Турция потъва в ислямската версия на путинизма*
Коментар на Леонид Бершидски за Bloomberg
Доскоро разликата сред Турция на Ердоган и Русия на Путин бе, че в първата съществуваше мощна съпротива на политическия монопол. След президентските и парламентарни избори в Турция в неделя обаче тази разлика евентуално ще изчезне и страната ще потъне в ислямската версия на путинизма.
Победата не бе изключително впечатляваща: Ердоган получи към 52% от гласовете съгласно предварителните данни и въпреки неговата Партия на справедливостта и развиването да загуби болшинството си в Народното събрание, дружно с националистите ще събере общо 54 на 100 от вота. Ердоган обаче преодоля най-сериозното политическо предизвикателство, пред което се е изправял от години, в лицето на Мухаррем Индже, претендент на Републиканската национална партия.
Сега Ердоган ще има опцията да прави каквото си желае в страната през идващите пет години. Ако използваме футболна прилика, за опозицията това ще бъдат пет години на игра без топка, до момента в който съдията - все по-зависимата турска правосъдна система - оставя другия тим да тича накъдето желае.
Ако Индже, надарен оратор с милиони почитатели, бе достигнал до балотаж с Ердоган, както се надяваше, опозицията щеше да има късмет. Но 30-те %, които завоюва, не бяха задоволителни.
Самият Ердоган назова изборите " урок по народна власт за света ". Със сигурност не бяха подобен. Наблюдатели рапортуваха за напън и принуждение в някои провинции над опозиционни партии (например кюрдската), настрана приказваме за страна със строги закони против рецензиите към президента и мощно ограничение на неговата престъпна отговорност. Да прибавим и увеличаващия се надзор над медиите, необятно публикуваната процедура за арестуване на публицисти и блогъри.
За разлика от Путин, Ердоган не пречи на съперниците си да се изправят против него на избори, с цел да наподобяват успехите му по-внушителни. Но не се заблуждавайте за честността на тези триумфи. Системата работи в интерес на Ердоган. От несполучливия опит за прелом през 2016 година той държи цялото правораздаване в ръцете си.
За Европа и за НАТО, още пет години с Ердоган отпред значат, че Турция ще остане единствено претендент за Европейски Съюз и помощник на Запада единствено на хартия. Никой не може да разчита на Ердоган за нищо, изключително откакто на него му се наложи да упрекна точно Запада за икономическите неволи на страната си.
Турският водач ще продължи с грандоманските инфраструктурни планове със съмнителна стойност (като най-голямото летище в света и новия транспортен проток). Това е модел, сходен на този на Путин, и както в Русия, и тук въздействието на пешките на Ердоган ще пораства посредством печелене на публични поръчки.
Ердоган обаче би трябвало да си спомни, че за разлика от съветската стопанска система, турската е доста подвластна от връзките със страните, които той упреква и заплашва.
Турция се нуждаеше от смяна, само че консолидирането на властта я лиши от нея. Ако в идващите пет години не се случи някоя икономическа злополука, която да вдигне акциите на победената съпротива, хибридният режим в страната евентуално ще стане още по-авторитарен. И успехите на Ердоган и наследниците му ще станат още по-лесни.
*Заглавието е на редакцията.
Редактор: Деница Райкова
Доскоро разликата сред Турция на Ердоган и Русия на Путин бе, че в първата съществуваше мощна съпротива на политическия монопол. След президентските и парламентарни избори в Турция в неделя обаче тази разлика евентуално ще изчезне и страната ще потъне в ислямската версия на путинизма.
Победата не бе изключително впечатляваща: Ердоган получи към 52% от гласовете съгласно предварителните данни и въпреки неговата Партия на справедливостта и развиването да загуби болшинството си в Народното събрание, дружно с националистите ще събере общо 54 на 100 от вота. Ердоган обаче преодоля най-сериозното политическо предизвикателство, пред което се е изправял от години, в лицето на Мухаррем Индже, претендент на Републиканската национална партия.
Сега Ердоган ще има опцията да прави каквото си желае в страната през идващите пет години. Ако използваме футболна прилика, за опозицията това ще бъдат пет години на игра без топка, до момента в който съдията - все по-зависимата турска правосъдна система - оставя другия тим да тича накъдето желае.
Ако Индже, надарен оратор с милиони почитатели, бе достигнал до балотаж с Ердоган, както се надяваше, опозицията щеше да има късмет. Но 30-те %, които завоюва, не бяха задоволителни.
Самият Ердоган назова изборите " урок по народна власт за света ". Със сигурност не бяха подобен. Наблюдатели рапортуваха за напън и принуждение в някои провинции над опозиционни партии (например кюрдската), настрана приказваме за страна със строги закони против рецензиите към президента и мощно ограничение на неговата престъпна отговорност. Да прибавим и увеличаващия се надзор над медиите, необятно публикуваната процедура за арестуване на публицисти и блогъри.
За разлика от Путин, Ердоган не пречи на съперниците си да се изправят против него на избори, с цел да наподобяват успехите му по-внушителни. Но не се заблуждавайте за честността на тези триумфи. Системата работи в интерес на Ердоган. От несполучливия опит за прелом през 2016 година той държи цялото правораздаване в ръцете си.
За Европа и за НАТО, още пет години с Ердоган отпред значат, че Турция ще остане единствено претендент за Европейски Съюз и помощник на Запада единствено на хартия. Никой не може да разчита на Ердоган за нищо, изключително откакто на него му се наложи да упрекна точно Запада за икономическите неволи на страната си.
Турският водач ще продължи с грандоманските инфраструктурни планове със съмнителна стойност (като най-голямото летище в света и новия транспортен проток). Това е модел, сходен на този на Путин, и както в Русия, и тук въздействието на пешките на Ердоган ще пораства посредством печелене на публични поръчки.
Ердоган обаче би трябвало да си спомни, че за разлика от съветската стопанска система, турската е доста подвластна от връзките със страните, които той упреква и заплашва.
Турция се нуждаеше от смяна, само че консолидирането на властта я лиши от нея. Ако в идващите пет години не се случи някоя икономическа злополука, която да вдигне акциите на победената съпротива, хибридният режим в страната евентуално ще стане още по-авторитарен. И успехите на Ердоган и наследниците му ще станат още по-лесни.
*Заглавието е на редакцията.
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ