Резиденция Кричим - дворец като портрет на цар
Кричим, ловната резиденция на цар Борис Трети, изниква леко ненадейно пред предното стъкло на колата в края на село Куртово Конаре. От София сме минали към 150 км.Наблизо тече Въча, зелено е, само че трябват тонове въображение, с цел да си визиите, че тук се е простирала Великата българска гора (Magnae silvae Bulgarorum), стигаща чак до Белград. И въпреки всичко нещо от нея е било непокътнато през 1901 година, когато лесовъдът Константин Байкушев, същият оня с Байкушевата мура, демонстрира на княз Фердинанд Кричимската кория с вековните ѝ дъбове. С окото на естет и нюха на ботаник Фердинанд незабавно харесва мястото и взема решение да трансформира някогашния султански парцел в ловджийски парк. Изкупуват се още земи в близост, внасят се първите елени и лопатари. 
През 1905 година се появява и така наречен Австрийска къща – ловджийски павилион по план на арх. Георги Фингов. Оформени са алеи, посипани с пясък, а към столетните дъбове са засадени дървета и шубраци, донесени от близо и надалеч.През годините територията на ловното стопанство пораства и пораства, достигайки 20 хектара. От тях 300 декара е паркът, останалото е лонгозна гора. Четири години продължава строителството на бетонната ограда към парцела, приключена през 1936 година 
Събота е и пред високата врата (буквално) на резиденцията се е оформила немалка група искащи да я прегледат. Вече два пъти не съумяваме да влезем – това става единствено в 10, 13 и 15 часа и по никое друго време. Разходката е с гид. Но този път сме в точния момент и прекрачваме заветния предел. Виждаме началото на луксозния парк, из който ще вървим измежду големи чинари, лирово и бонбонено (стафидено) дърво, великански метасеквои, гинко билоба, персийско желязно дърво и винени шубраци.В огромното езеро (3 дка) в този момент плават патици и лилии, по царско време е имало и лодки. 
Малкият басейн край извисяващата се сред дърветата водна кула има забавна история – изработен е особено за каляването на двете деца на цар Борис Трети, наследил татко си Фердинанд на трона. Симеон и сестра му Мария Луиза влизали в него по 3 стъпала, които в този момент се губят в тъмната вода с дребни рибки в нея. А ето там е и вечнозелената магнолия, импортирана у нас за първи път за раждането на престолонаследника Симеон през 1937 г.В парка птици извършват някакви божествен партитури, споделят ни, че може да забележим и свободно пасящо стадо от 20 лопатара, не виждаме, само че и без тях е безусловно приятно, не ти се желае да издишваш цялостния със зелена прохлада въздух. Ходили ли сте в парка Врана – е, тук е по-хубаво. 
Влизаме в главната постройка на резиденцията – двореца, преустроен през 1936 година от арх. Йордан Севов. Външността му може мощно да разочарова хората, които чакат да видят… замък. Германският ученик Севов го е направил в непоколебим функционалистичен жанр, без нищо миличко и розовобузо в него. 
На процедура това е единственият замък, който цар Борис Трети строи, и от вътрешната страна той е същински негов интериорен портрет… доколкото съумяваме да го разгледаме, препускайки след гида из коридорите на първия етаж. Вторият, където са били покоите на кралица Йоанна и детските стаи, е затворен за гости. 
Минаваме около стаи за посетители с достоверна виенска покъщнина, с вградени умивалници в тези от тях, в които няма баня. Баните са с изящна санитария, с подръпването на особено въженце прислугата била известявана, в случай че на знатните посетители свърши сапунът или няма задоволително кърпи. Персийските килими и осветителните тела са разнообразни за всяко помещение.В огромната гостна виждаме масата револвер с крайници на колелца, която се разтяга, тъй че може да събере сред 4 и 24 души. До стената е шкафът със непокътната изящна стъклария – чаши, гарафи. 
По стените на всички места висят оригинали, в това число на Никола Танев и Константин Щъркелов, който е бил преподавател на княгиня Евдокия, сестрата на цар Борис. Има и детски акварели на самата Евдокия. Също доста фотографии на царското семейство, копия на оригинали от Държавния списък. Стигаме до най-интересното място – кабинета на Борис Трети. Според легендата през 1943 година царят точно тук къса заповедта на Хитлер за депортиране на българските евреи.
През 1905 година се появява и така наречен Австрийска къща – ловджийски павилион по план на арх. Георги Фингов. Оформени са алеи, посипани с пясък, а към столетните дъбове са засадени дървета и шубраци, донесени от близо и надалеч.През годините територията на ловното стопанство пораства и пораства, достигайки 20 хектара. От тях 300 декара е паркът, останалото е лонгозна гора. Четири години продължава строителството на бетонната ограда към парцела, приключена през 1936 година Събота е и пред високата врата (буквално) на резиденцията се е оформила немалка група искащи да я прегледат. Вече два пъти не съумяваме да влезем – това става единствено в 10, 13 и 15 часа и по никое друго време. Разходката е с гид. Но този път сме в точния момент и прекрачваме заветния предел. Виждаме началото на луксозния парк, из който ще вървим измежду големи чинари, лирово и бонбонено (стафидено) дърво, великански метасеквои, гинко билоба, персийско желязно дърво и винени шубраци.В огромното езеро (3 дка) в този момент плават патици и лилии, по царско време е имало и лодки. Малкият басейн край извисяващата се сред дърветата водна кула има забавна история – изработен е особено за каляването на двете деца на цар Борис Трети, наследил татко си Фердинанд на трона. Симеон и сестра му Мария Луиза влизали в него по 3 стъпала, които в този момент се губят в тъмната вода с дребни рибки в нея. А ето там е и вечнозелената магнолия, импортирана у нас за първи път за раждането на престолонаследника Симеон през 1937 г.В парка птици извършват някакви божествен партитури, споделят ни, че може да забележим и свободно пасящо стадо от 20 лопатара, не виждаме, само че и без тях е безусловно приятно, не ти се желае да издишваш цялостния със зелена прохлада въздух. Ходили ли сте в парка Врана – е, тук е по-хубаво. Влизаме в главната постройка на резиденцията – двореца, преустроен през 1936 година от арх. Йордан Севов. Външността му може мощно да разочарова хората, които чакат да видят… замък. Германският ученик Севов го е направил в непоколебим функционалистичен жанр, без нищо миличко и розовобузо в него. На процедура това е единственият замък, който цар Борис Трети строи, и от вътрешната страна той е същински негов интериорен портрет… доколкото съумяваме да го разгледаме, препускайки след гида из коридорите на първия етаж. Вторият, където са били покоите на кралица Йоанна и детските стаи, е затворен за гости. Минаваме около стаи за посетители с достоверна виенска покъщнина, с вградени умивалници в тези от тях, в които няма баня. Баните са с изящна санитария, с подръпването на особено въженце прислугата била известявана, в случай че на знатните посетители свърши сапунът или няма задоволително кърпи. Персийските килими и осветителните тела са разнообразни за всяко помещение.В огромната гостна виждаме масата револвер с крайници на колелца, която се разтяга, тъй че може да събере сред 4 и 24 души. До стената е шкафът със непокътната изящна стъклария – чаши, гарафи. По стените на всички места висят оригинали, в това число на Никола Танев и Константин Щъркелов, който е бил преподавател на княгиня Евдокия, сестрата на цар Борис. Има и детски акварели на самата Евдокия. Също доста фотографии на царското семейство, копия на оригинали от Държавния списък. Стигаме до най-интересното място – кабинета на Борис Трети. Според легендата през 1943 година царят точно тук къса заповедта на Хитлер за депортиране на българските евреи. Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ