Виктор Димчев: Войната, която започна в България
Коментар на Виктор Димчев за
Арестът на основни фигури от опозицията, в това число водача на най-голяма опозиционна партия, прегря публичното пространство на България. Отзвук имаше и в чужбина.
Нека погледнем обстоятелствата. На 17-ти март сутринта Министерство на вътрешните работи основава досъдебно произвеждане, основано върху сигнал на Васил Божков и негови сведения, предоставени след бягството му в Дубай. След няколко часа министър председателят Кирил Петков посреща европейския основен прокурор Лаура Кьовеши. Малко по-късно министър председателят вика шефа на Министерство на вътрешните работи, с цел да вземат решение да задържат водача на опозицията. За задачата министър председателят свидетелства против своя някогашен сътрудник, а неговият зависещ подрежда на служителите на реда да арестуват, изземват, разказват.
Министерство на вътрешните работи изпраща известие на националните медии, с което оповестява, че е арестувало 4-ма функционери на партия ГЕРБ. Малко по-късно стартира акция, в която по неразбираеми условия са претърсени домовете на 3-ма от тях, които са и задържани, след категорично разпореждане на щаба в Министерски съвет.
В първичната медийна информация става въпрос за корист с европейски средства, отнася се за част от огромна интервенция на ГДНП, на фокус са 120 производства.
Успоредно с това вицепремиерът и други длъжностни лица стартират да приказват, че това е произвеждане против ощетяване на държавния бюджет със стотици милиони левове. Министерство на вътрешните работи приказва за изнудване. Самият министър мълчи, даже най-после го извеждат от Народно събрание с кордон от депутати. В рамките на 18-ти март се схваща, че в действителност става въпрос за разпит на очевидци, които не просто не са привлечени като обвинени, само че даже не са разпитани. Просто са арестувани за 24 часа на по една дървена скамейка. Същите очевидци са извлечени от домовете им без правосъдна или прокурорска заповед, в изискванията на необходимост – съществуваща мярка в законодателството, изискваща бързи дейности при прекъсването на осъществяване на закононарушение.
Престъплението се оказва съмнение за осъществяване на такова, очевидците са чували за дейности, които не са виждали, Министерство на вътрешните работи даже не си прави усилието да изиска мярка за неотклонение, държавното управление провежда среднощен брифинг, където демонстрира хвърчащи листове с „ документи “. Прокуратура на Република България дава отговор с обстоятелства, следват още обвинявания, някогашни и сегашни министри се хвърлят да пазят изгубената идея. Лидерите на опозицията излизат от лапите на Министерство на вътрешните работи под шумното утвърждение на симпатизанти и даже досегашни врагове.
Всъщност следим първата социална война в интервала, където медиите са очевидци, а протичащото се е в обществените мрежи. Именно там новинарите от националните медии потърсиха първо истината. Именно там техни функционери първи събраха информация, че арестите са оповестени преди да се случат. Именно там министър председател и основен хазартен необут на Републиката споделиха по едно и също време своята акция. Именно там се разкри, че има нещо неуместно в цялата интервенция. Именно в обществените медии този скандал се случи през цялото време, през митингите на опозицията, до освобождението на задържаните.
Този скандал сочи повратен миг, където събитията се случват повече в обществените медии, в сравнение с сред институциите и медиите, които наблюдават техните дейности.
Следващата фаза на почналата война ще изравни силите, които до неотдавна бяха напълно на страната на сегашната ръководеща коалиция, която ползваше за собствен конгрес обществените мрежи, макар че официално достъпът до стандартните медии беше отсечен. През 2022-ра година към този момент никой не демонстрира интерес кой вестник, кое радио, коя медия се интересува от даден аспект на казуса. Важното е кой какво е споделил в обществените мрежи.
Учудващо или не, сега опозицията владее обществените мрежи, в които до неотдавна беше охулвана до безконечност и мъчно можеше даже да изрази своето мнение. Още по-учудващо е, че огромна част от стандартните медии са доминирани от позицията на ръководството, което пристигна с концепцията да сложи знак на равновесие и пълноправие там.
Няма да е чудно, в случай че скоро опозицията стартира да господства напълно ежедневната обществена среда за връзка на жителите, откъдето досегашните партии на статуквото обстрелват и запълват свободните позиции в регулярните публични канали, малките екрани, остатъците от вестници и радиопрограмите.
Резултатът от тази смяна може да и не се хареса на мнозина, изключително на тези, които мислят, че всяка победа в тази война е нещо последно.
Арестът на основни фигури от опозицията, в това число водача на най-голяма опозиционна партия, прегря публичното пространство на България. Отзвук имаше и в чужбина.
Нека погледнем обстоятелствата. На 17-ти март сутринта Министерство на вътрешните работи основава досъдебно произвеждане, основано върху сигнал на Васил Божков и негови сведения, предоставени след бягството му в Дубай. След няколко часа министър председателят Кирил Петков посреща европейския основен прокурор Лаура Кьовеши. Малко по-късно министър председателят вика шефа на Министерство на вътрешните работи, с цел да вземат решение да задържат водача на опозицията. За задачата министър председателят свидетелства против своя някогашен сътрудник, а неговият зависещ подрежда на служителите на реда да арестуват, изземват, разказват.
Министерство на вътрешните работи изпраща известие на националните медии, с което оповестява, че е арестувало 4-ма функционери на партия ГЕРБ. Малко по-късно стартира акция, в която по неразбираеми условия са претърсени домовете на 3-ма от тях, които са и задържани, след категорично разпореждане на щаба в Министерски съвет.
В първичната медийна информация става въпрос за корист с европейски средства, отнася се за част от огромна интервенция на ГДНП, на фокус са 120 производства.
Успоредно с това вицепремиерът и други длъжностни лица стартират да приказват, че това е произвеждане против ощетяване на държавния бюджет със стотици милиони левове. Министерство на вътрешните работи приказва за изнудване. Самият министър мълчи, даже най-после го извеждат от Народно събрание с кордон от депутати. В рамките на 18-ти март се схваща, че в действителност става въпрос за разпит на очевидци, които не просто не са привлечени като обвинени, само че даже не са разпитани. Просто са арестувани за 24 часа на по една дървена скамейка. Същите очевидци са извлечени от домовете им без правосъдна или прокурорска заповед, в изискванията на необходимост – съществуваща мярка в законодателството, изискваща бързи дейности при прекъсването на осъществяване на закононарушение.
Престъплението се оказва съмнение за осъществяване на такова, очевидците са чували за дейности, които не са виждали, Министерство на вътрешните работи даже не си прави усилието да изиска мярка за неотклонение, държавното управление провежда среднощен брифинг, където демонстрира хвърчащи листове с „ документи “. Прокуратура на Република България дава отговор с обстоятелства, следват още обвинявания, някогашни и сегашни министри се хвърлят да пазят изгубената идея. Лидерите на опозицията излизат от лапите на Министерство на вътрешните работи под шумното утвърждение на симпатизанти и даже досегашни врагове.
Всъщност следим първата социална война в интервала, където медиите са очевидци, а протичащото се е в обществените мрежи. Именно там новинарите от националните медии потърсиха първо истината. Именно там техни функционери първи събраха информация, че арестите са оповестени преди да се случат. Именно там министър председател и основен хазартен необут на Републиката споделиха по едно и също време своята акция. Именно там се разкри, че има нещо неуместно в цялата интервенция. Именно в обществените медии този скандал се случи през цялото време, през митингите на опозицията, до освобождението на задържаните.
Този скандал сочи повратен миг, където събитията се случват повече в обществените медии, в сравнение с сред институциите и медиите, които наблюдават техните дейности.
Следващата фаза на почналата война ще изравни силите, които до неотдавна бяха напълно на страната на сегашната ръководеща коалиция, която ползваше за собствен конгрес обществените мрежи, макар че официално достъпът до стандартните медии беше отсечен. През 2022-ра година към този момент никой не демонстрира интерес кой вестник, кое радио, коя медия се интересува от даден аспект на казуса. Важното е кой какво е споделил в обществените мрежи.
Учудващо или не, сега опозицията владее обществените мрежи, в които до неотдавна беше охулвана до безконечност и мъчно можеше даже да изрази своето мнение. Още по-учудващо е, че огромна част от стандартните медии са доминирани от позицията на ръководството, което пристигна с концепцията да сложи знак на равновесие и пълноправие там.
Няма да е чудно, в случай че скоро опозицията стартира да господства напълно ежедневната обществена среда за връзка на жителите, откъдето досегашните партии на статуквото обстрелват и запълват свободните позиции в регулярните публични канали, малките екрани, остатъците от вестници и радиопрограмите.
Резултатът от тази смяна може да и не се хареса на мнозина, изключително на тези, които мислят, че всяка победа в тази война е нещо последно.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ