“Критиката на изкуството, когато е направена добре, може да остави

“Критиката на изкуството, когато е направена добре, може да остави даже по-голямо наслаждение от изкуството, на което е отдадена. ” – споделя Роджър Ебърт. Вдъхновени от думите на първия кино критик със звезда на Алеята на славата, взехме решение да разгледаме тематиката за рецензията и въздействието ѝ в актуалния свят. Кинокритиката може да е доста повече от интерпретатор и анализатор, а точно – деен съизвършител, от време на време даже с изпреварващи хоризонти.

За писането и анализирането на филми и безспорното отдаване на киното, всякога когато мозъкът стартира да препуска през екранните подиуми, си приказваме с Божидар Манов и Владислав Апостолов в близо 60 минути на в партньорство с Българското национално радио – „ Кино с думи “! Проектът е осъществен с финансовата поддръжка по Програма „ Публики “ на Национален фонд „ Култура “.

Божидар Манов е кинокритик, публицист и учител. Автор на стотици журналистически, критически и теоретични публикации в редица български и задгранични издания. През годините е бил кино наблюдаващ в БНР, Българска национална телевизия, Дарик радио, други електронни медии и уеб сайтове. Водещ на телевизионните излъчвания „ Лачените обувки на българското кино “ (2015-2016). Автор е на редица книги за кино и неведнъж член и ръководител на интернационалните журита на кинофестивалите в Берлин, Кан, Венеция, Карлови Вари, Сан Себастиян, Локарно, Кайро и други

Владислав Апостолов е създател и публицист с дълготраен опит в печатни и електронни медии. Културен редактор във вестник “Труд ”. Коментатор в bTV и БНР. Един от създателите на подкаста за кино на Webcafe – “Тихо, филмът стартира ”.

В международното развиване на киното рецензията е дейна част от основаването на кино творби. Като един от най-бележитите образци за това е активността на рецензия, Андре Базен, който е приет за бащата на “Френската нова вълна ”.

В процеса на развиване на филмовото изкуство пораждат и доста равнища на диалог за киното – професионалната ниша на кинокритиците обаче са същинските съучастници в тези процеси. Сътрудничеството сред кинокритици и създатели е документирано през годините, като даже от време на време работата на рецензията е по-брилянтна от самото произведение, което бива разглеждано. Аналитичните текстове, без значение от тяхната форма, могат да бъдат изкуство сами по себе си. Виртуозното критическо писане няма ограничавания, когато думите са обаятелни и не престават художествения език на кино лентата, споделя проф. Божидар Манов.

Водещата осведомителна линия в публицистиката не я възпира в това тя да прерасне в изчерпателен текст. Основната разлика с тясно профилираните критически текстове е, че информацията към този момент е позната на читателя, по тази причина най-съществена е оценката и аналитичната мисъл. Двата съществени стълба в основаването на рецензия са историята и теорията.

Като една от забавните функционалности на рецензията журналистът Владислав Апостолов показва опцията ѝ да бъдат обяснени задълбочено филмите, които са енигматични и сюрреалистични и образуват една по-голяма компликация от схващане. Има ниша на претенциозни еквилибристики на тематика кино, само че това е част от многообразието на това да се приказва за филмовото изкуство. Писането за кино може да е разбираемо за по-широка публика.

Навлизането във времето на цифровата рецензия е разрешило на от ден на ден хора да се включат в диалозите за кино – предоставената демократична естрада дава и не малко образци за некачествено писане, което не бихме могли да причислим към рецензията, въпреки и да е от време на време изобретателно, от време на време надменно, от време на време плитко и неуместно. Дигиталната рецензия е форма на бърз инстикт, която по-скоро отстранява от същностните диалози за въздействието на филмовите творби и образуването им в съответния подтекст.

И още:

● Кинокритиката като дейна част от кинематографичния развой, а не постфункция;
● Разликата сред кинокритика и киножурналистика;
● Писането за кино – изкуство единствено по себе си;
● Влиянието на кинокритиката в международен мащаб;
● Истинският пиедестал на кинокритиката – история и доктрина и спояването им с съответния филм;
● Кинокритиката – единственият безспорен блян е към качеството;
● Поводът да пишеш за един филм – обяснение на времеви подтекст и публични процеси посредством изкуството;
● Процесът по основаване на един текст – би трябвало ли да мисли създателят за хората, за които го пише;
● Демократизиране на диалозите за кино и йерархията на познанието и компетентността;
● Дефицитът в писането за българското кино;
● Претенциозната субкултура и незадълбоченото познаване на киното – салдото сред двете;
● Времето на цифровата рецензия.