Очаквано разочарование: НАСА не успя да изстреля мисията Артемис-1 до Луната
Космическата ракета “Спейс Лонч Систъм ” на стартовата площадка. Photo credit: NASA / Joel Kowsky
. Излагациите, касаещи ракетата “Спейс Лонч Систъм ”, не стихват. Както можеше да се чака, през днешния ден тя не съумя да излети и да изведе на път към Луната галактическия транспортен съд “Орион ”. Подобно на извършените през миналите месеци статични тествания (през които ракетата нито един път не премина цялостно и успешно), по този начин и през днешния ден “Спейс Лонч Систъм ” не спираше да се поврежда по време на нейното зареждане с течен водород и О2, затова полетът беше отсрочен за една от аварийните дати – 2-ри или 5-ти септември.
Проблемите започнаха неотложно след началото на пълненето с гориво. Появи се непредвиден теч на водород, само че измежду рестартиране на зареждането течът бе овладян. Предстартовата подготовка към този момент закъсняваше с един час, когато експертите се тормозиха за съществуването на цепнатина в междустепенния отсек на ракетата. Впоследствие анализът сподели, че е напукано само корковото покритие, само че не и нейната вътрешна конструкция. Третият проблем към този момент се оказа съдбовен за днешния опит за полет – един от моторите “RS-25 ” не доближи до оптималната предстартова температура.
Някои галактически запалянковци считат, че съм прекомерно сериозен към програмата “Артемис ”, в частност към ракетата “Спейс Лонч Систъм ” и галактическия транспортен съд “Орион ”. Подобни проблеми, споделят те, се чакат, тъй като това е нова ракета. СпейсЕкс от своя страна нямали такива проблеми по време на изстрелването на свръхтежката ракета “Фалкън Хеви ” през 2018 година, тъй като те към този момент са натрупали опит с “Фалкън 9 ”.
Но това не е правилно – “Спейс Лонч Систъм ” е остаряла технология – структурата на главната степен е основана на горивния контейнер на совалките, страничните ускорители също са производни на совалковите ускорители (макар и с пет, а не с четири сегмента), дори моторите са същите като на совалките. Реално казусът, който отсрочи през днешния ден полета, касаеше ракетен мотор “RS-25 ”, употребен на eдна от совалките в интервала сред 2006 и 2011 година…
Неведнъж съм казвал, че прекратяването на програмата “Космическа совалка ” бе едно от най-положителните събития в американската космонавтика. И тук не приказвам само за обстоятелството, че имаше две произшествия с общо 14 смъртни случаи. Както някогашният инженер от НАСА Кеси Хендмър акцентира, нито един от съставените елементи на совалковата система не е бил задоволително благонадежден, с цел да се впише в какъвто и да е сертификационен стандарт. И това е главната причина, заради която програмата за завръщане на Луната и ракетата “Спейс Лонч Систъм ” никога не трябваше да бъдат основани на совалкови технологии. Но не – двама сенатори, Кей Бейли Хътчисън и Бил Нелсън (който през днешния ден е админ на НАСА) прокараха политики, които да подсигуряват, че НАСА ще разчита точно на совалковите технологии за градежа на “Спейс Лонч Систъм ”- с цел да не бъдат съкратени служащите след пенсионирането на галактическите совалки през 2011 година.
Резултатът е налице – една ракета, която към момента не може да излети.
Ето какво написа инж. Хендмър за характерностите на совалковите мотори: “Главните мотори на совалките, основани на правилото на затворения цикъл, имат склонността да дефектират, включително витлата на турбините да се напукват и връзките да протичат. Въпреки всичко не е обезпечена опция за избавяне ако някой от трите мотора на совалката откаже, в случай че това не се случи доста късно по време на изстрелването. Когато совалките са проектирани, сходно решение звучи рационално – планувано е моторите да са също толкоз надеждни, колкото самолетните. Но не се оказва по този начин. Склонността към недостатъци е причина след всеки совалков полет моторите да се разглобяват, преглеждат, наново сглабят и изпитват статично. И разноските за всичко това са големи.
Двигателите са совалката също по този начин работят с течен водород. Проектантите са се спрели на този вид, защото характерният подтик е по-голям спрямо този на моторите с различен вид гориво. Днес обаче се смята, че в случай че вземем поради цената, комплексността и спомагателната маса, която е нужна, то водородът не се оправя по-добре спрямо останалите горива като керосин или метан. Водородът е криогенно гориво, което елементарно протича през клапаните, промъква се през металите и води до крихтене, също така водородът е толкоз леден, че изборът на материали е стеснен. Също по този начин характерният подтик не е всичко. При политане е нужна сериозна двигателна сила, а тук опциите на водородните мотори са лимитирани. Ето за какво разработчиците на совалката е трябвало да играят съветска рулетка, като прибавят още два странични твърдогоривни ускорителя. ”
“Спейс Лонч Систъм ” още не е изхвърчала. Няма и гаранции, че ракетата ще излети през първата половина на септември. Но още от в този момент си личи, че програмата не е устойчива и придържането на НАСА към нея подсигурява по-нататъшен неуспех. Единственият метод, по който американската космонавтика може да придобие устойчива стратегия за завръщането на Луната, е. Експерти са безапелационни, че СпейсЕкс със съществуващи ракети “Фалкън ” (не със “Старшип ”) могат да проведат полет до Луната. Бившият инженер от НАСА Хомър Хикам и Робърт Зубрин, президентът на Марсианско Общество, считат, че е добра концепция пилотираният транспортен съд на СпейсЕкс “Крю Драгън ” да бъде изстрелян към Луната.
“На НАСА просто би трябвало да бъде разрешено да закупи транспорт от частния бранш по същия метод, по който през днешния ден закупува транспорта от и до околоземна орбита. Изборът на “Старшип ” за кацането на Луната бе положително начало, само че разумното умозаключение е, че СпейсЕкс би трябвало да се употребяват за всичките стадии на лунното странствуване, а освен за кацането ”, безапелационен е Ранд Самбърг, анализатор и съветник в областта на галактическата политика, високите технологии и бизнеса. “Ядосан съм като поданик, само че още повече като галактически запалянко, че НАСА бива притискана от Конгреса да харчи пари за нещо, което не е належащо, с цел да се завърнем на Луната. Програмата ще бъде също толкоз неустойчива, колкото в миналото беше и “Аполо ” заради същите аргументи, а през това време не даваме пари за неща, които могат да ни заведат назад на Луната по резистентен метод ”
