Кристиан Николов разказа подробно пред съда за случилото се във

Кристиан Николов описа в детайли пред съда за случилото се във съдбовния ден

„ Последният ми спомен е, че светофарът ни пусна. После ми причерня. Някой може би извика, само че всичко беше като в сън”. Това сподели в обясненията си пред съда Кристиан Николов, обвинен за злополуката, при която почина журналиста Милен Цветков, съобщи NOVA.

Николов описа в детайли по какъв начин е протекла вечерта преди съдбовния ден. Голяма компания чествали рождения ден на приятелката му в неговата къща. Той пил малко водка, както и два шота. След втория обаче му прилошало. „ Стана ми необичайно, леко изтръпнах, само че го бял изпил на екс и нямаше по какъв начин да отвръщам. Малко по-късно усетих сърцетуптене и виене на свят. Казах на Симона (прияателката му – бел.ред.) да си лягаме, тъй като не ми е добре. Смятахме, че ми е зле от месо, което беше престояло няколко часа на слънце. Симона е вегетарианка и беше ОК. От Германия съм си купил добавки и паста срещу стрес и бодърствуване. Те са с медицински цели. Тогава взех решение да взема от пастата”, описа Николов.

На идващия ден той и приятелите му излезли, с цел да потърсят заведение, в което да обядват.

„ Насочихме се към Южния парк. Изпитвах дискомфорт, само че не бях некадърен да карам. Ако бях зашеметен, щях да взема такси и да отида в болница. Възпитан водач съм, постоянно съм държал даже на колани за пасажерите на задната седалка. За малко над 4 години стаж към оня миг, при всекидневно шофиране, в това число в Германия, имам единствено 1 фиш за погрешно паркиране. Винаги съблюдавам разпоредбите, оглеждам се”, продължи описа си обвиненият.

Ето и останалата част от показания на Николов:

„ Карах към Южния парк по ул. „ Сребърна ".Последният ми спомен е, че светофарът ни пусна. После ми причерня, някой може би извика, само че всичко беше като в сън. Колата, която по принцип не карам, е с ръчни скорости, може би съм натиснал спирачка. После чух мощен удар, стреснах се. Уплаших се за живота си и за живота на хората с мен. Не знаех в какво сме се блъснали. Колата по инерция продължи и спря в мантинелата. Всички бяхме в потрес. Погледнах себе си и спътниците си. Видимо бяха добре и без съществени пострадвания. Излязох от комата, видях друга кола и човек, който се пробват да изкарат от нея. Отдалеч изглеждаше, че може да върви.

Георги Иванов (синът на депутата от ГЕРБ Лъчезар Иванов – бел.ред.) беше в потрес. Само повтаряше, че татко му не трябва да схваща, че е в България, че ще го убие и по тази причина би трябвало да се махне незабавно. Не му обърнах внимание.

Отидох до потърпевшия. Беше седнал върху тротоара от външната страна на платното, облегнат на мантинелата. Питах го по какъв начин е, по какъв начин мога да оказа помощ. Беше очевидно в потрес, само че без ясни следи от пострадвания. До мен имаше човек с униформа, който също опитваше са помогне.

Пострадалият първоначално изглеждаше, че няма потребност от помощ, а от вода. Сетих се, че в колата имам вода. Бях доста изплашен, взех водата и я занесох на потърпевшия. Минута-две, откакто му я дадох, той стартира да се свлича на пътното платно. Влошаваше се, смени цвета на лицето си. Чуваше се, че не може да диша. Както беше свлечен на земята, сложихме му главата обратно и отворихме устата му. В суматоха и нерешителност, взех решение че може да си е глътнал езика. После отново стартира да диша мъчно, натиснахме челюстта надолу, извадихме езика. Пак се стабилизира за малко.

Свалих си обувката, с цел да я сложим под главата му и по този начин да диша по-лесно. Сложихме тръбичка в помощ. Времето ми се стори като цяла безкрайност, само че колата за спешна помощ сигурно се забави. През цялото време стоях до него, с цел да съм сигурен, че диша надълбоко. От едната камера в региона се вижда всичко това.

Дойде колата за спешна помощ, лекарите загатнаха за изкуствено дишане няколко пъти, вършиха му и сърдечен масаж. Сложиха му апарат за обдишване. С помощта на други хора, го качиха на носилка.

Говорих с служителите на реда, не съм крил че съм карал. Казаха ми, че би трябвало да направя тест за опиати. Съгласих се. Ако имах подозрение, че съм използвал дрога, нямаше да се съглася. И още по-малко - да седна зад кормилото. Знам разпоредбите. Заведоха ме в болница за кръвен тест.

На другия ден ми споделиха, че починалият е Милен Цветков и е умрял. Почувствах се извънредно, светът свърши, разплаках се. До последно се надявах лекарите да са го избавили.

Обадих се на Георги и Симона и помолих да дойдат в Столична дирекция на вътрешните работи и да спомагат на служителите на реда. Заради всичко, което след това гледах по новините и публичното мнение, изпаднах в тежка психическа дупка. Седях на леглото, не ми се говореше и виждаше с никого. Не се усещах на себе си.

От самото начало, безусловно минути след случая, съм съдействал на проверяващите.

В ареста, една вечер към 23 ч., старшините ми споделиха, че би трябвало да изляза. В дрямка се оправих и питах къде ме водят. Притесних се, тъй като след вечерния час не би следвало да ме водят на никое място. Уплаших се. Вкараха ме в една стая, където имаше двама мъже. Кратко ми се показаха, не знам и не помня от коя работа бяха. По всевъзможен метод се пробваха душевен да ме смачкат.

Някой чужд си е направил смешка, с в действителност съдбовни последици… На огледа на колата и къщата не съм участвал. У нас имаше доста хора, не съм следил кой какво носи. Едната стая се употребява главно от брат ми, защото аз съм главно в Германия.

И преди съм минавал в региона, където стана злополуката. Но не е било нормалният ми маршрут. С този джип съм ходил до Белград. Но не се усещах удобно, тъй като е автоматик. Второто ми пътешестване с него беше до Боровец. Там вървя доста постоянно и не помня по кое време тъкмо.

Преди години съм имал опит с марихуана. Не се почувствах добре. Мисля, че бях и пил. И по тази причина споделих, че не е моето нещо и в никакъв случай не съм опитвал още веднъж.

В мое наличие мои близки другари не са употребявали. Никога у дома, където е неразрешено. Всичките ми другари знаят това.

Чаят от вечерта на купона беше в кухнята на първия етаж. Пастата беше в персоналната ми баня. Не е имало повече от една кутия и от двете. В Германия този чай се продава в магазина. Него и пастата купих онлайн от прочут уебсайт. Помня, че пастата беше скъпа - 150 - 200 лева Ползвах я за акне, херпеси, като имуностимулант, а чаят - при стрес, бодърствуване, безпокойствие. След използването им усещах разпределяне на нервната система, изцяло успокоение. Нямам спомен да съм ги комбинирал с алкохол”.

В момента Николов се намира под домакински арест с електронна гривна.