Консервативният лидер на Испания видя окончателната си кандидатура да стане министър-председател, отхвърлена от парламента в петък, проправяйки пътя на сегашния президент социалист Педро Санчес да има още един шанс да събере мнозинство - с подкрепата на сепаратистките партии, чиято подкрепа може да му струва скъпо.
Два месеца след неубедителни общи избори, които доведоха до застой в парламента, продължителната политическа търговия в Испания даде първата, силно очаквана присъда: няма да има консервативно правителство, водено от Алберто Нунес-Фейхоо – поне не и в този законодателен мандат .
В петък лидерът на дясната Народна партия (НП) призна поражението си във втория си опит да спечели подкрепата на испанския Конгрес на депутатите, долната камара на парламента, като не успя да получи 176 места, необходими за мнозинство.
Провалът на Feijoo произтича от противоречивия му съюз с крайнодясната партия Vox, която ефективно отчужди всички други партии. Това поставя началото на двумесечно обратно броене до нови избори, шестите в страната за осем години.
Тоест, освен ако временният лидер на страната Педро Санчес не успее в собствения си опит да достигне прага от 176 места през следващите седмици.
51-годишният Санчес остана втори на гласуването на 23 юли, като неговата Социалистическа работническа партия (PSOE) изостана от PP с по-малко от очакваното 1,4 процентни пункта. Някъде следващата седмица се очаква крал Фелипе VI да му възложи да състави правителство, въпреки че датата за ново гласуване все още не е определена.
„Социалистите вероятно ще се стремят към гласуване през седмицата на 10 октомври -16“, каза Барбара Лойер, професор и експерт по Испания в университета Париж-8. „Инвеститурата трябва да стане преди 27 ноември, с изключение на това кои испански избиратели да се върнат към урните на 14 януари.“
„Чист лист“ за Пучдемон?
След повторни избори, политическа нестабилност и сложността на изграждането на коалиция се превърна в повтарящи се теми на дискусии в четвъртата по големина икономика в ЕС.
„Това е всичко, за което чувате – в пресата, по телевизията или от хората на улицата,“ каза Жан-Марк Санчес, френско-испански адвокат и ревностен наблюдател на испанската политика, говорейки от Барселона – където каталунските сепаратисти държат ключовете на властта в Мадрид.
Разпокъсаният парламент в резултат на изборите на 23 юли остави на Санчес и неговите леви съюзници 24 места липсва мнозинство, което означава, че лидерът на социалистите се нуждае от подкрепата на всички освен един от 25-те депутати, представляващи каталонските и баските националистически партии.
„Санчес е в деликатна позиция: той се нуждае от подкрепата на всички сепаратистки партии, тъй като е далеч няма да имам мнозинство сам“, каза Мария Елиза Алонсо, политически анализатор в университета на Лотарингия в източна Франция, която е специализирана в испанската политика. съюзи, може да посочи скорошен прецедент, за да подкрепи аргумента си.
На 17 август неговият кандидат за председател на парламента Франсина Арменгол събра подкрепата на 178 депутати в долната камара на Конгреса. Те включваха седем депутати от Обединени за Каталуния (JxCat), представляващи най-твърдолинейните сепаратисти в каталунската политика.
Фигурата на JxCat е не кой да е, а Карлес Пучдемон, лидерът в изгнание на неуспешната кампания за независимост на Каталуния през 2017 г., която отрови испанската политика някога от.
Пучдемон, който избяга в Белгия, за да избегне съдебно преследване заради незаконния си референдум за независимост, постави подкрепата си в зависимост от амнистията на Санчес и „прекратяването на всички съдебни процедури“ срещу каталунските сепаратисти. Междувременно лявата ERC, друга каталунска сепаратистка партия, поиска нов референдум за самоопределение – този път законен – в замяна на своята подкрепа.
„Лидерите на ERC, които бяха осъдени за независимостта през 2017 г. bid вече са били помилвани (от Санчес) и освободени, докато бегълците от JxCat имат собствена съдба на линия“, каза Лойер. „Една обща амнистия би изтрила дъската за всички.“
Подобни искания предизвикаха порой от протести от целия политически спектър, включително от видни членове на собствената партия на Санчес.
„Не можем да позволим да бъдем изнудвани, “, каза Фелипе Гонзалес, бившият министър-председател социалист, който управляваше Испания през 80-те и 90-те години. „Казахме на избирателите на 23 юли, че няма място за амнистия според нашата конституция“, добави Емилиано Гарсия-Пейдж, президент на PSOE за региона Кастилия-Ла Манча южно от Мадрид, отбелязвайки риска от реакция на избирателите.
A рисковано балансиране
Сега Санчес е хванат между два огъня, докато се опитва да спечели сепаратистки законодатели, без да отблъсква другите в собствения си лагер.
„Той ще трябва да убеди избирателите и законодателите си, че амнистията, която беше невъзможно – и противоконституционно – само преди няколко месеца вече някак си е възможно“, каза Алонсо, подчертавайки, че Санчес има „много малко място за въртене“. министърът ясно заяви, че „амнистията е несъвместима с Конституцията“. Той ще трябва да използва по-примирителен тон, ако иска да повлияе на сепаратисткия лагер – постижение, което многократно е постигал в миналото.
„Санчес е нещо като факир, когато става дума за семантични пируети, изобразявайки привидно невъзможни ходове в добра светлина“, каза Лойер. Тя отбеляза, че лидерът на социалистите упорито избягва думата „амнистия“, предпочитайки вместо това да „дезидициализира“ кавгата между Барселона и Мадрид.
С идването си на власт през 2018 г., година след неуспешния стремеж за независимост на Каталуния, Санчес се опитва да облекчи хроничното сепаратистко напрежение в страната. Той възобнови преговорите със сепаратистките партии, помилва девет от техните лидери и реформира испанския закон за бунт, за да намали присъдите в затвора.
Лидерът на PSOE отрече реформите да са отстъпка за сепаратистите, но критиците отдясно критикуваха подобни ходове като цинични трикове, за да се задържи на властта.
„Санчес винаги обръща палтото си както трябва, той е страхотният оцелял в испанската политика“, каза Жан-Марк Санчес, френско-испански адвокат. „Той ще направи всичко, за да остане на власт.“
Тъй като анализаторите посочват изборите през януари като най-вероятния изход, последният опит на премиера да спечели мнозинство в парламента може да носи висока политическа цена. Както предупреди Алонсо, „гласоподавателите може да се опитат да го накажат на изборите, ако той предложи амнистия“ за хора като Пучдемон.
Докато новите избори биха удължили политическата безизходица, Испания остава по-добре подготвена от други страни, за да се справи с задънената улица в столицата, предупреди Лойер.
„Трябва да се има предвид, че Испания е силно децентрализирана страна, с автономни региони, притежаващи много власт“, обясни тя. „Както в Белгия, голяма част от ежедневните дела могат да се извършват безпрепятствено, дори когато централното правителство е в криза.“
Тази статия е преведена от
