Икономиката през 2023 - опасно самоуспокоение
Лъчезар Богданов*
Това, че през 2022 година стопанската система на България " счупи " доста върхове по никакъв метод не би трябвало да успокоява, че същото ще се повтори и през 2023 и 2024 година Политическите обединения, които за следващ път не могат да намерят формула за ръководство, наподобява подценяват натрупващите се предупредителни знаци за идните провокации. Още повече, фокусът още веднъж е върху проблемите на вчерашния ден вместо върху рисковете на утрешния - показателна е обсебеността с повишаването на яйцата, олиото и кашкавала в миг, когато цените им стартират да спадат; прочее митингите на локални производители в последните седмици са против прекомерно ниските цени.
Ако инфлацията, движена от енергийна рецесия и повишаване на съществени първични материали и храни беше безспорният водещ проблем на 2022 година, то обстановката, пред която ще сме изправени в идващите месеци, е от закъснение на растежа, даже спад в избрани браншове, по-ниски цени, оттова - по-ниски облаги, приходи и продажби. Всичко това има директно отношение към положението на обществените финанси, и сигурно - към готовността на България за приемане на еврото.
Не е нужно да се чертаят катастрофични сюжети, каквито мнозина привидяха от представянето на провокациите пред бюджета от министъра на финансите предишния месец - тук неведнъж сме се противопоставяли на продавачите на боязън с справедливи данни и разбор, основан на обстоятелства и причини. Но неглижирането на рисковете и отводът да се регистрира смяната на обстановката - от политици, работодателски организации и синдикати - е най-малкото стеснителен.
Вече измина едно тримесечие от 2023 година, като разликите с 2022 година би трябвало да са явни. Анализатори и институции също разгласиха поредност прогнози, които регистрират новата реалност. Министерството на финансите в пролетната си макроикономическа прогноза чака закъснение на растежа на Брутният вътрешен продукт до 1,8% - или съвсем двойно спрямо предходната година. Това, най-общо, следва наклонността за съществено изстудяване в европейската стопанска система - растежът в еврозоната ще е сред 0,8% и 1% съгласно последните прогнози на МВФ, Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейската комисия.
Голямата смяна е политиката на ЕЦБ за стягане на паричната политика и повишение на лихвите. Резултатите към този момент " преливат " в действителната стопанска система. Няколко месеца кредитната интензивност в еврозоната се забавя, а в последните два месеца дори имаме спад на заема за частния бранш. Бизнес и семейства към този момент заплащат доста по-високи лихви. За пети следващ месец от октомври насам продажбите на дребно в еврозоната спадат в действително изражение - с 3% през февруари. Още повече, продажбите на храни спадат с 4,9% - явен знак, че инфлацията дава отражение на действителните приходи и води до понижение на потреблението даже в богатите стопански системи, като в Германия спадът е със 7%.
Данните за индустриалното произвеждане са неуверени в най-хубавия случай. В Германия - водеща промишлена стопанска система и най-съществен търговски сътрудник на България - преработващата индустрия регистрира спад на годишна база в четири от последните пет месеца, за февруари спадът е 0,6%. Забавя се износът на еврозоната за водещите търговски сътрудници и най-големи международни стопански системи Китай и Съединени американски щати.
Какво се случва в България? За първи път след пандемията през февруари се регистрира спад в показателя на произвеждане в преработващата промишленост - с 0,3% по отношение на същия месец на 2022 година, само че забавянето на растежа е видно от есента. Ръстът на износа през февруари е 7,2% на годишна основа, само че при 6,5% растеж на цени на производител за интернационалния пазар това на практика значи стагниране в действително изражение. Отделно, самото усмиряване и даже спад на цените на производител и на основни първични материали ще докара до спад в номиналните доходи на експортьорите, а оттова - и до техните облаги и евентуално дължими налози.
Под макроданните се развиват и няколко съответни сюжета, които един по един ще " изтрият " еднократните положителни резултати, дали влияние върху стопанската система през 2022 година Износът на електрическа енергия регистрира 57% спад на годишна база до предходната седмица, освен това - с двойно по-ниски цени. Накратко, големите облаги в държавната енергетика няма да се повторят, в противен случай - още веднъж на дневен ред ще излезе натискът за субсидиране на въглищните централи. Няма да се повтори и големият растеж в преработката на горива, а цените също са надолу от постигнатото пролетта и лятото на 2022 година Рекордът в растежа на преработката и износа на слънчогледово олио също няма да бъде още един, и още веднъж виждаме спад в цените. Туризмът означи голям скок поради възобновяване на пътуванията след пандемията - в този момент растежът ще се охлади до естествените темпове.
И по този начин нататък - общото е, че неповторимите условия, които ненадейно помогнаха на българската стопанска система да счупи доста върхове през предходната година, няма да се повторят. Това не значи, че изпадаме в криза, или че следва финансова рецесия - само че лесните и подарени от външни условия победи към този момент няма да ги има. Дори инфлационният бонус, на който се радват министрите на финансите, се свива - доколкото средногодишната инфлация за 2022 година беше 13%, прогнозата за 2023 година е 8,7%, което на процедура значи " едвам " 3-4% покачване на цените от февруари до декември. Това несъмнено ще даде отражение върху номиналните стойности на продажби, облаги и приходи - и оттова, на данъчните приходи.
На този декор към март бюджетът към този момент е с 690 млн. лв. недостиг, и единствено за март - с 500 млн. лева на минус. Разходите порастват доста по-бързо от приходите, макар релативно високия растеж на постъпленията досега. И още един подробност - в края на 2022 година получихме задатък и първо заплащане по Националния проект за възобновяване и резистентност за 2,7 милиарда лв., а за планове по проекта са платени под 100 млн. лв.. През 2023 година може да стане противоположното - към този момент да се натрупат разноски, а нови приходи са под въпрос. А те са под въпрос поради голямото закъснение и отхвърли от промени - политическата рецесия и директното блокиране на редица законодателни промени и други ограничения слага под риск и двете полугодишни заплащания тази година на обща стойност от близо 2,9 милиарда лв..
Тази макро картина демонстрира, че внезапно би трябвало да се излезе от говоренето от близкото минало - за свръхпечалби и обезщетения за предприятия, за фискално пространство, което разрешава необятни и скъпи ограничения, за битка с високите цени и впрочем. Икономическата полемика следва да се отрезви за новите провокации, които допускат както някакво позволение на политическия безпорядък в страната, по този начин и явен средносрочен небосвод за бюджетната политика, който да не се отклонява от задачите за бюджетното салдо и да подсигурява финансовата непоклатимост.
*Анализът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система (ИПИ).
Това, че през 2022 година стопанската система на България " счупи " доста върхове по никакъв метод не би трябвало да успокоява, че същото ще се повтори и през 2023 и 2024 година Политическите обединения, които за следващ път не могат да намерят формула за ръководство, наподобява подценяват натрупващите се предупредителни знаци за идните провокации. Още повече, фокусът още веднъж е върху проблемите на вчерашния ден вместо върху рисковете на утрешния - показателна е обсебеността с повишаването на яйцата, олиото и кашкавала в миг, когато цените им стартират да спадат; прочее митингите на локални производители в последните седмици са против прекомерно ниските цени.
Ако инфлацията, движена от енергийна рецесия и повишаване на съществени първични материали и храни беше безспорният водещ проблем на 2022 година, то обстановката, пред която ще сме изправени в идващите месеци, е от закъснение на растежа, даже спад в избрани браншове, по-ниски цени, оттова - по-ниски облаги, приходи и продажби. Всичко това има директно отношение към положението на обществените финанси, и сигурно - към готовността на България за приемане на еврото.
Не е нужно да се чертаят катастрофични сюжети, каквито мнозина привидяха от представянето на провокациите пред бюджета от министъра на финансите предишния месец - тук неведнъж сме се противопоставяли на продавачите на боязън с справедливи данни и разбор, основан на обстоятелства и причини. Но неглижирането на рисковете и отводът да се регистрира смяната на обстановката - от политици, работодателски организации и синдикати - е най-малкото стеснителен.
Вече измина едно тримесечие от 2023 година, като разликите с 2022 година би трябвало да са явни. Анализатори и институции също разгласиха поредност прогнози, които регистрират новата реалност. Министерството на финансите в пролетната си макроикономическа прогноза чака закъснение на растежа на Брутният вътрешен продукт до 1,8% - или съвсем двойно спрямо предходната година. Това, най-общо, следва наклонността за съществено изстудяване в европейската стопанска система - растежът в еврозоната ще е сред 0,8% и 1% съгласно последните прогнози на МВФ, Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейската комисия.
Голямата смяна е политиката на ЕЦБ за стягане на паричната политика и повишение на лихвите. Резултатите към този момент " преливат " в действителната стопанска система. Няколко месеца кредитната интензивност в еврозоната се забавя, а в последните два месеца дори имаме спад на заема за частния бранш. Бизнес и семейства към този момент заплащат доста по-високи лихви. За пети следващ месец от октомври насам продажбите на дребно в еврозоната спадат в действително изражение - с 3% през февруари. Още повече, продажбите на храни спадат с 4,9% - явен знак, че инфлацията дава отражение на действителните приходи и води до понижение на потреблението даже в богатите стопански системи, като в Германия спадът е със 7%.
Данните за индустриалното произвеждане са неуверени в най-хубавия случай. В Германия - водеща промишлена стопанска система и най-съществен търговски сътрудник на България - преработващата индустрия регистрира спад на годишна база в четири от последните пет месеца, за февруари спадът е 0,6%. Забавя се износът на еврозоната за водещите търговски сътрудници и най-големи международни стопански системи Китай и Съединени американски щати.
Какво се случва в България? За първи път след пандемията през февруари се регистрира спад в показателя на произвеждане в преработващата промишленост - с 0,3% по отношение на същия месец на 2022 година, само че забавянето на растежа е видно от есента. Ръстът на износа през февруари е 7,2% на годишна основа, само че при 6,5% растеж на цени на производител за интернационалния пазар това на практика значи стагниране в действително изражение. Отделно, самото усмиряване и даже спад на цените на производител и на основни първични материали ще докара до спад в номиналните доходи на експортьорите, а оттова - и до техните облаги и евентуално дължими налози.
Под макроданните се развиват и няколко съответни сюжета, които един по един ще " изтрият " еднократните положителни резултати, дали влияние върху стопанската система през 2022 година Износът на електрическа енергия регистрира 57% спад на годишна база до предходната седмица, освен това - с двойно по-ниски цени. Накратко, големите облаги в държавната енергетика няма да се повторят, в противен случай - още веднъж на дневен ред ще излезе натискът за субсидиране на въглищните централи. Няма да се повтори и големият растеж в преработката на горива, а цените също са надолу от постигнатото пролетта и лятото на 2022 година Рекордът в растежа на преработката и износа на слънчогледово олио също няма да бъде още един, и още веднъж виждаме спад в цените. Туризмът означи голям скок поради възобновяване на пътуванията след пандемията - в този момент растежът ще се охлади до естествените темпове.
И по този начин нататък - общото е, че неповторимите условия, които ненадейно помогнаха на българската стопанска система да счупи доста върхове през предходната година, няма да се повторят. Това не значи, че изпадаме в криза, или че следва финансова рецесия - само че лесните и подарени от външни условия победи към този момент няма да ги има. Дори инфлационният бонус, на който се радват министрите на финансите, се свива - доколкото средногодишната инфлация за 2022 година беше 13%, прогнозата за 2023 година е 8,7%, което на процедура значи " едвам " 3-4% покачване на цените от февруари до декември. Това несъмнено ще даде отражение върху номиналните стойности на продажби, облаги и приходи - и оттова, на данъчните приходи.
На този декор към март бюджетът към този момент е с 690 млн. лв. недостиг, и единствено за март - с 500 млн. лева на минус. Разходите порастват доста по-бързо от приходите, макар релативно високия растеж на постъпленията досега. И още един подробност - в края на 2022 година получихме задатък и първо заплащане по Националния проект за възобновяване и резистентност за 2,7 милиарда лв., а за планове по проекта са платени под 100 млн. лв.. През 2023 година може да стане противоположното - към този момент да се натрупат разноски, а нови приходи са под въпрос. А те са под въпрос поради голямото закъснение и отхвърли от промени - политическата рецесия и директното блокиране на редица законодателни промени и други ограничения слага под риск и двете полугодишни заплащания тази година на обща стойност от близо 2,9 милиарда лв..
Тази макро картина демонстрира, че внезапно би трябвало да се излезе от говоренето от близкото минало - за свръхпечалби и обезщетения за предприятия, за фискално пространство, което разрешава необятни и скъпи ограничения, за битка с високите цени и впрочем. Икономическата полемика следва да се отрезви за новите провокации, които допускат както някакво позволение на политическия безпорядък в страната, по този начин и явен средносрочен небосвод за бюджетната политика, който да не се отклонява от задачите за бюджетното салдо и да подсигурява финансовата непоклатимост.
*Анализът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система (ИПИ).
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ