деликатен.
Снимки: Wikipedia
