Седянка им беше трудно да съберат, държава ще управляват
Колкото и отрицателни страсти да провокираха, консултациите за проектокабинета на „ ИТН ” (ИТН) доведоха и до нещо потребно. Чрез срещите (и сблъсъците) по тематиката, имахме опция да следим по какъв начин работят новите парламентарни обединения в политическа обстановка от национално значение. Това може да ни каже доста и за бъдещото им държание.
Арогантно и самомнително – по този начин изглеждаше партията на Слави Трифонов. Вярно, Има Такъв Народ завоюва предварителните избори на 11 юли, в профил ГЕРБ от първото място на политическата сцена и увеличи резултата си с близо 100 хиляди гласа спрямо предния избор на 4 април. Това обаче не дава съображение на обкръжението на Трифонов да се държи като група преторианци, преди малко коронясали протендента си за император. За Има Такъв Народ гласоподаваха 657 хиляди души или по-малко от 10 % от записаните гласоподаватели. Първи бяха на вота, по този начин е. Но претенциите им, че съставляват въстаналия против мафията народ, кънтят на кухо.
На Трифонов и хората му обаче изборното състезание им донесе увереността, без да се допитат до никого. Разбира се, Има Такъв Народ разполагаше с законното право като първа политическа мощ да предложи министър председател и министри. Но със сигурната поддръжка на едвам 65 лични депутати? Какво си мислеха, че вършат? Това беше едно неуместно предизвикателство към останалите политически сили – ние спечелихме, значи ние дефинираме играта. Каква игра ще определяш с 65 индивида? Позицията на Има Такъв Народ беше (и остава) прекомерно слаба, с цел да може партията да се прави на алфа вълка в глутницата. Вероятно Трифонов и обкръжението му въпреки всичко осъзнават ситуацията си и по тази причина толкоз постоянно, даже и откакто се съгласиха да беседват с евентуалните си съдружници.
Има друго в Има Такъв Народ обаче, което е по-тревожно. И това е, че даже и в този момент, след присъединяване в два вота и два Народното събрание, партията остава извънредно неразбираем политически индивид. Първи проблем – програмата. Тя прилича повече 15-минутна работна презентация, в сравнение с задълбочена платформа за държавно ръководство. У нас непрестанно се повтаря, че никой не чете партийните стратегии. Какво обаче стана, когато първият кандидат-премиер на Има Такъв Народ Николай Василев за данъчни промени, банкова приватизация и така нататък? Всички нервно подскочиха и затършуваха – чакай малко, това къде го пишеше? Може би по тази причина отвред желаеха писмени гаранции за целите на бъдещото държавно управление – при Има Такъв Народ всичко е прекомерно мъгляво и нестабилно.
Втори проблем – банката с фрагменти на партията. Изборът на Николай Василев беше ужасна неточност – освен тъй като стоеше високо в йерархията на две от най-компрометираните държавни управления на прехода, само че и тъй като, както се загатна, програмата на Има Такъв Народ се прекатурна с него. Остана усещането, че по-скоро избраниците на групировката ще дефинират концепциите й, в сравнение с противоположното. Внезапната поява на Василев разреши, също по този начин, да избуят всевъзможни спекулации: извършват ли Трифонов и хората му подмолни поръчки, не са ли просто фигуранти на кръговете към Симеон Сакскобургготски и Движение за права и свободи (обвинение, което се укрепи от извършените съвещания с движението). Вторият кандидат – Пламен Николов, който е народен представител от Има Такъв Народ, беше опит да се подчертае, че бъдещото държавно управление ще бъде артикул и отговорност на партията. Това обаче не можеше да заличи горчивия привкус от издънката с Василев и чувството, че Трифонов е повлиян от скрити ползи.
Останалите политически сили не могат да се похвалят, че надскачат равнището на Има Такъв Народ. Включително и „ Демократична България ” (ДБ). Дясната коалиция означи сериозен триумф на изборите, не ще и дума. Изпревари Движение за права и свободи, стана четвъртата по величина парламентарна групировка и безусловно диша във врата на Българска социалистическа партия. Това достижение стана допустимо на първо място поради упадъка на останалите огромни партии. Еуфорията от триумфа обаче удари в главата десните, които се почувстваха задоволително огромни, с цел да чакат почитание и отстъпки от Има Такъв Народ. И когато не ги получиха,, условия за министрите и закани за нови избори. Така обаче само се оголиха за офанзиви – на първо време от хората на Трифонов, които ; след това от Движение за права и свободи, което ги упрекна, че нервничат, тъй като работят по повеля на подмолни настойници.
Поведението на Демократична България стана напълно лабилно: недоволстваха, че любимците им в служебното държавно управление не са „ интегрирани ” в проектокабинета, само че след това обясняваха, че те били единствено „ стандарт ”, по който да се правят оценка кандидат-министрите; плашеха, че са подготвени за предварителни избори, и редом с това предупреждаваха, че няма да бъдат шантажирани със опасността за избори; определяха като „ черна кутия ” кръга към Трифонов, а в това време постоянно бяха в подготвеност да договарят (и да управляват) с тази потайна група. Тук отговорността пада главно върху съпредседателя на Демократична България Христо Иванов, който обърка всички с протяжните си и мъчно разбираеми мнения за упованията на десните от Има Такъв Народ. Това единствено подхранваше нападките на депутатите на Трифонов, че Демократична България спъва диалозите, тъй като желае да подреди свои доближени във властта.
Малко по-ясни бяха претекстовете при „ Изправи се.БГ! Ние идваме! ” (ИБГНИ), която се причисли към десните в опита им да окажат напън върху Има Такъв Народ, с цел да бъде по-сговорчива в диалозите. Мая Манолова – един от водачите на ИБГНИ, заплаши неколкократно, че ще излязат на митинги, в случай че видят зад предложенията на Има Такъв Народ „ дългата ръка на ГЕРБ и Движение за права и свободи ”. Интересно за какво някогашната социалистка не реагира също толкоз бурно на служебното държавно управление. Кабинетът на президента Румен Радев значително лица от ерата на Орешарски. А тогава точно партията на Ахмед Доган командваше парада, в който и самата Манолова интензивно и драговолно участваше. Може би не е обърнала тил на политическото си минало, колкото и да се мъчи да покаже противоположното.
От всички преговаряли с Има Такъв Народ най-неприятно усещане остави Българска социалистическа партия. Левицата се сгромоляса на изборите на 11 юли даже по-тежко, в сравнение с 4 април. Соцлидерът Корнелия Нинова наподобява е решила, че съюзът с партията на Трифонов е единственият й късмет за по-значима роля на политическата сцена. Отчаянието й пролича освен в нейната подготвеност да протегне ръка на една идеологически аморфна групировка като Има Такъв Народ. А също и в желанието й да беседва с десните, които ненавиждат левицата, и с ИБГНИ, представлявана от дезертиралата от „ Позитано ” 20 Манолова. Падението на Българска социалистическа партия на изборите беше ужасно. Още по-страшно обаче е с каква лекост партията е подготвена да се прегърне с всеки, единствено и единствено да се показа на българите като „ незаобиколим ” политически фактор. И Движение за права и свободи бяха незаобиколими. Това ли е ролята, която левицата желае за себе си?
Като цяло, това, което видяхме около диалозите за проектокабинета, беше меко казано разочароващо. Парламентът се е напълнил с политици, които считат, че имат правото да диктуват нещата на останалите, единствено тъй като са изкарали избирателен резултат, който, реалистично видяно, е неособено величествен. Всички се кълнат, че са кардинални, само че се движат от подбуди, които наподобяват егоистични и съмнителни. Това ги прави нападателни и нетолерантни (особено ИТН), и води към конфликти. В такива условия даже събирането на една седянка, каквато в действителност бяха диалозите посред им, се трансформира в сложна задача. По-добре ли ще се оправят, в случай че би трябвало да ръководят страната?
Арогантно и самомнително – по този начин изглеждаше партията на Слави Трифонов. Вярно, Има Такъв Народ завоюва предварителните избори на 11 юли, в профил ГЕРБ от първото място на политическата сцена и увеличи резултата си с близо 100 хиляди гласа спрямо предния избор на 4 април. Това обаче не дава съображение на обкръжението на Трифонов да се държи като група преторианци, преди малко коронясали протендента си за император. За Има Такъв Народ гласоподаваха 657 хиляди души или по-малко от 10 % от записаните гласоподаватели. Първи бяха на вота, по този начин е. Но претенциите им, че съставляват въстаналия против мафията народ, кънтят на кухо.
На Трифонов и хората му обаче изборното състезание им донесе увереността, без да се допитат до никого. Разбира се, Има Такъв Народ разполагаше с законното право като първа политическа мощ да предложи министър председател и министри. Но със сигурната поддръжка на едвам 65 лични депутати? Какво си мислеха, че вършат? Това беше едно неуместно предизвикателство към останалите политически сили – ние спечелихме, значи ние дефинираме играта. Каква игра ще определяш с 65 индивида? Позицията на Има Такъв Народ беше (и остава) прекомерно слаба, с цел да може партията да се прави на алфа вълка в глутницата. Вероятно Трифонов и обкръжението му въпреки всичко осъзнават ситуацията си и по тази причина толкоз постоянно, даже и откакто се съгласиха да беседват с евентуалните си съдружници.
Има друго в Има Такъв Народ обаче, което е по-тревожно. И това е, че даже и в този момент, след присъединяване в два вота и два Народното събрание, партията остава извънредно неразбираем политически индивид. Първи проблем – програмата. Тя прилича повече 15-минутна работна презентация, в сравнение с задълбочена платформа за държавно ръководство. У нас непрестанно се повтаря, че никой не чете партийните стратегии. Какво обаче стана, когато първият кандидат-премиер на Има Такъв Народ Николай Василев за данъчни промени, банкова приватизация и така нататък? Всички нервно подскочиха и затършуваха – чакай малко, това къде го пишеше? Може би по тази причина отвред желаеха писмени гаранции за целите на бъдещото държавно управление – при Има Такъв Народ всичко е прекомерно мъгляво и нестабилно.
Втори проблем – банката с фрагменти на партията. Изборът на Николай Василев беше ужасна неточност – освен тъй като стоеше високо в йерархията на две от най-компрометираните държавни управления на прехода, само че и тъй като, както се загатна, програмата на Има Такъв Народ се прекатурна с него. Остана усещането, че по-скоро избраниците на групировката ще дефинират концепциите й, в сравнение с противоположното. Внезапната поява на Василев разреши, също по този начин, да избуят всевъзможни спекулации: извършват ли Трифонов и хората му подмолни поръчки, не са ли просто фигуранти на кръговете към Симеон Сакскобургготски и Движение за права и свободи (обвинение, което се укрепи от извършените съвещания с движението). Вторият кандидат – Пламен Николов, който е народен представител от Има Такъв Народ, беше опит да се подчертае, че бъдещото държавно управление ще бъде артикул и отговорност на партията. Това обаче не можеше да заличи горчивия привкус от издънката с Василев и чувството, че Трифонов е повлиян от скрити ползи.
Останалите политически сили не могат да се похвалят, че надскачат равнището на Има Такъв Народ. Включително и „ Демократична България ” (ДБ). Дясната коалиция означи сериозен триумф на изборите, не ще и дума. Изпревари Движение за права и свободи, стана четвъртата по величина парламентарна групировка и безусловно диша във врата на Българска социалистическа партия. Това достижение стана допустимо на първо място поради упадъка на останалите огромни партии. Еуфорията от триумфа обаче удари в главата десните, които се почувстваха задоволително огромни, с цел да чакат почитание и отстъпки от Има Такъв Народ. И когато не ги получиха,, условия за министрите и закани за нови избори. Така обаче само се оголиха за офанзиви – на първо време от хората на Трифонов, които ; след това от Движение за права и свободи, което ги упрекна, че нервничат, тъй като работят по повеля на подмолни настойници.
Поведението на Демократична България стана напълно лабилно: недоволстваха, че любимците им в служебното държавно управление не са „ интегрирани ” в проектокабинета, само че след това обясняваха, че те били единствено „ стандарт ”, по който да се правят оценка кандидат-министрите; плашеха, че са подготвени за предварителни избори, и редом с това предупреждаваха, че няма да бъдат шантажирани със опасността за избори; определяха като „ черна кутия ” кръга към Трифонов, а в това време постоянно бяха в подготвеност да договарят (и да управляват) с тази потайна група. Тук отговорността пада главно върху съпредседателя на Демократична България Христо Иванов, който обърка всички с протяжните си и мъчно разбираеми мнения за упованията на десните от Има Такъв Народ. Това единствено подхранваше нападките на депутатите на Трифонов, че Демократична България спъва диалозите, тъй като желае да подреди свои доближени във властта.
Малко по-ясни бяха претекстовете при „ Изправи се.БГ! Ние идваме! ” (ИБГНИ), която се причисли към десните в опита им да окажат напън върху Има Такъв Народ, с цел да бъде по-сговорчива в диалозите. Мая Манолова – един от водачите на ИБГНИ, заплаши неколкократно, че ще излязат на митинги, в случай че видят зад предложенията на Има Такъв Народ „ дългата ръка на ГЕРБ и Движение за права и свободи ”. Интересно за какво някогашната социалистка не реагира също толкоз бурно на служебното държавно управление. Кабинетът на президента Румен Радев значително лица от ерата на Орешарски. А тогава точно партията на Ахмед Доган командваше парада, в който и самата Манолова интензивно и драговолно участваше. Може би не е обърнала тил на политическото си минало, колкото и да се мъчи да покаже противоположното.
От всички преговаряли с Има Такъв Народ най-неприятно усещане остави Българска социалистическа партия. Левицата се сгромоляса на изборите на 11 юли даже по-тежко, в сравнение с 4 април. Соцлидерът Корнелия Нинова наподобява е решила, че съюзът с партията на Трифонов е единственият й късмет за по-значима роля на политическата сцена. Отчаянието й пролича освен в нейната подготвеност да протегне ръка на една идеологически аморфна групировка като Има Такъв Народ. А също и в желанието й да беседва с десните, които ненавиждат левицата, и с ИБГНИ, представлявана от дезертиралата от „ Позитано ” 20 Манолова. Падението на Българска социалистическа партия на изборите беше ужасно. Още по-страшно обаче е с каква лекост партията е подготвена да се прегърне с всеки, единствено и единствено да се показа на българите като „ незаобиколим ” политически фактор. И Движение за права и свободи бяха незаобиколими. Това ли е ролята, която левицата желае за себе си?
Като цяло, това, което видяхме около диалозите за проектокабинета, беше меко казано разочароващо. Парламентът се е напълнил с политици, които считат, че имат правото да диктуват нещата на останалите, единствено тъй като са изкарали избирателен резултат, който, реалистично видяно, е неособено величествен. Всички се кълнат, че са кардинални, само че се движат от подбуди, които наподобяват егоистични и съмнителни. Това ги прави нападателни и нетолерантни (особено ИТН), и води към конфликти. В такива условия даже събирането на една седянка, каквато в действителност бяха диалозите посред им, се трансформира в сложна задача. По-добре ли ще се оправят, в случай че би трябвало да ръководят страната?
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ