Росен Стоянов: Оценката ми за предизборната кампания е среден 3
Кой различен може да даде най-точната оценка на предизборната акция с изключение на професорът по публични връзки и осведомителни науки в Нов български университет Росен Стоянов? Защо политическите водачи се опасяват да се явят на диспути един против различен? А на какво повече има вяра българинът - на компромати или на причини? И до каква степен въздействат на електората плакати по улиците, ТВ и радиоклиповете? Отговори на тези и други въпроси четете в изявлението.
- Вашето мнение за предизборната акция, професор Стоянов? Отговорно ли е държанието на политиците?
Освен вялите предизборни телевизионни студия, където намират изява повече и по-скоро представители на политически обединения с никакви шансове за попадане в идващия парламент, с изключение на на места диспути сред съответните „ отраслови “ по главните тематики и политики на парламентарно показаните, сме очевидци на в действителност отвод от страна на партиите за дейна, забележима, всеобща предизборна акция. И не, това държание на липса на интензивно предизборно другарство с гласоподавателите, не е отговорно. Партийната активност е и просветителска, тя е и социална активност в същината си, това е ангажимент, обвързване, което би трябвало да се осъществя непрекъснато, само че най-много в динамичността на предизборна обстановка. Да, в действителност, следят се образци на добре готови и умело говорещи представители на политическите партии, провеждат се срещи с гласоподавателите по места, само че всичко това остава отвън общото медийно като интерес. За страдание на мнозина тази акция съответства и с началото на всевъзможен жанр риалити формати по малките екрани, които изземат интереса и концентрират емоционалността в друга посока. Но, по този начин е - в последна сметка точно това е една от главните задания на политическата връзка, а точно - да се оправи с всевъзможен жанр „ конкурираща “ я информация и медийно наличие, да преодолее апатията, демотивацията и да задейства гласоподавателите да вземат участие. Тук оценката ми за актуалната акция е междинен 3. Политическите субекти, и най-много тези, финансирани от държавния бюджет заради предходно свое минаване на 4% преграда, икономисаха много средства по време на актуалната акция. В последна сметка обаче тези пари не са заплащане за „ триумфа “ им, а са средства, отпускани за партийно „ строителство “ и активност, само че и за осъществяване на политически акции.
- Нужно ли е да бъдат допускани до народен ефир такива обединения без шансове? Не отклоняват ли вниманието на гласоподавателите от значимите тематики на обществото? За какво в действителност се борят те?
Задължението на публичните медии е разказано в закон. За комерсиалните медии е въпрос на персонален избор или съответна публицистична политика. Но наложително изискване е да се осведомят потребителите на медийно наличие коя медия зад коя акция застава. И не на последно място - съществува и опцията обособените партии да имат и своите официози, да влагат задоволително в медийни артикули и по този метод да ги използват по предопределение по време на предизборните акции.
- Посочете образец за политици, които вдъхват доверие с държанието си, в случай че има такива?
Бих си разрешил предоставяне на съответни образци едвам след изборния ден, само че дръзвам да настоявам, че на политическия небосвод се открояват някои имена, с присъщи политически качества, медийно наличие и персонално влияние, умеещи да се оправят с провокациите даже и на модерния цифров кампаниен формат. Но значимото в тази ситуация в действителност е доверието - с цел да има доверие е належащо едно главно изискване, а точно - съответният претендент да бъде прочут, да бъде известен, с задоволителна положителна гласност. Това от своя страна допуска и залагане на не толкоз прагматични подбуди при избора и липса на усъвършенстване на предлаганите политически платформи и хрумвания, а залагане на това остарялото - „ вервайте ми “ и „ ти нали ме познаваш “. За страдание. В този смисъл познатите са ясни - тези, от телевизионните екрани от последните 10-15 години, т. е., както споделя народът - „ тия, същите “. Доверието на гласоподавателите се печели мъчно и постепенно, а се губи незабавно. За да ти повярват би трябвало и да си почтен, да си прям, а в политиката тези понятия постоянно са с размити граници.
- Влияят ли и до каква степен на електората плакати по улиците, ТВ и радиоклиповете? Удачни ли са слоганите на партиите?
Стандартните начини на политическата връзка в никакъв случай не са за занемаряване, още повече в българския политически и публичен подтекст и демографската ни специфичност. В този смисъл телевизионните участия, диспути и реклами, както и пресата и радиоформатите са ефикасни във връзка с старата публика. От друга страна, по този начин или другояче, от ден на ден, и то в краткосрочна вероятност, ще се залага на дигитализиране на кампанийността, а това е и единственият метод да създадем политиката и политическото що годе привлекателни, любопитни и забавни за младата публика, като след това я въвлечем и в интензивно присъединяване, било то и единствено посредством гласоподаване. В конкретика за - във връзка с слоганите в тази политическа конкуренция от последните дни - има попадения, креативност и успеваемост, само че има и образци за искрено креативно изтощение. Съществуват и някои постулати в основаването на ефикасни слогани. Те би трябвало да са запаметяващи се, да звучат като рефрен, да са позитивиращи, да бъдат мотивиращи и прочувствено мощни.
- Печелят ли политиците, които повтарят едни и същи клишета в акцията? Не омръзва ли това на гласоподавателите?
Клишетата са ослепителен образец за официално отношение към изборния развой, за стереотипизиране, само че най-много клишетата са присъщи за популисткото начало и пропагандното влияние. „ По думите ще ги познаете “ би трябвало да е валидиращото и ориентиращото ни, нас гласоподавателите. Що се отнася до функционалността на обществените представители, публицистите и медиите като цяло, то тя би трябвало да включва с изключение на обективизиране на политическото, само че и сериозен взор. Не бива да се основава по този начин бленуваният от политиците медиен комфорт, в противен случай - те би трябвало да бъдат изправяни в предизборната обстановка пред особения напън да покажат същината си. Особено значимо е основаването и на сериозно отношение и политическа подготвеност у гласоподавателя, с цел да бъдат разпознавани тези манипулативни подходи и да се основава опция за дейното им противопоставяне, за което още веднъж сме виновни всички ние. В последните години следим един очевиден отлив на доверието в институциите и институционалността. Особено огромен проблем в българското общество. За това е „ отговорен “ и езикът на политиците. Употребата на изтъркани изречения, на изгубили смисъла си апели, на нищо незначещи лозунги няма по какъв начин да повлияе положително. И не, една неистина повторена 100 пъти не става истина. Вече не. Светът е различен, информацията ни залива отвред и ставаме все по-компетентни и с нови благоприятни условия в търсенето на обективната информация. Така че, откровено имам вяра, че от ден на ден хора построяват тази нова просветеност, която да ги защищити от въздействието на неистини, лъжи и манипулативни изказвания и обещания от страна на политиците.
- Според вас дебатите в директен ефир следват ли някакъв правилник или са просто едно надвикване и надговаряне без да се слушат причините на съперника? Какво бихте предложили в тази тенденция?
Политическите диспути считам за наложителен детайл на предизборната конкуренция. Все по-често медии дават тази опция, напълно различен е въпросът доколко са готови участващите в тях политици и претенденти за политическа популярност. Бих предложил работа с специалисти по подготовка, започваща надалеч преди месеца предизборна акция. Създаването на характерни умения за дебатиране е невероятно да се реализира с магическа пръчка за ден. Това е дълготраен развой, даже част от просветителната система и процедура в редица „ развити “ страни. Умението се учи, учи и практикува, политикът би трябвало да стартира от най-ниските равнища, с цел да премине през голям брой тренинги и действителни диспути, и едвам тогава, спокоен в своите благоприятни условия, да се заеме със сериозното медийно показване в диалогов режим с съперниците си.
- Защо съгласно вас водачите се опасяват от директен спор между тях? В предишното имаше такива диспути, в този момент няма, а те са най-важните?
Липса на самочувствие и убеденост в личните умения и персоналната подготвеност. Защото в дебатите е наложително доказването на освен политическата, само че и на вербалната и невербалната подготвеност, на умеенето за държание пред камера, боравене с документи в кадър, техники за отношение и влияние с публиката, работа с микрофон, театрално държание, и т. н., и т. н. И несъмнено, и наложително - използването на спийчрайтъри (може и по нашенски - „ създатели на речи “), е освен фешън прищявка или моментна рекламация. Това би трябвало да е част от професионализирането на заниманието с политика и най-много с политическа връзка.
- Водещите съгласно вас на висота ли са или се вижда пристрастия?
Несъмнено публицистите стават все по-умели във воденето на този характерен избирателен формат. И тук е належащо асимилиране на характерни умения, само че въпреки всичко главният проблем тук е в полето на политиците.
- Трябва ли да има аудитория на дебатите, с нея по-автентични ли ще бъдат те?
Да, наложително. Така наречената атмосфера. Не би трябвало да изобретяваме топлата вода - чудесни образци има в американската процедура. Всичко е в мрежата, би трябвало да гледаме да се учим. Разбира се належащо е и професионализиране, нужни са образования, стажове, процедура на терен, само че като цяло съм положителен във връзка с вероятността в тази посока. Да вземем да вземем за пример практиката в Съединени американски щати и президентските избори. На първо място се провеждат и организират директни обществени конфликти сред претендентите в обособените две огромни партии - републиканци и демократи. Впоследствие наложително се организират няколко, най-често три, национално предавани и с изключително висок рейтинг диспути. Колко решаващи са те за установяване на решението за кого да се гласоподава? Тенденцията е за понижаване на тези, които внезапно трансформират мнението си, разследване на този тип политическа връзка, само че безспорно форматът остава съществена част в политическата акция.
- На какво има вяра повече българският гласоподавател - на причините или на компроматите? Има ли партия съгласно вас която да води положителна, а не отрицателна акция?
За страдание към момента преобладаващата част на гласоподавателите у нас се подвеждат по прочувственото, за сметка на рационалното. Това значи, че компроматната акция, жълтото, любопитното и скандалното доминират за сметка на обстоятелствата, причините, истината. Политиката е прагматично изпитание и в този смисъл би трябвало да предположим, че за политиците не е значим пътят и методът, а задачата. А задачата оправдаваше средствата, нали? Лично аз имам вяра, че и заради все по-повишаващия се учебен ценз като модерна наклонност и идването в дейна възраст на от ден на ден цифрово грамотни младежи, политиците ще бъдат принудени да рационализират посланията си, да отстранен жълтото и да станат по-честни с гласоподавателите си.
- Според вас протестният избор къде ще отиде на тези избори?
Ще се разсее по разнообразни политически обединения. На тези избори няма да забележим централизация на протестен избор в един политически индивид. Принцип е, че колебаещите постоянно взимат завоя към хипотетичния победител. Нищо чудно да станем очевидци и на нереална разлика във вота сред първите две политически партии и идващите ги трети, четвърти и т. н. в „ класирането “, просто тъй като доста хора ще се повлияят от данните на социологическите изследвания, които постоянно играят и изключително значима роля в кампанийността по принцип.
- Защо в акцент на акцията се трансформира газът, а не инфлацията, приходите и т. н.?
Просто тъй като тематиката се свързва извънредно елементарно с съществена тематика в пропагандата - обликът на врага. Изваждането на проблемите отвън нашите благоприятни условия дава съображение както за оправдания, по този начин и за обвинение на някого другиго - по този начин всички политици се пробват да ни се показват в бяло, не ви ли звучи познато?
- Каква е ролята на обществените мрежи в акцията, образуват ли те отзиви или единствено служат за хейтване?
Несъмнено се следят феномени като хейт, хибридки, тролене и други сходни, само че по този начин или другояче наклонността за промяна на връзката в цифровото е в ход.
- Възможно ли е въпреки всичко да се сформира държавно управление след изборите на 2 октомври? Какво би подтикнало партиите да създадат това?
Възможно е, само че няма да е стабилно. Съставянето на държавно управление като самоцел е излишно изпитание. В последна сметка това дали има държавно управление или не зависи освен от първичния избор в Парламента, а най-много от парламентарните игри след това. На това най-малко се нагледахме и научихме в последните 2 години.
Нашият посетител
Росен К. Стоянов е професор по публични връзки и осведомителни науки в Нов български университет. Автор е на над 45 научни публикации и студии, както и на четири научни монографии. Работи в областта на социологията на интернет, политическите връзки, теорията на всеобщите връзки и други Има над 300 изявленията в национални медии по въпроси, свързани с експертизата му. Водещ на обучителни и тренингови семинари на политически партии и политически водачи, осъществя се и в подготовка на политически акции.
Роден е на 2 май 1972 година Става студент в Нов български университет през 1991 година От 2017 година е постоянен професор. От 2011 до 2015 година е декан на Магистърски факултет.
- Вашето мнение за предизборната акция, професор Стоянов? Отговорно ли е държанието на политиците?
Освен вялите предизборни телевизионни студия, където намират изява повече и по-скоро представители на политически обединения с никакви шансове за попадане в идващия парламент, с изключение на на места диспути сред съответните „ отраслови “ по главните тематики и политики на парламентарно показаните, сме очевидци на в действителност отвод от страна на партиите за дейна, забележима, всеобща предизборна акция. И не, това държание на липса на интензивно предизборно другарство с гласоподавателите, не е отговорно. Партийната активност е и просветителска, тя е и социална активност в същината си, това е ангажимент, обвързване, което би трябвало да се осъществя непрекъснато, само че най-много в динамичността на предизборна обстановка. Да, в действителност, следят се образци на добре готови и умело говорещи представители на политическите партии, провеждат се срещи с гласоподавателите по места, само че всичко това остава отвън общото медийно като интерес. За страдание на мнозина тази акция съответства и с началото на всевъзможен жанр риалити формати по малките екрани, които изземат интереса и концентрират емоционалността в друга посока. Но, по този начин е - в последна сметка точно това е една от главните задания на политическата връзка, а точно - да се оправи с всевъзможен жанр „ конкурираща “ я информация и медийно наличие, да преодолее апатията, демотивацията и да задейства гласоподавателите да вземат участие. Тук оценката ми за актуалната акция е междинен 3. Политическите субекти, и най-много тези, финансирани от държавния бюджет заради предходно свое минаване на 4% преграда, икономисаха много средства по време на актуалната акция. В последна сметка обаче тези пари не са заплащане за „ триумфа “ им, а са средства, отпускани за партийно „ строителство “ и активност, само че и за осъществяване на политически акции.
- Нужно ли е да бъдат допускани до народен ефир такива обединения без шансове? Не отклоняват ли вниманието на гласоподавателите от значимите тематики на обществото? За какво в действителност се борят те?
Задължението на публичните медии е разказано в закон. За комерсиалните медии е въпрос на персонален избор или съответна публицистична политика. Но наложително изискване е да се осведомят потребителите на медийно наличие коя медия зад коя акция застава. И не на последно място - съществува и опцията обособените партии да имат и своите официози, да влагат задоволително в медийни артикули и по този метод да ги използват по предопределение по време на предизборните акции.
- Посочете образец за политици, които вдъхват доверие с държанието си, в случай че има такива?
Бих си разрешил предоставяне на съответни образци едвам след изборния ден, само че дръзвам да настоявам, че на политическия небосвод се открояват някои имена, с присъщи политически качества, медийно наличие и персонално влияние, умеещи да се оправят с провокациите даже и на модерния цифров кампаниен формат. Но значимото в тази ситуация в действителност е доверието - с цел да има доверие е належащо едно главно изискване, а точно - съответният претендент да бъде прочут, да бъде известен, с задоволителна положителна гласност. Това от своя страна допуска и залагане на не толкоз прагматични подбуди при избора и липса на усъвършенстване на предлаганите политически платформи и хрумвания, а залагане на това остарялото - „ вервайте ми “ и „ ти нали ме познаваш “. За страдание. В този смисъл познатите са ясни - тези, от телевизионните екрани от последните 10-15 години, т. е., както споделя народът - „ тия, същите “. Доверието на гласоподавателите се печели мъчно и постепенно, а се губи незабавно. За да ти повярват би трябвало и да си почтен, да си прям, а в политиката тези понятия постоянно са с размити граници.
- Влияят ли и до каква степен на електората плакати по улиците, ТВ и радиоклиповете? Удачни ли са слоганите на партиите?
Стандартните начини на политическата връзка в никакъв случай не са за занемаряване, още повече в българския политически и публичен подтекст и демографската ни специфичност. В този смисъл телевизионните участия, диспути и реклами, както и пресата и радиоформатите са ефикасни във връзка с старата публика. От друга страна, по този начин или другояче, от ден на ден, и то в краткосрочна вероятност, ще се залага на дигитализиране на кампанийността, а това е и единственият метод да създадем политиката и политическото що годе привлекателни, любопитни и забавни за младата публика, като след това я въвлечем и в интензивно присъединяване, било то и единствено посредством гласоподаване. В конкретика за - във връзка с слоганите в тази политическа конкуренция от последните дни - има попадения, креативност и успеваемост, само че има и образци за искрено креативно изтощение. Съществуват и някои постулати в основаването на ефикасни слогани. Те би трябвало да са запаметяващи се, да звучат като рефрен, да са позитивиращи, да бъдат мотивиращи и прочувствено мощни.
- Печелят ли политиците, които повтарят едни и същи клишета в акцията? Не омръзва ли това на гласоподавателите?
Клишетата са ослепителен образец за официално отношение към изборния развой, за стереотипизиране, само че най-много клишетата са присъщи за популисткото начало и пропагандното влияние. „ По думите ще ги познаете “ би трябвало да е валидиращото и ориентиращото ни, нас гласоподавателите. Що се отнася до функционалността на обществените представители, публицистите и медиите като цяло, то тя би трябвало да включва с изключение на обективизиране на политическото, само че и сериозен взор. Не бива да се основава по този начин бленуваният от политиците медиен комфорт, в противен случай - те би трябвало да бъдат изправяни в предизборната обстановка пред особения напън да покажат същината си. Особено значимо е основаването и на сериозно отношение и политическа подготвеност у гласоподавателя, с цел да бъдат разпознавани тези манипулативни подходи и да се основава опция за дейното им противопоставяне, за което още веднъж сме виновни всички ние. В последните години следим един очевиден отлив на доверието в институциите и институционалността. Особено огромен проблем в българското общество. За това е „ отговорен “ и езикът на политиците. Употребата на изтъркани изречения, на изгубили смисъла си апели, на нищо незначещи лозунги няма по какъв начин да повлияе положително. И не, една неистина повторена 100 пъти не става истина. Вече не. Светът е различен, информацията ни залива отвред и ставаме все по-компетентни и с нови благоприятни условия в търсенето на обективната информация. Така че, откровено имам вяра, че от ден на ден хора построяват тази нова просветеност, която да ги защищити от въздействието на неистини, лъжи и манипулативни изказвания и обещания от страна на политиците.
- Според вас дебатите в директен ефир следват ли някакъв правилник или са просто едно надвикване и надговаряне без да се слушат причините на съперника? Какво бихте предложили в тази тенденция?
Политическите диспути считам за наложителен детайл на предизборната конкуренция. Все по-често медии дават тази опция, напълно различен е въпросът доколко са готови участващите в тях политици и претенденти за политическа популярност. Бих предложил работа с специалисти по подготовка, започваща надалеч преди месеца предизборна акция. Създаването на характерни умения за дебатиране е невероятно да се реализира с магическа пръчка за ден. Това е дълготраен развой, даже част от просветителната система и процедура в редица „ развити “ страни. Умението се учи, учи и практикува, политикът би трябвало да стартира от най-ниските равнища, с цел да премине през голям брой тренинги и действителни диспути, и едвам тогава, спокоен в своите благоприятни условия, да се заеме със сериозното медийно показване в диалогов режим с съперниците си.
- Защо съгласно вас водачите се опасяват от директен спор между тях? В предишното имаше такива диспути, в този момент няма, а те са най-важните?
Липса на самочувствие и убеденост в личните умения и персоналната подготвеност. Защото в дебатите е наложително доказването на освен политическата, само че и на вербалната и невербалната подготвеност, на умеенето за държание пред камера, боравене с документи в кадър, техники за отношение и влияние с публиката, работа с микрофон, театрално държание, и т. н., и т. н. И несъмнено, и наложително - използването на спийчрайтъри (може и по нашенски - „ създатели на речи “), е освен фешън прищявка или моментна рекламация. Това би трябвало да е част от професионализирането на заниманието с политика и най-много с политическа връзка.
- Водещите съгласно вас на висота ли са или се вижда пристрастия?
Несъмнено публицистите стават все по-умели във воденето на този характерен избирателен формат. И тук е належащо асимилиране на характерни умения, само че въпреки всичко главният проблем тук е в полето на политиците.
- Трябва ли да има аудитория на дебатите, с нея по-автентични ли ще бъдат те?
Да, наложително. Така наречената атмосфера. Не би трябвало да изобретяваме топлата вода - чудесни образци има в американската процедура. Всичко е в мрежата, би трябвало да гледаме да се учим. Разбира се належащо е и професионализиране, нужни са образования, стажове, процедура на терен, само че като цяло съм положителен във връзка с вероятността в тази посока. Да вземем да вземем за пример практиката в Съединени американски щати и президентските избори. На първо място се провеждат и организират директни обществени конфликти сред претендентите в обособените две огромни партии - републиканци и демократи. Впоследствие наложително се организират няколко, най-често три, национално предавани и с изключително висок рейтинг диспути. Колко решаващи са те за установяване на решението за кого да се гласоподава? Тенденцията е за понижаване на тези, които внезапно трансформират мнението си, разследване на този тип политическа връзка, само че безспорно форматът остава съществена част в политическата акция.
- На какво има вяра повече българският гласоподавател - на причините или на компроматите? Има ли партия съгласно вас която да води положителна, а не отрицателна акция?
За страдание към момента преобладаващата част на гласоподавателите у нас се подвеждат по прочувственото, за сметка на рационалното. Това значи, че компроматната акция, жълтото, любопитното и скандалното доминират за сметка на обстоятелствата, причините, истината. Политиката е прагматично изпитание и в този смисъл би трябвало да предположим, че за политиците не е значим пътят и методът, а задачата. А задачата оправдаваше средствата, нали? Лично аз имам вяра, че и заради все по-повишаващия се учебен ценз като модерна наклонност и идването в дейна възраст на от ден на ден цифрово грамотни младежи, политиците ще бъдат принудени да рационализират посланията си, да отстранен жълтото и да станат по-честни с гласоподавателите си.
- Според вас протестният избор къде ще отиде на тези избори?
Ще се разсее по разнообразни политически обединения. На тези избори няма да забележим централизация на протестен избор в един политически индивид. Принцип е, че колебаещите постоянно взимат завоя към хипотетичния победител. Нищо чудно да станем очевидци и на нереална разлика във вота сред първите две политически партии и идващите ги трети, четвърти и т. н. в „ класирането “, просто тъй като доста хора ще се повлияят от данните на социологическите изследвания, които постоянно играят и изключително значима роля в кампанийността по принцип.
- Защо в акцент на акцията се трансформира газът, а не инфлацията, приходите и т. н.?
Просто тъй като тематиката се свързва извънредно елементарно с съществена тематика в пропагандата - обликът на врага. Изваждането на проблемите отвън нашите благоприятни условия дава съображение както за оправдания, по този начин и за обвинение на някого другиго - по този начин всички политици се пробват да ни се показват в бяло, не ви ли звучи познато?
- Каква е ролята на обществените мрежи в акцията, образуват ли те отзиви или единствено служат за хейтване?
Несъмнено се следят феномени като хейт, хибридки, тролене и други сходни, само че по този начин или другояче наклонността за промяна на връзката в цифровото е в ход.
- Възможно ли е въпреки всичко да се сформира държавно управление след изборите на 2 октомври? Какво би подтикнало партиите да създадат това?
Възможно е, само че няма да е стабилно. Съставянето на държавно управление като самоцел е излишно изпитание. В последна сметка това дали има държавно управление или не зависи освен от първичния избор в Парламента, а най-много от парламентарните игри след това. На това най-малко се нагледахме и научихме в последните 2 години.
Нашият посетител
Росен К. Стоянов е професор по публични връзки и осведомителни науки в Нов български университет. Автор е на над 45 научни публикации и студии, както и на четири научни монографии. Работи в областта на социологията на интернет, политическите връзки, теорията на всеобщите връзки и други Има над 300 изявленията в национални медии по въпроси, свързани с експертизата му. Водещ на обучителни и тренингови семинари на политически партии и политически водачи, осъществя се и в подготовка на политически акции.
Роден е на 2 май 1972 година Става студент в Нов български университет през 1991 година От 2017 година е постоянен професор. От 2011 до 2015 година е декан на Магистърски факултет.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ