Колкото и да го мисля, това, което ни се случва

Колкото и да го мисля, това, което ни се случва сега, го виждам като борба на заболели упоритости с болно его, в което народът е дотолкоз подложен в ролята на елементарни пешки, че – имам възприятието – гледат на нас даже не като на хубави дървени фигури от шахматния комплект, а като на евтини, пластмасови фигурки от треторазрядна китайска фабрика за играчки. 

Отдавна е спряло да бъде просто обидно; стана доста рисково. Както усетиха стотици хиляди млади, умни и можещи българи, малко преди да си стегнат багажа и да се простят с родината. 

Лошото е, че оттук нататък не се обрисуват каквито и да е „ обединения “, „ болшинства “, резултати от избори и „ работа “ на парламентите, които да ни дадат и дребен мотив за оптимизъм. Поне в кратковременен проект. А нас това живо ни интересува, тъй като краткосрочният проект е животът ни. Дългосрочният, да – е за поколенията и по този начин нататък, за историята, разбирам… само че и ние сме хора, и ние желаеме малко успокоение, естествен живот, естествени условия, но… 

… ще ни купят колело, но като пораснем…

Можете да помедитирате и малко върху разсъжденията на Елисавета Белобрадова, народен представител. Спецификата на работата ѝ в Народното събрание е да работи за бъдещето на децата (образование, домове, обществени политики и т.н.). Ето какво вижда и тя:

„ Няколко размисли:

В политиката отборното държание и дисциплината са извънредно значими неща. Лесно е да кажеш, че си огромен интелектуалец и индивидуалист и в този момент ще покажеш на всички останали какъв брой автентично мислиш и какъв брой ти не си склонен с всички и ще става на твоето. 

Но отборното държание не изключва водачеството и личната визия, личния морал и твърдостта. 

Редно е един министър-председател да има всички тези качества, изобщо да е сериозен човек, на който можеш да имаш доверие. 

И когато направиш това, което направи госпожа Мария Габриел Мария Иванова Габриел е родена на 20 май 1979 година в Гоце Делчев.   През 1997 година приключва Езикова, поражда действителният въпрос: " Как изобщо ще я караме нататък? "

Трябвало някой да се извини. Ами дано се извини. Аз също не считам, че е извънредно уместно да се употребява окачествяване на лицето на една жена, нито да се споделя кой се крие зад дами, пък не се държи мъжки. Но това не трансформира обстоятелствата след прочувствената замяна на думи.

" Как ще я караме нататък? ", когато нямаме концепция всяко нещо, което ще се разисква и договаря, дали няма да е неистина. Да се внимава на всяка стъпка някой дали не мами. Да се чудиш всеки Божи ден господин Делян Пеевски какво болшинство ти е приготвил, до момента в който госпожа Мария Габриел Мария Иванова Габриел е родена на 20 май 1979 година в Гоце Делчев.   През 1997 година приключва Езикова му пази завет.  

Ще се заклеваме в децата си ли? Ще плюем на пода и ще викаме: " Да пукна, в случай че се отметна! ", ще оставяме 10 000 лв. депозит и в случай че нещо излъжем, ще се дават за щедрост? 

Как ще работим оттук нататък?

Как ще променяме правосъдна система, по какъв начин ще изберем читави хора за регулатори, по какъв начин ще дадем път на читави хора на значими места в администрацията. Как ще накараме структурите по места най-накрая да действат.

Как ще си имаме доверие и ще работим? 

Истината е, че огромна част от участващите в договарянията, а може би всички, в никакъв случай не са взели участие в същински договаряния за бъдещето на България. Съвсем същински. Не разпределение на въздействие, наместване на хора и договаряне за осъществяване на аморални актове. Преговори за това, което би трябвало да създадем като виновни политици за бъдещето на страната.

За мен по какъв начин ще я караме генерално оттук нататък, е най-важният проблем, който стои пред всички нас “
 

______________________

Този коментар показва персоналното мнение на създателя
и може да не съответствува с позициите на редакцията на Novini.bg.