Николай Гергинов: Моделът щеше да се сменя, но отново звучи старата песен от нов оркестър
Коментар на ръководителя на Вътрешна македонска революционна организация Младежи – София Николай Гергинов
Уж щяхме модела да сменяме, щяхме да приключваме прехода, само че май се оказва, че що се отнася до ръководството на България, още веднъж звучи остарялата ария, само че се свири от нов оркестър – с малко по-модерно, по-европейско звучене. Но тя е някак по-бърза и по-агресивна.
Всичко трябваше да се случва по-демократично, по-прозрачно, само че най-много по-справедливо, най-много управителните постове в страната трябваше да се разпределят на спортен принцип, тъй че да ги поемат най-заслужилите специалисти в страната. Освен това, министерствата трябваше да работят самостоятелно, без значение от коя партия от обединението се управляват.
За малко над 100 дни всичко това остана просто идеал, положително благопожелание, следващото неспазено политическо заричане, лицемерно натрапвано на по този начин или другояче обезверения към този момент български народ, който все по-категорично стартира да се отхвърля от концепцията, че България може да бъде естествена европейска страна. И с право.
Днес един от претендентите за началник на Българска народна банка съобщи, че е получил опасност за живота си, ако не се откаже от кандидатурата си. Разбира се, не е претендентът на партията на оказалия се министър-председател Кирил Петков, а този на съдружния сътрудник – Има Такъв Народ. Ситуацията е някак доста позната, изключително в случай че създадем ретроспекция на близкото минало. На ръководещата партия, между другото „ огромният съдружен сътрудник “ в никакъв случай нищо сходно не се случваше, защото без никакво, но никакво подозрение, техните претенденти за управителни постове, шефове на водопади, шефове, началници, министри, зам.-министри и така нататък, имат допустимо най-високата експертиза, най-дълбоката честност и изобщо всички специфични качества в персонално и професионално отношение, че да управляват страната.
Що се отнася до по-малките съдружни „ сътрудници “, то те нормално стават жертва на сходен вид дейности. Историята познава не един или два политически ареста, несъмнено да покажат, че страната се „ бори интензивно “ против корупцията, която несъмнено не съществува във ведомствата на партията „ майка “. Разбира се, тази битка доближава до 2,3 репортажа, без повдигнати обилни обвинявания и леке върху по-малките съдружни сътрудници, които е редно да си „ знаят мястото “, въпреки всичко живеем в демократична страна.
Разбира се, всичко това е част от смяната и изобщо не припомня на предходния циничен модел на ръководство, в който съдружните сътрудници бяха просто средство за обезпечаване на болшинство и комфортно гърмящи „ бушони “. Дори и министерствата се ръководят самостоятелно и демократично, а новият „ крал слънце “ по никакъв начин не се меси в работата им, даже когато прави секрети сделки с Република Северна Македония, зад тила на цялата дипломация и Министерство на външните работи.
На процедура даже и да не демонстрират „ джипката “ по обществените мрежи, тя си е още там, а министър председателят още си се вози в нея. И в директен и в метафоричен смисъл. А демокрацията си остава просто фасадна и ще бъде по този начин до момента в който „ спечелилите “ изборите не осъзнаят смисъла на пропорционалната система и най-много на политиката. А тя е единствено и само средство за възстановяване на благосъстоянието на всички българи, средство на нашето самоуправление, а не маса, на която да забивате вилицата в ръката на колегата си, единствено тъй като се е позовал на демократичното си право да предложи различен способ. Не по-добър, а втори.
Уж щяхме модела да сменяме, щяхме да приключваме прехода, само че май се оказва, че що се отнася до ръководството на България, още веднъж звучи остарялата ария, само че се свири от нов оркестър – с малко по-модерно, по-европейско звучене. Но тя е някак по-бърза и по-агресивна.
Всичко трябваше да се случва по-демократично, по-прозрачно, само че най-много по-справедливо, най-много управителните постове в страната трябваше да се разпределят на спортен принцип, тъй че да ги поемат най-заслужилите специалисти в страната. Освен това, министерствата трябваше да работят самостоятелно, без значение от коя партия от обединението се управляват.
За малко над 100 дни всичко това остана просто идеал, положително благопожелание, следващото неспазено политическо заричане, лицемерно натрапвано на по този начин или другояче обезверения към този момент български народ, който все по-категорично стартира да се отхвърля от концепцията, че България може да бъде естествена европейска страна. И с право.
Днес един от претендентите за началник на Българска народна банка съобщи, че е получил опасност за живота си, ако не се откаже от кандидатурата си. Разбира се, не е претендентът на партията на оказалия се министър-председател Кирил Петков, а този на съдружния сътрудник – Има Такъв Народ. Ситуацията е някак доста позната, изключително в случай че създадем ретроспекция на близкото минало. На ръководещата партия, между другото „ огромният съдружен сътрудник “ в никакъв случай нищо сходно не се случваше, защото без никакво, но никакво подозрение, техните претенденти за управителни постове, шефове на водопади, шефове, началници, министри, зам.-министри и така нататък, имат допустимо най-високата експертиза, най-дълбоката честност и изобщо всички специфични качества в персонално и професионално отношение, че да управляват страната.
Що се отнася до по-малките съдружни „ сътрудници “, то те нормално стават жертва на сходен вид дейности. Историята познава не един или два политически ареста, несъмнено да покажат, че страната се „ бори интензивно “ против корупцията, която несъмнено не съществува във ведомствата на партията „ майка “. Разбира се, тази битка доближава до 2,3 репортажа, без повдигнати обилни обвинявания и леке върху по-малките съдружни сътрудници, които е редно да си „ знаят мястото “, въпреки всичко живеем в демократична страна.
Разбира се, всичко това е част от смяната и изобщо не припомня на предходния циничен модел на ръководство, в който съдружните сътрудници бяха просто средство за обезпечаване на болшинство и комфортно гърмящи „ бушони “. Дори и министерствата се ръководят самостоятелно и демократично, а новият „ крал слънце “ по никакъв начин не се меси в работата им, даже когато прави секрети сделки с Република Северна Македония, зад тила на цялата дипломация и Министерство на външните работи.
На процедура даже и да не демонстрират „ джипката “ по обществените мрежи, тя си е още там, а министър председателят още си се вози в нея. И в директен и в метафоричен смисъл. А демокрацията си остава просто фасадна и ще бъде по този начин до момента в който „ спечелилите “ изборите не осъзнаят смисъла на пропорционалната система и най-много на политиката. А тя е единствено и само средство за възстановяване на благосъстоянието на всички българи, средство на нашето самоуправление, а не маса, на която да забивате вилицата в ръката на колегата си, единствено тъй като се е позовал на демократичното си право да предложи различен способ. Не по-добър, а втори.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ