Краят на май 1718 г. е и добрите хора от

Краят на май 1718 година е и положителните хора от Чарлз Таун, в колонията Южна Каролина, са разбунтувани. Близо 20 000 поданици на този ново, ограден със стени град се борят с Ямаси, Крик и други индиански племена, ядосани от разпространяването на оризови насаждения. А в този момент – и това.

Tочно пред входа на пристанището им, блокиращa целия трафик, е спряла флотилия от четири кораба. Три от тях са със скромни размери, само че четвъртият, Отмъщението на кралица Ан, е същински пиратски транспортен съд. Дълъг повече от 20 метра, той разполага с три високи мачти, издигнат четвърт етаж на кърмата си, десетки оръдия и към 150 души екипаж. На палубата огромен мъж с дълга черна брада ругае гневно. Едуард Тийч, по прякор Черната брада, държи града за пленник. Той и неговата компания от към 400 мъже разграбват няколко кораба и залавят екипажите и пасажерите им, в това число някои от най-видните жители на Чарлз Таун. Неговото искане? Да му бъде възложен сандък с медикаменти, или той ще даде главите на пандизчиите и ще изгори корабите.

Малко откакто ги залавят, пиратите водят пандизчиите от Отмъщението на кралица Ан и ги затварят в трюма на покорен транспортен съд. Сгушени дружно, пленниците слушат с смут краката на пиратите на дървената палуба от горната страна, уверени, че завръщането им при тях ще значи гибел.

Но това не се случва. След часове люковете се отварят и пандизчиите са изведени назад на палубата. Тогава, в сцена по-подходяща за изпълнителен шеф на бизнес среща, в сравнение с свиреп вманиачен, Тийч виква делегация на пандизчиите в личната си кабина на Отмъщението на кралица Ан, където умерено им изяснява, че те са били свалени от кораба, с цел да могат пиратите да проведат „ общ съвет “, на който да вземат решение за идващия си ход.

Бушприт

В рамките на седмица сандъкът с медикаменти е доставен съответно и пандизчиите се връщат, невредими, като се изключи гордостта им, тъй като пиратите взимат облеклата им и те са „ изпратени на брега съвсем голи “, както по-късно губернаторът на Южна Каролина се оплаква в писмо до Лондон. Флотилията на Тийч триумфално подвига котва и се насочва на север. Но единствено след седмица Отмъщението на кралица Ан към този момент лежи на пясъчна лента покрай входа на днешния Бофорт в Северна Каролина. И в границите на шест месеца, отсечената глава на Тийч към този момент виси безогледно от бушприта от командвания от английския лейтенант Робърт Мейнард транспортен съд, изпратен след него във водите на Северна Каролина от шефа на колонията на Вирджиния.

Всеки знае за злодейските подвизи на Черната брада и неговия екипаж, изключително притежателите на тютюневи плантации и английските колониални оператори към Уилямсбург, щата Вирджиния и техните сътрудници, които отглеждат ориз в Чарлз Таун на юг. Смъртта на Черната брада би трябвало да е добре пристигнала за английските вложители в Бристол и Лондон, които са изтощени от похищенията върху извънредно доходната им търговия на оръжия, текстил и други относително евтини артикули, разменяни в Африка за плебеи, които пък по-късно са продавани на Колониите и на островите на Западната Индия за захар, ром, тютюн, ориз и други артикули.

След гибелта на Черната брада репутацията му продължава да пораства. В Бостън, Бен Франклин, тогава младеж, написва „ моряшка ария, за пирата Тийч (или Черна брада) “, копия от която той популяризира по улиците. Писма, описващи кървавата борба при Окракоке сред Мейнард и Тийч, са оповестени във вестниците на Лондон. Само 6 години по-късно, през 1724 година, в английската столица е оповестен огромен материал, озаглавен „ Обща история на грабежите и убийствата на най-известните пирати “, в който в детайли се разказват подвизите на Тийч и неговите съвременници. Вече обстоятелствата се припокриват с мита: Черната брада поставя бавногорящи фитили под шапката си, когато нощем доближава моряците, което му придава тип на демон (възможно); Черната брада има 14 дами (по-малко вероятно); Безглавото тяло на Черната брада преплува няколко пъти към входа Окракоке преди да потъне (не е вероятно). А какъв е именитият му транспортен съд?

Вече се оказва, че останките от Отмъщението на кралица Ан може да са компенсация от Черната брада към една от колониите, която му дава заслон. Той – или транспортен съд като него – е открит в плитките води тъкмо пред Бофорт през ноември 1996 година от Майк Даниел, шеф на полеви интервенции за дребна компания, наречена Intersal, Inc., която е отдадена на намирането и разкопките на исторически кораби. Президентът на компанията, Фил Мастърс, в началото има намерение да намери останките на испански транспортен съд, претрупан със злато, само че той знае, че и корабът на Черната брада може да е някъде на същото място, заради диалози с археолога Дейвид Мур, мощно способен по въпросите на Едуард Тийч.

И по този начин, какъв брой са сигурни археолозите, че купчината дърво и оръдия пред Бофорт е Отмъщението на кралица Ан? Намерените оръдието дава мощни доказателства. Историческите записи във Франция сочат, че Отмъщението на кралица Ан в началото е бил рабски транспортен съд от Нант, наименуван Конкорд. Той се подготвени за Мартиника, когато Тийч го взема. Той го преименува и прибавя още оръдия, което ги прави общо над 30. Досега в руината са открити 21 оръдия; не е известно различен транспортен съд от 18 век, който е бил толкоз мощно въоръжен, да е потъвал край Бофорт.

Няколко предупредителни изстрела, повдигнато знаме, доста викове и най-после капитулация в действителност е цялата история по какъв начин Тийч взима Конкорд. Знаем това, тъй като през 1719 година капитанът на Конкорд се завръща във Франция и дава обстоен роман за събитието. Той също по този начин сподели, че Тийч му дава по-малък транспортен съд, на които да кажи товара си от плебеи и да продължи по пътя си.