Защо КС “поряза“ Крум Зарков по питането му срещу Иван Гешев?
Конституционният съд за следващ път през последните години даде знак, че държавността следва да е над конюнктурните политически ползи. С болшинство от 8 гласа против два с изключително мнение конституционните съдии отхвърлиха да вземат участие в опитите за политически диктат над независимостта на правосъдната власт посредством орязване на пълномощията й.
Прочетете още
Значението на решението на Конституционен съд по дело 18 от 2020 година, с което бе отхвърлено настояването на служебния кабинет, признато по самодейност на служебния правосъден министър за анулация на пълномощията на прокуратурата да реализира контрол за правда, има няколко аспекта.
На първо място – то пресече опитите на служебния министър Крум Зарков да приписва повече власт на прокуратурата като се внушава, че когато администрацията бездейства или с дейностите си визира публичния интерес, то не би трябвало да се стига до инспекции от страна на държавните обвинители. Така и не стана ясно какво толкоз значимо имаше, че още през септември м. година, по-малко от два месеца след встъпването му в служба, служебният министър настоятелно прокара през държавното управление сходно искане.
В последна сметка с окончателното изговаряне на Конституционен съд Зарков направи таман противоположното - обезпечи на прокуратурата идеална опция да отбрани своята самостоятелност.
И тя го направи – незабавно след решението основният прокурор Иван Гешев написа в туитър: „ Върховенство на закона е съблюдаване на Конституцията, българското и европейско законодателство. Решението на Конституционен съд потвърждава, че тезата за политическа целенасоченост, защитавана от министри като Крум Зарков и политици, ни връща във времена на правна неустановеност и липса на демократични полезности “.
Нещо повече - знаково е, че решението на Конституционен съд е подкрепено даже от конституционния арбитър Атанас Семов, който е от президентската квота, откъдето идва и самото предопределение на Зарков. Другият представител на този държавен глава в Конституционен съд – Янаки Стоилов, който е някогашен съпартиец на Зарков, въпреки всичко е подкрепил младия си сътрудник. Което не е изненадващо предвид на това, че Стоилов и Зарков ще оставят имената си като правосъдните министри, които настойчиво и излишно са правили опити за отстраняването на основния прокурор. Стоилов - безрезултатно, същото наподобява следва и за Зарков.
На второ място – стана ясно, че не е работа на служебни министри, още по-малко държавни управления, да се пробват да прокарват едно или друго решение, без да имат законната власт за това. Продължителното ръководство на служебни кабинети в последните две години докара до позабравяне на функционалностите и пълномощията на института „ служебно държавно управление “. А точно – осъществяване на предварителни парламентарни избори. В случая имаме много разширено схващане на един министър да опита да отнеме конституционно открито пълномощие от орган на правосъдната власт, без даже това да стане с смяна на главния закон, а посредством запитване на Конституционен съд.
Последното прави неуспехът на Зарков още по-силен, в това число затвърждава мнението, че дейностите на служебния министър са били подбудени от лобистки ползи.
В юридическите среди не е загадка, че определени адвокатски адвокатски фирми и Неправителствени организации от години лансираха неправилната теза, че прокуратурата има свръхправомощия. И в случай че те са го правили с пропагандна цел, в опит да лишават от властта на обвинител №1, то Зарков беше този представител на изпълнителната власт, който бе принуден или изкушен, а може би и двете, да прокара институционално тези скрити опити за ерозия на пълномощията на прокуратурата.
Трето - всичко изброено дотук се отнася и до настоящия в последно време закон „ Зарков “, с който същият длъжностен правосъден министър желае „ дребна “ законова смяна, която да обезпечи особено следствие на основния прокурор или както Гешев неведнъж е заявявал: „ изключително законодателство “.
Оказа се, че даже и адвокати, близки до две от партиите в Народното събрание – „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “, предизвестяват, че настояванията за промени в Наказателно-процесуален кодекс и Закон за съдебната власт, свързани с така наречен „ надзор на основния прокурор “, не са съобразени с главния закон и биха били анулирани. А обвинител №1 неведнъж е заявил, че е подготвен да сезира Конституционен съд, в случай че Народното събрание се изкуши и нападна фронтално независимостта на прокуратурата, каквито поръчки вършат множеството партии.
Едва ли решението на конституционните съдии ще срещне необятен публичен отзив. Темата е комплицирана, визира стеснен кръг адвокати и представители на държавни институции и локална власт. Въпреки това, Конституционен съд демонстрира за следващ път, че е на нужното равнище и отстоява смисъла на Конституцията и законите, на разделянето на управляващите, а оттова и на поизхабеното господство на правото.
Днес, служебният министър на правораздаването евентуално се усеща сломен, но го държи вярата, че ще търси реванш със закона „ АнтиГешев “.
Какъв може да е претекстът за това?
Със сигурност не е този, който се пропагандира от радетелите на антипрокурорската промяна. Толкова доста старания да се пилеят за разрушителни дейности не е просто неприемливо, непростимо е.
Защото има доста по-съществени въпроси, които политици като Зарков може да вземат решение, а и би трябвало. Пример за това пристигна още веднъж от прокуратурата, която в понеделник напомни, че нито правосъдното министерство, нито няколкото къси Народното събрание са намерили за нужно да променят законите по този начин, че издаваните от българските управляващи европейски заповеди за арест да важат и да се извършват. С други думи – страните-членки на Европейски Съюз гладко да връщат у нас търсени за закононарушения лица. Нещо, което България прави постоянно и без непотребни спънки. Вероятно и тъй като в множеството европейски страни, управляващите си взаимодействат, а не предизвикат ненужно напрежение между тях.
Нито пък министър ще тръгне на война против основния прокурор на страната, като че ли с цел да му седне на стола. Последното е типично за недемократичните общества, от които ние от дълго време би трябвало да сме се откъснали.
Дали?
Четвърто - правото на прокуратурата да изисква инспекции по реда на надзора за правда има директен резултат върху качеството на живота на хората. Друг е въпросът за какво в България прокуратурата се е трансформирала в последна инстанция и всички чакат нейната интервенция, с цел да си свършат работата. И това още веднъж е проблем на политиците, изключително на ръководещите, тъй като демонстрира, че не могат да основат работещ механизъм - държавните органи постоянно се оказва, че бездействат и се присещат, че би трябвало да си изпълнят отговорностите едвам когато някой проблем получи медиен отзив и прокуратурата се самосезира.
Пето - въпреки към този момент една година и повече Конституционен съд да е с понижен състав от 10 съдии, институцията сподели, че правото може и би трябвало да е над политическите и лобистки игри, което дава вяра, че държавността към момента е непокътната след поредицата от рецесии, сринали доверието в институциите и оставили доста от тях да действат на ръба на закона поради изтекли мандати и така нататък Това е знак, че този парламент, в случай че не друго, то е добре да попълни квотата си от двама съдии, като избере безспорни адвокати, които ще са подготвени да отстояват националния и законов интерес пред този на моментното систематизиране в политическия пасианс.
Прочетете още
Значението на решението на Конституционен съд по дело 18 от 2020 година, с което бе отхвърлено настояването на служебния кабинет, признато по самодейност на служебния правосъден министър за анулация на пълномощията на прокуратурата да реализира контрол за правда, има няколко аспекта.
На първо място – то пресече опитите на служебния министър Крум Зарков да приписва повече власт на прокуратурата като се внушава, че когато администрацията бездейства или с дейностите си визира публичния интерес, то не би трябвало да се стига до инспекции от страна на държавните обвинители. Така и не стана ясно какво толкоз значимо имаше, че още през септември м. година, по-малко от два месеца след встъпването му в служба, служебният министър настоятелно прокара през държавното управление сходно искане.
В последна сметка с окончателното изговаряне на Конституционен съд Зарков направи таман противоположното - обезпечи на прокуратурата идеална опция да отбрани своята самостоятелност.
И тя го направи – незабавно след решението основният прокурор Иван Гешев написа в туитър: „ Върховенство на закона е съблюдаване на Конституцията, българското и европейско законодателство. Решението на Конституционен съд потвърждава, че тезата за политическа целенасоченост, защитавана от министри като Крум Зарков и политици, ни връща във времена на правна неустановеност и липса на демократични полезности “.
Нещо повече - знаково е, че решението на Конституционен съд е подкрепено даже от конституционния арбитър Атанас Семов, който е от президентската квота, откъдето идва и самото предопределение на Зарков. Другият представител на този държавен глава в Конституционен съд – Янаки Стоилов, който е някогашен съпартиец на Зарков, въпреки всичко е подкрепил младия си сътрудник. Което не е изненадващо предвид на това, че Стоилов и Зарков ще оставят имената си като правосъдните министри, които настойчиво и излишно са правили опити за отстраняването на основния прокурор. Стоилов - безрезултатно, същото наподобява следва и за Зарков.
На второ място – стана ясно, че не е работа на служебни министри, още по-малко държавни управления, да се пробват да прокарват едно или друго решение, без да имат законната власт за това. Продължителното ръководство на служебни кабинети в последните две години докара до позабравяне на функционалностите и пълномощията на института „ служебно държавно управление “. А точно – осъществяване на предварителни парламентарни избори. В случая имаме много разширено схващане на един министър да опита да отнеме конституционно открито пълномощие от орган на правосъдната власт, без даже това да стане с смяна на главния закон, а посредством запитване на Конституционен съд.
Последното прави неуспехът на Зарков още по-силен, в това число затвърждава мнението, че дейностите на служебния министър са били подбудени от лобистки ползи.
В юридическите среди не е загадка, че определени адвокатски адвокатски фирми и Неправителствени организации от години лансираха неправилната теза, че прокуратурата има свръхправомощия. И в случай че те са го правили с пропагандна цел, в опит да лишават от властта на обвинител №1, то Зарков беше този представител на изпълнителната власт, който бе принуден или изкушен, а може би и двете, да прокара институционално тези скрити опити за ерозия на пълномощията на прокуратурата.
Трето - всичко изброено дотук се отнася и до настоящия в последно време закон „ Зарков “, с който същият длъжностен правосъден министър желае „ дребна “ законова смяна, която да обезпечи особено следствие на основния прокурор или както Гешев неведнъж е заявявал: „ изключително законодателство “.
Оказа се, че даже и адвокати, близки до две от партиите в Народното събрание – „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “, предизвестяват, че настояванията за промени в Наказателно-процесуален кодекс и Закон за съдебната власт, свързани с така наречен „ надзор на основния прокурор “, не са съобразени с главния закон и биха били анулирани. А обвинител №1 неведнъж е заявил, че е подготвен да сезира Конституционен съд, в случай че Народното събрание се изкуши и нападна фронтално независимостта на прокуратурата, каквито поръчки вършат множеството партии.
Едва ли решението на конституционните съдии ще срещне необятен публичен отзив. Темата е комплицирана, визира стеснен кръг адвокати и представители на държавни институции и локална власт. Въпреки това, Конституционен съд демонстрира за следващ път, че е на нужното равнище и отстоява смисъла на Конституцията и законите, на разделянето на управляващите, а оттова и на поизхабеното господство на правото.
Днес, служебният министър на правораздаването евентуално се усеща сломен, но го държи вярата, че ще търси реванш със закона „ АнтиГешев “.
Какъв може да е претекстът за това?
Със сигурност не е този, който се пропагандира от радетелите на антипрокурорската промяна. Толкова доста старания да се пилеят за разрушителни дейности не е просто неприемливо, непростимо е.
Защото има доста по-съществени въпроси, които политици като Зарков може да вземат решение, а и би трябвало. Пример за това пристигна още веднъж от прокуратурата, която в понеделник напомни, че нито правосъдното министерство, нито няколкото къси Народното събрание са намерили за нужно да променят законите по този начин, че издаваните от българските управляващи европейски заповеди за арест да важат и да се извършват. С други думи – страните-членки на Европейски Съюз гладко да връщат у нас търсени за закононарушения лица. Нещо, което България прави постоянно и без непотребни спънки. Вероятно и тъй като в множеството европейски страни, управляващите си взаимодействат, а не предизвикат ненужно напрежение между тях.
Нито пък министър ще тръгне на война против основния прокурор на страната, като че ли с цел да му седне на стола. Последното е типично за недемократичните общества, от които ние от дълго време би трябвало да сме се откъснали.
Дали?
Четвърто - правото на прокуратурата да изисква инспекции по реда на надзора за правда има директен резултат върху качеството на живота на хората. Друг е въпросът за какво в България прокуратурата се е трансформирала в последна инстанция и всички чакат нейната интервенция, с цел да си свършат работата. И това още веднъж е проблем на политиците, изключително на ръководещите, тъй като демонстрира, че не могат да основат работещ механизъм - държавните органи постоянно се оказва, че бездействат и се присещат, че би трябвало да си изпълнят отговорностите едвам когато някой проблем получи медиен отзив и прокуратурата се самосезира.
Пето - въпреки към този момент една година и повече Конституционен съд да е с понижен състав от 10 съдии, институцията сподели, че правото може и би трябвало да е над политическите и лобистки игри, което дава вяра, че държавността към момента е непокътната след поредицата от рецесии, сринали доверието в институциите и оставили доста от тях да действат на ръба на закона поради изтекли мандати и така нататък Това е знак, че този парламент, в случай че не друго, то е добре да попълни квотата си от двама съдии, като избере безспорни адвокати, които ще са подготвени да отстояват националния и законов интерес пред този на моментното систематизиране в политическия пасианс.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ