Рокерът мечтател: Нямаш ли бензин в кръвта, моторът не пали
Кристиан Дочев е от град Стамболийски. Завършва Професионална гимназия по механотехника, компетентност мотори с вътрешно горене. Автомобилите и моторите са тръпката му от дребен. Занимава се с всевъзможни машинарии, с преимущество обаче постоянно са моторите. До преди няколко месеца работи за автосервиз в чужбина. Учи автотранспортна и земеделска техника в Ямбол. Сега с неспокойствие чака 22 март - откриването на мотосезона в Пловдив.
За пръв път се качва на мотор, когато е на 7 години. Яхва мотоциклетчето с педали на дядо му и схваща, че това е неговата пристрастеност. Първоначално единствено го бута из двора, само че на третия ден стартира и да го пали. В края на седмицата към този момент го кара по улиците и какичките го заглеждат.
Желанието му да кара мотори обаче се заражда още от времето, когато е бил в детската градина. Баща му имал личен сервиз и возел дребното момче на скутери, триколки и коли. Така израснал измежду масло, смазка и мирис на бензин. Оттогава Кристиан не си показва ден, в който да няма мотори около себе си.
Като поотраснал, почнал да мечтае да стане играч по мотокрос. Ала родителите му нямали задоволително средства, с цел да му купят скъпите екипировки, да заплащат за тренировки и образования. Така блянът му остава неизпълним. " За да станеш професионален играч, не трябват единствено умения и хъс, парите постоянно са били проблем. Ако нашите разполагаха с 1000 лв. на месец единствено за мен, в този момент щях да съм Валентино Роси ", усмихва се с горест момчето.
Когато бил в 4-и клас, скрито се качил на бащиния мотор. Потеглил, правейки едно кръгче до съседския двор, но дъждът и мокрият шлайфан бетон му изиграли неприятна смешка. Още прекомерно некомпетентен, паднал и си изкълчил ръката. Тогава родителите му забранили да се качва на мотор, заканили му се, че към този момент даже и на фотография няма да го види. По това време татко му отпътувал в командировка в чужбина, а Кристиан това и чакал. Още с бинтовете на ръката влезнал в гаража, изчистил карбуратора и още веднъж изхвърчал на двора.
" Карането е метод на живот. Не си припомням да съм оставал без мотор, но това не пречи на останалите ми занимания ", споделя младежът. 22 март за него не е единствено Първа пролет, а и знак на новия мотосезон. С неспокойствие всяка година чака рокерския събор.
Признава, че мотосбирките постоянно са вълнуващи освен за рокерите, а и за хората, които ги посещават. Всеки мотоклуб провежда свои лични игри. Първия ден е откриването, което може да включва и празничен водосвет. Провеждат се две-три игри, а вечерта стартира веселието. Втория ден домакините вършат обиколка на града с моторите. Всички се радват на волните братя - поздравяват ги за празника. До 18 часа има игри, надпревари с мотори и по-късно още веднъж стартира радостната част.
Надпиването с бира е обред. Всички зажаднели от обиколката с неспокойствие чакат момента, в който ще надигнат халбата със студеното питие. Ловенето на шаран с голи ръце в детски басейн също е вълнуващо предизвикателство. И най-бавно каране на мотор е тестване, тъй като това не е като да пазиш равновесие на велосипед, 500-килограмова машина не се крепи елементарно. Като пристигна време всеки да покаже личния си мотор, се дава премия за най-хубава самоделка. Много рокери разчитат на сглобката от разнообразни мотоциклети. Така всеки избира най-хубавото и си прави лична супер машина.
" Апогеят на игрите е надпреварата за най-шумен мотор. Колкото повече реве машината, толкоз си по-атрактивен и хващаш окото. Канадската битка обаче е спортът, който ме кефи най-вече. Не съм упражнявал, нито съм вдигал тежести, но всякога им троша китките ", смее се младежът.
До преди няколко години той също взе участие в игрите на канадска битка. Заема първи и втори места, но за него те не са значими. Това, което дава прекарването, не може да се съпоставя с орден.
Кристиан се надява, че ще успее да се осъществя в специалността, която е избрал. Да стане инструктор и да дава опция на младите мотористи да усетят тръпката от вятъра за него е най-важната цел. " Знае ли човек, един ден и аз мога да изобретя някоя свръхмощна машина. Електрическият мотоциклет звучи сносно като вид ", споделя той.
Съветът му към младите мотористи е: „ Умната, по-внимателно и не си надценявайте опциите. С мотора не се избиват комплекси. С мотора се доставя наслаждение “.
Младежът твърди, че човек не става моторист, той се ражда подобен. " Нямаш ли бензин в кръвта, моторът не може да възпламени. Когато чуя характерното ръмжене, душата ми трепва. Това е пристрастеност, която не мога да заменя с никоя друга ", признава Кристиан.
Според него книжката не кара мотора, но всеки би трябвало да има нужната категория. Свидетелството за ръководство те прави по-малко рисков в придвижването и е твоят паспорт пред закона, споделя младежът.
За пръв път се качва на мотор, когато е на 7 години. Яхва мотоциклетчето с педали на дядо му и схваща, че това е неговата пристрастеност. Първоначално единствено го бута из двора, само че на третия ден стартира и да го пали. В края на седмицата към този момент го кара по улиците и какичките го заглеждат.
Желанието му да кара мотори обаче се заражда още от времето, когато е бил в детската градина. Баща му имал личен сервиз и возел дребното момче на скутери, триколки и коли. Така израснал измежду масло, смазка и мирис на бензин. Оттогава Кристиан не си показва ден, в който да няма мотори около себе си.
Като поотраснал, почнал да мечтае да стане играч по мотокрос. Ала родителите му нямали задоволително средства, с цел да му купят скъпите екипировки, да заплащат за тренировки и образования. Така блянът му остава неизпълним. " За да станеш професионален играч, не трябват единствено умения и хъс, парите постоянно са били проблем. Ако нашите разполагаха с 1000 лв. на месец единствено за мен, в този момент щях да съм Валентино Роси ", усмихва се с горест момчето.
Когато бил в 4-и клас, скрито се качил на бащиния мотор. Потеглил, правейки едно кръгче до съседския двор, но дъждът и мокрият шлайфан бетон му изиграли неприятна смешка. Още прекомерно некомпетентен, паднал и си изкълчил ръката. Тогава родителите му забранили да се качва на мотор, заканили му се, че към този момент даже и на фотография няма да го види. По това време татко му отпътувал в командировка в чужбина, а Кристиан това и чакал. Още с бинтовете на ръката влезнал в гаража, изчистил карбуратора и още веднъж изхвърчал на двора.
" Карането е метод на живот. Не си припомням да съм оставал без мотор, но това не пречи на останалите ми занимания ", споделя младежът. 22 март за него не е единствено Първа пролет, а и знак на новия мотосезон. С неспокойствие всяка година чака рокерския събор.
Признава, че мотосбирките постоянно са вълнуващи освен за рокерите, а и за хората, които ги посещават. Всеки мотоклуб провежда свои лични игри. Първия ден е откриването, което може да включва и празничен водосвет. Провеждат се две-три игри, а вечерта стартира веселието. Втория ден домакините вършат обиколка на града с моторите. Всички се радват на волните братя - поздравяват ги за празника. До 18 часа има игри, надпревари с мотори и по-късно още веднъж стартира радостната част.
Надпиването с бира е обред. Всички зажаднели от обиколката с неспокойствие чакат момента, в който ще надигнат халбата със студеното питие. Ловенето на шаран с голи ръце в детски басейн също е вълнуващо предизвикателство. И най-бавно каране на мотор е тестване, тъй като това не е като да пазиш равновесие на велосипед, 500-килограмова машина не се крепи елементарно. Като пристигна време всеки да покаже личния си мотор, се дава премия за най-хубава самоделка. Много рокери разчитат на сглобката от разнообразни мотоциклети. Така всеки избира най-хубавото и си прави лична супер машина.
" Апогеят на игрите е надпреварата за най-шумен мотор. Колкото повече реве машината, толкоз си по-атрактивен и хващаш окото. Канадската битка обаче е спортът, който ме кефи най-вече. Не съм упражнявал, нито съм вдигал тежести, но всякога им троша китките ", смее се младежът.
До преди няколко години той също взе участие в игрите на канадска битка. Заема първи и втори места, но за него те не са значими. Това, което дава прекарването, не може да се съпоставя с орден.
Кристиан се надява, че ще успее да се осъществя в специалността, която е избрал. Да стане инструктор и да дава опция на младите мотористи да усетят тръпката от вятъра за него е най-важната цел. " Знае ли човек, един ден и аз мога да изобретя някоя свръхмощна машина. Електрическият мотоциклет звучи сносно като вид ", споделя той.
Съветът му към младите мотористи е: „ Умната, по-внимателно и не си надценявайте опциите. С мотора не се избиват комплекси. С мотора се доставя наслаждение “.
Младежът твърди, че човек не става моторист, той се ражда подобен. " Нямаш ли бензин в кръвта, моторът не може да възпламени. Когато чуя характерното ръмжене, душата ми трепва. Това е пристрастеност, която не мога да заменя с никоя друга ", признава Кристиан.
Според него книжката не кара мотора, но всеки би трябвало да има нужната категория. Свидетелството за ръководство те прави по-малко рисков в придвижването и е твоят паспорт пред закона, споделя младежът.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ