Кръвопускането - лечебно средство или страшен ритуал
Кръвопускането - разсичане на част от тялото, с цел да се освободи кръвта - е античен обред, употребен от доста централноамерикански нации. За античните маи ритуалите по кръвопускане (наричани ch'ahb' на непокътнатите йероглифи) са били метод, по който благородниците на маите са общували със своите богове и царски предшественици.
Думата ch'ahb' значи " смирение " на езика на маите Ch'olan и може да е обвързвана с юкатекската дума ch'ab', която значи " капеща/капкомер ". В практиката на кръвопускане нормално са взели участие единствено най-висшите благородници, които са перфорирали частите на личното си тяло, основно, само че освен, езиците, устните и гениталиите си. И мъжете, и дамите практикували този тип жертвоприношения.
Ритуалното кръвопускане, наред с гладуването, пушенето на тютюн и ритуалните клизми, е било практикувано от кралските маи, с цел да се провокира положение, сходно на транс (или променено положение на съзнанието), и по този метод да се реализиран свръхестествени видения и да се поддържа връзка с династичните предшественици или подземните богове. Трансовите положения са имали за цел да насочат молби към предците и боговете за дъжд, добра годишна продукция и триумф във войната, наред с други потребности и стремежи.
Случаи и места на кръвопускане
Обикновено ритуалите по кръвопускане се извършват на значими дати и по време на планувани държавни събития в ритуалния календар на маите, изключително първоначално или в края на календарния цикъл, при възкачване на цар на престола и при посвещаване на здания. Други значими стадии от живота на царете и цариците, като раждане, гибел, бракове, както и началото и краят на войната, също са били съпровождани от кръвопускане.
Обикновено ритуалите по кръвопускане се правили уединено, в уединени храмови пространства на върха на пирамидите, само че по време на тези събития се организирали обществени церемонии, на които се отбелязвали ритуалите по кръвопускане, и на тях участвали маси от хора, които се струпвали на площада в основата на основната пирамида на градовете на маите. Тези обществени прояви са били употребявани от владетелите, с цел да показват способността си да поддържат връзка с боговете, с цел да получат съвет по какъв начин да балансират света на живите и да обезпечат естествените цикли на сезоните и звездите.
Статистическо изследване на американския археолог Джесика Мансън и сътрудниците ѝ (2014 г.) открива, че множеството споменавания на кръвопускане върху монументи на маите и в различен подтекст са от няколко обекта по поречието на река Усумасинта в Гватемала и в югоизточната част на низините на маите. Повечето от известните глифове ch'ahb' са от надписи, които се отнасят до антагонистични изказвания за войни и спорове.
Инструменти за кръвопускане
Пробождането на части от тялото по време на ритуалите за кръвопускане включвало потреблението на остри предмети като обсидианови остриета, шипове от скатове, издълбани кости, перфоратори и въжета с възли. Оборудването включвало и хартия от кора, с цел да се събере част от кръвта, и копалов тамян, с цел да се изгори оцветената хартия и да се провокират пушек и остри миризми.
Кръвта се събирала в съдове, направени от керамични съдове или кошници. На някои от стенописите са илюстрирани снопове от плат, за които се счита, че са били употребявани за преместване на цялото съоръжение.
Шиповете на скатовете несъмнено са били основният инструмент, употребен при кръвопускането на маите, макар или може би заради заплахата, която крият. Непочистените шипове на склон съдържат отрова и потреблението им за пронизване на части от тялото би предизвикало огромна болежка, а може би и нездравословни последствия, вариращи от вторична зараза до некроза и гибел. Маите, които постоянно са ловили скатове, са знаели всичко за заплахите от отровата на скатовете.
Канадският археолог Хейнс и сътрудниците му (2008 г.) допускат, че е евентуално маите да са употребявали деликатно почистени и изсушени шипове от скатове или да са ги запазвали за специфични актове на благочестие или за ритуали, при които споменаването на нуждата от риск от гибел е значим фактор.
Доказателствата за ритуали за кръвопускане идват най-вече от подиуми, изобразяващи царски фигури върху издълбани монументи и рисувани съдове. Каменните статуи и рисунките от обекти на маите като Паленке, Якщилан и Уаксактун, наред с други, оферират трагични образци за тези практики.
Обектът на маите Якщилан в щата Чиапас в Мексико предлага изключително богата изложба от изображения на ритуали за кръвопускане. В поредност от дърворезби върху три стени на порти от този обект е изобразена кралска жена, лейди Ксук, която прави кръвопускане, пробожда езика си с възел и провокира змийско привидение по време на церемонията по възкачването на трона на брачна половинка си.
Обсидиановите остриета постоянно се откриват в церемониални или ритуални контексти, като да вземем за пример в тайници, погребения и пещери, и се допуска, че те са били принадлежности за кръвопускане. Американският археолог У. Джеймс Стемп и сътрудниците му изследват остриета от пещерата Актун Уаязба Каб (Пещера на отпечатъка на ръката) в Белиз и съпоставят микроскопичните повреди по ръбовете (наречени изхабяване при употреба) на археологическите остриета с тези, получени по време на пробна археология. Те допускат, че в действителност са били кръвопийци.
Думата ch'ahb' значи " смирение " на езика на маите Ch'olan и може да е обвързвана с юкатекската дума ch'ab', която значи " капеща/капкомер ". В практиката на кръвопускане нормално са взели участие единствено най-висшите благородници, които са перфорирали частите на личното си тяло, основно, само че освен, езиците, устните и гениталиите си. И мъжете, и дамите практикували този тип жертвоприношения.
Ритуалното кръвопускане, наред с гладуването, пушенето на тютюн и ритуалните клизми, е било практикувано от кралските маи, с цел да се провокира положение, сходно на транс (или променено положение на съзнанието), и по този метод да се реализиран свръхестествени видения и да се поддържа връзка с династичните предшественици или подземните богове. Трансовите положения са имали за цел да насочат молби към предците и боговете за дъжд, добра годишна продукция и триумф във войната, наред с други потребности и стремежи.
Случаи и места на кръвопускане
Обикновено ритуалите по кръвопускане се извършват на значими дати и по време на планувани държавни събития в ритуалния календар на маите, изключително първоначално или в края на календарния цикъл, при възкачване на цар на престола и при посвещаване на здания. Други значими стадии от живота на царете и цариците, като раждане, гибел, бракове, както и началото и краят на войната, също са били съпровождани от кръвопускане.
Обикновено ритуалите по кръвопускане се правили уединено, в уединени храмови пространства на върха на пирамидите, само че по време на тези събития се организирали обществени церемонии, на които се отбелязвали ритуалите по кръвопускане, и на тях участвали маси от хора, които се струпвали на площада в основата на основната пирамида на градовете на маите. Тези обществени прояви са били употребявани от владетелите, с цел да показват способността си да поддържат връзка с боговете, с цел да получат съвет по какъв начин да балансират света на живите и да обезпечат естествените цикли на сезоните и звездите.
Статистическо изследване на американския археолог Джесика Мансън и сътрудниците ѝ (2014 г.) открива, че множеството споменавания на кръвопускане върху монументи на маите и в различен подтекст са от няколко обекта по поречието на река Усумасинта в Гватемала и в югоизточната част на низините на маите. Повечето от известните глифове ch'ahb' са от надписи, които се отнасят до антагонистични изказвания за войни и спорове.
Инструменти за кръвопускане
Пробождането на части от тялото по време на ритуалите за кръвопускане включвало потреблението на остри предмети като обсидианови остриета, шипове от скатове, издълбани кости, перфоратори и въжета с възли. Оборудването включвало и хартия от кора, с цел да се събере част от кръвта, и копалов тамян, с цел да се изгори оцветената хартия и да се провокират пушек и остри миризми.
Кръвта се събирала в съдове, направени от керамични съдове или кошници. На някои от стенописите са илюстрирани снопове от плат, за които се счита, че са били употребявани за преместване на цялото съоръжение.
Шиповете на скатовете несъмнено са били основният инструмент, употребен при кръвопускането на маите, макар или може би заради заплахата, която крият. Непочистените шипове на склон съдържат отрова и потреблението им за пронизване на части от тялото би предизвикало огромна болежка, а може би и нездравословни последствия, вариращи от вторична зараза до некроза и гибел. Маите, които постоянно са ловили скатове, са знаели всичко за заплахите от отровата на скатовете.
Канадският археолог Хейнс и сътрудниците му (2008 г.) допускат, че е евентуално маите да са употребявали деликатно почистени и изсушени шипове от скатове или да са ги запазвали за специфични актове на благочестие или за ритуали, при които споменаването на нуждата от риск от гибел е значим фактор.
Доказателствата за ритуали за кръвопускане идват най-вече от подиуми, изобразяващи царски фигури върху издълбани монументи и рисувани съдове. Каменните статуи и рисунките от обекти на маите като Паленке, Якщилан и Уаксактун, наред с други, оферират трагични образци за тези практики.
Обектът на маите Якщилан в щата Чиапас в Мексико предлага изключително богата изложба от изображения на ритуали за кръвопускане. В поредност от дърворезби върху три стени на порти от този обект е изобразена кралска жена, лейди Ксук, която прави кръвопускане, пробожда езика си с възел и провокира змийско привидение по време на церемонията по възкачването на трона на брачна половинка си.
Обсидиановите остриета постоянно се откриват в церемониални или ритуални контексти, като да вземем за пример в тайници, погребения и пещери, и се допуска, че те са били принадлежности за кръвопускане. Американският археолог У. Джеймс Стемп и сътрудниците му изследват остриета от пещерата Актун Уаязба Каб (Пещера на отпечатъка на ръката) в Белиз и съпоставят микроскопичните повреди по ръбовете (наречени изхабяване при употреба) на археологическите остриета с тези, получени по време на пробна археология. Те допускат, че в действителност са били кръвопийци.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ