Умеем ли да критикуваме детето
Колкото и да обичаме децата си, се постанова да ги насърчаваме, само че и да наказваме, и да ги подлагаме на критика.
Критиката, естествено е отрицателна, само че дружно с другите възпитателни похвати би трябвало да дава добър резултат и ново знание.
Тя може да подейства като тласък, само че може да смаже детето и да убие всякакво предпочитание у него да върви в вярната посока. Зависи от нас.
Тя ще е градивна в случай че:
- оказва помощ на детето да получи нов опит и познания,
- оказва помощ за самоанализа,
- оказва помощ да стигне до вярно решение,
- способства за по-голяма еластичност и адекватност на държанието.
За да има изгода от нея обаче, тя би трябвало да е градивна. Иначе ще докара до отчуждение и ще го нарани.
Как да го подлагаме на критика, без да го обидим
Има няколко правила, които е добре да съблюдаваме, когато подлагаме на критика детето.
1. Да подлагаме на критика единствено със спокоен звук
Критиката не трябва да се трансформира в наказване. Нейната цел е да поправя държанието на детето. Крясъците и виковете разтоварват вашето напрежение, само че провокират у детето защитна реакция: сълзи, засегнатост даже яд. Затова критикувайте с допустимо най-спокоен звук, като деликатно подбирате думите си.
Агресивната рецензия не стимулира детето, а го прави душевен неустойчиво и едва.
2. Без да го обиждате
Критиката би трябвало да е доброжелателна. Повишаването на тона и грубите думи не са подобаващи. Това е наказване, а не рецензия. Обидите унижават детето. То се озлобява, наскърбява, ненавижда ви. Постоянното потребление на сходен способ намалява самочувствието и основава комплекси. Нараненото дете не е способно вярно да възприема думите ви, то усеща единствено вашия яд и неодобрение. Подобна рецензия няма образователен резултат.
3. Критикувайте постъпката, не детето
Детето постоянно е положително и обичано, само че неговите действия може да не са верни и да са неприятни. Недопустимо е да му казвате: „ Ти да не си кьорав? “ или „ С две леви ръце ли дължиш? “
Критиката би трябвало да стимулира, не да обезсърчава. Затова е значимо освен да изтъквате грешките, а да обяснявате следствията от обещано държание.
По-важно е умеенето да се поправи грешката, не да не се позволява. Няма идеални хора.
4. Не критикувайте детето в наличие на други хора
Критиката сама по себе си нанася контузия, а в наличие на други хора се приема още по-болезнено от детето. За него не е по този начин ужасно, че е направило нещо неприятно, колкото че се е разчуло. Забележката, която е направена тактично и внимателно, поражда предпочитание да се поправи. Критикуването му пред близките го унижава.
5. Предложете опция
Като критикувате, би трябвало да кажете и да покажете какво тъкмо очаквате то да направи. Това е родителската мъдрост. Доброжелателно и без непотребни нравоучения, да измислите дружно вид и дейно решение на казуса.
6. Не се връщайте към минали неточности
Не е добра концепция да задълбочавате възприятието на виновност у детето като безпределно му припомняте неточности, които то е позволило в предишното. Това го наскърбява и потиска самочувствието му.
На никой не му е прелестно да слуша за личните си неточности и дефекти. Затова и детето ще побърза да приключи този диалог и ще се затвори в себе си. Постъпката би трябвало да се разиска един път – след това тематиката се затваря.
7. На една рецензия – 7 похвали
С рецензиите не трябва да се прекалява. Добре е доста по-често да хвалим детето, в сравнение с да го подлагаме на критика.
Според психолозите на 1 рецензия би трябвало да има 7 похвали. Само по този начин детето ще повярва в личните си сили и ще откри опция да поправи грешките си.
Критиката несъмнено е нужна, само че тя постоянно поражда предпочитание у човек да се оправдава. И това е естествено. Всяко обвиняване се нуждае от отбрана. Отбраната е противоположната страна на рецензията. В това е заплахата. Докато всяка хвалба е приятна и подготвя към предстоящ разговор.
Затова, критикувайте с мярка. Важно е детето да одобри посланието какво се желае от него. Намерете подобаващия звук, подберете точните думи, дайте оферти...
И най-важното. Винаги изтъквайте какъв брой доста го обичате.
Източник: Новите родители
Критиката, естествено е отрицателна, само че дружно с другите възпитателни похвати би трябвало да дава добър резултат и ново знание.
Тя може да подейства като тласък, само че може да смаже детето и да убие всякакво предпочитание у него да върви в вярната посока. Зависи от нас.
Тя ще е градивна в случай че:
- оказва помощ на детето да получи нов опит и познания,
- оказва помощ за самоанализа,
- оказва помощ да стигне до вярно решение,
- способства за по-голяма еластичност и адекватност на държанието.
За да има изгода от нея обаче, тя би трябвало да е градивна. Иначе ще докара до отчуждение и ще го нарани.
Как да го подлагаме на критика, без да го обидим
Има няколко правила, които е добре да съблюдаваме, когато подлагаме на критика детето.
1. Да подлагаме на критика единствено със спокоен звук
Критиката не трябва да се трансформира в наказване. Нейната цел е да поправя държанието на детето. Крясъците и виковете разтоварват вашето напрежение, само че провокират у детето защитна реакция: сълзи, засегнатост даже яд. Затова критикувайте с допустимо най-спокоен звук, като деликатно подбирате думите си.
Агресивната рецензия не стимулира детето, а го прави душевен неустойчиво и едва.
2. Без да го обиждате
Критиката би трябвало да е доброжелателна. Повишаването на тона и грубите думи не са подобаващи. Това е наказване, а не рецензия. Обидите унижават детето. То се озлобява, наскърбява, ненавижда ви. Постоянното потребление на сходен способ намалява самочувствието и основава комплекси. Нараненото дете не е способно вярно да възприема думите ви, то усеща единствено вашия яд и неодобрение. Подобна рецензия няма образователен резултат.
3. Критикувайте постъпката, не детето
Детето постоянно е положително и обичано, само че неговите действия може да не са верни и да са неприятни. Недопустимо е да му казвате: „ Ти да не си кьорав? “ или „ С две леви ръце ли дължиш? “
Критиката би трябвало да стимулира, не да обезсърчава. Затова е значимо освен да изтъквате грешките, а да обяснявате следствията от обещано държание.
По-важно е умеенето да се поправи грешката, не да не се позволява. Няма идеални хора.
4. Не критикувайте детето в наличие на други хора
Критиката сама по себе си нанася контузия, а в наличие на други хора се приема още по-болезнено от детето. За него не е по този начин ужасно, че е направило нещо неприятно, колкото че се е разчуло. Забележката, която е направена тактично и внимателно, поражда предпочитание да се поправи. Критикуването му пред близките го унижава.
5. Предложете опция
Като критикувате, би трябвало да кажете и да покажете какво тъкмо очаквате то да направи. Това е родителската мъдрост. Доброжелателно и без непотребни нравоучения, да измислите дружно вид и дейно решение на казуса.
6. Не се връщайте към минали неточности
Не е добра концепция да задълбочавате възприятието на виновност у детето като безпределно му припомняте неточности, които то е позволило в предишното. Това го наскърбява и потиска самочувствието му.
На никой не му е прелестно да слуша за личните си неточности и дефекти. Затова и детето ще побърза да приключи този диалог и ще се затвори в себе си. Постъпката би трябвало да се разиска един път – след това тематиката се затваря.
7. На една рецензия – 7 похвали
С рецензиите не трябва да се прекалява. Добре е доста по-често да хвалим детето, в сравнение с да го подлагаме на критика.
Според психолозите на 1 рецензия би трябвало да има 7 похвали. Само по този начин детето ще повярва в личните си сили и ще откри опция да поправи грешките си.
Критиката несъмнено е нужна, само че тя постоянно поражда предпочитание у човек да се оправдава. И това е естествено. Всяко обвиняване се нуждае от отбрана. Отбраната е противоположната страна на рецензията. В това е заплахата. Докато всяка хвалба е приятна и подготвя към предстоящ разговор.
Затова, критикувайте с мярка. Важно е детето да одобри посланието какво се желае от него. Намерете подобаващия звук, подберете точните думи, дайте оферти...
И най-важното. Винаги изтъквайте какъв брой доста го обичате.
Източник: Новите родители
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ