Контраофанзивата на Украйна изглежда е в застой, точно когато влажното

Контраофанзивата на Украйна наподобява е в застой, тъкмо когато влажното и студено време поставя завършек на втория военен сезон в напъните на Киев да обърне хода на войната, която Путин стартира на 24 февруари 2022 година В същото време политическата подготвеност за продължение на даването на военна и икономическа поддръжка на Украйна стартира да ерозира както в Съединени американски щати, по този начин и в Европа. Тези условия постановат цялостна преоценка на актуалната тактика, която Украйна и нейните сътрудници следват.

Подобна преоценка разкрива една неуместна истина, а точно, че Украйна и Западът се намират на неустойчива траектория, която се характеризира с крещящо противоречие сред задачите и наличните средства. Военните цели на Киев - изгонването на съветските сили от украинската земя и цялостното възобновяване на териториалната целокупност на страната, в това число Крим - остават юридически и политически неоспорими. Но в стратегически проект те са недостижими, сигурно в близко бъдеще, а може би и по-късно.

Дошло е време Вашингтон да оглави напъните за основаване на нова политика, която да слага постижими цели и да съгласува средствата и задачите. Съединените щати би трябвало да стартират съвещания с Украйна и европейските си сътрудници за тактика, в центъра на която да бъде готовността на Киев да договаря за преустановяване на огъня с Русия и по едно и също време с това да промени военния си акцент от нахлуване към защита. Киев няма да се откаже от възобновяване на териториалната целокупност или от търсенето на икономическа и правна отговорност от Русия за нейната експанзия, само че ще признае, че краткосрочните му цели би трябвало да се трансформират от опити за освобождение на повече територия към отбрана и възобновяване на над 80-те % от страната, които към момента са под негов надзор.

Русия може да отхвърли предлагането на Украйна за преустановяване на огъня. Но даже и Кремъл да се окаже неотстъпчив, прекосяването на Украйна от нахлуване към защита ще ограничи продължаващата загуба на бойци, ще ѝ разреши да насочи повече запаси към дълготрайна защита и възобновяване и ще поддържа западната поддръжка, като покаже, че Киев има работеща тактика, ориентирана към постижими цели. В по-дългосрочен проект този стратегически завой ще покаже ясно на Русия, че не може просто да се надява да надживее Украйна и готовността на Запада да я поддържа. Това осъзнаване може в последна сметка да убеди Москва да се реалокира от бойното поле на масата за договаряния - ход, който би бил в последна изгода на Украйна, защото дипломацията предлага най-реалистичния път за преустановяване освен на войната, само че и в дълготраен проект на съветската окупация на украинска територия.

Патова обстановка

Настоящата обстановка на бойното поле дава визия за полупълна и полупразна чаша. От една страна, Украйна показва зашеметяваща увереност и умения, като освен отхвърли опита на Русия да я подчини, само че и си върна забележителна част от територията, завзета от Москва предходната година. От другата страна на сметката са големите човешки и стопански разноски за войната и действителността, че Русия е съумяла, най-малко към този момент, да употребява мощ, с цел да завземе забележителна част от територията на Украйна. Въпреки необятно рекламираната контраатака на Киев, Русия в действителност е спечелила повече територия през 2023 година, в сравнение с Украйна. Като цяло нито една от страните не е постигнала забележителен прогрес. Украинските и съветските сили са се сражавали до в действителност застой: настъпила е патова обстановка.

Какво би трябвало да се направи тогава? Един от разновидностите за Запада е да продължи да прави същото, като продължава да дава голямо количество оръжие на Украйна с вярата, че това ще разреши на нейните сили в последна сметка да победят съветските. Проблемът е, че украинската войска не демонстрира признаци, че е в положение да пробие голямата съветска защита, без значение какъв брой дълго и настойчиво се бори. Защитата нормално има преимущество пред нападението, а съветските сили са се окопали зад километри минни полета, окопи, клопки и укрепления. Западът може да изпрати повече танкове, ракети с отдалечен обхват и вероятно изтребители F-16. Но няма сребърен патрон, който да обърне хода на борбата. Както неотдавна призна Валерий Залужний, висшият украински военачалник, " най-вероятно няма да има бездънен и хубав пробив ". Ние сме там, където сме на бойното поле в Украйна, и там, където сме, наподобява в най-хубавия случай като скъпоструваща невъзможност.

Времето няма да е на страната на Украйна, в случай че войната с висок интензитет се проточи до безконечност. Икономиката на Русия и нейната отбранителна индустриална база са в положение на война. Москва внася оръжия и от Северна Корея и Иран и има достъп до потребителски артикули, които съдържат технологии, които може да пренасочи за военни цели. Ако се наложи Русия да ускори военното си наличие в Украйна, тя разполага с огромен запас от жива мощ, от който може да се възползва. Москва също по този начин откри нови пазари за своята сила, до момента в който глобите на Запада имаха лимитирано влияние върху съветската стопанска система. Путин наподобява сигурен в политическо отношение и управлява лостовете на властта - от военните и службите за сигурност до медиите и публичното мнение.

Междувременно в Украйна не престават да умират огромен брой бойци и цивилни, военните изразходват оръжейните си ресурси, а стопанската система се е свила с към една трета (въпреки че стартира да демонстрира признаци на растеж). Сред западните поддръжници на Украйна „ умората от Украйна “ стартира да се отразява на готовността им да продължат да поддържат Киев. Съединените щати не престават да заемат централно място в даването на западната помощ за борещата се за независимостта си страна, само че в Републиканската партия се ускорява опозицията против даването на обилни количества спомагателна помощ, което към този момент осуетява настояванията на администрацията на Байдън за ново финансиране. Водещият кандидат за президентската номинация на републиканците, някогашният президент Доналд Тръмп, в предишното е заставал на страната на Русия и се е дистанцирал от сътрудниците на Съединените щати - в това число и от Украйна. Фактът, че Тръмп изпреварва Байдън в основни щати, единствено ускорява несигурността по отношение на траекторията на политиката на Съединени американски щати. А съмненията в поддръжката на Съединени американски щати за Украйна ще усилят съмненията в Европа, където един от членовете на Европейски Съюз, Словакия, към този момент реши да приключи даването на военна помощ на Киев.

Нападението на Хамас против Израел на 7 октомври и последвалият спор в Газа също привлякоха вниманието на света, като оставиха на назад във времето войната в Украйна. Проблемът не е единствено в това, че Вашингтон е разсеян; американската войска разполага единствено с лимитирани запаси, а отбранителната индустриална база на Съединени американски щати има прекомерно стеснен индустриален потенциал. Съединените щати са разтегнати, защото поддържат двама сътрудници, ангажирани в горещи войни. Анализаторите в региона на защитата към този момент афишират националната отбранителна тактика за " несъстоятелна ", както се споделя в едно неотдавнашно изследване на RAND; други настояват, че Съединените щати би трябвало да посветят вниманието и ресурсите си на стратегическите провокации в Индо-Тихоокеанския район.

Няма да е политически елементарно нито за Украйна, нито за Запада да се изправят против тези отрезвяващи стратегически действителности. Но както за Киев, по този начин и за неговите поддръжници е доста по-добре да възприемат нова тактика, която да върне салдото сред задачите и средствата, в сравнение с да продължат да следват курс, който е довел до задънена улица - и който не след дълго може да докара до внезапен спад на западната поддръжка за Украйна.

Обръщане на обстановката

Вашингтон би трябвало да поеме самодейността за започване на съвещания с Украйна и западните съдружници, целящи да убедят Киев да предложи преустановяване на огъня на място, като в същото време премине от настъпателна към отбранителна тактика. Западът не трябва да притиска Украйна да се откаже от възобновяване на границите си от 1991 година или да държи Русия виновна за гибелта и разрушенията, които е предизвикала нейната инвазия. Все отново той би трябвало да се опита да убеди украинците, че би трябвало да одобряват нова тактика, с цел да преследват тези цели.

Прекратяването на огъня би избавило човешки животи, би разрешило да стартира икономическото възобновяване и би дало опция на Украйна да насочи входящите западни оръжия към вложения в дълготрайната си сигурност, а не към бързо консумиране на оръжия на безизходно полесражение. Точните условия на прекратяването на огъня - времето, точното местонахождение на линията на прикосновение, процедурите за евакуиране на оръжията и силите, наредбите за наблюдаване и използване - ще би трябвало да бъдат направени под необятно интернационално наблюдаване, най-вероятно под егидата на Организация на обединените нации или на Организацията за сигурност и съдействие в Европа (ОССЕ).

Прекратяването на огъня ще влезе в действие единствено в случай че и Украйна, и Русия се съгласят с изискванията му. Съгласието на Москва не е изключено. Руските сили понасят тежки загуби на бойното поле, а актът на експанзия на Кремъл явно даде противоположен резултат, като ускори НАТО, трансатлантическото единение и решимостта на Украйна вечно да се освободи от съветската сфера на въздействие. Путин просто може да се възползва от опцията да спре кръвопролитието и да се опита да извади Русия от изолираност.

Все отново е доста по-вероятно Москва да отхвърли предложение за преустановяване на огъня. Руският автократичен президент към момента преследва експанзивни военни цели в Украйна и наподобява има вяра, че Москва има повече мощ за удържане от Киев. Путин безспорно следи деликатно изследванията на публичното мнение в Съединените щати, които демонстрират, че завръщането на Тръмп в Белия дом е реалистична опция - резултат, който сигурно ще отслаби, в случай че не и приключи поддръжката на Съединени американски щати за Украйна. Дори в случай че Кремъл желае да избегне безапелационното отменяне на предлагането за преустановяване на огъня, с цел да избегне репутационните разноски от това, той може да се опълчи с условия, които сигурно ще бъдат неприемливи за Украйна и Запада.

И въпреки всичко, в последна сметка, опитът за ходатайство за преустановяване на огъня сред Киев и Москва си заслужава не толкоз поради това, което би постигнал, колкото поради това, което би разкрил. Дори и Русия да отхвърли препоръчаното преустановяване на огъня, за Киев въпреки всичко би имало смисъл да го предложи. Това би разрешило на Украйна да поеме политическата самодейност, напомняйки на обществеността на Запад и отвън него, че тази война продължава да бъде резултат от съветска експанзия. Отхвърлянето на прекратяването на огъня от страна на Кремъл ще помогне на западните държавни управления да запазят и засилят глобите против Русия и ще помогне на Украйна да получи дълготрайна военна и икономическа поддръжка.

Независимо дали прекратяването на огъня ще се утвърди, Украйна би трябвало да премине към отбранителна тактика, а не към сегашната си нападателна тактичност. Досегашният метод на Киев е обвързван с високи разноски и дребни вероятности, което слага украинците в неуместното състояние да желаят безсрочна помощ от Запада за старания с намаляващи шансове за триумф. Вместо това Украйна би трябвало да се концентрира върху задържането и възобновяване на територията, която управлява сега, като обърне уравнението " нападение-отбрана " и сложи Русия в състояние да поеме непостижимите разноски за осъществяване на настъпателни интервенции против добре укрепените украински сили и разширената противовъздушна защита. Дори и да премине към отбранителна тактика по фронтовата линия, Украйна би могла да продължи да употребява оръжия с отдалечен обхват, военноморски средства и секрети интервенции, с цел да нанася удари по съветските позиции в тила и в Крим, което ще усили разноските за продължение на окупацията. Ако се появят ясни доказателства, че военният потенциал или волята на Русия отслабват, Украйна ще резервира опцията да се върне към по-настъпателна тактика.

Промяната на тактиката в тази тенденция ще обърне нещата в интерес на Русия, като изисква от нейните сили да извършат нещо, на което до момента са били неспособни: ефикасни настъпателни интервенции с комбинирани оръжия. В същото време тази смяна ще спести на Украйна човешки запас и средства и ще понижи потребностите ѝ от защита от Запада - нещо, което може да се окаже от значително значение, в случай че поддръжката на Съединени американски щати намалее и Европа остане да носи товара. Украйна би постъпила рационално, в случай че посвети постъпващите запаси на дълготрайната си сигурност и разцвет, вместо да ги изразходва на бойното поле за дребна облага.

Убеждаването на украинския президент Володимир Зеленски и украинската общност да трансформират курса си няма да е лесна задача, като се има поради справедливостта на идеята им и всичко, което към този момент е пожертвано. Но действителността е такава, че това, което стартира като война от нужда за Украйна - битка за оцеляването ѝ - се трансформира във война по желание, битка за възвръщане на Крим и огромна част от района Донбас в Източна Украйна. Това е освен война, която не може да бъде извоювана толкоз елементарно, само че и война, която рискува да загуби поддръжката на Запада с течение на времето. За Украйна е доста по-разумно да подсигурява, че по-голямата част от страната под контрола на Киев ще се трансформира в просперираща и сигурна народна власт, в сравнение с да рискува бъдещето на страната в дълготрайни военни старания за възвръщане на територията, която към момента е под контрола на Русия. Появата на Украйна като сполучлива и устойчива народна власт, способна да се пази сама, би означавало изрично проваляне на съветските упоритости.

По-добър залог