Колкото и странно да звучи, през 20-те години на миналия

Колкото и необичайно да звучи, през 20-те години на предишния век в централния софийски затвор е съществувало учебно заведение за касоразбивачи.

 

Касоразбивач №1 Спас Дойчев научава занаята точно там. Той е с рождено име Димитър Гаврилов Иванов. Кариерата му на апаш е с дълготрайност две десетилетия – от 1915 до 1935 година Животът му завършва с патрон, изстрелян от надзирател, до момента в който се опитвал да избяга от централния софийски затвор за следващ път.

 



Дойчев научава занаята от съветския евреин Емануел Шалом. Тарикатът идва в България през 1924 година с румънски паспорт. Първия си грабеж прави в София, след което стартира циркулиране из страната в търсене на по-солидни институции и фамилии. Макар и умел нарушител, Шалом не съумява да се укрие от полицията и попада зад решетките. Дори и там той продължава да печели пари като предава занаята си на неопитни още крадци.

 

Затворническата му килия се трансформира в скрито учебно заведение за касоразбивачи. Някои от новосъздадените от Шалом „ експерти “ се снабдяват с интернационална популярност. Един от тях е точно Спас Дойчев, който даже съумява да надмине учителя си.

 

През 1926 година Гаврилов отпътува за Цариград, където се прочул като апаш. За три месеца „ запалил “ трамваите. След като научил, че полицията го търси, отпътувал за Торино, Италия. Купил документите на студент на име Спас Дойчев за 200 лирети и по този начин почнал да се подвизава с това име.

 

Тук обаче за разлика от Турция, където движел с полицията, тези номера не минавали.  Наложило му се да си изцапа ръцете и да работи като зидар.

Преди да замине за чужбина, Гаврилов е прочут в София като Митко Силистренчето. През пролетта на 1930 година опразва сейфовете на Българската спестовна банка, Еврейската банка, Европейската банка в Шумен и Интербанк в Бургас.

 

Вече забогатял устойчиво се отдава на гуляи. Плаща обилно по столичните кръчми на сервитьори и оркестри, избира си най-скъпите жрици на любовта, само че не помни да е деликатен и бързо бива задържан. Още при първото му затваряне демонстрира, че няма затвор, от който да не може да излезе.

 

При последния му опит за бягство от Централния затвор обаче, бива улучен от патрон от надзорник на 11 юли 1935 година Димитър Гаврилов издъхва на едвам 35 години.

Източник: Уикенд