Кристиан Карембю, световен и европейски шампион с Франция, даде ексклузивно

Кристиан Карембю, международен и европейски първенец с Франция, даде извънредно изявление за предаването „ Код Спорт “ по ТВ+ . Емблематична фигура от Реал (Мадрид), с изключение на футболна звезда той беше и основен воин във футболната приказка „ Красавицата и Звяра “ поради брака си със международен топ модел. Той взе участие във футболната гражданска война, която Франция направи след 17 ноември 1993 година. Беше един от титулярите в звездния тим на Зинедин Зидан и Дидие Дешан, спечелил Мондиал‘98 и Евро 2000. Реал (Мадрид) пък чакаше 32 години Купата на европейските първенци да се завърне на „ Сантяго Бернабеу “, а той бе от звездите, които извършиха задачата. До него тогава отвън терена непроменяемо стоеше топ моделът с най-дългите крайници в света Адриана Скленарикова.
- Мосю Карембю, вие сте един от същинските посланици на футбола по света. Как стигнахте до Ароза и международното състезание върху сняг?

- Заради страхотната атмосфера и природа, за която към този момент ми бяха разказали много. Организацията е добра. Бях идвал тук и преди доста години. Бях позабравил, само че не ми е непознато. Ароза е един неповторим курорт за ски. Хората са доста другарски настроени към гостите. Дори не се замислих, когато получих поканата да поиграя в снега. Фактът, че международното тук го има към този момент толкоз години, демонстрира какъв брой ни е прелестно да идваме ние, някогашните футболисти.

- Откъде идва тази ваша пристрастеност да играете в разнообразни бенефисни мачове?

- Според мен хората желаят да видят още веднъж и още веднъж своите остарели герои. И ние им даваме опцията с тези мачове. А за нас е забавно да се срещнем с разнообразни култури около тези дуели. Също по този начин и да се насладим на аплодисментите още един път. Освен това, тези мачове оказват помощ за имиджа на другите страни. Така че няма по-хубаво от това да се съберем.

- Видяхме ви и в София на бенефиса на Христо Стоичков. Какво ще ни кажете за това събитие и прекарванията ви у нас?

- Христо Стоичков е един от най-големите футболисти в историята на футбола. Когато ме предложения, той ми сподели, че желае да подари нещо особено на своите почитатели в България. И за мен беше чест да съм част от този подарък, като вземам участие в неговия мач. Наистина фантастично преживяване с човек, който е толкоз прочут освен поради купите си в Барселона, само че и поради безбройните си лични оценки. Беше ужасно в София. Мина много време, само че отново му благодаря, че ме предложения на неговия празник. Помня какъв брой доста дъжд ни валя. И сълзите му помня също. Изобщо в моите очи Христо е доста, доста високо равнище.

- Вие бяхте френски национал и когато България победи Франция на „ Парк де Пренс “ през 1993 година. Това е един от най-великите ни мачове. Как стъпи на крайници френският футбол след кошмара на 17 ноември?

- Никой не очакваше да се случи такова нещо. Голям екшън беше в края на мача. Но това е и една от аргументите всички ние да обичаме футбола. Няма явен резултат преди старта на дуела и като екстра постоянно се случват изненади. И този път ние бяхме жертвата. Аз гледах мача по малкия екран. Много ми беше мъчително, почувствах се извънредно. За нас, французите това и до през днешния ден си е един огромен урок. А България беше доста мощна и го потвърди на международното през 1994 година.

@@@

- След загубата от България френският народен отбор стигна до международна и европейска купа. Какво се промени във футбола ви след 1993 година?

- Ние постоянно се учим от загубите си. Това ни накара да преосмислим организацията си. Голям урок беше за нас случилото се. Започнахме да мислим друго, да играем друго. Започнахме да градим гении. И в този момент виждате какъв брой млади французи играят в най-големите тимове в европейския футбол – в Испания, Италия, Англия... Разбрахме най-много, че не би трябвало да сме високомерни, а да работим дейно.

- Кои български футболисти харесвате?

- Христо преди всичко. И този, който играеше в Манчестър Юнайтед и Монако.

- Димитър Бербатов.

- Да, Бербатов. Но като цяло тимът ви от международното в Щатите беше превъзходен.

- Във Франция приехте ли успеха над България на Евро‘96 с 3:1 като реванш против нас?

- В никакъв случай. Това беше просто един от мачовете на финалите на европейското състезание. Наясно сме, че един път ще победим, различен път ще загубим. И не сме мислили реваншистки.

- Френският народен тим с вас завоюва всичко. По-добър ли беше от този на Мишел Платини, който стана единствено европейски първенец през 1984 година?

- Не, не можете да ги сравнявате. Мисля, че Мишел и неговият отбор също бяха невероятни. Именно те ни показаха печелившия модел. Бяха нашите идоли, когато бяхме дребни момчета. Ние гледахме с необятно отворени очи звездите Жирес, Тигана, Батистон, Батс, Аморос... Учихме се от тях. След това удари часът на нашето потомство със Зизу, Дешан, Десаи... И ние взехме международната купа. Много хубаво се получи.

- Какво е възприятието да победиш великата Бразилия във финала?

- Неописуемо е! Никой не очакваше, че изобщо ще стигнем до финала. Когато играеш против може би най-успешния тим във футбола, който тогава имаше във витрината си четири международни трофеи и когато го победиш, е нещо велико, нещо необикновено.

- Кое се оказа по-лесно – да спечелите международното или европейското две години по-късно? На финала против Италия губехте до последната минута и имахте голям шанс.
- Да, можем да кажем, че е било шанс. Но можем да кажем и че сме имали също и доста гений. Когато си стигнал до финала, значи, че си го заслужил. А там всичко може да се случи. Много любимци не са успявали да го завоюват. А тогава на Евро 2000 ние към този момент бяхме и много умел тим. Имахме самочувствието и увереността, че ще вдигнем купата. И да, беше една паметна победа!

- Идвате от Нова Каледония. Какво бихте ни разказали за вашата страна и футбола там?
- Ние сме нова федерация и се опитваме да работим по всички правила на ФИФА. Учим се на философия. Учим се по какъв начин да бъдем конкурентноспособни и по какъв начин да сме атрактивни. Но въобще не ни е елементарно. Най-малкото, че всичко е ново – федерацията, тимовете, системата. Участвахме в квалификациите за международното в Русия. И за нас това си беше на първо място премеждие. Но пък не крием - желаеме да повишаваме непрестанно равнището.

- Още като дребен се преселвате във Франция? Не сте живял дълго в Нова Каледония.

- Направих тази крачка, тъй като ми споделиха, че по този начин ще имам опция да играя футбол. И по тази причина пристигнах в Европа.

- Спечелихте купата на Франция с Нант, нали?

- Да.

- Вашият Нант се показа доста мощно и в конкуренцията за купата на първенците. По-слаб ли беше шампионатът по това време?

- Не, никога. Всеки път е доста мъчно. Нивото и форматът се трансформират, само че не можете да кажете, че през днешния ден е по-трудно оттогава. Мисля, че всяко потомство има своя личен интервал. Всеки от нашата генерация заслужаваше да завоюва някои трофеи. Ние еволюирахме доста. Днес технологиите са разнообразни. Камерите са на всички места. Преди ги нямаше. Имаше единствено радиостанции и транзистори. Така че футболът еволюира, играчите – също.

- Как приемате във Франция, че шейхове и олигарси купуват тимове? Говорим съответно за ПСЖ и Монако…

- Трябва да почитаме спортната промишленост. Футболът е един голям бизнес и всеки го знае. Една от най-бързо разрастващите се стопански системи в света. Нормално е, че някои предприемачи желаят да вземат участие във футбола. А към играта редом се развиват и още доста други стопански системи. Знаете ги и по тази причина няма да ги посочвам всичките.

- Мислите ли, че Пари Сен Жермен ще е идващият френски европейски първенец?

- Надявам се. Досега клубът завоюва единствено един път КНК преди много години. Основната цел на катарските притежатели е кристално ясна - да се завоюва Шампионската лига.

- Играл сте и за Сампдория, само че пикът в кариерата ви е Реал (Мадрид). Каква е аурата на този клуб?

- Първо да ви кажа, че играх против Христо, когато бях в Сампдория, а той в Парма.

- И какво стана?

- Победихме ги. А аз вкарах два гола. По това време Сампдория беше един от най-класните тимове в Италия.

- Да се върнем на Реал и аурата на „ кралския “ клуб.

- В Реал се научих какво значи да побеждаваш непременно. Когато излезеш на терена, постоянно би трябвало да биеш. Ако не го осъзнаваш, по-добре бягай надалеч. Тази философия е доста друга, в сравнение с другите места. В Реал нямаш право нито за миг да не си непрекъснат. Ние спечелихме и Шампионската лига, и Примера дивисион, и Купата на краля. За този клуб това са естествените неща от живота. Там даже не би трябвало да си просто човек. А против теб има велики противници като Барселона, Атлетико, Валенсия, Севиля. Но в Реал всеки нов незабавно стартира да се учи на неповторимата просвета, която е основана там.

- Реал чака няколко десетилетия да стане европейски първенец и съумя с вас в състава. Какво е възприятието да вдигнеш тази купа с този тим?

- Голяма привилегия. Ние върнахме тази купа на Реал (Мадрид). Сложихме я в музея на „ Сантяго Бернабеу “. Показахме я гордо на почитателите. Чувството беше неописуемо. Върнахме достойнството на Реал в шампионата на първенците след 32 години пауза. Преди нас, доста превъзходни футболисти са реализирали най-различни триумфи. В началото поколението на Пушкаш и Хенто завоюва шест пъти трофея. Дойде и нашата генерация - с Раул, Мориентес, Панучи, Роберто Карлуш, Миятович, Шукер, Илгнер, Касияс, Виктор Санчес... Не желая да не помни и мистър Фабио Капело. Да, Реал имаше огромен треньор и тим.

- Какъв треньор е Юп Хайнкес? Той завоюва с вас Шампионската лига, а доста години по-късно повтори триумфа и с Байерн?

- Мистър Хайнкес е един от най-хубавите треньори и хора, които съм срещал в живота си. Той е и доста хуманен, един добър мъдрец, влъхва. За Байерн щеше да е най-добре, в случай че той изобщо не се беше пенсионирал. Със сигурност Хайнкес заслужава най-хубавите думи. Сега виждате отново какво прави с Байерн. Няколко години ни липсваше, когато реши да си даде отмора от футбола.

- Когато отидохте в Реал, тимът беше в сянката на Барселона, водена от Стоичков. Помните ли мачове против него на испанска земя?

- Христо и всички останали играха типичния барселонски футбол, който в днешно време нарекоха „ тики-така “. Те го построиха точно поради вездесъщия Йохан Кройф. Тогава бяха най-модерни освен в Примера дивисион, само че и в целия свят. Бяха по-добри от нас. Реал имаше Мичел, Бутрагеньо, само че не се справяше добре в Европа. Докато „ Барса “ с Куман и Стоичков завоюва Шампионската лига против Сампдория. Бяха непобедими.

- Какво е да играеш в „ Ел Класико “?

- Да си в мача на мачовете, в „ Ел Класико “, значи, че си сбъднал фантазиите си. Това е финалът на Примера. Виждате два велики тима, най-хубавите в света. Да, има още доста огромни дербита на всички места. Но мачът сред Реал и Барселона си е институцията на футбола.

- Когато отидохте в Реал, тогава светът не говореше за „ галактическите “. И не се купуваха „ Златни топки “. А по-късно клубът стартира надали не да ги колекционира. Коя от тези две политики е по-добра съгласно вас?

- Зависи от положението на мениджмънта и на маркетинга в дадения миг. Целта е да се притеглят публиката, а оттова и спонсорите. Със сигурност значими също са и резултатите. Но най-важното е да станеш магнит за вниманието на обществото. Това е то бизнесът във футбола.

- Очаквахте ли, че Реал ще е първият тим, който ще завоюва два пъти подред Шампионската лига?

- Разбира се. Още откогато Нотингам го направи преди доста години.