Малин Кръстев пред Novinite.bg: В очакване съм на професионални провокации!
КОЙ Е ТОЙ
Малин Кръстев е български артист, драматург, режисьор, ефирен водещ. Завършва НАТФИЗ „ Кръстьо Сарафов “ през 1995 година със компетентност актьорско майсторство за трагичен спектакъл в класа на професор Елена Баева. Оттогава до момента взе участие в десетки театрални постановки и филми, а почитателите на „ Господари на ефира ” и други тв продукции на гуруто в шоу бизнеса Магърдич Халваджиян, са привикнали да го виждат като водещ. Носител е на редица награди.
Една от последните му основни функции е в „ Добрият водач ” - игралният пълнометражен дебют на майстора документалист Тонислав Христов. Филмът ще бъде показан предпремиерно в Созопол на 30 август в границите на „ Аполония ” в Лятно кино от 20 ч., а премиерата за необятната аудитория е планувана за ноември.
Играете основната роля във кино лентата „ Добрият водач ”, който ще бъде прожектиран по време на „ Аполония ” в Созопол. С какво ви предизвика обликът на героя?
Това е една много ексцентрична история и метод на снимане, тъй като самият Тонислав Христов, който е дебютант като режисьор в игралното кино, въпреки да има много сполучливи ленти в документалното, се свърза с мен и сподели: „ Ти си моят човек! Начинът, по който желая да фотографирам, е документален, тъй че двамата би трябвало да извървим този път ”. И самият той беше задоволително прям още в първия диалог и помоли аз да бъда същия в процеса на работа, в построяването на тази роля. Така че провокацията беше чисто актьорска, тъй като не се разчиташе на прецизен сюжет, а на персоналните ни качества като хора – и на Слава Дойчева, която извършва основната женска роля), и на Геро, и на мен - на нашия извървян дотук житейски път. Затова във кино лентата има много писмено снимани подиуми. Тонислав подходи по ексцентричен метод - да вземем за пример, имали сме дубъл от 45 минути, на цялостна импровизация върху тематика какво е да обичаш, какво е да си татко... Всичко това отключи доста забавни обстановки по време на фотосите. В този подтекст за първи път ми се случва нещо сходно. Беше доста трудоемко и по-скоро провокацията към мен беше до каква степен мога аз да съм прям като човек в историята на един кино воин (защото не съм напълно аз) и от това да се получи този синтез сред трудове облик и моята персонална позиция като човек, извървял избран житейски път.
Участвали ли сте и преди в Аполония? С какво?
О! Няма година, в която да не съм взел участие в „ Аполония ” – с театрални представления, с показване на книги, филми, театри... Да не приказваме, че още през 1995 година, когато приключих НАТФИЗ, бях поканен от екипа на „ Аполония ” да работя за фестивала като един от хората, отговарящи за другите театри. А беше много натоварена година, в това число и театрално. Но тя беше прелестна и мисля, че с целия екип се справихме ужасно. Така че моите връзки и контакти с „ Аполония ” са отпреди 30-ина години и на драго сърце вземам участие в каквото и да ме поканят!
Трудно ли е за един артист да смени ракурса и да мине от противоположната страна – тази на режисьора?
Никога не мога да нарека себе си режисьор - това е една много характерна специалност. По-скоро се е случвало да слагам текстове и в случай че съм придобил някакво самочувствие и храброст да „ посегна ” на избран текст и да го осъществявам на сцената - без искания за съществена или „ звездна ” постановка, това е било около студията в Младежкия спектакъл, дългогодишната ми работа с деца, подготовката за техните изпити. Така пристигна и конфликтът ми с персонално моята пиеса „ Семеен албум ”, за която благодаря на управлението на театъра тогава, че ми разреши самичък да слага написания от мен текст. Така във времето пристигнаха и други оферти – хората харесват метода, по който работя чисто актьорски като режисьор. Впоследствие се появиха много любопитни неща, мисля, като някои от тях се играят задоволително сполучливо и до момента. „ Трохи на прозореца ” в Младежкия спектакъл, „ Лъжи ме, обичам те ” в частния спектакъл БОНИНИ се радват и до момента на добър триумф.
Носител сте на „ Аскеер ” и „ Икар ” за драматургия за „ Семеен албум “. С какво ви притегля писането? Не е ли прекомерно друго от динамичността на актьорската специалност?
По-скоро това са натрупвания във времето от драматургичните срещи с колосите, като се стартира от Шекспир, Чехов, Пинтер, Бекет... И тези натрупвания, методът, по който ние, актьорите, гледаме на света, отключва нещо. Аз не съм единственият пишещ артист. Доста артисти пишат и протягат ръка към реализацията, пишат сюжети, драматургия, стихове, прозаичност... И това е нещо напълно естествено, тъй като от тези натрупвания в един момент имаш потребност да разкажеш нещо, пречупено през твоите очи, през твоята природа. Това по-скоро е наслаждение – почиваш си по необикновен метод, нещо като тип илюзия. Така че не мисля, че е нещо изключително артист да пропише. Безкрайни са прелестните образци с текстовете на Камен Донев, авторските сюжети на Валери Йорданов и прелестните му филми, осъществени след това, да не приказваме за превъзходните сюжети, персонално написани от Йвайло Христов, и страхотните му филми. Актьорите са петимни посредством писане на драматургичен текст да изразят себе си и това е обикновено.
Сред многото награди сте притежател на „ Аскеер “ и за основна мъжка роля в „ Една испанска пиеса “ от предходната година. Тя ли е най-скъпа в „ сбирката ” Ви?
Наградите в действителност са доста. Само през тази година за „ Добрият водач ” бяхме удостоени с награди на Съюза на филмовите дейци „ Васил Гендов ” (Малин Кръстев – за основна роля, Герасим Георгиев - Геро – за поддържаща, а Тонислав Христов – за дебют в игралното кино – бел. авт.), взех актьорско отличие и от София филм фест, каквото се дава за първи път, още веднъж за ролята ми в тази лента. Благодаря на интернационалното жури, че е оценило кино лентата ни! Но многото железарии, насъбрани против мен, в действителност са премия за труда на всички мои другари и сътрудници, до последния човек, който дава отговор за плановете, в които съм взел участие – това е премия за всички! Много рядко съм приемал някоя статуетка по-персонално. Защото става ли въпрос за чисто актьорска премия за роля, хората би трябвало да си дадат сметка, че с цел да изиграеш добра роля, би трябвало да имаш добър сюжет, добър режисьор, добра драматургия и най-много положителни сътрудници на сцената. Само тогава можеш да направиш забележителна роля. Затова споделям, че всичките ми актьорски награди са премия и за труда на доста хора, стоящи зад нея. Това е методът, по който виждам на премиите си.
Какво репетирате и снимате сега?
Сега трябваше да снимаме кино лентата „ Клошар ”, само че от БФЦ закъсняха с заплащанията и се отсрочи за следващата година. Успях през вчерашния ден да завърша аудиокнигата „ Физика на тъгата ” на моя другар Георги Господинов, даже се чухме да му кажа, че книгата към този момент е в аудиоваринт в. В момента имам и спорадични подготовки за „ Последната лента на Крап ” с Иван Добчев по тектове на Бекет, даже извадихме закрито зрелище през юни. И защото Наум Шопов с режисьор Крикор Азарян направиха емблематично зрелище на „ Последната лента... ” преди години, в анотацията към нашата режисура с Иван Добчев се споделя, че тя се посвещава на професор Крикор Азарян и огромния Наум Шопов. Мисля, че се обрисува една забавна премиера на 17 октомври в СФУМАТО. А от 20 август стартирам подготовки в Бургаския спектакъл с моя доста добър другар и сътрудник Асен Блатечки, с който постоянно е наслаждение да се работи на сцената. Режисурата е на Борислав Чакринов, с който не сме се виждали от „ Двамата веронци ” в Младежкия спектакъл преди години, по тази причина е една доста чакана среща. И с част от състава на театъра, мисля, че ни чака забавно пътешестване в една престъпна комедия – любопитна пиеса, чиято премиера ще е на 4-5 октомври. Така че от 20-и август ще съм съвсем непрестанно в Бургаския район. След „ Аполония ” имам и едно вървене до Рим, където по покана на Българския културен институт и Жана Яковлева следва още една предпремиерна прожекция на кино лентата „ Добрият водач ”, който ще бъде показан и пред италианска аудитория със съдействието на Министерство на културата и Института. Цяла седмица ще бъдат показвани български филми, с помощта на Жана, която за следващ път прави този превъзходен мини фестивал на българската просвета, а в този момент имаме задоволително положителни филми почтено да се представим пред италианската аудитория, която постоянно препълва салоните, и това е доста прелестно.
Синът Ви Борис върви решително по Вашите актьорски стъпки и даже към този момент има награди. Какъв съвет бихте му дали като артист и татко?
Жив и здрав да е! Оттук нататък го чакат доста ограничения, бодлив път, къде евтина популярност, къде шумни и хубави триумфи. Но се веселя, че той свястно, житейски умно и решително върви в това. Аз и майка му доста ненавиждаме нашите имена да бъдат закачени към него и тук го разбирам – пробва се да откъсне сянката от себе си. Радвам се, че написа, че негова пиеса завоюва неизвестен конкурс в „ Театър 199 ” на името на Славка Славова (конкурс за нова българска пиеса с „ Кулата ” – бел. авт.), а пиесата му към този момент е осъществена. Последното му огромно приключение беше на 6 август в Охрид с „ Едуард Втори ” - копродукция на Драматичен спектакъл – Пловдив, и спектакъл „ Йордан Хаджиконстантинов-Джинот " от Велес, където играе Едурд Втори. Спектакълът е под режисурата на световноизвестния украински режисьор Андрий Жолдак. Борис беше единственият българин в тази копродукция. Ще отида да го виждам с огромно наслаждение на 14 септември, когато ще гостува на пловдивската „ Сцена на кръстопът ”. Така че Борис по някакъв натурален метод се бори с всичко, което се случва към него, и се веселя, че мъжки поема провокациите, а и всичко, което му се случва, и съм спокоен. В този смисъл не знам какво да му дам като съвет на татко – той доста добре върви по пътя си и самият факт, че му имам цялостно доверие, е най-големият съвет на един татко към сина му. Това съгласно мен е най-голямата поддръжка на един татко.
Има ли роля, която бихте желали да изиграете, само че до момента не ви се е случвало?
Не съм имал такива функции. Обикновено разгадавам на провокации – нещо, което другояче е надалеч от мен, което да съдържа в себе си житейски абсурд, което да ме „ извади от обувките ”, както ние, актьорите, обичаме да споделяме. Никога не съм мечтал да играя Хамлет, Ромео или някоя съответна роля, а в този момент на 53 години да скърбя, че съм се разминал с нея... Достатъчно комплицирани и любопитни неща играя сега, по тази причина не бих споделил, че има роля, която от млади години бленувам да изиграя. Напротив – очаквам провокации и ми е забавна срещата с мъдри и забавни режисьори!
Интервю на Ани Романова
Малин Кръстев е български артист, драматург, режисьор, ефирен водещ. Завършва НАТФИЗ „ Кръстьо Сарафов “ през 1995 година със компетентност актьорско майсторство за трагичен спектакъл в класа на професор Елена Баева. Оттогава до момента взе участие в десетки театрални постановки и филми, а почитателите на „ Господари на ефира ” и други тв продукции на гуруто в шоу бизнеса Магърдич Халваджиян, са привикнали да го виждат като водещ. Носител е на редица награди.
Една от последните му основни функции е в „ Добрият водач ” - игралният пълнометражен дебют на майстора документалист Тонислав Христов. Филмът ще бъде показан предпремиерно в Созопол на 30 август в границите на „ Аполония ” в Лятно кино от 20 ч., а премиерата за необятната аудитория е планувана за ноември.
Играете основната роля във кино лентата „ Добрият водач ”, който ще бъде прожектиран по време на „ Аполония ” в Созопол. С какво ви предизвика обликът на героя?
Това е една много ексцентрична история и метод на снимане, тъй като самият Тонислав Христов, който е дебютант като режисьор в игралното кино, въпреки да има много сполучливи ленти в документалното, се свърза с мен и сподели: „ Ти си моят човек! Начинът, по който желая да фотографирам, е документален, тъй че двамата би трябвало да извървим този път ”. И самият той беше задоволително прям още в първия диалог и помоли аз да бъда същия в процеса на работа, в построяването на тази роля. Така че провокацията беше чисто актьорска, тъй като не се разчиташе на прецизен сюжет, а на персоналните ни качества като хора – и на Слава Дойчева, която извършва основната женска роля), и на Геро, и на мен - на нашия извървян дотук житейски път. Затова във кино лентата има много писмено снимани подиуми. Тонислав подходи по ексцентричен метод - да вземем за пример, имали сме дубъл от 45 минути, на цялостна импровизация върху тематика какво е да обичаш, какво е да си татко... Всичко това отключи доста забавни обстановки по време на фотосите. В този подтекст за първи път ми се случва нещо сходно. Беше доста трудоемко и по-скоро провокацията към мен беше до каква степен мога аз да съм прям като човек в историята на един кино воин (защото не съм напълно аз) и от това да се получи този синтез сред трудове облик и моята персонална позиция като човек, извървял избран житейски път.
Участвали ли сте и преди в Аполония? С какво?
О! Няма година, в която да не съм взел участие в „ Аполония ” – с театрални представления, с показване на книги, филми, театри... Да не приказваме, че още през 1995 година, когато приключих НАТФИЗ, бях поканен от екипа на „ Аполония ” да работя за фестивала като един от хората, отговарящи за другите театри. А беше много натоварена година, в това число и театрално. Но тя беше прелестна и мисля, че с целия екип се справихме ужасно. Така че моите връзки и контакти с „ Аполония ” са отпреди 30-ина години и на драго сърце вземам участие в каквото и да ме поканят!
Трудно ли е за един артист да смени ракурса и да мине от противоположната страна – тази на режисьора?
Никога не мога да нарека себе си режисьор - това е една много характерна специалност. По-скоро се е случвало да слагам текстове и в случай че съм придобил някакво самочувствие и храброст да „ посегна ” на избран текст и да го осъществявам на сцената - без искания за съществена или „ звездна ” постановка, това е било около студията в Младежкия спектакъл, дългогодишната ми работа с деца, подготовката за техните изпити. Така пристигна и конфликтът ми с персонално моята пиеса „ Семеен албум ”, за която благодаря на управлението на театъра тогава, че ми разреши самичък да слага написания от мен текст. Така във времето пристигнаха и други оферти – хората харесват метода, по който работя чисто актьорски като режисьор. Впоследствие се появиха много любопитни неща, мисля, като някои от тях се играят задоволително сполучливо и до момента. „ Трохи на прозореца ” в Младежкия спектакъл, „ Лъжи ме, обичам те ” в частния спектакъл БОНИНИ се радват и до момента на добър триумф.
Носител сте на „ Аскеер ” и „ Икар ” за драматургия за „ Семеен албум “. С какво ви притегля писането? Не е ли прекомерно друго от динамичността на актьорската специалност?
По-скоро това са натрупвания във времето от драматургичните срещи с колосите, като се стартира от Шекспир, Чехов, Пинтер, Бекет... И тези натрупвания, методът, по който ние, актьорите, гледаме на света, отключва нещо. Аз не съм единственият пишещ артист. Доста артисти пишат и протягат ръка към реализацията, пишат сюжети, драматургия, стихове, прозаичност... И това е нещо напълно естествено, тъй като от тези натрупвания в един момент имаш потребност да разкажеш нещо, пречупено през твоите очи, през твоята природа. Това по-скоро е наслаждение – почиваш си по необикновен метод, нещо като тип илюзия. Така че не мисля, че е нещо изключително артист да пропише. Безкрайни са прелестните образци с текстовете на Камен Донев, авторските сюжети на Валери Йорданов и прелестните му филми, осъществени след това, да не приказваме за превъзходните сюжети, персонално написани от Йвайло Христов, и страхотните му филми. Актьорите са петимни посредством писане на драматургичен текст да изразят себе си и това е обикновено.
Сред многото награди сте притежател на „ Аскеер “ и за основна мъжка роля в „ Една испанска пиеса “ от предходната година. Тя ли е най-скъпа в „ сбирката ” Ви?
Наградите в действителност са доста. Само през тази година за „ Добрият водач ” бяхме удостоени с награди на Съюза на филмовите дейци „ Васил Гендов ” (Малин Кръстев – за основна роля, Герасим Георгиев - Геро – за поддържаща, а Тонислав Христов – за дебют в игралното кино – бел. авт.), взех актьорско отличие и от София филм фест, каквото се дава за първи път, още веднъж за ролята ми в тази лента. Благодаря на интернационалното жури, че е оценило кино лентата ни! Но многото железарии, насъбрани против мен, в действителност са премия за труда на всички мои другари и сътрудници, до последния човек, който дава отговор за плановете, в които съм взел участие – това е премия за всички! Много рядко съм приемал някоя статуетка по-персонално. Защото става ли въпрос за чисто актьорска премия за роля, хората би трябвало да си дадат сметка, че с цел да изиграеш добра роля, би трябвало да имаш добър сюжет, добър режисьор, добра драматургия и най-много положителни сътрудници на сцената. Само тогава можеш да направиш забележителна роля. Затова споделям, че всичките ми актьорски награди са премия и за труда на доста хора, стоящи зад нея. Това е методът, по който виждам на премиите си.
Какво репетирате и снимате сега?
Сега трябваше да снимаме кино лентата „ Клошар ”, само че от БФЦ закъсняха с заплащанията и се отсрочи за следващата година. Успях през вчерашния ден да завърша аудиокнигата „ Физика на тъгата ” на моя другар Георги Господинов, даже се чухме да му кажа, че книгата към този момент е в аудиоваринт в. В момента имам и спорадични подготовки за „ Последната лента на Крап ” с Иван Добчев по тектове на Бекет, даже извадихме закрито зрелище през юни. И защото Наум Шопов с режисьор Крикор Азарян направиха емблематично зрелище на „ Последната лента... ” преди години, в анотацията към нашата режисура с Иван Добчев се споделя, че тя се посвещава на професор Крикор Азарян и огромния Наум Шопов. Мисля, че се обрисува една забавна премиера на 17 октомври в СФУМАТО. А от 20 август стартирам подготовки в Бургаския спектакъл с моя доста добър другар и сътрудник Асен Блатечки, с който постоянно е наслаждение да се работи на сцената. Режисурата е на Борислав Чакринов, с който не сме се виждали от „ Двамата веронци ” в Младежкия спектакъл преди години, по тази причина е една доста чакана среща. И с част от състава на театъра, мисля, че ни чака забавно пътешестване в една престъпна комедия – любопитна пиеса, чиято премиера ще е на 4-5 октомври. Така че от 20-и август ще съм съвсем непрестанно в Бургаския район. След „ Аполония ” имам и едно вървене до Рим, където по покана на Българския културен институт и Жана Яковлева следва още една предпремиерна прожекция на кино лентата „ Добрият водач ”, който ще бъде показан и пред италианска аудитория със съдействието на Министерство на културата и Института. Цяла седмица ще бъдат показвани български филми, с помощта на Жана, която за следващ път прави този превъзходен мини фестивал на българската просвета, а в този момент имаме задоволително положителни филми почтено да се представим пред италианската аудитория, която постоянно препълва салоните, и това е доста прелестно.
Синът Ви Борис върви решително по Вашите актьорски стъпки и даже към този момент има награди. Какъв съвет бихте му дали като артист и татко?
Жив и здрав да е! Оттук нататък го чакат доста ограничения, бодлив път, къде евтина популярност, къде шумни и хубави триумфи. Но се веселя, че той свястно, житейски умно и решително върви в това. Аз и майка му доста ненавиждаме нашите имена да бъдат закачени към него и тук го разбирам – пробва се да откъсне сянката от себе си. Радвам се, че написа, че негова пиеса завоюва неизвестен конкурс в „ Театър 199 ” на името на Славка Славова (конкурс за нова българска пиеса с „ Кулата ” – бел. авт.), а пиесата му към този момент е осъществена. Последното му огромно приключение беше на 6 август в Охрид с „ Едуард Втори ” - копродукция на Драматичен спектакъл – Пловдив, и спектакъл „ Йордан Хаджиконстантинов-Джинот " от Велес, където играе Едурд Втори. Спектакълът е под режисурата на световноизвестния украински режисьор Андрий Жолдак. Борис беше единственият българин в тази копродукция. Ще отида да го виждам с огромно наслаждение на 14 септември, когато ще гостува на пловдивската „ Сцена на кръстопът ”. Така че Борис по някакъв натурален метод се бори с всичко, което се случва към него, и се веселя, че мъжки поема провокациите, а и всичко, което му се случва, и съм спокоен. В този смисъл не знам какво да му дам като съвет на татко – той доста добре върви по пътя си и самият факт, че му имам цялостно доверие, е най-големият съвет на един татко към сина му. Това съгласно мен е най-голямата поддръжка на един татко.
Има ли роля, която бихте желали да изиграете, само че до момента не ви се е случвало?
Не съм имал такива функции. Обикновено разгадавам на провокации – нещо, което другояче е надалеч от мен, което да съдържа в себе си житейски абсурд, което да ме „ извади от обувките ”, както ние, актьорите, обичаме да споделяме. Никога не съм мечтал да играя Хамлет, Ромео или някоя съответна роля, а в този момент на 53 години да скърбя, че съм се разминал с нея... Достатъчно комплицирани и любопитни неща играя сега, по тази причина не бих споделил, че има роля, която от млади години бленувам да изиграя. Напротив – очаквам провокации и ми е забавна срещата с мъдри и забавни режисьори!
Интервю на Ани Романова
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ