Косово след войната – място на една ръка разстояние, за

Косово след войната – място на една ръка разстояние, за което не знаем съвсем нищо. Малкият Ненад живее с татко си и дядо си в един от сръбските анклави, охраняван от мироопазващите сили на Организация на обединените нации и върви на учебно заведение с бронетранспортьор. По пътя косовските деца замерват конвоя с камъни, а бащите им на драго сърце биха извадили пушките си. Все отново децата са си деца и желанието да се повозят на странната военна машина сприятелява Ненад с три косоварчета. Политиката непрестанно се намесва в игрите им – ту смешна, ту страшна.

Междувременно възрастният и болен дядо на Ненад умира и погребението му се оказва голямо предизвикателство за членовете на фамилията.

Режисьорът Горан Радованович самичък показа кино лентата си – история, написана за родния му край и изиграна от деца, които живеят в анклавите в Косово. Въпреки тази документалност, филмът е приказно хубав и доста прочувствен. Излишно е да споделям какъв брой постоянно животът е надалеч по-вълнуващ от изкуството. „ Казвам се Ненад. В моето село няма други деца. Моят най-хубав другар е дядо ми. Ние с него играем домино и аз го удрям всякога, а той ми дава бучка захар. “

От миловидното личице на Ненад, който има единствено един чифт панталони и обича баща си и дядо си с най-огромната любов, до доброжелателната некомпетентност на италианците и германците от силите на Организация на обединените нации, този филм е колкото назидателен, толкоз и оптимистичен. Децата са мъдри, мощни и безсмъртни. Киното – също.