Евангелието на Тома: Небесното царство е вътре в нас
Коптското Евангелие от Тома или просто Евангелието на Тома е античен древен текст, открит заровен в земите на Египет. Писанието е останало отвън страниците на Библията, поради еретичните послания, които се съдържат в него. Определяно е от някои откриватели като един от най-старите раннохристиянски или гностични текстове, само че съгласно други е писан епохи по-късно.
През 1945 година край Наг Хамади, Египет фермери, копаещи земите си, инцидентно се натъкват на огромен глинен съд. Те вземат решение, че в него е прикрито скъпоценно имане, само че очакванията им за злато и диаманти не се оправдават. Откриват единствено голям брой ръкописи, които въпреки и в този миг да наподобяват нещо безусловно излишно, в действителност се оказват голяма и доста скъпа историческа находка.
Учените допускат, че тази колекция апокрифни текстове е била заровена преди време в отговор на писмо от свещеник Атанасий, обявяващо непоколебим канон на християнското писание. Те се считат за дело на гностични създатели и съдържат хрумвания, противоречащи на канона. Датирани са сред 60 и 250 година сл. Хр.Изненадващо или не – написаното в 52-та трактата, открити в Египет, доста се приближава и даже припокрива с това в каноничните евангелия и Библията. Учените удостоверяват към 80% подобие. Причината книгите от Наг Хамади да не влязат в формалната вяра, явно са останалите 20%.
Много учени и езотерици пазят тезата, че в неразрешените от Църквата евангелия Исус е разказан подобен, какъвто е бил в реалност – с неговите мощни страни и човешки недостатъци. Докато в каноничните трудове са показани единствено положителните черти от характера и личността му и даже са му приписани качества, дейности и думи, които не са отговаряли на действителността.
Евангелието на ТомаЕвангелието на Тома е част от Библиотеката на Наг Хамади, както са наречени откритите в глинения съд текстове. То съдържа 114 поговорки, като всяка от тях стартира с въведението „ Исус каза… “. Част от тези изявления обаче са в прорез с еврейските обичаи. Апостолите Петър и Матей да вземем за пример са разказани като неспособни да схванат същинското значение на делото и думите на Христос. А сходни описания са неприемливи за каноничните схващания, където всички апостоли са абсолютизирани като правилни почитатели и приемници на Христовите учения.
Колекцията от ръкописи на Наг Хамади е дело на почитатели на Ранното християнство и гностицизма. Изследователите на античните текстове акцентират, че макар че е намерено дружно с останалите апокрифни текстове в Египет, Евангелието на Тома може и да не е част от сбирката. Едната причина е, че то доста се разграничава по конструкция и съдържание от останалите трудове. Другата – че е датирано от някои откриватели доста по-късно от останалите свитъци – чак към 340 година сл. Хр.
След откриването на Евангелието на Тома през 1945 година, учените откриват, че три разнообразни фрагмента от гръцки текст, открити преди този момент в Оксиринхус (известни като Оксиринхските папируси), в действителност са част точно от него. Смята се, че те са писани сред 130 и 250 година сл. Хр. Някои откриватели изричат догадка, че в действителност най-ранните фрагменти от апокрифното евангелие, съдържащи Христови поговорки, са писани още през 60-те години сл. Хр. Техни сътрудници пък споделят, че това се е случило към 100-110 година сл. н. е. Трети, както към този момент споменахме, датират текста чак през 340 година сл. Хр. Затова и до през днешния ден се водят разногласия дали Евангелието на Тома е раннохристиянски текст, или е писано след разцвета на гностицизма.
Ранно-християнският теолог и мъдрец Ориген загатва в текстовете си Евангелието на Тома като: „ едно от неортодоксалните апокрифни евангелия “, които са му известни. Според някои учени Евангелието на Тома е предходник на Евангелието на Йоан, чийто създател репликира точка по точка наличието му, и по този метод двете евангелия влизат в неприсъствен спор. В Евангелието на Йоан в действителност деятел Тома има огромна роля и е разказан като apistos – нечестивец. Откъдето идва и известният израз: „ Ти си (като) Тома-неверни “. Но други откриватели допускат тъкмо противоположното – че Евангелието на Тома е писано доста по-късно на Йоан, което е част от приетите от Църквата трудове.
Една от значителните разлики сред написаното в каноничните книги и това в Евангелието на Тома се корени във обстоятелството, че в ръкописа на Тома не се чака завръщането на Исус след разпятието, а самоуверено се прогласява, че „ Божието царство към този момент е тук за тези, които схващат тайното обръщение на Исус “.
Илейн Пейджълс (американски набожен историк) показва, че Евангелието на Тома прогласява Божието царство не като последна дестинация, а като положение на трансформирано схващане. Ролята му е да докара хората до по-дълбоко себепознание, което е главната цел. Читателите се предизвикват да търсят Бог вътре, а не отвън себе си.
Според Евангелието на Тома, Исус е наш брат-близнак, а не престиж и преподавател, като какъвто е описван в каноничните евангелия и Библията. И всички ние можем да открием Бога вътре в себе си и да осъзнаем, че сме божии деца, също като самия Исус. Еретични, езотерични мисли.
Оригиналният коптски свитък, предаващ Евангелието на Тома, понастоящем е благосъстоятелност на Коптския музей в Кайро, Египет, Отдел за ръкописи.
*Дидим и Тома значат „ близнак “ (в редица гностични текстове Тома е представян като брат-близнак на Исус).**Евангелието на Тома, цитиращо думи, приписвани на Исус, не трябва да се бърка с така наречен Детско Евангелие от Тома, което споделя за детството на Божия наследник.
През 1945 година край Наг Хамади, Египет фермери, копаещи земите си, инцидентно се натъкват на огромен глинен съд. Те вземат решение, че в него е прикрито скъпоценно имане, само че очакванията им за злато и диаманти не се оправдават. Откриват единствено голям брой ръкописи, които въпреки и в този миг да наподобяват нещо безусловно излишно, в действителност се оказват голяма и доста скъпа историческа находка.
Учените допускат, че тази колекция апокрифни текстове е била заровена преди време в отговор на писмо от свещеник Атанасий, обявяващо непоколебим канон на християнското писание. Те се считат за дело на гностични създатели и съдържат хрумвания, противоречащи на канона. Датирани са сред 60 и 250 година сл. Хр.Изненадващо или не – написаното в 52-та трактата, открити в Египет, доста се приближава и даже припокрива с това в каноничните евангелия и Библията. Учените удостоверяват към 80% подобие. Причината книгите от Наг Хамади да не влязат в формалната вяра, явно са останалите 20%.
Много учени и езотерици пазят тезата, че в неразрешените от Църквата евангелия Исус е разказан подобен, какъвто е бил в реалност – с неговите мощни страни и човешки недостатъци. Докато в каноничните трудове са показани единствено положителните черти от характера и личността му и даже са му приписани качества, дейности и думи, които не са отговаряли на действителността.
Евангелието на ТомаЕвангелието на Тома е част от Библиотеката на Наг Хамади, както са наречени откритите в глинения съд текстове. То съдържа 114 поговорки, като всяка от тях стартира с въведението „ Исус каза… “. Част от тези изявления обаче са в прорез с еврейските обичаи. Апостолите Петър и Матей да вземем за пример са разказани като неспособни да схванат същинското значение на делото и думите на Христос. А сходни описания са неприемливи за каноничните схващания, където всички апостоли са абсолютизирани като правилни почитатели и приемници на Христовите учения.
Евангелието на Тома стартира по този начин: „ Това са тайните думи, които живият Исус изрече, и които Дидим Юда Тома* записа: И той рече: „ Който откри тълкуването на тези думи, няма да познае гибелта “.Според актуалните учени деятел Тома не е същинският създател на евангелието. Кой в реалност го е написал остава мистерия и до през днешния ден. Дори се появява подозрение, че „ създателят “ в действителност не е един-единствен човек, а няколко разнообразни възпитаници на Тома. Едно обаче е несъмнено.
Колекцията от ръкописи на Наг Хамади е дело на почитатели на Ранното християнство и гностицизма. Изследователите на античните текстове акцентират, че макар че е намерено дружно с останалите апокрифни текстове в Египет, Евангелието на Тома може и да не е част от сбирката. Едната причина е, че то доста се разграничава по конструкция и съдържание от останалите трудове. Другата – че е датирано от някои откриватели доста по-късно от останалите свитъци – чак към 340 година сл. Хр.
След откриването на Евангелието на Тома през 1945 година, учените откриват, че три разнообразни фрагмента от гръцки текст, открити преди този момент в Оксиринхус (известни като Оксиринхските папируси), в действителност са част точно от него. Смята се, че те са писани сред 130 и 250 година сл. Хр. Някои откриватели изричат догадка, че в действителност най-ранните фрагменти от апокрифното евангелие, съдържащи Христови поговорки, са писани още през 60-те години сл. Хр. Техни сътрудници пък споделят, че това се е случило към 100-110 година сл. н. е. Трети, както към този момент споменахме, датират текста чак през 340 година сл. Хр. Затова и до през днешния ден се водят разногласия дали Евангелието на Тома е раннохристиянски текст, или е писано след разцвета на гностицизма.
Ранно-християнският теолог и мъдрец Ориген загатва в текстовете си Евангелието на Тома като: „ едно от неортодоксалните апокрифни евангелия “, които са му известни. Според някои учени Евангелието на Тома е предходник на Евангелието на Йоан, чийто създател репликира точка по точка наличието му, и по този метод двете евангелия влизат в неприсъствен спор. В Евангелието на Йоан в действителност деятел Тома има огромна роля и е разказан като apistos – нечестивец. Откъдето идва и известният израз: „ Ти си (като) Тома-неверни “. Но други откриватели допускат тъкмо противоположното – че Евангелието на Тома е писано доста по-късно на Йоан, което е част от приетите от Църквата трудове.
Една от значителните разлики сред написаното в каноничните книги и това в Евангелието на Тома се корени във обстоятелството, че в ръкописа на Тома не се чака завръщането на Исус след разпятието, а самоуверено се прогласява, че „ Божието царство към този момент е тук за тези, които схващат тайното обръщение на Исус “.
Илейн Пейджълс (американски набожен историк) показва, че Евангелието на Тома прогласява Божието царство не като последна дестинация, а като положение на трансформирано схващане. Ролята му е да докара хората до по-дълбоко себепознание, което е главната цел. Читателите се предизвикват да търсят Бог вътре, а не отвън себе си.
Един от редовете, предаващи думите на Исус, гласи:„ Царството е вътре във вас и е отвън вас. Когато опознаете себе си, тогава ще станете познати и ще разберете, че вие сте синовете на живия татко ”.Колкото до самия Исус – той също е друг. В Евангелието на Тома Божият наследник се показва посредством думите си за един от нас като споделя:„ Който пие от моята уста, ще стане като мен и аз ще стана този човек и тайните ще му бъдат разкрити “.
Друг пък цитира:
„ Ако извадиш нескрито това, което е вътре в теб, това, което извадиш нескрито, ще те избави. Ако не извадиш нескрито това, което е вътре в теб, това, което не извадиш нескрито, ще те унищожи ".
Според Евангелието на Тома, Исус е наш брат-близнак, а не престиж и преподавател, като какъвто е описван в каноничните евангелия и Библията. И всички ние можем да открием Бога вътре в себе си и да осъзнаем, че сме божии деца, също като самия Исус. Еретични, езотерични мисли.
Оригиналният коптски свитък, предаващ Евангелието на Тома, понастоящем е благосъстоятелност на Коптския музей в Кайро, Египет, Отдел за ръкописи.
*Дидим и Тома значат „ близнак “ (в редица гностични текстове Тома е представян като брат-близнак на Исус).**Евангелието на Тома, цитиращо думи, приписвани на Исус, не трябва да се бърка с така наречен Детско Евангелие от Тома, което споделя за детството на Божия наследник.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ