Ксанти. 10 млн. евро за развитие на малките и средни

Ксанти. 10 млн. евро за развиване на дребните и междинни предприятия в граничния район сред България и Гърция ще бъдат отпуснати по Програмата за трансгранично съдействие ИНТЕРРЕГ V-A Гърция-България 2014-2020 година Това оповестиха от пресцентъра на Министерство на регионалното развитие . Мярката бе утвърдена в границите на Петото съвещание на Комитета за наблюдаване на програмата, което се организира в Ксанти, Гърция. Форумът бе управляван от заместник-министъра на районното развиване и благоустройството Деница Николова и заместник-министъра на икономическото развиване на Гърция Статис Янакидис. В него участваха регионални шефове, кметове, представители на бизнеса, неправителствения бранш и просветителни структури от двете страни на граница. Зам.-министър Николова акцентира, че към 80 от дребните и междинни погранични предприятия в двете страни ще могат да се възползват от финансовата помощ по предпочитаната ос „ Конкурентен и новаторски трансграничен район “, с която ще се даде подтик на развиването и спомагателни благоприятни условия за вложения в трансграничния район. 30 на 100 от средствата ще бъдат ориентирани напълно към новосъздадени предприятия, а мярката ще бъде отворена още този месец. „ Подкрепата, която предоставяме, има за цел да увеличи конкурентоспособността на бизнеса в трансграничния район, стимулирайки неговия растеж и дарба да разшири икономическите си действия към нови пазари и артикули “, сподели Николова. Тя добави, че дребният и междинен бизнес носи най-голяма добавена стойност в районите. Фирмите ще могат да подобрят работната си среда, да покачват конкурентоспособността си посредством закупуване на нови машини и съоръжение, да основават нови артикули и да ги нареждат по-добре на пазарите. Максималната стойност на всеки план ще е 600 000 евро, като 65% ще е безвъзмездната дотация, а 35% ще е личен принос на претендентите. Ще се финансират планове в региона на произвеждане на хранителни артикули, тъкани, компании за компютърна и информационна техника, електронни и оптични продукти/изделия, произвеждане на строителни материали, производства, допринасящи за реализиране на кръгова стопанска система – събиране и преработване на материали, предприятия с устременост към развиването на произведения в региона на туризма и спорта. Обектите за търговия на едро ще бъдат считани за възможни, единствено в случаите, когато са свързани с дадена индустриална активност. Фокус в утвърдената опция за финансиране ще бъде директната поддръжка на дребните и междинни предприятия, свързани с индустриална активност. Със средствата компаниите ще могат да извършат дребномащабно строителство – създаване на индустриални съоръжения, доставка на профилирано съоръжение, закупуване на програмен продукт и обвързваните с него услуги, маркетинг и ноу-хау, патенти и авторски права, разноски за личен състав и други Максималната дълготрайност на плановете ще е 3 години. Срокът за кандидатстване ще е до края на месец март 2019 година „ За двете страни е доста значимо да реализираме стабилно развиване на двата района. За българското държавно управление главен приоритет е намаляването на несъответствията сред районите, като в тази връзка подчертаваме върху ограничения и дейности с друго финансиране за стабилно икономическо развиване, понижаване на разликите и подкрепяне на взаимоотношението с сътрудници за икономическо развиване на териториите и общността “, сподели още Николова. Тя добави, че програмата за трансгранично съдействие има огромно влияние върху 4 области в Южна България – Смолян, Хасково, Кърджали и Благоевград, които имат достъп и опция за осъществяване на ограничения за икономическо развиване на територията. Деница Николова подсети, че в границите на предходния програмен интервал сред институции от двете страни са основани 22 партньорства, изпълнени са планове за възстановяване на свързаността посредством възстановяване на пътната мрежа, осъществяване са голям брой планове свързани с развиването на туризма. Заместник-министър Николова уточни, че един от огромните стратегически планове, който се осъществя сега по програмата с близо 39 млн. евро, включва построяването на нов граничен пункт и път от гръцкото село Димарио до българо-гръцката граница при Рудозем, реорганизация на път II-86 Средногорци – Рудозем, в това число построяването на околовръстен път на Рудозем и реорганизация на републикански път II-59 – Момчилград – Ивайловград. Партньори от българска страна са Областна администрация Смолян и Агенция „ Пътна инфраструктура “. От гръцка страна взе участие водещият сътрудник „ Егнатия одос “ АД. По време на съвещанието от „ Егнатия Одос “ осведомиха, че напредва строителството на 8-километровото трасе от гръцкото село до границата. Пътят е напълно нов, строи се в комплицирана горска околност, като сега се построява техническата част, направени са и помощни пътища за техниката. Трасето е съвсем пробито, като остава 1 км до границата с България. Започнала е рехабилитацията на 18 км от основния път Средногорци – Рудозем по плана. Провежда се социална поръчка за избор на реализатор на 1,7 км обходен път на Рудозем, като се чака следващата година да стартира действителната работа. Работи се и по рехабилитацията на 32 км от пътя Момчилград - Ивайловград. На крайна върша са процедурите по желание на реализатор за новото Граничен контролно-пропусквателен пункт „ Рудозем- Ксанти “. Съгласно заданието още при започване на 2019 година ще има контракт и строителството ще стартира. В напреднала фаза е подготовката за осъществяване на стратегическия план „ Трансгранично обмисляне и инфраструктурни ограничения за отбрана от наводнения “ с общ бюджет от към 11 млн. евро, който има за цел да увеличи равнището на отбрана на популацията от наводнения по теченията на двете пресичащи границата огромни реки - Струма и Марица, и техните притоци. Дейностите по плана включват поддържане и възстановяване на съществуващата инфраструктурата за отбрана от наводнения, с цел да лимитира водните разливи или ориентиране и улеснение на речния отток; доставка на в допълнение съоръжение, обезпечаващо бърза и своевременна реакция при положение на опасност, повишение на равнището на взаимоотношение сред способените институции от двете страни на границата и техния потенциал. Партньори от българска страна по плана са Областните администрации Смолян, Кърджали, Хасково и Благоевград. От гръцка страна сътрудници са „ Децентрализирана администрация на Македония и Тракия “ и „ Регион на източна Македония и Тракия “, който е водещ сътрудник.
„ Всичко това показва какъв брой сполучлива е програмата. Към момента не отчитаме провокации в осъществяването й от позиция на покриване условията на регламентите на Европейска комисия. Натрупаният до момента опит, както и откритото трайно съдействие сред българските и гръцки организации от двете страни на границата потвърждават по неоспорим метод добавената стойност на тази стратегия за развиването на граничния регион. В тази връзка, имам вяра, че и в бъдеще ще продължим да укрепваме построения сред нас дух на партньорство и в границите на програмата ще продължим да търсим ефикасни решения на характерните за трансграничния район проблеми, които да оказват високо влияние за неговото развие “, сподели още Деница Николова.