Над 8 500 души в България умират на година заради мръсен въздух
Концентрацията на PM2,5 във въздуха на София понастоящем е 6,1 пъти над годишната целесъобразна стойност на СЗО за качество на въздуха, съгласно Индекса за качество на въздуха.
В България всяка година над 8500 души умират прибързано от болести, породени от замърсяването на въздуха. Това е повече от тези, които умират при автомобилни произшествия съгласно формалните данни на Световната здравна организация.
Страната ни е на трето място в света по смъртност, породена от замърсяването на въздуха, след Северна Корея и Босна и Херцеговина. По данни на СЗО ниското качество на въздуха коства 29,5% от Брутният вътрешен продукт на страната заради понижена продуктивност и разноски за опазване на здравето.
Замърсяването на въздуха към момента предизвиква към 400 000 смъртни случая годишно в Европа. И макар че общата картина на въздуха в България се усъвършенства, страната остава измежду страните с най-големи проблеми с фините прахови частици PM2,5 и PM10 и даже със серен диоксид.
Въглищните централи са виновни за съвсем всички излъчвания на серен диоксид в страната, както и за множеството излъчвания на азотни оксиди, които предизвикват смог и киселинни дъждове.
По данни на СЗО хроничното обезлюдяване на провинциите и произлизащото от това пренасяне на хора и преустрояване в столицата задълбочават казуса. Все повече хора, живеещи в града, се нуждаят от превоз, с цел да се придвижват от едно място на друго. Обикновено това е обвързвано с изгарянето на някакъв тип изкопаеми горива.
Основните замърсители на въздуха в София са от отоплението посредством изгаряне на дърва, въглища и боклуци, пътния трафик и индустрията в и към покрайнините на града. Специфичните метеорологични условия способстват за актуалните високи равнища на замърсяване. Такива са неналичието на вятър и фактът, че София е ситуирана в котловина, в която относително постоянно се образува инверсия и мръсния въздух се задържа.
Съобщава се, че 25% от замърсяването на въздуха в София с рискови фини прахови частици се дължи на непочистените улици, праха при строителни действия и паркирането в зелените площи, известно като така наречен ресуспендиране на почвата и праха.
AQI предлага при централизация на рискови фини прахови частици да се затварят прозорците, с цел да се избегне мръсния външен въздух, а сензитивните групи да понижат физическите извършения навън.
Според AQI най-замърсен въздух в България дишат хората в Стара Загора, след която се подрежда столицата. Трета е Враца, а след нея са Девня, Ловеч, Видин, Велико Търново, Пловдив, Шумен и Перник.
Най-чист въздух в София се диша на Копитото, след него в Хиподрума, Огняново, Драгалевци, Павлово, Младост, Надежда, Дружба и квартал Васил Левски.
В България всяка година над 8500 души умират прибързано от болести, породени от замърсяването на въздуха. Това е повече от тези, които умират при автомобилни произшествия съгласно формалните данни на Световната здравна организация.
Страната ни е на трето място в света по смъртност, породена от замърсяването на въздуха, след Северна Корея и Босна и Херцеговина. По данни на СЗО ниското качество на въздуха коства 29,5% от Брутният вътрешен продукт на страната заради понижена продуктивност и разноски за опазване на здравето.
Замърсяването на въздуха към момента предизвиква към 400 000 смъртни случая годишно в Европа. И макар че общата картина на въздуха в България се усъвършенства, страната остава измежду страните с най-големи проблеми с фините прахови частици PM2,5 и PM10 и даже със серен диоксид.
Въглищните централи са виновни за съвсем всички излъчвания на серен диоксид в страната, както и за множеството излъчвания на азотни оксиди, които предизвикват смог и киселинни дъждове.
По данни на СЗО хроничното обезлюдяване на провинциите и произлизащото от това пренасяне на хора и преустрояване в столицата задълбочават казуса. Все повече хора, живеещи в града, се нуждаят от превоз, с цел да се придвижват от едно място на друго. Обикновено това е обвързвано с изгарянето на някакъв тип изкопаеми горива.
Основните замърсители на въздуха в София са от отоплението посредством изгаряне на дърва, въглища и боклуци, пътния трафик и индустрията в и към покрайнините на града. Специфичните метеорологични условия способстват за актуалните високи равнища на замърсяване. Такива са неналичието на вятър и фактът, че София е ситуирана в котловина, в която относително постоянно се образува инверсия и мръсния въздух се задържа.
Съобщава се, че 25% от замърсяването на въздуха в София с рискови фини прахови частици се дължи на непочистените улици, праха при строителни действия и паркирането в зелените площи, известно като така наречен ресуспендиране на почвата и праха.
AQI предлага при централизация на рискови фини прахови частици да се затварят прозорците, с цел да се избегне мръсния външен въздух, а сензитивните групи да понижат физическите извършения навън.
Според AQI най-замърсен въздух в България дишат хората в Стара Загора, след която се подрежда столицата. Трета е Враца, а след нея са Девня, Ловеч, Видин, Велико Търново, Пловдив, Шумен и Перник.
Най-чист въздух в София се диша на Копитото, след него в Хиподрума, Огняново, Драгалевци, Павлово, Младост, Надежда, Дружба и квартал Васил Левски.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ