Коментар на Иво Беров:Аз може да не съм съгласен с

Коментар на Иво Беров:

" Аз може да не съм склонен с теб, само че ще умра за правото ти да не си склонен с мен " - по този начин цитира Волтер Симона Велева, номинирана от " Продължаваме промяната " и подкрепена от ГЕРБ като член на Съвета за електронни медии (СЕМ). Всъщност точният откъс гласи: " Не съм склонен с това, което казваш, само че до момента в който съм жив ще пазя правото ти да го казваш ". Но това е второстепенно.

Симона Велева не разясни какво тъкмо има поради с този откъс, само че всички я схванаха: тя не е съгласна с изявите на прословутия публицист от БНР Петър Волгин, обаче няма да се опълчи на пропутинската му агитация. Вероятно и с убеждението, че медиите би трябвало да отразяват всички гледни точки.

Блестящата иначе компетентност на госпожа Симона Велева като че ли може въпреки всичко да бъде дообогатена от един спомагателен мироглед: има същностна разлика сред " позиция " и агитация.

Ето един образец: Дни преди Русия да нападне Украйна, видни съветски политици се кълняха, че това никога няма да стане. Българските медии бяха длъжни да отразят напълно тяхната позиция. Както направиха.

Минало незабравено: Волгин твърдеше, че Русия нямала желание да атакува който и да билоСнимка: BGNES

Пропаганда в интерес на военнопрестъпници

А ето и образец за агитация - груба, злостна и непрофесионална: " Глобални медии като CNN и BBC непрекъснато ни втълпяват по какъв начин, в случай че не през днешния ден, то наложително на следващия ден, Русия ще нападне Украйна. Става дума за обикновено пропагандистко факсимиле, съгласно което руснаците са нападателните злодеи, а на украинците е отредена (уж) прелестната роля на почтената жертва. В последна сметка, наподобява, че самите създатели на този некадърен сюжет въпреки всичко са повярвали в него, тъй като всеки ден наподобяват все по-изненадани от обстоятелството, че руснаците не атакуват Украйна. Ако притежаваха най-малко капка здрав разсъдък, създателите на тези глупотевини може би щяха да осъзнаят, че Русия няма никакво желание да атакува който и да било ".

Това са думи на същия този Петър Волгин, изговорени по Българското национално радио дни преди Русия да нападне Украйна.

Ако ръководителите на БНР притежаваха " най-малко капка здрав разсъдък " (в смисъла на Волгин), след тази негова изцепка би трябвало да му предлагат място за изява, съответстващо на възгледите и на професионалните му особености. И това място няма потребност да е наложително обвързвано журналистическата специалност.

Но пропагандата в интерес на военнопрестъпници като че ли е позволена и защитавана – в България и в БНР. Съветът за електронни медии като цяло (в този съвет има и изключения) е на мнение, че няма юридически учредения да се вземат някакви ограничения против нея. С довода, че в 90% от предаванията на БНР такава агитация няма. От което разумно следва, че в 10% или най-малко в едно предаване би трябвало да има. Повечето членове на Съвет за електронни медии като че ли не вършат разлика сред агитация и позиция. Поне по този начин наподобява.

Съвет за електронни медии се разграничи от председателката си Соня Момчилова за БучаСнимка: Sergieva Spasiyana/BGNES

За съветската вертикала във властта

Председателката на Съвет за електронни медии Соня Момчилова неотдавна съобщи, че новината за убийствата на мирни хора в Буча е украинска агитация - макар многочислените, събрани от самостоятелни публицисти доказателства, че тези убийства са дело на съветската войска. Това изявление би трябвало да провокира в цялото българско общество, а най-много в журналистическите среди, голямо отвращение и апели за оставка. Все отново, за чест на Съвет за електронни медии, останалите членове на Съвета изрично се разграничиха от Момчилова.

Търпимостта към путинската агитация в националното радио има и чисто политическа основа. Видимо проруски настроената председателка на Съвет за електронни медии Соня Момчилова е номинация на очевидно проруския президент Румен Радев - и по тази причина поддържа съветската пропапанда на Волгин, който от своя страна поддържа проруската партия " Възраждане ", която пък от своя страна поддържа Волгин.

Тази типично съветска вертикала на властта ясно си пролича по време на на доклада на Съвет за електронни медии пред Медийната комисия на Народното събрание, когато депутати от " Възраждане "  (и от ИТН) се впуснаха в продължителни политически изявления в отбрана на Волгин. Нещо предстоящо и обяснимо. Неочаквано и необяснимо беше по-скоро държанието на другояче сърцатите и устати депутати Христо Петров от Политическа партия и Манол Пейков от Демократична България, които и дума не обелиха против путинската агитация в БНР.

Иво БеровСнимка: Dimitar Ganev/DW

Нямаше ли някаква Комисия по медийна нравственос?

Членовете на Съвета за електронни медии имат въпреки всичко един мощен мотив за сдържаността си: за политиката на БНР дава отговор неговият генерален директор. Но и той като че ли остава апатичен към пропутинските прекалености в подопечната му социална медия. Може би тъй като много евентуално доста публицисти в БНР биха се вдигнали в отбрана на Волгин. Та нали с течение на времето БНР си е извоювало един по-специален статут. Статут на толкоз свободна медия, че един Волгин може да си разреши да води откровена путинска агитация, да обругава който си изиска, да внушава, че " Демократична България " е фашистка партия и да се пробва да наскърбява цели прослойки от българското общество с къде ехидните, къде блудкави избрания " умнокрасиви " или " криптодесница ". И може да го прави без да срещне никакъв отпор нито от надзорните органи, нито от политиците, нито пък всеобщо от журналистическата гилдия (Ама правилно ли, че имало било някаква Комисия по медийна нравственос?)

* Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.