Шефът Пешо и мечтаният стажант
„ Комшията Пешо провежда събития и му би трябвало стажант. Говорил съм да отидеш ти. Стоя с името си, не ме излагай! “
Това са последните думи, които чуваш по телефона, преди да прекрачиш прага на наетата от бай Пешо офис-гарсониера. Известно ти е, че бай Пешо работи в сфера, която в никакъв случай не те е интересувала, както знае и твоят гарант. Знаеш обаче и че в тоя живот има прекалено много неща, които няма да са ти забавни, само че пък могат да ти бъдат потребни и да ти дадат доста нови познания и умения. Така или другояче отиваш да видиш с какво можеш да бъдеш потребен – въпреки всичко цяло име е заложено на карта за тебе! То пък и едно име...
Влизаш, посреща те Пешо, кани те да седнеш, демонстрира ти евентуалното бюро – остаряло, оръфано, а зад него – полуизкъртен стол. „ Още съм първоначално, нали разбираш? “. Проявяваш схващане – въпреки всичко си студент и не би трябвало да имаш каквито и да е искания – чудесно знаеш, че нямаш покритие за тях. Веднага пред теб се разказва някаква утопична картина, в която същия тоя човек, който до момента ти се е извинявал, че е още първоначално и няма пари за стол и бюро, се показва като великански, изтъкнат и най-иновативен предприемач от международна класа, който просто не е приет в личната си страна, тъй като има международен скрит план против него, в който вземат участие 3 министерства и 8 злонамерени съперници. Въздишаш. Усещаш накъде отива работата. Обещава ти се обаче дребна претовареност с обезпечен приход и независимост да присъстваш на лекциите си. Това те устройва. Съгласяваш се с ясното схващане, че няма да спреш да търсиш ново място, само че от това най-малко ще черпиш някакъв опит и някакъв най-малък приход.
Още на идващия ден бай Пешо те кара да му напишеш „ някакво материалЧЕ там “. Въпреки че бай Пешо не прави разлика сред „ който “ и „ които “, самоуверено се набърква в работата ти, като доста държи да използваш високопарни думи, чието значение самият той изпитва усложнения да разбере. Чул е високите интелектуалци да приказват за „ лайтмотив “ и към този момент знае, че без тази дума не би могъл да съществува. Накрая се изморява и ти споделя: „ Ох, вземи изречението ми от уеб страницата – по-добро е “, а там откриваш 5 граматични неточности, 3 правописни и 8 пунктуационни, само че нямаш право да го пипаш – по-добро е. Да повдигнеш въпроса за възможна редакция? Абсурд!
Скоро бай Пешо стартира да ти изяснява какъв брой е популярен и подценен. Започваш да се чудиш за какво тъкмо се навря в тая каша. А, да – с цел да правиш услуга на своя „ гарант “. Започваш да се чудиш за какво си му на бай Пешо, който първо ти е обяснил, че нищо не схваща от твоята работа и по тази причина те наема, а след това стартира да ти изяснява по какъв начин схваща от писателстване, стопанска система, туризъм, ейчар, пиар, хидроинженерство, квантова физика, градене на имидж, емплойър брандинг, карти таро, 8 типа брейнсторминг, типичен балет, история, маркетинг, висша математика, право, философия, обществена администрация и има документи за 5 езика.
В продължение на няколко дни се превръщаш в нещо като персонален плебей – постанова се да изоставиш всички свои планувани задължения и макар че е народен празник, а след него следва уикенд, ти имаш своите задания. Имаш потребност от консултация с бай Пешо, с цел да знаеш дали вършиш вярното нещо. Все още не разбираш какво си показва като каже „ Напиши някакво материалче там. Да е интересничко. “. Бай Пешо обаче не подвига цялостен уикенд, тъй като е решил да си почива. Иска да си подготвен до понеделник заран и да си изпратил всичко където е належащо, а той самият ще се появи чак следобед. Изпадаш в суматоха – няма кой да ти каже дали правиш нещата както бай Пешо ги желае. Няма и на кого другиго да се обадиш, тъй като бай Пешо пести от личен състав. Бай Пешо също по този начин не е самичък в цялата работа, само че ти не знаеш къде да намериш останалите „ помощници “, нито знаеш кои са, тъй като „ офисът “ на бай Пешо си е единствено за бай Пешо (и към този момент за теб) и нямаш действителна концепция какъв брой и кои са хората, които стоят зад плана. Не знаеш и техните функционалности. Не знаеш дори къде се събират да работят, че да им отидеш на крайници единствено и единствено някой да ти даде противоположна връзка.
Няма да търпиш – искаш да си тръгнеш. Само че бай Пешо те изпреварва и стопира да си подвига телефона в продължение на половин месец. Сега се сещаш, че толкоз другарски си му работил, че някак си пропуснал обстоятелството, че бай Пешо искаше да му работиш без контракт. Повече отвсякога искаш да ти бъде платено най-малко поради психичните контузии, които ти е нанесъл с величаенето си. Само че нямаш никакво правно доказателство, че въобще си имал нещо общо с бай Пешо. „ Поръчителят “ ти се прави на прелестно заплеснат. Големи шансове нямаш с бай Пешо. Решаваш да теглиш една пловдивска и звучна майна. Тъкмо да я теглиш и...
На шестнайстия ден от последната ви намира се появява още веднъж като ти звъни да ти се скара какъв брой е отчаян от теб, за дето не си го търсил по-настоятелно. Уговаряте ден и час да ти заплати, а на деня получаваш двуцифрена сума. Бай Пешо е от великодушните. Благодариш и гледаш да изчезнеш по-бързо преди следващата дрънканица какъв брой е популярен. Но в действителност бай Пешо възнамерява да те вербува да му пишеш „ материалЧЕТА “ и отсега нататък. Ти обаче към този момент не си сигурен дали компетенциите ти дават отговор на равнището на бай Пешо. Все отново той е популярен, а ти си просто студент. Отказваш му, тъй като уважаваш труда си и не смяташ, че отношението към него би трябвало да е на база „ някакво материалЧЕ “, а би трябвало да работиш по ясно заложени параметри с човек, който схваща значимостта на твоята работа за неговия бизнес. Иначе си просто писач на полусвободна процедура, от която няма необикновен резултат. Също по този начин отказваш, тъй като искаш да намериш място, където ще се учиш на от ден на ден нови и потребни неща, които да те изградят освен като експерт, само че и като персона. Знаеш, че бай Пешо не може да ти даде нищо повече от главоболие.
Бай Пешо обаче е настойчив и си разрешава да те търси в персоналните ти профили в обществени мрежи, като сипе по теб обиди по какъв начин не ставаш и какъв брой бил отчаян. Интересното е, че бай Пешо няма желание да те научи на нещо и не се интересува на какъв брой други места същия този твой труд е бил оценен и от какъв брой места имаш самопризнание. Ти, естествено, в никакъв случай не си подхващал тематиката за тези обстоятелства, тъй като знаеш какъв брой доста имаш да учиш още. Не смяташ за значимо да се изтъкваш пред който и да е и може би това е твоята неточност. Бай Пешо евентуално обаче може би не е чувал и може би в никакъв случай не би схванал максимата, че е по-добре да научиш някого на нещо, в сравнение с да го караш да се усеща зле от обстоятелството, че не се оправя. А с цел да се оправя той, ти би трябвало да си кадърен да му заявиш какво тъкмо искаш. За да го научиш обаче първо би трябвало да си сигурен, че самият ти разбираш есенцията на същото това нещо и да си доста, но доста сигурен, че в тази ситуация не си ти този, който би трябвало да седне и да се научи най-малко да напише името на личното си събитие без 3 правописни неточности от 3 вероятни думи в него.
Автор: Габриела Михайлова
*Материалът е предизвикан от персонални прекарвания на авторката, нейни сътрудници и познати. Бай Пешо е сборен облик на всички тези хора, които си разрешават да се подиграват със студентския труд и гледат на него като на евтина работна ръка, а не като на опция за създаване на ново потомство знаещи и можещи експерти, които да облагородят бизнес средата в България. Ако се разпознавате в облика на бай Пешо, Ви съветваме да преосмилите практиките си. Наясно сме, че на открито има доста компании, които се грижат да дадат поле за изява и нови познания на стимулирани младежи. Този материал не е за тях. Този материал е за всички байпешовци на открито, които имат вяра, че студентите са „ трета ръка “ хора без достолепие.
Това са последните думи, които чуваш по телефона, преди да прекрачиш прага на наетата от бай Пешо офис-гарсониера. Известно ти е, че бай Пешо работи в сфера, която в никакъв случай не те е интересувала, както знае и твоят гарант. Знаеш обаче и че в тоя живот има прекалено много неща, които няма да са ти забавни, само че пък могат да ти бъдат потребни и да ти дадат доста нови познания и умения. Така или другояче отиваш да видиш с какво можеш да бъдеш потребен – въпреки всичко цяло име е заложено на карта за тебе! То пък и едно име...
Влизаш, посреща те Пешо, кани те да седнеш, демонстрира ти евентуалното бюро – остаряло, оръфано, а зад него – полуизкъртен стол. „ Още съм първоначално, нали разбираш? “. Проявяваш схващане – въпреки всичко си студент и не би трябвало да имаш каквито и да е искания – чудесно знаеш, че нямаш покритие за тях. Веднага пред теб се разказва някаква утопична картина, в която същия тоя човек, който до момента ти се е извинявал, че е още първоначално и няма пари за стол и бюро, се показва като великански, изтъкнат и най-иновативен предприемач от международна класа, който просто не е приет в личната си страна, тъй като има международен скрит план против него, в който вземат участие 3 министерства и 8 злонамерени съперници. Въздишаш. Усещаш накъде отива работата. Обещава ти се обаче дребна претовареност с обезпечен приход и независимост да присъстваш на лекциите си. Това те устройва. Съгласяваш се с ясното схващане, че няма да спреш да търсиш ново място, само че от това най-малко ще черпиш някакъв опит и някакъв най-малък приход.
Още на идващия ден бай Пешо те кара да му напишеш „ някакво материалЧЕ там “. Въпреки че бай Пешо не прави разлика сред „ който “ и „ които “, самоуверено се набърква в работата ти, като доста държи да използваш високопарни думи, чието значение самият той изпитва усложнения да разбере. Чул е високите интелектуалци да приказват за „ лайтмотив “ и към този момент знае, че без тази дума не би могъл да съществува. Накрая се изморява и ти споделя: „ Ох, вземи изречението ми от уеб страницата – по-добро е “, а там откриваш 5 граматични неточности, 3 правописни и 8 пунктуационни, само че нямаш право да го пипаш – по-добро е. Да повдигнеш въпроса за възможна редакция? Абсурд!
Скоро бай Пешо стартира да ти изяснява какъв брой е популярен и подценен. Започваш да се чудиш за какво тъкмо се навря в тая каша. А, да – с цел да правиш услуга на своя „ гарант “. Започваш да се чудиш за какво си му на бай Пешо, който първо ти е обяснил, че нищо не схваща от твоята работа и по тази причина те наема, а след това стартира да ти изяснява по какъв начин схваща от писателстване, стопанска система, туризъм, ейчар, пиар, хидроинженерство, квантова физика, градене на имидж, емплойър брандинг, карти таро, 8 типа брейнсторминг, типичен балет, история, маркетинг, висша математика, право, философия, обществена администрация и има документи за 5 езика.
В продължение на няколко дни се превръщаш в нещо като персонален плебей – постанова се да изоставиш всички свои планувани задължения и макар че е народен празник, а след него следва уикенд, ти имаш своите задания. Имаш потребност от консултация с бай Пешо, с цел да знаеш дали вършиш вярното нещо. Все още не разбираш какво си показва като каже „ Напиши някакво материалче там. Да е интересничко. “. Бай Пешо обаче не подвига цялостен уикенд, тъй като е решил да си почива. Иска да си подготвен до понеделник заран и да си изпратил всичко където е належащо, а той самият ще се появи чак следобед. Изпадаш в суматоха – няма кой да ти каже дали правиш нещата както бай Пешо ги желае. Няма и на кого другиго да се обадиш, тъй като бай Пешо пести от личен състав. Бай Пешо също по този начин не е самичък в цялата работа, само че ти не знаеш къде да намериш останалите „ помощници “, нито знаеш кои са, тъй като „ офисът “ на бай Пешо си е единствено за бай Пешо (и към този момент за теб) и нямаш действителна концепция какъв брой и кои са хората, които стоят зад плана. Не знаеш и техните функционалности. Не знаеш дори къде се събират да работят, че да им отидеш на крайници единствено и единствено някой да ти даде противоположна връзка.
Няма да търпиш – искаш да си тръгнеш. Само че бай Пешо те изпреварва и стопира да си подвига телефона в продължение на половин месец. Сега се сещаш, че толкоз другарски си му работил, че някак си пропуснал обстоятелството, че бай Пешо искаше да му работиш без контракт. Повече отвсякога искаш да ти бъде платено най-малко поради психичните контузии, които ти е нанесъл с величаенето си. Само че нямаш никакво правно доказателство, че въобще си имал нещо общо с бай Пешо. „ Поръчителят “ ти се прави на прелестно заплеснат. Големи шансове нямаш с бай Пешо. Решаваш да теглиш една пловдивска и звучна майна. Тъкмо да я теглиш и...
На шестнайстия ден от последната ви намира се появява още веднъж като ти звъни да ти се скара какъв брой е отчаян от теб, за дето не си го търсил по-настоятелно. Уговаряте ден и час да ти заплати, а на деня получаваш двуцифрена сума. Бай Пешо е от великодушните. Благодариш и гледаш да изчезнеш по-бързо преди следващата дрънканица какъв брой е популярен. Но в действителност бай Пешо възнамерява да те вербува да му пишеш „ материалЧЕТА “ и отсега нататък. Ти обаче към този момент не си сигурен дали компетенциите ти дават отговор на равнището на бай Пешо. Все отново той е популярен, а ти си просто студент. Отказваш му, тъй като уважаваш труда си и не смяташ, че отношението към него би трябвало да е на база „ някакво материалЧЕ “, а би трябвало да работиш по ясно заложени параметри с човек, който схваща значимостта на твоята работа за неговия бизнес. Иначе си просто писач на полусвободна процедура, от която няма необикновен резултат. Също по този начин отказваш, тъй като искаш да намериш място, където ще се учиш на от ден на ден нови и потребни неща, които да те изградят освен като експерт, само че и като персона. Знаеш, че бай Пешо не може да ти даде нищо повече от главоболие.
Бай Пешо обаче е настойчив и си разрешава да те търси в персоналните ти профили в обществени мрежи, като сипе по теб обиди по какъв начин не ставаш и какъв брой бил отчаян. Интересното е, че бай Пешо няма желание да те научи на нещо и не се интересува на какъв брой други места същия този твой труд е бил оценен и от какъв брой места имаш самопризнание. Ти, естествено, в никакъв случай не си подхващал тематиката за тези обстоятелства, тъй като знаеш какъв брой доста имаш да учиш още. Не смяташ за значимо да се изтъкваш пред който и да е и може би това е твоята неточност. Бай Пешо евентуално обаче може би не е чувал и може би в никакъв случай не би схванал максимата, че е по-добре да научиш някого на нещо, в сравнение с да го караш да се усеща зле от обстоятелството, че не се оправя. А с цел да се оправя той, ти би трябвало да си кадърен да му заявиш какво тъкмо искаш. За да го научиш обаче първо би трябвало да си сигурен, че самият ти разбираш есенцията на същото това нещо и да си доста, но доста сигурен, че в тази ситуация не си ти този, който би трябвало да седне и да се научи най-малко да напише името на личното си събитие без 3 правописни неточности от 3 вероятни думи в него.
Автор: Габриела Михайлова
*Материалът е предизвикан от персонални прекарвания на авторката, нейни сътрудници и познати. Бай Пешо е сборен облик на всички тези хора, които си разрешават да се подиграват със студентския труд и гледат на него като на евтина работна ръка, а не като на опция за създаване на ново потомство знаещи и можещи експерти, които да облагородят бизнес средата в България. Ако се разпознавате в облика на бай Пешо, Ви съветваме да преосмилите практиките си. Наясно сме, че на открито има доста компании, които се грижат да дадат поле за изява и нови познания на стимулирани младежи. Този материал не е за тях. Този материал е за всички байпешовци на открито, които имат вяра, че студентите са „ трета ръка “ хора без достолепие.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ