Пет факта за Голямата императорска корона – най-скъпата реликва на Романови
Короната едвам не е продадена на Запада.
Голямата договорка е готвена от „ палача “ на последния съветски император. Сега право да се разпорежда с нея има единствено един човек.
Създадена е от швейцарец и французин, които не могат да се понасят
Портрет на Жереми Позиер, 1762 г.Снимка със свободен достъп, Юрий Беленскийи/ТАСС
Преди императорската корона съветските царе имат друга династическа регалия – . Използват я чак до 1762 година, когато на престола се възкачва Екатерина II: императрицата взема решение да обнови коронационните такъми според тогавашната европейска мода. И слага тази задача на придворния бижутер от Швейцария Георг Екарт и брилянтния френски майстор Жереми Позие. Поставя единствено едно изискване – с цел да не ѝ тежи по време на 4-часовата гала, короната би трябвало да тежи не повече от 2 кг.
Екарт и Позие се съревновават и не могат да се понасят. За интервала от 2,5 месеца, предназначен за основаването на държавната регалия, швейцарецът даже написа тъжба до Екатерина. В нея твърди, че ескизът на французина наподобява на православен храм. „ В гнева си го раздира “ и прави своя лична схема. Но в последна сметка французинът получава реванш, защото се радва на благоволението на секретаря на Екатерина. Позие персонално взема ограничения за короната на императрицата и получава в допълнение заплащане, а Екарт не взема даже уговорената сума.
Пробвана е от 1 съветска императрица и 7 императори
Императрица Екатерина II и император Павел I с Голямата императорска коронаСнимка със свободен достъп
Короната на Екатерина се трансформира в безсмъртна светиня. По декрет на нейния наследник и правоприемник Павел I е решено тя да не бъде разглобявана, а просто да се поправя размера ѝ, с цел да пасне на главата на сегашния държател (тази задача се поверява единствено на най-опитния бижутер в двора). Короната се носи единствено по специфични мотиви – на празници, приеми и при печал.
Нейни притежатели стават осем членове на рода на Романови: Екатерина II, Павел I, Петър III, Александър I, Николай I, Александър II, Александър III и Николай II. За финален път тя се появява пред аудитория през 1906 година на церемонията по откриването на първата Държавна дума.
„ Палачът “ на Романови се пробва да я продаде
Императорите Петър III и Александър III с Голямата императорска корона; коронация на Николай II и Александра ФьодоровнаСнимка със свободен достъп
След разстрела на царя и фамилията му доста скъпоценности попадат в ръцете на болшевиките. За тях е основан Гохран – орган, чиито задания включват защита на събраните съкровища, както и тяхното „ обезличаване “ и „ реализация “: камъните са извадени и е изработен опит те да бъдат продадени в чужбина в подмяна на заеми и преданост. Началник на Златния отдел в Горхан е „ палачът “ на царското семейство – , който провежда убийството и изгарянето на телата на Романови.
Под управлението на Юровски е изработен и опит да се продаде короната. Но бъдещата договорка е огласена и провокира голяма реакция в интернационалната преса. Там пишат, че царските диаманти са оцапани с кръв. От към 1934 година по персонален декрет на Сталин е прекратена продажбата на царските съкровища, само че повода е единствено, че това вреди на репутацията на партията. Комунистите не хранят никакъв пиетет към отчасти оживялата корона.
Артефактът няма цена
Снимка със свободен достъп
През 1920-те години короната е на $52 милиона. Тя е украсена с над 5000 скъпоценни камъка с обща маса 2858 карата. Най-големият от тях е червен шпинел с тегло близо 400 карата.
През 1985 година короната е реставрирана (след опита на болшевиките да разпродадат скъпоценностите не всички камъни са по местата си), а с декрет от 1998 година тя става част от Елмазния фонд на Кремъл. Тогава короната е оповестена за скъпа – това значи, че е толкоз значима, че цената ѝ не може да се мери в пари.
Короната има двойник
Юрий Сомов/Sputnik, Сергей Бобилев/TASS
Официално се счита, че короната в никакъв случай не е напускала Русия. От 1991 година е неразрешено тя да се изнася даже отвън територията на московския Кремъл. Това може да се случи единствено с персонален декрет на президента на Русия и единствено в краен случай (например, в случай че някой в миналото нахлуе в Москва).
През 2012 година 60-има майстори от смоленския цех „ Кристалл “ вършат тъкмо копие на Голямата императорска корона. За разлика от оригинала, то има цена – застрахована е за $100 милиона. През 2015 година копието е препоръчано на търг за 1 милиард рубли ($15 милиона по тогавашния курс), само че по този начин и не се намира покупател.
създател: ЕКАТЕРИНА СИНЕЛШЧИКОВА
източник: bg.rbth.com
Голямата договорка е готвена от „ палача “ на последния съветски император. Сега право да се разпорежда с нея има единствено един човек.
Създадена е от швейцарец и французин, които не могат да се понасят
Портрет на Жереми Позиер, 1762 г.Снимка със свободен достъп, Юрий Беленскийи/ТАСС
Преди императорската корона съветските царе имат друга династическа регалия – . Използват я чак до 1762 година, когато на престола се възкачва Екатерина II: императрицата взема решение да обнови коронационните такъми според тогавашната европейска мода. И слага тази задача на придворния бижутер от Швейцария Георг Екарт и брилянтния френски майстор Жереми Позие. Поставя единствено едно изискване – с цел да не ѝ тежи по време на 4-часовата гала, короната би трябвало да тежи не повече от 2 кг.
Екарт и Позие се съревновават и не могат да се понасят. За интервала от 2,5 месеца, предназначен за основаването на държавната регалия, швейцарецът даже написа тъжба до Екатерина. В нея твърди, че ескизът на французина наподобява на православен храм. „ В гнева си го раздира “ и прави своя лична схема. Но в последна сметка французинът получава реванш, защото се радва на благоволението на секретаря на Екатерина. Позие персонално взема ограничения за короната на императрицата и получава в допълнение заплащане, а Екарт не взема даже уговорената сума.
Пробвана е от 1 съветска императрица и 7 императори
Императрица Екатерина II и император Павел I с Голямата императорска коронаСнимка със свободен достъп
Короната на Екатерина се трансформира в безсмъртна светиня. По декрет на нейния наследник и правоприемник Павел I е решено тя да не бъде разглобявана, а просто да се поправя размера ѝ, с цел да пасне на главата на сегашния държател (тази задача се поверява единствено на най-опитния бижутер в двора). Короната се носи единствено по специфични мотиви – на празници, приеми и при печал.
Нейни притежатели стават осем членове на рода на Романови: Екатерина II, Павел I, Петър III, Александър I, Николай I, Александър II, Александър III и Николай II. За финален път тя се появява пред аудитория през 1906 година на церемонията по откриването на първата Държавна дума.
„ Палачът “ на Романови се пробва да я продаде
Императорите Петър III и Александър III с Голямата императорска корона; коронация на Николай II и Александра ФьодоровнаСнимка със свободен достъп
След разстрела на царя и фамилията му доста скъпоценности попадат в ръцете на болшевиките. За тях е основан Гохран – орган, чиито задания включват защита на събраните съкровища, както и тяхното „ обезличаване “ и „ реализация “: камъните са извадени и е изработен опит те да бъдат продадени в чужбина в подмяна на заеми и преданост. Началник на Златния отдел в Горхан е „ палачът “ на царското семейство – , който провежда убийството и изгарянето на телата на Романови.
Под управлението на Юровски е изработен и опит да се продаде короната. Но бъдещата договорка е огласена и провокира голяма реакция в интернационалната преса. Там пишат, че царските диаманти са оцапани с кръв. От към 1934 година по персонален декрет на Сталин е прекратена продажбата на царските съкровища, само че повода е единствено, че това вреди на репутацията на партията. Комунистите не хранят никакъв пиетет към отчасти оживялата корона.
Артефактът няма цена
Снимка със свободен достъп
През 1920-те години короната е на $52 милиона. Тя е украсена с над 5000 скъпоценни камъка с обща маса 2858 карата. Най-големият от тях е червен шпинел с тегло близо 400 карата.
През 1985 година короната е реставрирана (след опита на болшевиките да разпродадат скъпоценностите не всички камъни са по местата си), а с декрет от 1998 година тя става част от Елмазния фонд на Кремъл. Тогава короната е оповестена за скъпа – това значи, че е толкоз значима, че цената ѝ не може да се мери в пари.
Короната има двойник
Юрий Сомов/Sputnik, Сергей Бобилев/TASS
Официално се счита, че короната в никакъв случай не е напускала Русия. От 1991 година е неразрешено тя да се изнася даже отвън територията на московския Кремъл. Това може да се случи единствено с персонален декрет на президента на Русия и единствено в краен случай (например, в случай че някой в миналото нахлуе в Москва).
През 2012 година 60-има майстори от смоленския цех „ Кристалл “ вършат тъкмо копие на Голямата императорска корона. За разлика от оригинала, то има цена – застрахована е за $100 милиона. През 2015 година копието е препоръчано на търг за 1 милиард рубли ($15 милиона по тогавашния курс), само че по този начин и не се намира покупател.
създател: ЕКАТЕРИНА СИНЕЛШЧИКОВА
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ