Най-мощният космически телескоп Джеймс Уеб ще търси люлката на Вселената
Космическият телескоп " Джеймс Уеб " (James Webb) на стойност 10 милиарда $ беше изстрелян на Коледа от космодрума Куру във Френска Гвиана. Той ще измине 1,5 милиона километра до избрана точка оттатък орбитата на Луната и ще разгърне огледало, с цел да сканира небето в оптичен и инфрачервен диапазон. Очаква се той да откри екзопланети, на които има живот, и да огледа в люлката на Вселената.
За най-големия и безценен галактически телескоп пред РИА Новости споделя Пол Андрю Боули, старши откривател в Лабораторията за фундаментални и приложни проучвания на релативистични обекти на Вселената в Московския физико-технически институт.
Далечен правоприемник на " Хъбъл "
Съвместният план на американската, канадската и европейската галактическа организация е умислен още в средата на 90-те години на ХХ век. " Джеймс Уеб " не е усъвършенствана версия на " Хъбъл ", а изцяло нов клас галактически телескоп, доста по-голям и по-сложен от своите прародители. Той има композитно огледало, което се разгъва в пространството, и неповторим топлинен щит, който може го защищити от температурни разлики от стотици градуси. Всички основни системи са дублирани или съществуват в разнообразни версии, тъй че постоянно има опция за замяна, в случай че нещо се повреди. В противоположен случай ще бъдат пропилени 10 милиарда $.
За астрономите един от главните параметри на телескопа е дължината на вълната, която е надъхан да одобри. От това зависи какви физически процеси и температури можем да следим.
Телескопът " Джеймс Уеб " ще работи в диапазон от половин микрон (долната граница на забележимата светлина) до 25 микрона (среден инфрачервен диапазон). За класическата астрономия тук има доста задания – да вземем за пример спектроскопията на звездите, която демонстрира техния химичен състав. Част от този диапазон е недостъпна за наблюдения от Земята заради атмосферата, която гълтам радиацията и изкривява изображенията. Един от методите това да се заобиколи е да се изпрати телескопът на орбита.
Снимка: NASA/Desiree Stover
Освен дължината на вълната и качеството на изображението, значим е и размерът на най-голямото огледало. При " Джеймс Уеб " то е шест метра и половина. Сред наземните телескопи има и доста по-големи, само че за Космоса шест и половина е невиждан размер в оптичния и инфрачервения диапазон. Апаратите от предходното потомство са доста по-скромни в това отношение: " Хъбъл " има два метра и половина, " Хершел " - три и половина.
Как са се образували Земята и Марс - описват метеоритите
Колкото по-голям е диаметърът на огледалото, толкоз по-силна е пространствената разграничителна дарба на телескопа. От това зависи какъв брой дребни елементи ще разграничаваме в изображенията и панорамните карти. И също по този начин - какъв брой слаби източници (звезди, галактики) ще забележим. Колкото по-далеч от нас е обектът на наблюдаване, толкоз по-слаб е той. Разбира се, характерностите му също са значими, само че като цяло огромен телескоп ще записва по-далечни обекти.
На постоянна орбита
" Джеймс Уеб " би трябвало да попадне в точка на Лагранж L2, която заема специфична позиция в системата Слънце-Земя. Тази орбита е квазистабилна, а не като МКС или да вземем за пример " Хъбъл ", които непрестанно се движат по отношение на Земята. Би било допустимо да се изпрати уред в далечна орбита, само че това не е най-хубавият вид.
Точка на Лагранж L2 е устойчиво място, където инструментът се намира непрекъснато и не са нужни огромни корекции на орбитата му. Земята е на милион и половина километра, тъй че няма да се явява спънка за наблюденията.
За кого ще работи " Джеймс Уеб "?
На учените и организациите, участващи в основаването на телескопа, се подсигурява избран интервал на наблюдаване. Това е самобитна премия за вложените старания и пари. Всички останали ще имат опция да организират наблюдения посредством " Джеймс Уеб " на конкурсен принцип. Освен това общото време кардинално е повече от обезпеченото. И това е разумно. Разработчиците не лимитират достъпа до телескопа, тъй като постоянно има дефицит на човешки запаси. Екипът, основал и обслужващ апарата, няма да може да се оправи самичък с размера данни, получени за година. Те просто няма да могат да бъдат обработени и оценени.
Изобщо не е кръгла. Каква форма има Земята?
Това се отнася за съвсем всички телескопи - както наземни, по този начин и галактически. Създателите им се интересуват от непрекъснат приток на консуматори. Научен екип от всяка страна по света има право да кандидатства за наблюдаване. Нейната кандидатура ще се утвърждава от експертна комисия. Ако решението е позитивно, я слагат на опашката и ѝ се отделя време. Всичко е гратис.
Данните за наблюдения първо се дават извънредно на заявителите. Те, като предписание, ги употребяват единствено една година. Това е задоволително, с цел да получат резултати и да ги разгласяват. Освен това информацията е налична за всеки. Това е естествена процедура в астрономията и " Джеймс Уеб " не е изключение.
Телескопът ще дойде в точка на Лагранж L2, ще се отвори, ще конфигурира системите, след което би трябвало да бъде тестван. Ако всичко върви по проект, ще са нужни 12 месеца, до момента в който учените стартират да организират наблюдения. След това може да се подават заявки за общо време. Това нормално се прави един път годишно.
Точките на Лагранж в системата Слънце-Земя. Изображение: NASA
Великата загадка на Космоса Как се сглобява най-големият галактически телескоп (ВИДЕО)
Космическият телескоп " Джеймс Уеб " е триетажен колос с голямо сегментирано огледало, който се чака да размени " Хъбъл ". Два месеца б...
Прочети повече
Една от основните области на работа на новия телескоп е проучването на газовия състав на атмосферите на екзопланети. За тази цел се мери спектърът, който демонстрира интензитета на лъчение според от дължината на вълната. Има няколко аналогични работи на наземни телескопи, само че равнището на сигнала им е доста ниско. " Джеймс Уеб " има техническата дарба да реши този проблем и резултатът може да бъде доста забавен.
Задачите за проучване както на екзопланети, по този начин и на междузвездно вещество се отнасят основно до Млечния път. Но " Джеймс Уеб " е в положение да наблюдава еволюцията на цялата Вселена: той ще види галактики на огромни червени отмествания (те служат като мярка за космологични разстояния). Получавайки техните спектри, ще бъде допустимо да се реши звездният им състав и стадиите на еволюция. Такива обекти са известни и в този момент, само че новият телескоп е кадърен да ги открива в огромни количества и на невиждани дистанции.
Загадъчни аномалии на Венера може би крият живот
За нас е значимо да познаваме подробните свойства на далечните източници, с цел да тестваме теориите за тяхното образуване. Галактиките минават през разнообразни стадии на развиване. Когато са се образували, съставът на материята е бил друг. Всичко, което виждаме към нас, се е появило доста по-късно - вследствие на обмена на субстанции от няколко генерации звезди.
Има една класическа фраза на Карл Сейгън: " Ние сме основани от звезден прахуляк. " В ранната Вселена като цяло не е имало нищо по-тежко от хелия и всички следващи химически детайли са зародили навътре в звездите и при детонации на свръхнови. За да разберем какви условия е имало в ранната Вселена, би трябвало да погледнем в предишното – в това време, когато галактиките таман са се формирали. А това е допустимо единствено в случай че се следят доста далечни обекти (светлината от които е пътувала до нас милиарди години). За доста огромни дистанции към момента разполагаме единствено с хипотези, които не са подкрепени от наблюдения.
Още от КОСМОС:
За най-големия и безценен галактически телескоп пред РИА Новости споделя Пол Андрю Боули, старши откривател в Лабораторията за фундаментални и приложни проучвания на релативистични обекти на Вселената в Московския физико-технически институт.
Далечен правоприемник на " Хъбъл "
Съвместният план на американската, канадската и европейската галактическа организация е умислен още в средата на 90-те години на ХХ век. " Джеймс Уеб " не е усъвършенствана версия на " Хъбъл ", а изцяло нов клас галактически телескоп, доста по-голям и по-сложен от своите прародители. Той има композитно огледало, което се разгъва в пространството, и неповторим топлинен щит, който може го защищити от температурни разлики от стотици градуси. Всички основни системи са дублирани или съществуват в разнообразни версии, тъй че постоянно има опция за замяна, в случай че нещо се повреди. В противоположен случай ще бъдат пропилени 10 милиарда $.
За астрономите един от главните параметри на телескопа е дължината на вълната, която е надъхан да одобри. От това зависи какви физически процеси и температури можем да следим.
Телескопът " Джеймс Уеб " ще работи в диапазон от половин микрон (долната граница на забележимата светлина) до 25 микрона (среден инфрачервен диапазон). За класическата астрономия тук има доста задания – да вземем за пример спектроскопията на звездите, която демонстрира техния химичен състав. Част от този диапазон е недостъпна за наблюдения от Земята заради атмосферата, която гълтам радиацията и изкривява изображенията. Един от методите това да се заобиколи е да се изпрати телескопът на орбита.
Снимка: NASA/Desiree Stover
Освен дължината на вълната и качеството на изображението, значим е и размерът на най-голямото огледало. При " Джеймс Уеб " то е шест метра и половина. Сред наземните телескопи има и доста по-големи, само че за Космоса шест и половина е невиждан размер в оптичния и инфрачервения диапазон. Апаратите от предходното потомство са доста по-скромни в това отношение: " Хъбъл " има два метра и половина, " Хершел " - три и половина.
Как са се образували Земята и Марс - описват метеоритите
Колкото по-голям е диаметърът на огледалото, толкоз по-силна е пространствената разграничителна дарба на телескопа. От това зависи какъв брой дребни елементи ще разграничаваме в изображенията и панорамните карти. И също по този начин - какъв брой слаби източници (звезди, галактики) ще забележим. Колкото по-далеч от нас е обектът на наблюдаване, толкоз по-слаб е той. Разбира се, характерностите му също са значими, само че като цяло огромен телескоп ще записва по-далечни обекти.
На постоянна орбита
" Джеймс Уеб " би трябвало да попадне в точка на Лагранж L2, която заема специфична позиция в системата Слънце-Земя. Тази орбита е квазистабилна, а не като МКС или да вземем за пример " Хъбъл ", които непрестанно се движат по отношение на Земята. Би било допустимо да се изпрати уред в далечна орбита, само че това не е най-хубавият вид.
Точка на Лагранж L2 е устойчиво място, където инструментът се намира непрекъснато и не са нужни огромни корекции на орбитата му. Земята е на милион и половина километра, тъй че няма да се явява спънка за наблюденията.
За кого ще работи " Джеймс Уеб "?
На учените и организациите, участващи в основаването на телескопа, се подсигурява избран интервал на наблюдаване. Това е самобитна премия за вложените старания и пари. Всички останали ще имат опция да организират наблюдения посредством " Джеймс Уеб " на конкурсен принцип. Освен това общото време кардинално е повече от обезпеченото. И това е разумно. Разработчиците не лимитират достъпа до телескопа, тъй като постоянно има дефицит на човешки запаси. Екипът, основал и обслужващ апарата, няма да може да се оправи самичък с размера данни, получени за година. Те просто няма да могат да бъдат обработени и оценени.
Изобщо не е кръгла. Каква форма има Земята?
Това се отнася за съвсем всички телескопи - както наземни, по този начин и галактически. Създателите им се интересуват от непрекъснат приток на консуматори. Научен екип от всяка страна по света има право да кандидатства за наблюдаване. Нейната кандидатура ще се утвърждава от експертна комисия. Ако решението е позитивно, я слагат на опашката и ѝ се отделя време. Всичко е гратис.
Данните за наблюдения първо се дават извънредно на заявителите. Те, като предписание, ги употребяват единствено една година. Това е задоволително, с цел да получат резултати и да ги разгласяват. Освен това информацията е налична за всеки. Това е естествена процедура в астрономията и " Джеймс Уеб " не е изключение.
Телескопът ще дойде в точка на Лагранж L2, ще се отвори, ще конфигурира системите, след което би трябвало да бъде тестван. Ако всичко върви по проект, ще са нужни 12 месеца, до момента в който учените стартират да организират наблюдения. След това може да се подават заявки за общо време. Това нормално се прави един път годишно.
Точките на Лагранж в системата Слънце-Земя. Изображение: NASA
Великата загадка на Космоса Как се сглобява най-големият галактически телескоп (ВИДЕО)
Космическият телескоп " Джеймс Уеб " е триетажен колос с голямо сегментирано огледало, който се чака да размени " Хъбъл ". Два месеца б...
Прочети повече
Една от основните области на работа на новия телескоп е проучването на газовия състав на атмосферите на екзопланети. За тази цел се мери спектърът, който демонстрира интензитета на лъчение според от дължината на вълната. Има няколко аналогични работи на наземни телескопи, само че равнището на сигнала им е доста ниско. " Джеймс Уеб " има техническата дарба да реши този проблем и резултатът може да бъде доста забавен.
Задачите за проучване както на екзопланети, по този начин и на междузвездно вещество се отнасят основно до Млечния път. Но " Джеймс Уеб " е в положение да наблюдава еволюцията на цялата Вселена: той ще види галактики на огромни червени отмествания (те служат като мярка за космологични разстояния). Получавайки техните спектри, ще бъде допустимо да се реши звездният им състав и стадиите на еволюция. Такива обекти са известни и в този момент, само че новият телескоп е кадърен да ги открива в огромни количества и на невиждани дистанции.
Загадъчни аномалии на Венера може би крият живот
За нас е значимо да познаваме подробните свойства на далечните източници, с цел да тестваме теориите за тяхното образуване. Галактиките минават през разнообразни стадии на развиване. Когато са се образували, съставът на материята е бил друг. Всичко, което виждаме към нас, се е появило доста по-късно - вследствие на обмена на субстанции от няколко генерации звезди.
Има една класическа фраза на Карл Сейгън: " Ние сме основани от звезден прахуляк. " В ранната Вселена като цяло не е имало нищо по-тежко от хелия и всички следващи химически детайли са зародили навътре в звездите и при детонации на свръхнови. За да разберем какви условия е имало в ранната Вселена, би трябвало да погледнем в предишното – в това време, когато галактиките таман са се формирали. А това е допустимо единствено в случай че се следят доста далечни обекти (светлината от които е пътувала до нас милиарди години). За доста огромни дистанции към момента разполагаме единствено с хипотези, които не са подкрепени от наблюдения.
Още от КОСМОС:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ