Green book – с награда за човечност
Крайно време е в киното да учредят такава премия, която се дава за най-искрен и хуманен филм. За историите, които ни трогват и усмихват, като ни учат на това, което хем е явно, хем някак си постоянно го забравяме.
Този филм незабавно би спечелил такава премия. Направен по същински случай, разказващ за едно неизмеримо и откровено другарство, с превъзходни артисти и чудесна музика.
„ Зелена книга на негъра автомобилист “ е справочник, издаван от 30-те до 60-те години в Съединени американски щати. Ръководство за афроамериканците във връзка с хотели, заведения и бензиностанции, където те могат да бъдат обслужени. По предписание – най-евтините и долнопробните. Именно тази брошура дава името на кино лентата.
През 1962 г. италианецът от Бронкс Тони Лип (Виго Мортенсен) – едва просветен, само че остроумен човек, еднообразно безапелационен и с думи, и с юмруци, постоянно на ръба на закона – е нает за личен водач. В обявата за работа написа, че работодателят е „ лекар “. Само че става въпрос не за доктор, а за лекар по логика на психиката на музиката на име Дон Шърли (Махершала Али) – виртуозен пианист, черен като нощта. Доктор Шърли е грациозен, изтънчен и високо просветен, цялостна диаметралност освен на Тони, само че и на всеки различен собствен съвременник. Този извънреден негър музикант е същинска „ бяла гарга “ – еднообразно непознат и на своите, и на белите, затворен в пъкъла на своята различност и самотност с бутилка „ Къти сарк “ всяка вечер.
Двамата мъже потеглят на път и то не къде да е, а на юг – в най-консервативните елементи на Съединени американски щати, където е задоволително един афроамериканец да седне на пианото и да свири, само че не и да вечеря на маса в същата зала измежду публиката. Малко ненадейно, само че не и непредвидимо, двамата мъже ще станат близки. Всеки последователно ще научи другия на нещо малко, само че скъпо, с което се построяват другарствата в действителност. Филмът би изглеждал извънредно прочувствен, в случай че не беше истина. Двамата основни герои са изцяло действителни хора, които в действителност са обикаляли юга през 60-те и то за много по-дълъг интервал от този във кино лентата. Един от сценаристите е синът на Тони, а по фотосите в края на кино лентата проличава, че актьорите наподобяват на Тони и Дон и на тип.
Виго Мортенсен и Махершала Али са безусловно същински и съвсем неузнаваеми в функциите си – единият като пълен и безочлив италианец с тежък акцент, другият като изискан и дистанциран актьор, който мери всяка своя дума. Приятен бонус е българският артист Димитър Маринов – в ролята на Олег от триото на Дон Шърли. Сгряващ сърцето филм.
* " " (2019): премия за най-хубав филм – мюзикъл или комедия; най-хубава мъжка поддържаща роля във филм за Mahershala Ali; най-хубав сюжет на филм – Peter Farrelly, Nick Vallelonga, and Brian Hayes Currie.
Този филм незабавно би спечелил такава премия. Направен по същински случай, разказващ за едно неизмеримо и откровено другарство, с превъзходни артисти и чудесна музика.
„ Зелена книга на негъра автомобилист “ е справочник, издаван от 30-те до 60-те години в Съединени американски щати. Ръководство за афроамериканците във връзка с хотели, заведения и бензиностанции, където те могат да бъдат обслужени. По предписание – най-евтините и долнопробните. Именно тази брошура дава името на кино лентата.
През 1962 г. италианецът от Бронкс Тони Лип (Виго Мортенсен) – едва просветен, само че остроумен човек, еднообразно безапелационен и с думи, и с юмруци, постоянно на ръба на закона – е нает за личен водач. В обявата за работа написа, че работодателят е „ лекар “. Само че става въпрос не за доктор, а за лекар по логика на психиката на музиката на име Дон Шърли (Махершала Али) – виртуозен пианист, черен като нощта. Доктор Шърли е грациозен, изтънчен и високо просветен, цялостна диаметралност освен на Тони, само че и на всеки различен собствен съвременник. Този извънреден негър музикант е същинска „ бяла гарга “ – еднообразно непознат и на своите, и на белите, затворен в пъкъла на своята различност и самотност с бутилка „ Къти сарк “ всяка вечер.
Двамата мъже потеглят на път и то не къде да е, а на юг – в най-консервативните елементи на Съединени американски щати, където е задоволително един афроамериканец да седне на пианото и да свири, само че не и да вечеря на маса в същата зала измежду публиката. Малко ненадейно, само че не и непредвидимо, двамата мъже ще станат близки. Всеки последователно ще научи другия на нещо малко, само че скъпо, с което се построяват другарствата в действителност. Филмът би изглеждал извънредно прочувствен, в случай че не беше истина. Двамата основни герои са изцяло действителни хора, които в действителност са обикаляли юга през 60-те и то за много по-дълъг интервал от този във кино лентата. Един от сценаристите е синът на Тони, а по фотосите в края на кино лентата проличава, че актьорите наподобяват на Тони и Дон и на тип.
Виго Мортенсен и Махершала Али са безусловно същински и съвсем неузнаваеми в функциите си – единият като пълен и безочлив италианец с тежък акцент, другият като изискан и дистанциран актьор, който мери всяка своя дума. Приятен бонус е българският артист Димитър Маринов – в ролята на Олег от триото на Дон Шърли. Сгряващ сърцето филм.
* " " (2019): премия за най-хубав филм – мюзикъл или комедия; най-хубава мъжка поддържаща роля във филм за Mahershala Ali; най-хубав сюжет на филм – Peter Farrelly, Nick Vallelonga, and Brian Hayes Currie.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ