Контролът върху ума е единственият самоконтрол, който можем да постигнем

„ Контролът върху мозъка е единственият самоконтрол, който можем да реализираме и тези, които от рано се научат по какъв начин да го реализират, ще избегнат доста несгоди и сложни моменти, които замъгляват живота на останалите, които не съумяват да научат най-важните уроци на живота “. 

(1848 ~ 1924)

Човекът, ръководещ мислите си, може да се защищити от корабокрушенията в живота 

Ние построяваме своето бъдеще мисъл по мисъл,
добра или неприятна, известна или не,
Вселената към момента работи и се развива.
Мисълта е другото име на ориста.
Избери своята орис и по-късно чакай плодовете.
Любовта носи обич, а омразата носи ненавист.
Елла Уйър Уийлкокс

Някакъв си човек със едва обучение (така върви едно остаряло предание), станал правоприемник на транспортен съд. Той не бил виждал в никакъв случай море, не знаел нищо за мореплаването и навигацията, само че решил да предприеме странствуване по море и да ръководи самичък кораба. Корабът бил подготвен и самозваният капитан наредил екипажът да продължава да извършва всекидневната си работа, защото многочислените и многообразни неща объркали фена моряк. Но един път излезли навън море, работата станала по-проста и самоназначилият се капитан имал време да забележи това, което ставало. Движейки се по палубата, той видял човек, който въртял някакво колело ту на една, ту на друга страна.

– Какво си играе този човек там? – запитал той.

– Това е кормчията. Той ръководи кораба.

– Хм, не виждам за какво си губи времето през целия ден. Пред него има единствено вода и, коства ми се, платната са задоволителни, с цел да движат кораба напред. Когато се появи земя или някой транспортен съд, тогава ще има задоволително време да се избегне сблъскването.

Наредбите му били изпълнени и малцината, които останали живи след последното корабокрушение, имали опция да си спомнят за глупавия капитан, който считал, че корабът може самичък да се ръководи.

Ще кажете, че подобен човек в никакъв случай не е живял и имате право. Но това не значи, че не може да съществува сходна нелепост. Вие не бихте били толкоз глупави, нали?

Помислете за момент. Не управлявате ли нещо по-крехко, по-сложно от всевъзможен транспортен съд – вашия личен живот, личния си разум? Какво внимание отдавате на този разум? Не го ли оставяте постоянно да прави това, което си желае? Не оставяте ли ветровете на гнева и на пристрастеностите да го духат насам и натам? Не оставяте ли инцидентни другарства, инцидентни четива и безцелни занимания да направляват живота ви по пътища, които вие в никакъв случай не бихте избрали по ваша воля? Капитан ли сте, в действителност, на личния си транспортен съд и направлявате ли го към несъмнено пристанище на благополучие, мир и триумф? Ако не сте подобен, не бихте ли желали да станете стопанин на ситуацията? Тогава е по-лесно, в сравнение с си мислите, може би, в случай че единствено разберете някои съществени истини и впрегнете на работа положителния човек вътре у вас.

Да ви кажа по какъв начин да постигнете това и да ви оказа помощ в напъните ви е задачата на тези къси диалози върху потреблението на мозъка при образуване на характера и по житейския път.

Като си помислим единствено, че мозъкът ръководи всичко в живота ни и че тази мощ е изключително подценена и погрешно оценена! Дори и когато е оценен както би трябвало, с него се отнасяте като с оръдие, което не се изхабява, с което човек може да си служи, сякаш се е родил с гениални знания за неговата приложимост. Напоследък преодоляването на мисълта и нейното потребление за смяна на към този момент завършен темперамент, за смяна даже на външната конюнктура, или най-малко на нейното въздействие върху индивида, с цел да се реализира здраве, благополучие и триумф, се учи и схваща от ден на ден и повече. Възможностите за образование на мисълта са безбройни, следствията – безкрайни. Доскоро оставят всичко на случая и на хиляди условия, които спъват и пречат на умствената им работа, в случай че не се мъчат да им се опълчват.

Не може да има по-важна задача за нас и за тези към нас, по-важно обвързване, в сравнение с контролът на мисълта, самоконтролът, който е основа на саморазвитието. Може би заради това, че мисълта е нещо комплицирано, което не може да се види, и заради това, че множеството от нас имат напълно слаб надзор над нея, съществува усещането, че направляването на мисълта е мъчно и неразбираемо за схващане, че това е нещо, за постигането на което се изискват дълготрайно образование, доста свободно време и големи познания. Нищо не е толкоз надалеч от истината. Всеки човек, без значение от своето незнание, липса на обучение или претовареност, носи в себе си всичко належащо и разполага с задоволително време, с цел да преобрази своя разсъдък, своя темперамент, тялото и живота си. Всеки човек има отговорности, разнообразни проблеми за решение и разнообразни цели, към които се стреми; на процедура, обаче, процесът е еднакъв и трансформирането не е по-недостижимо за един или различен човек.

В ръцете на някой негодник скулпторското длето може да обезобрази и най-хубавата статуя; в ръцете на някой нарушител то може да се трансформира в инструмент за грабеж или даже за ликвидиране. Със силата, която притежаваме да творим и унищожаваме какви неразумни глупци би трябвало да сме, щом не се опитваме да разберем по какъв начин да сътворяваме хубост и естетика, благополучие и триумф. Скулпторът няма желание да удря безсистемно върху мрамора. С овладяна точност той нанася всеки удар, стремейки се да реализира задачата, която към този момент се намира в неговия разум. Ние би трябвало да постъпваме по същия метод при образуването на характера си, средата към нас, организирането на живота си. Ние би трябвало да знаем какво желаеме, по какъв начин да го реализираме и да се заемем неотложно с осъществяването н тази задача, без да отстъпваме в миналото или да се отхвърляме от нея.

Разликата сред нашата мисъл и едно оръдие на труда е, че с мисълта би трябвало да правим непрекъснато нещо. Ние не можем просто да оставим мислите си настрани и да заявим, че повече не се нуждаем от тях. Ние би трябвало да мислим и да имаме поради, че всяка мисъл е удар, който способства за построяването на нашия живот. Затова дано вземем решение да използваме всяка мисъл за реализиране на позитивни цели, за реализиране на оптимален триумф, и по-късно дано впрегнем своята воля, с цел да осъществим това решение.

Все отново колкото и упорито да се стремим към осъществяването на тази задача, дългогодишните привички и завършен метод на мислене ще затруднят възрастните хора. Голямото поле за работа в тази посока на преодоляване на мисълта е за новото потомство. Както М. Е. Картър споделя: „ Ако родителите и възпитателите посвещаваха своите старания, с цел да научат младите, които са под техен контрол, по какъв начин да управляват мисълта си, вместо да се стремят да ги управляват толкоз доста – да постановат смирение по отношение на външни престижи, казусът с възпитанието на подрастващото потомство би бил отлично банален и скоро на нашата планета биха се появили доста по-съвършени човешки същества.

Дете, което е научено по какъв начин да съхранява позитивните мисли и по какъв начин да прогонва неприятните, като ръководи своя умствен свят, се нуждае все по-малко и по-малко от външни престижи, ще пораства с чист разум и ще бъде откровено, тъй като няма да има нещо, което да се постанова да крие или подтиска. Контролът върху мозъка е единственият самоконтрол, който можем да реализираме и тези, които от рано се научат по какъв начин да го реализират, ще избегнат доста несгоди и сложни моменти, които замъгляват живота на тези, които не съумяват да научат най-важните уроци на живота “.

Така поради нас и поради тези нежни същества, чийто живот значително зависи от нас, дано да разгледаме деликатно голямото предимство на вярното схващане и надзор на личните ни витални сили.

От: „ Всеки човек цар или господство посредством преодоляване на мисълта “, Орисън Марден, изд. „ Софи-Р “, 1991 година
Снимка: Orison Swett Marden (1848-1924); en.wikiquote.org