Курсът на еврото се изравни с долара - какво означава това за европейската икономика
Курсът на еврото в последно време се изравни с $ (с леки отклонения в едната или другата посока) за първи път от 20 години насам. Преминаването на тази алегорична граница се трансформира в предстоящо събитие, което е самобитен израз на компликациите, пред които е изправена европейската стопанска система.
При други условия, паритетът на $ и еврото щеше да има своите осезаеми преимущества за еврозоната и Европейския съюз като цяло, само че в този момент обстановката е радикално друга. Междувременно множеството вложители залагат на по-нататъшен спад на еврото, защото Европейската централна банка не разполага с толкоз доста действителни «лостове», с цел да удържи спада. В тази връзка, «Известия», на главната на експертни отзиви, прави разбор по какъв начин създалата се обстановка ще се отрази на европейската стопанска система.
По принцип, слабата валута не постоянно е неприятно нещо : тя може да подтиква развиването на вътрешното произвеждане, повишавайки относителната конкурентоспособност на националната стопанска система. Въпреки това, в среда, в която главният импорт (на енергоносители), даже без да се вземе поради отслабването на валутата, е повишил цената си до степен, в която е невероятно за локалните производители да продължат бизнеса си - това би могло да се трансформира в " надзорен изстрел в главата ".
Освен това, казусът с инфлацията , който в този момент се шири съвсем на всички места по света, става все по-остър в Европа. През юни да вземем за пример, показателят на потребителските цени в еврозоната стигна до 8,6%. При цените от производител нещата са още но-неблагоприятни. А укрепването на еврото би лимитирало най-малко частично ускоряващата се инфлация.
Следователно би било разумно да се затегне внезапно парично-кредитната политика и по този метод да се ограничи инфлацията. В европейските условия обаче, такава внезапна стъпка може да няма триумф.
За разлика от Съединени американски щати, европейската стопанска система е в (много) мъчно състояние и може да изпадне изведнъж в криза, даже при сегашната парична политика. Европейските финансисти избират даже да не мислят за това какво може да се случи, в случай че главната рента на ЕЦБ надвиши тази на Фед на Съединени американски щати.
Курсът на еврото продължава да пада по отношение на $ - докога?
Какви са аргументите за " поевтиняване " на еврото и какво ще подхващат вложителите
Другият най-съществен фактор за взимане на решения в региона на паричната политика е финансовата неустойчивост на Европейски Съюз , по-точно на някои от страните. Страни като Италия и Гърция безусловно са " затънали " в задължения, надхвърлящи 150% от техния БВП (БВП). Дори такива равнища на дълг биха могли да се толерират в изискванията на бърз стопански напредък, само че през последните години (и още повече сега), растежът не е висок.
Пазарите реагират доста " нервно " даже на най-предпазливите ходове на ЕЦБ за стягане на паричната политика - предишния месец да вземем за пример разликата в лихвите по облигациите сред Южноевропейските страни и Германия се приближи до равнищата по времето на дълговата рецесия.
А в случай че ЕЦБ вдигне малко повече от предстоящото главната рента, тогава може да се получи обстановка на прекалено високи лихвени ставки по държавни отговорности на финансово слаби страни и в последна сметка, невъзможността за тях да вземат нови заеми или да обслужват колосалния си външен дълг.
Към всичко това се прибавя и ескалираща политическа рецесия, която " изплува на повърхността " тази седмица в Италия. Основната причина за разпада на ръководещата коалиция са ограниченията за икономии, които могат да се засилят още повече при нови финансови разтърсвания. При това състояние, съгласно някои интернационалните анализатори, излизането от еврозоната на няколко уязвими страни наподобява като евентуален сюжет.
Общо взето, най-малко все още, ЕЦБ разполага с доста малко принадлежности за задържане на рухването курса на еврото. В краен случай, може да се стигне и до продажба на валутни запаси. Но европейските страни от дълго време не са прибягвали до сходни интервенции, техните запаси в тази част са лимитирани, а също така запасите са на обособени страни, а не на Европейски Съюз като цяло.
В последна сметка се оказва, че Европейски Съюз избира рухването на еврото и неизбежно идната го инфлация, като " по-малката от двете несгоди ". А растящите цени " удрят по джобовете " на потребителите, само че също по този начин облекчават тежестта на дълга.
Според мненията на финансови специалисти, в случай че не настъпи нещо изключително, идващите месеци или даже години, ще преминат " под знака " на на ниска цена или доста на ниска цена евро, се споделя в разбора на " Известия ".
При други условия, паритетът на $ и еврото щеше да има своите осезаеми преимущества за еврозоната и Европейския съюз като цяло, само че в този момент обстановката е радикално друга. Междувременно множеството вложители залагат на по-нататъшен спад на еврото, защото Европейската централна банка не разполага с толкоз доста действителни «лостове», с цел да удържи спада. В тази връзка, «Известия», на главната на експертни отзиви, прави разбор по какъв начин създалата се обстановка ще се отрази на европейската стопанска система.
По принцип, слабата валута не постоянно е неприятно нещо : тя може да подтиква развиването на вътрешното произвеждане, повишавайки относителната конкурентоспособност на националната стопанска система. Въпреки това, в среда, в която главният импорт (на енергоносители), даже без да се вземе поради отслабването на валутата, е повишил цената си до степен, в която е невероятно за локалните производители да продължат бизнеса си - това би могло да се трансформира в " надзорен изстрел в главата ".
Освен това, казусът с инфлацията , който в този момент се шири съвсем на всички места по света, става все по-остър в Европа. През юни да вземем за пример, показателят на потребителските цени в еврозоната стигна до 8,6%. При цените от производител нещата са още но-неблагоприятни. А укрепването на еврото би лимитирало най-малко частично ускоряващата се инфлация.
Следователно би било разумно да се затегне внезапно парично-кредитната политика и по този метод да се ограничи инфлацията. В европейските условия обаче, такава внезапна стъпка може да няма триумф.
За разлика от Съединени американски щати, европейската стопанска система е в (много) мъчно състояние и може да изпадне изведнъж в криза, даже при сегашната парична политика. Европейските финансисти избират даже да не мислят за това какво може да се случи, в случай че главната рента на ЕЦБ надвиши тази на Фед на Съединени американски щати.
Курсът на еврото продължава да пада по отношение на $ - докога?
Какви са аргументите за " поевтиняване " на еврото и какво ще подхващат вложителите
Другият най-съществен фактор за взимане на решения в региона на паричната политика е финансовата неустойчивост на Европейски Съюз , по-точно на някои от страните. Страни като Италия и Гърция безусловно са " затънали " в задължения, надхвърлящи 150% от техния БВП (БВП). Дори такива равнища на дълг биха могли да се толерират в изискванията на бърз стопански напредък, само че през последните години (и още повече сега), растежът не е висок.
Пазарите реагират доста " нервно " даже на най-предпазливите ходове на ЕЦБ за стягане на паричната политика - предишния месец да вземем за пример разликата в лихвите по облигациите сред Южноевропейските страни и Германия се приближи до равнищата по времето на дълговата рецесия.
А в случай че ЕЦБ вдигне малко повече от предстоящото главната рента, тогава може да се получи обстановка на прекалено високи лихвени ставки по държавни отговорности на финансово слаби страни и в последна сметка, невъзможността за тях да вземат нови заеми или да обслужват колосалния си външен дълг.
Към всичко това се прибавя и ескалираща политическа рецесия, която " изплува на повърхността " тази седмица в Италия. Основната причина за разпада на ръководещата коалиция са ограниченията за икономии, които могат да се засилят още повече при нови финансови разтърсвания. При това състояние, съгласно някои интернационалните анализатори, излизането от еврозоната на няколко уязвими страни наподобява като евентуален сюжет.
Общо взето, най-малко все още, ЕЦБ разполага с доста малко принадлежности за задържане на рухването курса на еврото. В краен случай, може да се стигне и до продажба на валутни запаси. Но европейските страни от дълго време не са прибягвали до сходни интервенции, техните запаси в тази част са лимитирани, а също така запасите са на обособени страни, а не на Европейски Съюз като цяло.
В последна сметка се оказва, че Европейски Съюз избира рухването на еврото и неизбежно идната го инфлация, като " по-малката от двете несгоди ". А растящите цени " удрят по джобовете " на потребителите, само че също по този начин облекчават тежестта на дълга.
Според мненията на финансови специалисти, в случай че не настъпи нещо изключително, идващите месеци или даже години, ще преминат " под знака " на на ниска цена или доста на ниска цена евро, се споделя в разбора на " Известия ".
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ