Коментар на Леонид Бершидски за BloombergДоскоро разликата между Турция на

Коментар на Леонид Бершидски за BloombergДоскоро разликата между Турция на ...

Турция потъва в ислямската версия на путинизма*.



Коментар на Леонид Бершидски за Bloomberg

Доскоро разликата между Турция на Ердоган и Русия на Путин бе, че в първата съществуваше силна опозиция на политическия монопол. След президентските и парламентарни избори в Турция в неделя обаче тази разлика вероятно ще изчезне и страната ще потъне в ислямската версия на путинизма. 

Победата не бе особено впечатляваща: Ердоган получи около 52% от гласовете според предварителните данни и макар неговата Партия на справедливостта и развитието да загуби мнозинството си в парламента, заедно с националистите ще събере общо 54 на сто от вота. Ердоган обаче преодоля най-сериозното политическо предизвикателство, пред което се е изправял от години, в лицето на Мухаррем Индже, кандидат на Републиканската народна партия.

Сега Ердоган ще има възможността да прави каквото си иска в страната през следващите пет години. Ако използваме футболна аналогия, за опозицията това ще бъдат пет години на игра без топка, докато съдията - все по-зависимата турска съдебна система - оставя другия отбор да тича накъдето желае.

Ако Индже, талантлив оратор с милиони последователи, бе достигнал до балотаж с Ердоган, както се надяваше, опозицията щеше да има шанс. Но 30-те процента, които спечели, не бяха достатъчни.

Самият Ердоган нарече изборите "урок по демокрация за света". Със сигурност не бяха такъв. Наблюдатели докладваха за натиск и насилие в някои провинции над опозиционни партии (например кюрдската), отделно говорим за страна със строги закони срещу критиките към президента и силно ограничаване на неговата криминална отговорност. Да добавим и увеличаващия се контрол над медиите, широко разпространената практика за арестуване на журналисти и блогъри.

За разлика от Путин, Ердоган не пречи на опонентите си да се изправят срещу него на избори, за да изглеждат победите му по-внушителни. Но не се заблуждавайте за честността на тези триумфи. Системата работи в полза на Ердоган. От неуспешния опит за преврат през 2016 г. той държи цялото правосъдие в ръцете си.

За Европа и за НАТО, още пет години с Ердоган начело означават, че Турция ще остане само кандидат за ЕС и сътрудник на Запада само на хартия. Никой не може да разчита на Ердоган за нищо, особено след като на него му се наложи да обвини именно Запада за икономическите несгоди на страната си.

Турският лидер ще продължи с грандоманските инфраструктурни проекти със съмнителна стойност (като най-голямото летище в света и новия транспортен проток). Това е модел, подобен на този на Путин, и както в Русия, и тук влиянието на пешките на Ердоган ще расте чрез печелене на обществени поръчки.

Ердоган обаче трябва да си спомни, че за разлика от руската икономика, турската е много зависима от връзките със страните, които той обвинява и заплашва.

Турция се нуждаеше от промяна, но консолидирането на властта я лиши от нея. Ако в следващите пет години не се случи някоя икономическа катастрофа, която да вдигне акциите на победената опозиция, хибридният режим в страната вероятно ще стане още по-авторитарен. И победите на Ердоган и наследниците му ще станат още по-лесни.

*Заглавието е на редакцията.

Редактор: Деница Райкова

Източник: expert.bg