Тромбонистът Гьоргю Гивичан: Моето хоби са отношенията между хората
Купон с тромбон. Възможно е, когато осем тромбона звучат като симфоничен оркестър, като орган и даже като хор...
За елитния маджарски брас отбор SzegEd TRombone Ensemble, гостувал в края на пролетния „ Европейски музикален фестивал “, няма невъзможни неща. И това се вижда от сцената, а заслугата е, най-много, на основателя на групировката – Гьоргю Гивичан.
Той поддържа непрестанно обновяващ се екип от своите най-талантливи сегашни и някогашни студенти, множеството от които към този момент са актьори във водещи оркестри из цяла Европа. Съставът показва транскрипции на произведения от Бах и Бетовен, през Бела Барток, до Ханс Цимер. Особено атрактивни за публиката са тълкования като „ Бохемска рапсодия “ нa Queen.
Независимо от майсторството и насъбрания опит, Гьоргю Гивичан е доказателство, че огромният актьор, преди всичко, е първокачествен комуникатор. Неслучайно споделя, че неговото занимание са връзките сред хората:
„ Аз съм човек, който обича хората към мен да се усещат добре. Защото аз мога да направя нещо в тази връзка, само че и хората към мен също могат да създадат доста, с цел да се усещат добре с мен. Независимо дали съм на концерт, на ваучър или с другари, аз мога да направя всичко това да се получи в действителност добре. Но на никого не мога да дам положително въодушевление. Всеки самичък би трябвало да пристигна с положителното си решение “.
Гьоргю Гивичан – по какъв начин се поддържа групировка от осем идентични инструмента, по какъв начин се написа музика за нея и по какъв начин се прави атрактивна стратегия, какво има сред барока и рока. И още: Музикантът споделя за първия си преподавател, връзката с него и има вяра ли в ориста. Искало ли му се е да запее на сцената. Защо би желал да остане млад. Какво има оттатък света на музиката и света на тромбона. Защо избира около него да има хора, които са в положително въодушевление...
Г-н Гивичан, какво може да докара един първокласен брас отбор на фестивал в София, с изключение на общителната покана от домакините?
- Добър въпрос. Смятаме, че, по принцип, в света има много малко сходен вид тромбонови сформира. Например, аз знам за още два такива като нашия, които се състоят от осем члена. Всъщност, нашата цел постоянно е да покажем, че и една осемчленна групировка има правото да съществува, да живее на сцената.
Разбира се, има и специфични интернационалните фестивали, за които особено се събираме в тромбонови обединения. Но аз считам, че и дума не може да става да се съпоставят този вид обединения, които се явяват на интернационалните конгреси, с нашата, която си съществува като оркестър.
Ако ми позволите да сравня с футбола – това е, когато се прави народен тим, формиран от най-хубавите футболисти на всички страни. Но, сигурно, един подобен състав не би бил по-добър от който и да е различен народен състав. А ние сме един подобен вид състав, в който от години дружно репетираме, дружно се упражняваме, дружно вършим концерти.
Освен това, аз настрана се занимавам с всеки един от членовете на състава, тъй като, в някакъв миг, всеки от тях или е бил студент, или сега е мой студент. Според мен това е в действителност неповторима обстановка, в която аз работя самостоятелно с тромбонистите и мога да работя дружно с тях във групировка.
Програмата се споделя „ От барок до рок “. Какво има сред барока и рока?
- Всичко (Смее се – бел. а.).Когато създавах оркестъра, задачата ми беше да покажа многостранността на инструмента тромбон. С тромбона може да се изсвири доста и друг тип музика. Тромбонът отстоява своите позиции в класическата музика, във филмовата музика, в джаза, в поп музиката. И тъй като за сходен вид групировка, има доста малко написани творби, огромна част от репертоара ни е от транскрипции на към този момент написани творби.
Инструментът отстоява своята позиция и във връзка с това, че ние можем да изсвирим и произведение, написано за симфоничен оркестър, за орган, за хор...
Бихте ли описал най-атрактивната част от програмата, която представяте. И единствено на съчетанието от шест тенор тромбона и два бас тромбона ли се дължи тази атрактивност?
- Знаем, че оркестрите се сформират по следния метод, без значение дали ще свирят класическа или поп музика. Винаги вземат участие разнообразни инструменталисти и по този метод се основава целостта.
Снимка: Даниел Димитров
Ние сме един от редките случаи в света – всички да свирим на еднакъв инструмент. Затова за нас е извънредно огромно предизвикателство програмата да бъде разнообразна. Ако свирим произведение, което е написано за симфоничен оркестър, то би трябвало да прозвучи по този начин, все едно го свири симфоничен оркестър. Ако творбата е за орган, то би трябвало да прозвучи все едно чувате орган. И в действителност тромбонът е кадърен на това...
Очевидно, това не е доста лесна задача, и считаме, че заради това е много атрактивно. И, в случай че нашата стратегия се слуша от хора, които свирят на тромбон, те, сигурно, ще могат да го оценят, тъй като ще знаят какъв брой е мъчно да се реализира. Но пък, в случай че го слушат хора, които не могат да свирят на тромбон и просто обичат музиката, те също са удовлетворени. Обикновено, тези хора си потеглят от концертите ни извънредно удовлетворени, тъй като преди този момент са считали, че това нещо не би могло да се извърши на тромбон.
На какъв принцип избирате младите създатели, които композират за вас?
- Обикновено свирим известни произведение, които, които публиката познава. Както загатнах, няма доста написани творби за обединения като нашата, само че с помощта на това, че съществуваме и ние, и другите две обединения, популярност Богу, от ден на ден млади композитори започнаха да пишат творби.
Имаме, да вземем за пример, подобен албум, който съдържа творби единствено от млади създатели, написани за нас.
Ние, явно, на нашите концерти не можем да свирим единствено творби, които са писали за нас, тъй като тогава се губи задачата, която желаеме да реализираме – да покажем многостранността на инструмента.
Поддържате ли връзка с оня Ваш първи учител по тромбон, който за първи път чувате в църква, а тогава сте на 7 години...
- Да... Живея в дребен град, където сме 6000 души. И в действителност шефа на тамошното музикално учебно заведение – Янош Крчмери, е индивидът, за който говорите. Често се срещаме, положителни другари сме.
Интересното е, че сега той учи моя наследник.
Вярвате ли в ориста и смятате ли, че в живота няма инцидентни неща?
- Със сигурност, няма инцидентни неща в ориста. Имам три деца – две девойки и един наследник. Дъщерите ми свирят на хорн, а синът му стартира да свири на тенор хорн.
Дали и трите ми деца ще станат музиканти – не знам, а и не желая да оказвам никакво въздействие върху тях и техните решения. Те независимо взеха решение да свирят, макар че са още дребни. Голямата ни щерка е на 12 години, а другата ми щерка и синът ми са близнаци, и са на 10.
Понякога желало ли Ви се е да запеете на сцената?
- Нее (Усмихва се – бел. а.). Пея доста неприятно.
Моето верую, което преподавам и на студентите, е да свирят на тромбона все едно пеят. Защото, даже когато човек пее доста подправено, както става под душа, в банята, по някакъв натурален метод, съумява да изведе мелодията.
И, когато ние свирим на тромбона, ние в действителност се занимаваме механически със звукоизвличането и постановката на устните и забравяме, че би трябвало да водим мелодията – като артистите. Обикновено, апелирам студентите си да изпеят това, което желаят да изсвирят и по-късно да го изсвирят на тромбона.
Снимка: Даниел Димитров
Аз съм удовлетворен от осъществяването си – не когато публиката е споделила, че изсвирвам хубаво, а когато дори не е схванала, че това е прозвучало на тромбон, а просто е харесала мелодията, и че всичко това се чува и излиза по напълно лек, елементарен и изтънчен метод.
Казвате, че цветът на косата Ви символизира професионална зрялост, а стилът – че се чувствате млад. Така ли се чувствате и в живота?
- (Смее се – бел. а.) Много рано побелях, още на 30. Не е несъмнено, че повода за това е музиката. По-скоро съм го наследил от татко си. Но пък като маркетинг звучи добре...
Иначе, по никакъв метод не се усещам остарял. Аз бих желал да остана млад и по тази причина стратегиите ни постоянно са доста юношески, и по тази причина се обкръжавам с младежи.
Лично за Вас, какво има оттатък света на музиката и света на тромбона?
- Има доста неща, които са отвън тромбона. Аз по тази причина съм избрал да пребивавам в дребен град – Тоткомлош. Обичам да извозвам доста време със фамилията си. И когато съм си в къщи, се любувам на безусловно всеки момент с тях.
Обичам да спортувам, дружно със брачната половинка ми си вършим стратегии, в които не взимаме децата със себе си. Примерно, отиваме на излети.
В градчето ни има един аматьорски оркестър и доста от моите другари от детството свирят в него. Имам и другари, които въобще не се занимават с музика. С една дума, извозвам доста време и с приятелите си.
Ако приказваме за занимание, моето занимание са връзките сред хората.
Като дете плувах, и то много съществено, по-късно – тенис на маса, след това – тенис на корт. А в този момент, тъй като нямам време за всичките тези спортове, остана единствено джогингът.
Снимка: Даниел Димитров
Ние сме музиканти, само че не би трябвало да подценяваме обстоятелството, че публиката ни вижда, т.е. би трябвало да даваме някакъв образец. Когато излизам на сцената, за мен е значимо в действителност какво ще чуе публиката, само че също по този начин е значима и гледката, която ще получи. След като някой ме удостоява с достойнството и ме е почел да пристигна на моя концерт, то и аз ще се приготвя за този концерт и ще изляза уместно на сцената.
Как бихте траял изречението „ Аз съм човек, който обича... “?
- Аз съм човек, който обича... хората към мен да се усещат добре. Защото аз мога да направя нещо в тази връзка, само че и хората към мен също могат да създадат доста, с цел да се усещат добре с мен. Независимо дали съм на концерт, на ваучър или с другари, аз мога да направя всичко това да се получи в действителност добре. Но на никого не мога да дам положително въодушевление. Всеки самичък би трябвало да пристигна с положителното си решение.
И, в случай че донесе положителното си въодушевление, сигурно, и самото събитие ще се получи добре. Затова обичам около мен да има хора, които са в положително въодушевление.
