Кръстовден е един от 12-те велики християнски празника. Според църковното

Кръстовден е един от 12-те велики християнски празника.

Според църковното поверие св. Елена - майка на император Константин Велики - е ревностна християнка. През 326 година тя се насочва към светите места в Палестина, с цел да потърси гроба Господен, който два века по-рано е покрит от гонителите на християните.

Усилията ѝ се увенчават с триумф.

Намерени са пещерата на гроба, както и трите кръста, зарити в земята.

Кой от трите е Христовият кръст се схваща, когато посредством допиране с един от тях е възкресен неотдавна умрял човек.

Частица от този животворящ кръст Елена изпраща на сина си в Константинопол, а самият кръст е положен в храма в Йерусалим "Възкресение Христово ". На Велики петък се изнасяла на Голгота за поклонение.

След време над пещерата на гроба Господен построяват храм, който съществува и до през днешния ден. Той е осветлен тържествено на 14 септември 335 година

На този ден се събират хиляди поклонници. За да могат всички да видят Светия кръст, епископът го повдига или го "въздвижва " над главите на присъстващите.

От това "въздвижение " получава своето име и празникът.

Така кръстът от средство за наказване става средство за избавление.

Кръстът се трансформира в знак и знаме на Християните и с него те побеждават всяко зло.

По традиция на Кръстовден се съблюдава непоколебим пост. Според националния бит този ден се свързва с края на лятото и началото на есента.

Семето за посев се освещава и стартира гроздоберът.

Имен ден честват всички, носещи имената: Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана и производните им.

За още вести харесайте страницата ни във Фейсбук ТУК.