Красимир Георгиев е бегачът, който непрестанно изненадва с на пръв

Красимир Георгиев е бегачът, който непрекъснато изненадва с на пръв взор непостижимите цели, които си слага. Впечатлява с достиженията си на едни от най-трудните ултрамаратони в света, измежду които определяният за най-тежък в света – Бедуотър 135 в Долината на гибелта в Съединени американски щати. Наред с провокациите, Краси поддържа и значими дела. С предпоследното си събитие „ 36 часа ” той събра пари за 26 деца, преборили онкологични болести, които отпътуваха за „ Игри за спечелили ” в Москва, където завоюваха 27 медала. Скоро Краси сполучливо приключи друго предизвикателство – спортистът бяга 55 часа без спиране в центъра на Пловдив. През цялото време той бе подпомаган от експерти, които следяха за неговата физическа форма и сигурността му, както и тази на хората, които тичаха дружно с него в този празник на мотивацията. Една от главните цели бе да се увлекат и дребни, и огромни да се раздвижат, да провокират себе си и да преодолеят едно физическо затруднение в името на благородна цел – събиране на средства за деца с онкологични болести и приканва повече хора да отделят от времето си в името на благородната идея. Инициативата на Краси бе съпроводена от няколко лекции в три пловдивски учебни заведения и бе подкрепена от фондация „ Пловдив 2019 ”. Маратонецът изясни на децата за какво е значимо да имат двигателна просвета и да се хранят вярно. В изявление за Списание 8 Красимир Георгиев споделя за живота си преди бягането да се трансформира в негова пристрастеност.

-Краси, по какъв начин се чувстваш след сполучливо приключилото предизвикателство?
-Беше извънредно тежко, само че пък аз в никакъв случай не бях виждал такава реакция – стотици хора се включиха и мотивираха. Тичаха с мен, караха колело, участваха посредством разнообразни спортни интензивности. Пловдив в действителност откликна. Най-тежко беше първата нощ, тъй като сухожилията на двата ми крайници се възпалиха доста рано и това повлия на психическото ми положение. Но благодарение на Диди успяхме да овладеем всичко това и идващия ден беше по-леко.
-Разкажи малко повече за себе си, по какъв начин бягането се трансформира в твоя пристрастеност?-Започнах да изучавам логика на психиката в България, тъй като постоянно съм се интересувал от това, какво се случва в главите на хората. Аз съм роден на 6 май и все съм си казвал „ Краси, ти си прероденият Фройд ”. Даже още по времето, когато не беше съвременно мъжете да вървят с бради, аз по този начин ходех. И пушех лула – бях се въплътил в ролята на Фройд. В Нов български университет изкарах 3 години и взех решението да си опитвам шанса в Англия. Заминах с 60 $ в джоба си, които както може да предположиш, свършиха тъкмо за 3 дни. Останах да пребивавам няколко дни в един другар, по-късно се реалокирах в Брайтън. Много красиво градче. Месец и половина живях на плажа, ядях от кошчетата за отпадък. Но не се отхвърлих, бях решил, че ще остана. Единственото, което не съм правил е да крънкам, тъй като съм прекомерно горделив. 
-Какво се случи по-късно, по какъв начин съумя да излезеш от това състояние?-Беше ми мъчно, само че си открих работа. Миех чинии в едно кафене, започнах да изкарвам пари. И нещата лека-полека се подредиха. Записах се да изучавам логика на психиката и по-късно започнах работа в една доброволческа организация, която пази жертвите на принуждение. Изкарах там към пет години и разбрах, че очевидно логиката на психиката не е моето предопределение. Много ме натоварваше. За наслада тогава се срещнах с един французин, който е готвач. Предложи ми да му оказвам помощ в ресторанта. Обясних му, че в България, когато си правех пица, я слагах във фурната с найлона. Аз едно яйце не можех да сваря, не можех да сготвям. Но той беше настойчив, а аз от своя страна обичам новостите и одобрих. Той стартира да ме учи, аз в допълнение изкарах няколко курса за кетъринг. В началото, несъмнено, правех напълно обикновени действия – белех картофи, чистех боб. Докато не започнах да работя в огромни заведения за хранене и хотели. Имаше един интервал, в който готвех за мениджъра на Арсенал Арсен Венгер, за Виктория и Дейвид Бекъм.
-А по какъв начин стигна от готвенето до бягането?-Когато навърших 30 години си дадох сметка, че би трябвало нещо съществено да се промени. Аз пиех, пушех, излизах по питейни заведения много. Една година пуших трева, само че не като елементарните хора, които се напушват и отиват на открито да се забавляват и да дивят. При мен беше полуда – прибирах се от работа, напушвах се и сядах да чета Оскар Уайлд. Но доста почнах да не помня. Минах на кокаин – в началото няколко пъти в седмица и по този начин до момента в който не стигнах до 5 гр. дневно. И до към 30 години изкарах по този начин – празненство енимъл в общи линии. И в един миг просто взех решение, че би трябвало да се трансформира. Дадох си сметка, че не го върша с кеф, този метод на живот не ми доставя наслаждение. Аз в никакъв случай не съм бил подвластен от нещо. Обаче една вечер до момента в който вървях по Уестминстърския мост в 4 сутринта, изпаднах в някакво необичайно положение, тъй като кокаинът ми беше приключил. Провесих си краката през моста и почнах да си мисля какво ще се случи, в случай че се хвърля. И в тоя миг зад мен мина едно момче и ми сподели, че в случай че се метна най-вече да хвана някоя болест, само че не и да умра. И взехме да се смеем с него, заговорихме се. И аз не скочих. Но това беше моментът, в който си споделих, че към този момент съм на 30 години и би трябвало да трансформира нещо.
-Какво направи на идващия ден?-На другия ден отидох в една фитнес зала, там работеше Мат, който беше личен треньор. И му споделих „ Мат, направи ме хубав ”. Той почна да се смее и сподели, че хубав мъчно ще ме направи, само че най-малко ще стана здравословен. И започнах да упражнявам с него. След първата ми подготовка излязох от залата, възпламених цигара и ми стана толкоз извънредно и гадно. И тогава към този момент стопирах цигарите и алкохол, и се хвърлих в новия живот внезапно. За един месец смъкнах 25 кг. Тичах всеки ден от седмицата и тогава разбрах, че въобще мога да търча. Започнах да тичам на пътека и първите две минути бяха ужасни. Избягах ги, стопирах и повърнах. Но не се отхвърлих. Благодарение на Мат започнах да вземам участие и на маратони. Той ме мотивираше, започнах с 5 км., след това ги увеличихме на 10 км. И по този начин се записах на първия маратон в Единбург, трябваше да избягам 42 км. Почувствах се като супермен, това възприятие е неповторимо – да постигнеш нещо, което даже не си предполагал, че можеш. Това беше началото. Последваха редица маратони в Словакия, Прага, Англия. 
-Как възприеха тази внезапна смяна предходната ти компания и другари?-Веднага отсвирих всички. Може да звучи надменно, само че им споделих, че поемам по този път, че повече не желая да се занимавам с опиати и нелепости. Ако някой от тях желае – добре е пристигнал с мен. Спрях да излизам по питейни заведения и нощни заведения, упражнявах всеки ден, последователно се случиха нещата. На мен не ми пречеше това, тъй като открих нови хора, които вибрират на моята периодичност. Най-важният човек за мен на този свят съм си аз. Възможно е да звучи егоистично, само че е по този начин. И не разреших на някой да ме дърпа обратно. 
-Участвал си към този момент в доста маратони – кое е най-дългото разстояние, което си бягал досега?-Най-тежкият маратон може би беше в Бразилия - тичане 400 км. Разбира се, това се случва с едни къси паузи от по 10 минути. Но не си ги представяй като съществени почивки. Това време се употребява, с цел да си затвориш очите за малко, да хапнеш нещо небрежно, от време на време даже до момента в който вървиш или с цел да си смениш чорапите.