Обичам повече едното си дете
Конфигурацията в едно семейство е постоянно мотив за пояснение на връзките и настроенията в него и надлежно – вадене на заключения. Колко са децата, от какъв пол, какъв брой са родителите, вземат участие ли интензивно други членове на фамилията? Всички тези условия вършат всяко семейство неповторимо и друго.
Когато на хоризонта има единствено едно дете, цялата обич и грижа на всички се струпват върху главата му. За положително или за неприятно. Когато обаче децата са две или повече, обстановката се усложнява доста.
Когато децата са повече, конкуренцията сред тях е неизбежна. Родителското внимание, което за тях е дрехата, в която се облича любовта, се разделя на две или три и всяко дете би трябвало да завоюва по- огромната част. Защото тези елементи не са идентични, както не са идентични родителите, както не са идентични и самите деца. В битката си за „ място под слънцето ” децата са изобретателни, хитруват, демонстрират експанзия и злоба даже. Предугаждайки инстинктивно кое ще зарадва родителите им, те вършат всичко допустимо да заслужат утвърждение и хвалба. И по този начин самите те се принасят с жертва на родителското желание, а ние, родителите, не си даваме сметка и напряко се „ подхлъзваме ” в тази игра на любимци и отхвърлени. Или, в случай че си дадем пък сметка, се опитваме да ги обичаме по еднообразно и да се оправяме с виновността, пораждайки в допълнение неправда и дисбаланс.
Ако сме задоволително почтени да признаем, родителите в действителност, умишлено или не, имаме желание към някое от децата. Така както избираме една пред друга колежка или един братовчед пред различен. Неволно или волно и на първичната база на благосклонността и привличане, на упоритост и нарцисизъм. Как се случва това?
Често съгласно следващия номер на децата. Когато майката и бащата стават родители за пръв път, те нямат никакъв опит и най-малко първоначално всичко е базата опит- грешка- опит. Това родителство е нестабилно, несигурно в прочувствено отношение и паниките вид „ дали го върша както би трябвало ” постоянно лишават от чистата наслада да бъдеш родител. Когато на бял свят се появи второ дете, опитът е налице и нещата стоят по друг метод. Тренингът е отработен, знаем по какъв начин да разполагаме с времето и не се суетим ненужно към детето. Така на второто дете се пада достойнството да пораства с по- спокойни и уверени родители, които към този момент изцяло се любуват на функциите си. И до момента в който първото дете пораства по предписание по- отговорно, натоварено с упования, съзнателно ( изключително, в случай че е момиче ), съществено, второто е орисано да бъде „ дете на щастието ” – по- свободно от отговорности, героят, чаровникът, който престъпва разпоредбите и печели благосклонностите. То е и по- жизнерадостно, тъй като при него липсва „ контузията ” от появяването на братче или сестриче. Затова е изцяло допустимо, второто дете да е по- желано от по- огромна част от фамилията.
Предпочитание съгласно пола на детето. На пръв взор правилото е явен. Майка –дъщеря, татко – наследник. Общи занимания, ползи, майката приготвя щерка си за „ женските ” функции, бащата образова синът си какво да си мъж и кои са мъжките работи. Деликатните диалози за секса и любовта също са по тази линия. Дотук добре. Но на процедура като че ли противоположната връзка е по- мощна. Майка – наследник и татко – щерка. Тези взаимоотношения sа тематика и на доста изследвания в детската и възрастовата логика на психиката и изключително са интересували Зигмунд Фройд, който ги разделя в два комплекса – на Едип ( майка – наследник ) и на Електра ( татко – щерка ). И да не се задълбочаваме до такава степен, на всички е ясно: „ принцесата на тати ” и „ маминият наследник ”. Тези стандарти си битуват постоянно, въпреки мълчешком, в доста фамилии с деца от друг пол.Продължава:
Обичам повече едното си дете - II
Когато на хоризонта има единствено едно дете, цялата обич и грижа на всички се струпват върху главата му. За положително или за неприятно. Когато обаче децата са две или повече, обстановката се усложнява доста.
Когато децата са повече, конкуренцията сред тях е неизбежна. Родителското внимание, което за тях е дрехата, в която се облича любовта, се разделя на две или три и всяко дете би трябвало да завоюва по- огромната част. Защото тези елементи не са идентични, както не са идентични родителите, както не са идентични и самите деца. В битката си за „ място под слънцето ” децата са изобретателни, хитруват, демонстрират експанзия и злоба даже. Предугаждайки инстинктивно кое ще зарадва родителите им, те вършат всичко допустимо да заслужат утвърждение и хвалба. И по този начин самите те се принасят с жертва на родителското желание, а ние, родителите, не си даваме сметка и напряко се „ подхлъзваме ” в тази игра на любимци и отхвърлени. Или, в случай че си дадем пък сметка, се опитваме да ги обичаме по еднообразно и да се оправяме с виновността, пораждайки в допълнение неправда и дисбаланс.
Ако сме задоволително почтени да признаем, родителите в действителност, умишлено или не, имаме желание към някое от децата. Така както избираме една пред друга колежка или един братовчед пред различен. Неволно или волно и на първичната база на благосклонността и привличане, на упоритост и нарцисизъм. Как се случва това?
Често съгласно следващия номер на децата. Когато майката и бащата стават родители за пръв път, те нямат никакъв опит и най-малко първоначално всичко е базата опит- грешка- опит. Това родителство е нестабилно, несигурно в прочувствено отношение и паниките вид „ дали го върша както би трябвало ” постоянно лишават от чистата наслада да бъдеш родител. Когато на бял свят се появи второ дете, опитът е налице и нещата стоят по друг метод. Тренингът е отработен, знаем по какъв начин да разполагаме с времето и не се суетим ненужно към детето. Така на второто дете се пада достойнството да пораства с по- спокойни и уверени родители, които към този момент изцяло се любуват на функциите си. И до момента в който първото дете пораства по предписание по- отговорно, натоварено с упования, съзнателно ( изключително, в случай че е момиче ), съществено, второто е орисано да бъде „ дете на щастието ” – по- свободно от отговорности, героят, чаровникът, който престъпва разпоредбите и печели благосклонностите. То е и по- жизнерадостно, тъй като при него липсва „ контузията ” от появяването на братче или сестриче. Затова е изцяло допустимо, второто дете да е по- желано от по- огромна част от фамилията.
Предпочитание съгласно пола на детето. На пръв взор правилото е явен. Майка –дъщеря, татко – наследник. Общи занимания, ползи, майката приготвя щерка си за „ женските ” функции, бащата образова синът си какво да си мъж и кои са мъжките работи. Деликатните диалози за секса и любовта също са по тази линия. Дотук добре. Но на процедура като че ли противоположната връзка е по- мощна. Майка – наследник и татко – щерка. Тези взаимоотношения sа тематика и на доста изследвания в детската и възрастовата логика на психиката и изключително са интересували Зигмунд Фройд, който ги разделя в два комплекса – на Едип ( майка – наследник ) и на Електра ( татко – щерка ). И да не се задълбочаваме до такава степен, на всички е ясно: „ принцесата на тати ” и „ маминият наследник ”. Тези стандарти си битуват постоянно, въпреки мълчешком, в доста фамилии с деца от друг пол.Продължава:
Обичам повече едното си дете - II Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ