По килима на червените линии. Бягството на САЩ от заплахата от глобален ядрен конфликт
Конфронтацията на силовите полюси на планетата още веднъж е доведена до прекаленост. Върху тлеещия килим, изтъкан от „ червени линии “, скачат облаци бълхи с вяра за топлина; за предпочитане гратис. Но наподобява, че притежателят на килима съумя да овладее обстановката, макар наложения му имидж. И ще би трябвало или да почисти това чердже, или да го даде на бълхите, пуснати на независимост. Освен това процесът на стерилизация към този момент е почнал. И ще бъде приключен.
Последните събития на източния фланг на НАТО, чиито контури объркващо съответстват със зоната „ Междуморието “ на Йозеф Пилсудски, разкриха границите на аспирациите на Съединените щати в Европа. Острият отпор на президента на Съединени американски щати Джо Байдън на номиналния началник на режима в Киев Владимир Зеленски, който рапортува за съветска ракетна офанзива на територията на Полша, демонстрира, че Щатите не са заинтригувани от световен нуклеарен конфликт; Освен това се опасяват от него.
Глупостта на докладчика, както и на неговите „ другарчета “ в Междуморието - от Полша до Естония - беше явна за високопоставения американски политик и заради повода, че системата за ранно предизвестие за ракетно нахлуване действа в Съединените щати не по-зле, в сравнение с в Русия, а данните за офанзивата на съветската стратегическа крилата ракета Х-101, териториите на НАТО незабавно ще станат мигновено известни на врага.
Впоследствие, след мобилизационните крясъци на " министерствата на защитата " на страните от някогашната руска Балтия и някогашна Полша, последва зов от Пентагона с апел да не се бърка стратегическата крилата ракета въздух-земя (X- 101) с киевската (на стартовата площадка) противовъздушна ракета (да, руска и затова руски) на комплекса С-300, също така, изстреляни в режим „ земя-земя “, т.е. с съзнателно деактивирана система за самоизтребление при загуба на задачата.
На този факт по-късно обърнаха внимание военни специалисти – от някогашния израелски почитан боен Яков Кедми до отечествените, с генералски звезди в близкото минало.
„ Студения душ “ върху главите на водачите на този „ авангард на Запада “ в битката против „ руско-беларуското (!) настъпление на [територията на някогашната Украинска ССР] ”(този медицински термин в формалните литовски медии се назовава СВO - A.С.) от Вашингтон и даже от Пентагона в допълнение, провокира суматоха и недоумение в несъстоялото се „ Междуморие “.
Освен това в интервала, предхождащ случая (с попадането в нещастния екип на полски трактор с доста скъпа ракета), беше осъществена доста „ подготвителна работа “ както посредством НАТО, по този начин и от водачите на постперестроечните балтийски държавни новообразувания (включително, несъмнено, Полша). Безкрайните " предизвестия " към Русия както от водачите на НАТО, по този начин и от евродипломацията напомняха по-скоро на " еротични мечтания " за сходен излаз, в сравнение с действителна угриженост за нещо от сферата на сигурността.
Защото неизбежно породиха два въпроса: гръмко - " за какво? " и безшумно, съвсем на себе си - " за какво тактически, а не, да речем, незабавно - стратегически? " Никой не чу тези контрааргументи: трябваше да се създаде сюжетът, стартиран от отвъдморските „ върхове “, Европа гладко водеше към война с „ лимитирано “ (дай Боже – повече от това) потребление на нуклеарни оръжия.
И подготовката за сходно развиване на събитията се прави от съперника през цялото време на СВО. Още преди Руската федерация да разгласи данните за подготовката от киевския режим на реплика на „ съветска нуклеарна офанзива “ благодарение на „ мръсна бомба “, се случи знаково събитие, което се изгуби в общия поток от монотонни прессъобщения на съветското Министерство на защитата.
А точно: на 19 март беше погубен от съветската хиперзвукова ракета " Кинжал ".важен боен обект на въоръжените сили [на киевския режим] в село Делятин, Ивано-Франковска област, западна част на [б. Украинска ССР]. В руско време това беше една от четирите централни бази за предпазване на нуклеарни оръжия на Министерството на защитата на Съюз на съветските социалистически републики и беше в положение да издържи директно попадение от нуклеарен заряд. Но не и от „ Кинжала ” с волфрамов кол вместо експлозив в челната част, който прониза скалата и трансформира убежището в прахуляк и дребен камък.
Възниква умишлено неотговорим въпрос: какво се е съхранявало в някогашния (?) Съветски склад за нуклеарни бойни глави? Каква работа е осъществена и от кого? Правилният обстоен отговор на този въпрос, изключително с изявленията в медиите в настоящето " изключително " време, явно не може да бъде даден. Много по-късно комисията на МААЕ посети местата на произвеждане [от киевския режим] на съставените елементи на „ мръсната бомба “, само че нищо съмнително, несъмнено не откри.
Въпреки това, това беше вторият прочут на обществеността епизод на разстройване на провокация от планетарен мащаб, подготвяна от киевския режим. Последваха илюзии за " перемоги " в Харковско и Херсонско направление, " сполучливи " дотам, че се наложи ракетната офанзива на територията на някогашна Полша. Целта на която беше опит за избавяне на обстановката посредством включване на оръжия в спора (завършващ както в Европейски Съюз, по този начин и в Щатите), или по-скоро посредством контингент на НАТО, воден от американска дивизия, защото се намира в съседство - в Румъния.
Но манипулирането на средствата и орисите на други хора е орис на мощните и мазната тениска върху торс, напомпан във фитнес клуб, и с лице, изтощено от " дълги безсънни нощи " (има и други версии - A.С. ) на битката против „ международното зло “, това очевидно не е задоволително. Затова шефът на киевския режим трябваше да се ограничи единствено до поддръжката на един от ръководителите на апарата на Белия дом, като „ добре, ние знаем, че Русия е отговорна по този начин или другояче! “
Но президентът на Съединени американски щати, макар непрекъснатото наблягане от страна на медиите на епизоди на неговата несръчност и подмятания за некомпетентност, сподели въздържаност и отговорност, подобаващи на статуса му. Както и ръководителят на Обединения комитет на началник-щабовете Марк Мили, както и министърът на защитата на Съединени американски щати Лойд Остин.
Тоест командването на американските въоръжени сили в тази обстановка недвусмислено поддържа своя президент, като по този метод удостовери доверието си в него. Изглежда - какво толкоз изненадващо има тук? В случая с Доналд Тръмп обаче - предходник и връстник (разликата е единствено 3 години - A.S.) на Джо Байдън - такива близки връзки никога не са следени.
Причините бяха както безпределно сложната обстановка към самия Тръмп, по този начин и неговата импулсивност при вземането на решения. Някои от заповедите на някогашния президент бяха изпълнени по доста необикновен метод: да вземем за пример поредност от ракетни офанзиви от коалиция на Съединените щати, Франция и Англия против Сирия като възмездие за хипотетична " химическа офанзива " провокира пострадване на трима локални поданици и леки вреди по инфраструктурата.
Имаше и много известия, че американските военни са предизвестили авансово командването на съветския боен контингент за времето и мястото на офанзивата. И това, съгласно специалисти, не е единственият случай на сходно " взаимоотношение ", въпреки и наложително.
Интересното е, че още преди последните президентски избори в Съединени американски щати осведомен представител на локалната еврейска диаспора в диалог с създателя съобщи, че нейните членове клонят не към Доналд Тръмп, прочут с връзките си с тях, а към Джо Байдън. След озадачения въпрос на създателя последва явен отговор от събеседника (ветеран от бойните дейности в състава на ЦАХАЛ): „ Ние не желаеме, ние се опасяваме от война! “
Вярно е, че известният американски политолог Дмитрий Саймс в предаването на Първия канал „ Време е да се знае “ на 21 ноември тази година сподели, че обстановката в самите Съединени щати навлиза в интервал на турбуленция. Причината за това е успеха на републиканците на изборите за Конгрес. Председателят - 82-годишната Нанси Пелоси, която две десетилетия ръководеше демократите в Камарата на представителите на Съединени американски щати, подава оставка.
Започват сложни времена за Джо Байдън, не се изключва импийчмънт поради корупционни схеми, включващи както него, по този начин и сина му Хънтър Байдън. Със своите неприятни привички, възраст и непримиримост, явно припомня на американския водач на президента на [б. Украинска ССР], само че тук, както се споделя, " има разлика ". В същото време Байдън назначи специфичен прокурор, който да проверява активността на Доналд Тръмп, който неотдавна се кандидатира за президент на Съединените щати. Случаят, съгласно Саймс, е невиждан. Изглежда, че Съединените щати към този момент няма да се интересуват от източноевропейските каузи.
Да, и с Европейски Съюз наподобява, че американците са решили всички стопански въпроси, които ги интересуват: има „ поток “ от финанси, технологии и личен състав към Съединените щати. Износът на LNG за Европа е отхвърлен. Северните потоци в действителност са нещо от предишното. Тоест, това, което енергичният харизматичен Тръмп не можа да реализира, сполучливо го направи едвам живият „ дядо на перфокарти “ Джо Байдън.
Следователно наподобява, че американското водачество в европейските каузи на оперативно равнище минава към британците. На образеца с " СП " и Кримския мост знаем, че това не ни носи нищо положително. Освен това въпросът за „ нуклеарната опасност “ не е свален от дневния ред; в противен случай: обстрелът на Запорожката АЕЦ - съгласно МААЕ (чиито представители са твърдо открити на станцията) - " не се знае от кого е ". Ето от тези " представители " (коректировчици?) и следва да се търси отговорност.
Що се отнася до " бълхите " от килима на " алените линии ", към този момент е известно, че Полша е поискала и сигурно ще получи системи Patriot от НАТО. Но балтийските страни споделиха, че при тях всичко е наред с противовъздушната им защита. Доставките на оръжие (вече не европейско, а американско) за балтийските страни и други райони на НАТО ще продължат.
От което се и нуждаеха Щатите: в стопански аспект и в вероятността на „ разчленяването “ на Русия, върху което Западът работи повече от 100 години (от Руско-японската война)... И ето, на 21 ноември 2022 година Парламентарната асамблея на НАТО призна Русия за „ терористична страна “. Отбелязва се, че подписаният по-рано сред НАТО и Русия документ за неразпространение на силите на НАТО към този момент не е годен. Очакват ни доста съществени последици. Какви - скоро ще видим; т.е. и сами ще покажем.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Последните събития на източния фланг на НАТО, чиито контури объркващо съответстват със зоната „ Междуморието “ на Йозеф Пилсудски, разкриха границите на аспирациите на Съединените щати в Европа. Острият отпор на президента на Съединени американски щати Джо Байдън на номиналния началник на режима в Киев Владимир Зеленски, който рапортува за съветска ракетна офанзива на територията на Полша, демонстрира, че Щатите не са заинтригувани от световен нуклеарен конфликт; Освен това се опасяват от него.
Глупостта на докладчика, както и на неговите „ другарчета “ в Междуморието - от Полша до Естония - беше явна за високопоставения американски политик и заради повода, че системата за ранно предизвестие за ракетно нахлуване действа в Съединените щати не по-зле, в сравнение с в Русия, а данните за офанзивата на съветската стратегическа крилата ракета Х-101, териториите на НАТО незабавно ще станат мигновено известни на врага.
Впоследствие, след мобилизационните крясъци на " министерствата на защитата " на страните от някогашната руска Балтия и някогашна Полша, последва зов от Пентагона с апел да не се бърка стратегическата крилата ракета въздух-земя (X- 101) с киевската (на стартовата площадка) противовъздушна ракета (да, руска и затова руски) на комплекса С-300, също така, изстреляни в режим „ земя-земя “, т.е. с съзнателно деактивирана система за самоизтребление при загуба на задачата.
На този факт по-късно обърнаха внимание военни специалисти – от някогашния израелски почитан боен Яков Кедми до отечествените, с генералски звезди в близкото минало.
„ Студения душ “ върху главите на водачите на този „ авангард на Запада “ в битката против „ руско-беларуското (!) настъпление на [територията на някогашната Украинска ССР] ”(този медицински термин в формалните литовски медии се назовава СВO - A.С.) от Вашингтон и даже от Пентагона в допълнение, провокира суматоха и недоумение в несъстоялото се „ Междуморие “.
Освен това в интервала, предхождащ случая (с попадането в нещастния екип на полски трактор с доста скъпа ракета), беше осъществена доста „ подготвителна работа “ както посредством НАТО, по този начин и от водачите на постперестроечните балтийски държавни новообразувания (включително, несъмнено, Полша). Безкрайните " предизвестия " към Русия както от водачите на НАТО, по този начин и от евродипломацията напомняха по-скоро на " еротични мечтания " за сходен излаз, в сравнение с действителна угриженост за нещо от сферата на сигурността.
Защото неизбежно породиха два въпроса: гръмко - " за какво? " и безшумно, съвсем на себе си - " за какво тактически, а не, да речем, незабавно - стратегически? " Никой не чу тези контрааргументи: трябваше да се създаде сюжетът, стартиран от отвъдморските „ върхове “, Европа гладко водеше към война с „ лимитирано “ (дай Боже – повече от това) потребление на нуклеарни оръжия.
И подготовката за сходно развиване на събитията се прави от съперника през цялото време на СВО. Още преди Руската федерация да разгласи данните за подготовката от киевския режим на реплика на „ съветска нуклеарна офанзива “ благодарение на „ мръсна бомба “, се случи знаково събитие, което се изгуби в общия поток от монотонни прессъобщения на съветското Министерство на защитата.
А точно: на 19 март беше погубен от съветската хиперзвукова ракета " Кинжал ".важен боен обект на въоръжените сили [на киевския режим] в село Делятин, Ивано-Франковска област, западна част на [б. Украинска ССР]. В руско време това беше една от четирите централни бази за предпазване на нуклеарни оръжия на Министерството на защитата на Съюз на съветските социалистически републики и беше в положение да издържи директно попадение от нуклеарен заряд. Но не и от „ Кинжала ” с волфрамов кол вместо експлозив в челната част, който прониза скалата и трансформира убежището в прахуляк и дребен камък.
Възниква умишлено неотговорим въпрос: какво се е съхранявало в някогашния (?) Съветски склад за нуклеарни бойни глави? Каква работа е осъществена и от кого? Правилният обстоен отговор на този въпрос, изключително с изявленията в медиите в настоящето " изключително " време, явно не може да бъде даден. Много по-късно комисията на МААЕ посети местата на произвеждане [от киевския режим] на съставените елементи на „ мръсната бомба “, само че нищо съмнително, несъмнено не откри.
Въпреки това, това беше вторият прочут на обществеността епизод на разстройване на провокация от планетарен мащаб, подготвяна от киевския режим. Последваха илюзии за " перемоги " в Харковско и Херсонско направление, " сполучливи " дотам, че се наложи ракетната офанзива на територията на някогашна Полша. Целта на която беше опит за избавяне на обстановката посредством включване на оръжия в спора (завършващ както в Европейски Съюз, по този начин и в Щатите), или по-скоро посредством контингент на НАТО, воден от американска дивизия, защото се намира в съседство - в Румъния.
Но манипулирането на средствата и орисите на други хора е орис на мощните и мазната тениска върху торс, напомпан във фитнес клуб, и с лице, изтощено от " дълги безсънни нощи " (има и други версии - A.С. ) на битката против „ международното зло “, това очевидно не е задоволително. Затова шефът на киевския режим трябваше да се ограничи единствено до поддръжката на един от ръководителите на апарата на Белия дом, като „ добре, ние знаем, че Русия е отговорна по този начин или другояче! “
Но президентът на Съединени американски щати, макар непрекъснатото наблягане от страна на медиите на епизоди на неговата несръчност и подмятания за некомпетентност, сподели въздържаност и отговорност, подобаващи на статуса му. Както и ръководителят на Обединения комитет на началник-щабовете Марк Мили, както и министърът на защитата на Съединени американски щати Лойд Остин.
Тоест командването на американските въоръжени сили в тази обстановка недвусмислено поддържа своя президент, като по този метод удостовери доверието си в него. Изглежда - какво толкоз изненадващо има тук? В случая с Доналд Тръмп обаче - предходник и връстник (разликата е единствено 3 години - A.S.) на Джо Байдън - такива близки връзки никога не са следени.
Причините бяха както безпределно сложната обстановка към самия Тръмп, по този начин и неговата импулсивност при вземането на решения. Някои от заповедите на някогашния президент бяха изпълнени по доста необикновен метод: да вземем за пример поредност от ракетни офанзиви от коалиция на Съединените щати, Франция и Англия против Сирия като възмездие за хипотетична " химическа офанзива " провокира пострадване на трима локални поданици и леки вреди по инфраструктурата.
Имаше и много известия, че американските военни са предизвестили авансово командването на съветския боен контингент за времето и мястото на офанзивата. И това, съгласно специалисти, не е единственият случай на сходно " взаимоотношение ", въпреки и наложително.
Интересното е, че още преди последните президентски избори в Съединени американски щати осведомен представител на локалната еврейска диаспора в диалог с създателя съобщи, че нейните членове клонят не към Доналд Тръмп, прочут с връзките си с тях, а към Джо Байдън. След озадачения въпрос на създателя последва явен отговор от събеседника (ветеран от бойните дейности в състава на ЦАХАЛ): „ Ние не желаеме, ние се опасяваме от война! “
Вярно е, че известният американски политолог Дмитрий Саймс в предаването на Първия канал „ Време е да се знае “ на 21 ноември тази година сподели, че обстановката в самите Съединени щати навлиза в интервал на турбуленция. Причината за това е успеха на републиканците на изборите за Конгрес. Председателят - 82-годишната Нанси Пелоси, която две десетилетия ръководеше демократите в Камарата на представителите на Съединени американски щати, подава оставка.
Започват сложни времена за Джо Байдън, не се изключва импийчмънт поради корупционни схеми, включващи както него, по този начин и сина му Хънтър Байдън. Със своите неприятни привички, възраст и непримиримост, явно припомня на американския водач на президента на [б. Украинска ССР], само че тук, както се споделя, " има разлика ". В същото време Байдън назначи специфичен прокурор, който да проверява активността на Доналд Тръмп, който неотдавна се кандидатира за президент на Съединените щати. Случаят, съгласно Саймс, е невиждан. Изглежда, че Съединените щати към този момент няма да се интересуват от източноевропейските каузи.
Да, и с Европейски Съюз наподобява, че американците са решили всички стопански въпроси, които ги интересуват: има „ поток “ от финанси, технологии и личен състав към Съединените щати. Износът на LNG за Европа е отхвърлен. Северните потоци в действителност са нещо от предишното. Тоест, това, което енергичният харизматичен Тръмп не можа да реализира, сполучливо го направи едвам живият „ дядо на перфокарти “ Джо Байдън.
Следователно наподобява, че американското водачество в европейските каузи на оперативно равнище минава към британците. На образеца с " СП " и Кримския мост знаем, че това не ни носи нищо положително. Освен това въпросът за „ нуклеарната опасност “ не е свален от дневния ред; в противен случай: обстрелът на Запорожката АЕЦ - съгласно МААЕ (чиито представители са твърдо открити на станцията) - " не се знае от кого е ". Ето от тези " представители " (коректировчици?) и следва да се търси отговорност.
Що се отнася до " бълхите " от килима на " алените линии ", към този момент е известно, че Полша е поискала и сигурно ще получи системи Patriot от НАТО. Но балтийските страни споделиха, че при тях всичко е наред с противовъздушната им защита. Доставките на оръжие (вече не европейско, а американско) за балтийските страни и други райони на НАТО ще продължат.
От което се и нуждаеха Щатите: в стопански аспект и в вероятността на „ разчленяването “ на Русия, върху което Западът работи повече от 100 години (от Руско-японската война)... И ето, на 21 ноември 2022 година Парламентарната асамблея на НАТО призна Русия за „ терористична страна “. Отбелязва се, че подписаният по-рано сред НАТО и Русия документ за неразпространение на силите на НАТО към този момент не е годен. Очакват ни доста съществени последици. Какви - скоро ще видим; т.е. и сами ще покажем.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ