Конгресът мина и замина. Отшумя като приказка. Щастлива за някои

Конгресът мина и отпътува. Отшумя като приказка. Щастлива за някои и кошмарна за други. Бобката справедливо завоюва и в този момент умерено ще си тропка - я на дансинга, я по масата, защото е победител. То, в действителност, всички знаеха, че ще победи, тъй като е непреклонен и тъй като зад него са болшинството клубове заедно с ФИФА и УЕФА. Че футболът ни има недостатъци, спор няма, но с цел да ги унищожаваш, трябват пари, крепко рамо и идея. Истинска, с която да убедиш останалите, че ще успееш. Любослав Пенев и свитата му с нищо не ни убедиха. И най-после си свиха сармите и безславно паднаха зад футболния ръб. С джавкане единствено не става. Необходимо е и да хапеш. Демек да имаш проекти и хрумвания. Такива у Любо не видяхме, а бате Венци Стефанов се оказа прав, прогнозирайки му 30 и няколко гласа. Прав е и за друго. Любослав Пенев и за домоуправител не става. След като се провали като президент на ЦСКА преди години, в този момент се издъни и в опита си да седне на президентския престол. Изостави мястото, за което години наред мечтаеше - треньорски пост във Валенсия, и постъпи от неуместно по-глупаво. И вместо на трона или на треньорския стол, се озова на земята. Дано да е краткотрайно, тъй като Любо може да не го бива за началник, само че за ментор е добър. Даже доста добър.

На земята се озова и Наско Сираков. " Синята " легенда претърпя цялостно крушение, защото от година и повече насам странеше от БФС и сякаш действаше тайно. И разумно е навън от Изпълкома. Ама бил самичък напуснал?! Как ще напусне самичък, откакто преди конгреса остарелият Изпълком автоматизирано приключи съществуването си, понеже предстоеше избор на нов. Усещайки, че няма да е вътре в новата администрация, Наско хитро побърза да разгласи, че си потегля още преди да са му показали вратата. Ако в действителност искаше да си тръгне, за какво не го стори преди месец или два, примерно?

Не знам дали са правилни слуховете, че Наско е играел зад кадър във кино лентата на Любослав Пенев, в който супата беше издухана. Знам единствено, че Сираков постоянно е бил мощен на " Герена " - там, където му е хвърлен пъпът и където му е мястото. Знае се и друго - футболът ни изпитва въпиюща потребност от още и още промени. Позитивни. От същинска борба на терена, от която с почтени средства да разберем кой заслужава да е първенец - ЦСКА или Лудогорец. Дано Боби да удържи на думата си и да разреши възтържествуването на феърплея.

Най-интересното в тази ситуация беше, че някогашният пандизчия Ивайло Дражев се пробва да оспорва легитимността на Конгреса, която бе приета персонално от шефа на немския футболен съюз. Дражев надали може да се надява, че паметта на българите е толкоз къса, че да не помнят по какъв начин прати двама души в отвърдното. Тепърва за него ще излизат доста нелицеприятни истини.
МИХАИЛ ДОКОВ/БЛИЦ СПОРТ