Огромната разлика между политическите бежанци и икономическите мигранти
Константин Мишев
Син и внук на бежанци съм. Сам избягах в миналото от руска България и бях признат като политически емигрант първо в Италия и по-късно в Съединените щати.
Няма по какъв начин човек като мен да бъде против даването на политическо леговище в България на хора, преследвани от мракобесни режими.
Не мога... разберете ме. Трябва да заплюя целия си живот и живота на баща и дядо. За други може да е по-лесно - за мен не е!
Но има ли разлика сред хората, които минават незаконно границата, тъй като са преследвани в своите родни страни от властнически и тоталитарни режими, а постоянно ги грози гибел, в случай че бъдат върнати и тези, които нарушават закона, с цел да търсят по-добри стопански и обществени условия в богатия Запад?
Разликата е голяма. И също, икономическите незаконни мигранти не са предпазени от интернационалните конвенции за бежанците. Много от тях заплащат добре на каналджиите. Не търсят легални способи за емигриране. В някои случаи даже се стига до гибелта на почтени хора при бягството от полицията по българските пътища.
Това няма нищо общо с човешките права!
Да ме простят кървящите сърца на радикалните либерали, само че не намирам нищо морално да се пазят нарушители. Защото незаконните стопански мигранти правят закононарушение.
Как постъпва един политически емигрант?
Ще ви дам образец със себе си. Първото нещо, което направих откакто прекосих границата на Югославия и Италия беше да се предам на полицията. Защото търсех леговище в една свободна и демократична страна. И аз бях нарушил законите на Италия. Но не бягах от тамошните управляващи, а желаех непринудено тяхното подпомагане.
Как стоят нещата през днешния ден в България, която е заливана от незаконни стопански емигранти? Помолих за разбор юристката Мария Карагьозова. Ето експертизата по тематиката леговище, миграция и интеграция на нейното Неправителствени организации Асоциация „ ФОРУМ “, чиито ръководител и началник на плановете е госпожа Карагьозова.
Мария Карагьозова
Ето с какво е известно нейното Неправителствени организации:
- първата организация в страната, която вкарва образования по бежанско право в
Националния институт на правораздаването от 2013 година
- номинирана е през 2016 година от Европейски бежански фонд на Европейската комисия за най-успешна процедура (реализация на програми) за България в региона на даването на интернационална протекция
- провежда първите образования за интервюисти, преводачи и друга профилирана администрация, участваща в
производствата по даване на леговище в Държавна организация за бежанците при Министерски съвет (ДАБ), включително правни, методически, езикови и други курсове
- провежда по места в границите на 3 поредни години образования за магистратите от административните съдилища в страната, на чиято територия са ситуирани териториалните поделения на ДАБ за настаняване на лица, търсещи леговище в България (областите Хасково, Сливен и София.
Важен е анализът на Мария Карагьозова, която също по този начин е член на новосъздадения ГРАЖДАНСКИ БЛОК, управителен от някогашния основен прокурор Иван Гешев. който ще се яви на идните парламентарни избори:
" Визирайки незаконните мигранти, които минават към 2024 година през България, според мен те са по-скоро стопански бежанци, а не политически. Идвайки съвсем на 100% от страни в Близкия Изток и Северна Африка, преследвани от бедността, а не поради техни политически убеждения. Затова не е правилно да ги назоваваме бежанци, а мигранти. Именно заради тази причина те няма по какъв начин и не получават на територията на Европейски Съюз бежански или филантропичен статут, за който се изискват строго избрани условия – примерно да бягаш от война (бежанците от Сирия, когато на територията на страната се водеха военни дейности получаваха на територията на Европейски Съюз интернационална протекция обратно в годините).
Нещо, което българските политици би следвало незабавно да създадат е да упорстват да се преразгледа така наречен Дъблинско съглашение на равнище Европейски Съюз, което е извънредно неподходящо за България. Този документ урежда механизмите за установяване на страната членка, способена за разглеждането на молба за интернационална протекция, която е подадена в една от страните членки от жител на трета страна. Към момента това е страната от Европейски Съюз през чиято граница първо минават тези лица на територията на Европейски Съюз. Целият мигранти поток след т. нар „ Арабска пролет “ и войната в Сирия се стовари на южната външна граница на Европейски Съюз – България, Гърция, Италия и Испания. Това са надлежно страните от Европейски Съюз, които следва освен да проведат процедурата по даване на интернационална протекция, само че и да дават такава на своя територия на лицата от трети страни. Така тези страни понасят непропорционално огромната тежест на мигрантския поток по отношение на другите държави-членки на Европейски Съюз. Според Дъбллинския правилник тези лица, които са в процедура по даване на интернационална протекция нямат право да се местят на територията на други страни-членки на Европейски Съюз т.е. са задължени да стоят в страната, през чиято граница първо са влезнали на територията на Европейски Съюз. Това води на голямо скупчване на мигранти точно в изброените нагоре страни по южната външна граница на Европейски Съюз, включително и България. Дъблинският правилник отива и още по-далеч – той не разрешава придвижване вътре в самата страна на лицата влезнали през нейната граница в Европейски Съюз и ги задължава да останат само на територията на пограничната област, през която влизат – за България това са нормално областите Хасково, Бургас, Ямбол, които са външна граница на Европейски Съюз (България) с Турция. Не инцидентно там са ситуирани и най-големите подразделения на Държавна организация за бежанците и Министерство на вътрешните работи, с потенциал хиляди места за настаняване - град Харманли и село Пъстрогор. Тази „ неправда “ в механизма на Дъблинският правилник докара през 2018 година до решение на Народното събрание на Република България, с което са не разрешава на държавното управление да подписва двустранни съглашения с други стани-членки на Европейски Съюз за назад приемане на мигранти, които нелегално са минали от България на тяхна територия и те ни ги връщат назад на база Дъблинското съглашение – казусът с мигранти, които Австрия стартира да ни връща при започване на годината. "
.
Син и внук на бежанци съм. Сам избягах в миналото от руска България и бях признат като политически емигрант първо в Италия и по-късно в Съединените щати.
Няма по какъв начин човек като мен да бъде против даването на политическо леговище в България на хора, преследвани от мракобесни режими.
Не мога... разберете ме. Трябва да заплюя целия си живот и живота на баща и дядо. За други може да е по-лесно - за мен не е!
Но има ли разлика сред хората, които минават незаконно границата, тъй като са преследвани в своите родни страни от властнически и тоталитарни режими, а постоянно ги грози гибел, в случай че бъдат върнати и тези, които нарушават закона, с цел да търсят по-добри стопански и обществени условия в богатия Запад?
Разликата е голяма. И също, икономическите незаконни мигранти не са предпазени от интернационалните конвенции за бежанците. Много от тях заплащат добре на каналджиите. Не търсят легални способи за емигриране. В някои случаи даже се стига до гибелта на почтени хора при бягството от полицията по българските пътища.
Това няма нищо общо с човешките права!
Да ме простят кървящите сърца на радикалните либерали, само че не намирам нищо морално да се пазят нарушители. Защото незаконните стопански мигранти правят закононарушение.
Как постъпва един политически емигрант?
Ще ви дам образец със себе си. Първото нещо, което направих откакто прекосих границата на Югославия и Италия беше да се предам на полицията. Защото търсех леговище в една свободна и демократична страна. И аз бях нарушил законите на Италия. Но не бягах от тамошните управляващи, а желаех непринудено тяхното подпомагане.
Как стоят нещата през днешния ден в България, която е заливана от незаконни стопански емигранти? Помолих за разбор юристката Мария Карагьозова. Ето експертизата по тематиката леговище, миграция и интеграция на нейното Неправителствени организации Асоциация „ ФОРУМ “, чиито ръководител и началник на плановете е госпожа Карагьозова.
Мария Карагьозова
Ето с какво е известно нейното Неправителствени организации:
- първата организация в страната, която вкарва образования по бежанско право в
Националния институт на правораздаването от 2013 година
- номинирана е през 2016 година от Европейски бежански фонд на Европейската комисия за най-успешна процедура (реализация на програми) за България в региона на даването на интернационална протекция
- провежда първите образования за интервюисти, преводачи и друга профилирана администрация, участваща в
производствата по даване на леговище в Държавна организация за бежанците при Министерски съвет (ДАБ), включително правни, методически, езикови и други курсове
- провежда по места в границите на 3 поредни години образования за магистратите от административните съдилища в страната, на чиято територия са ситуирани териториалните поделения на ДАБ за настаняване на лица, търсещи леговище в България (областите Хасково, Сливен и София.
Важен е анализът на Мария Карагьозова, която също по този начин е член на новосъздадения ГРАЖДАНСКИ БЛОК, управителен от някогашния основен прокурор Иван Гешев. който ще се яви на идните парламентарни избори:
" Визирайки незаконните мигранти, които минават към 2024 година през България, според мен те са по-скоро стопански бежанци, а не политически. Идвайки съвсем на 100% от страни в Близкия Изток и Северна Африка, преследвани от бедността, а не поради техни политически убеждения. Затова не е правилно да ги назоваваме бежанци, а мигранти. Именно заради тази причина те няма по какъв начин и не получават на територията на Европейски Съюз бежански или филантропичен статут, за който се изискват строго избрани условия – примерно да бягаш от война (бежанците от Сирия, когато на територията на страната се водеха военни дейности получаваха на територията на Европейски Съюз интернационална протекция обратно в годините).
Нещо, което българските политици би следвало незабавно да създадат е да упорстват да се преразгледа така наречен Дъблинско съглашение на равнище Европейски Съюз, което е извънредно неподходящо за България. Този документ урежда механизмите за установяване на страната членка, способена за разглеждането на молба за интернационална протекция, която е подадена в една от страните членки от жител на трета страна. Към момента това е страната от Европейски Съюз през чиято граница първо минават тези лица на територията на Европейски Съюз. Целият мигранти поток след т. нар „ Арабска пролет “ и войната в Сирия се стовари на южната външна граница на Европейски Съюз – България, Гърция, Италия и Испания. Това са надлежно страните от Европейски Съюз, които следва освен да проведат процедурата по даване на интернационална протекция, само че и да дават такава на своя територия на лицата от трети страни. Така тези страни понасят непропорционално огромната тежест на мигрантския поток по отношение на другите държави-членки на Европейски Съюз. Според Дъбллинския правилник тези лица, които са в процедура по даване на интернационална протекция нямат право да се местят на територията на други страни-членки на Европейски Съюз т.е. са задължени да стоят в страната, през чиято граница първо са влезнали на територията на Европейски Съюз. Това води на голямо скупчване на мигранти точно в изброените нагоре страни по южната външна граница на Европейски Съюз, включително и България. Дъблинският правилник отива и още по-далеч – той не разрешава придвижване вътре в самата страна на лицата влезнали през нейната граница в Европейски Съюз и ги задължава да останат само на територията на пограничната област, през която влизат – за България това са нормално областите Хасково, Бургас, Ямбол, които са външна граница на Европейски Съюз (България) с Турция. Не инцидентно там са ситуирани и най-големите подразделения на Държавна организация за бежанците и Министерство на вътрешните работи, с потенциал хиляди места за настаняване - град Харманли и село Пъстрогор. Тази „ неправда “ в механизма на Дъблинският правилник докара през 2018 година до решение на Народното събрание на Република България, с което са не разрешава на държавното управление да подписва двустранни съглашения с други стани-членки на Европейски Съюз за назад приемане на мигранти, които нелегално са минали от България на тяхна територия и те ни ги връщат назад на база Дъблинското съглашение – казусът с мигранти, които Австрия стартира да ни връща при започване на годината. "
.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ