Колко струва един човешки живот? Замислете се? Колко точно бихте

Колко коства един човешки живот? Замислете се? Колко тъкмо бихте платили за своя? Има ли цена? А какво бихте създали при положение, че нямате тези средства? Понякога тъкмо парите са нужни, с цел да може един живот да продължи, само че има случаи, в които даже те не са фактор. Историята на Силвия Ликънс го демонстрира. На 26 октомври 1965 година е открита с голям брой рани и патолозите ще прекарат през целия ден, описвайки всяка една от тях. Повечето серийни убийци са хора, които претърпяват нещо ужасяващо и се пробват да отмъстят на други почтени, само че в този случай приказваме за напълно друга история. Описват нейната история като една от версиите на Пепеляшка, само че с тази разлика, че тук няма да откриете щастливия край – той остава за Дисни.

Силвия е изпратена в приемно семейство, където Гертруд Банижевски ще се постарае да трансформира живота ѝ в пъкъл. Децата на Гертруд също вземат участие в издевателствата, като най-малките са на към 10 години, а те, като положителни деца, са подготвени да извикат и другари от квартала. Не е ясно какъв брой тъкмо е траяло цялото изтезание на Силвия, ясно е единствено, че когато има забавни излъчвания по малкия екран, тя можела да се избави.

Докато мъченията продължавали, множеството деца го приемали за развлечение и въобще не изпитвали потребността да споделят на родителите си. Възрастни са ходили на посетители в дома на Банижевски, само че никой не повдигнал въпроса за какво детето е очевидно бито, наподобява зле и не се усеща в сигурност. Нито един човек не е подал сигнал. Когато извергите стартират да се „ забавляват “, Силвия и нейната по-малка сестра Джени, избират да мълчат.

Те имат близки в района, могат да приказват с възрастни в църквата и учебно заведение, само че Силвия се тормози, че това ще навлече гнева и върху сестра ѝ, а тя не желае това. Нито едно от двете деца не подозира, че в случай че вероятно се обади на полицията, тя ще пристигна и ще арестува всички забъркани, непрекъснатото промиване на мозъци ги кара да мълчат.

Полицията в действителност ще извърши арест, само че когато всичко свършва. На 26 октомври 1965 година полицията ще дойде на улица Ню Йорк 3850, където тялото на Силвия лежи на един остарял матрак. Логично е да открием, че инспекторите ще попитат какво се е случило. Гертруд ще съобщи, че момичето е нападнато от група момчета, като даже ще даде записка, която е написана с нейния почерк. За страдание на приемният родител, полицията е доста по-интелигентна и по тялото си проличава, че това не е индивидуален случай.

Тялото на жертвата е покрито със синини, рани, изгаряния и доста от тях са остарели. На едно място е даже дамгосана с железен кол, като на корема ѝ е написано „ Аз съм продажница “. Логично е да се замислим, откакто приказваме за безумно закононарушение, кой естествен човек поверява детето си на урод от подобен сан? Запознайте се с Лестър Ликънс. Той е гражданин от северните елементи на Индианаполис, разполага с обучение от гимназия и постоянно работи какво ли не, с цел да може да успее да завърже двата края. Понякога събира пране, работи във фабрика, в миналото е имал даже сладкарница, която не потегля добре и пътува през целия си живот с каравани, продавайки храна.

През лятото на 1965 година с жена си ще решат да създадат сходен маршрут и да изкарат задоволително пари, само че това значи, че някои от децата би трябвало да бъдат изпратени в приемни домове. Най-голямото им дете – Диана, към този момент е съумяла да се омъжи. Двете момчета Дани и Бени са изпратени при бабата и дядото, а девойките Силвия и Джени би трябвало да открият някаква друга посока. Джени е срамежлива и куца от борбата с полиото. Силвия е малко по-смелата от двете. Момичетата би трябвало да бъдат изпратени в друга къща за лятото и тогава един от локалните другари ще ги запознае с Гертруд Банишевски.

Тя живее в огромна къща и няма нищо срещу да гледа децата за сумата от 20 $ на седмица. В този миг се грижи за още 7 от нейните деца – Пола на 17 години, Джон на 12 години, Стефани на 15 години, Шърли на 11 години и Джеймс и Денис на 18 месеца. Големите деца носят семейството на татко си Банижевски, до момента в който близнаците са кръстени на Денис Райт, който в този миг служил в Германия. За страдание, до момента в който договорката се завърши, Силвия съумява да направи първия спор със 17-годишната Пола и това е началото на издевателството. Гертруд била доста нещастна, когато изпратените пари от семейство Ликънс не пристигнало на време, затова децата трябвало да се санкционират – боят бил с колан върху ходилата им. Скоро коланът почнал да играе съществена роля върху децата.

Например те нямали право да връщат бутилките от безалкохолно с цел да получат някакви центове. Един ден Силвия била обвинена в кражба и грижовната Гертруд решила да гори ръцете ѝ с клечки кибрит. За страдание, нейната астма не разрешавала да развие фантазията си, само че 17-годишната Пола нямала нищо срещу да оказва помощ с багра. Скоро и съседските деца почнали да идват и да предизвикват същото. Всички практикували наученото от джудото върху нея, хвърляйки я по земята, прилагайки най-различни ключове, налагайки я с ръце и крайници – правила просто не съществуват.

Някои от децата даже гасели своите цигари в тялото ѝ. Един от грозните моменти е каненето на всички деца в хола на къщата, където Силвия би трябвало да се съблече гола и да сложи празна бутилка кола във вагината си. След това е набита още веднъж и изпратена в банята, с цел да се прочисти от греховете си. От суматохата стартира да се напикава, а тъкмо това кара мама Гертруд да я изпрати в мазето, тъй като не е удовлетворена от хигиеничните привички. Забранено ѝ е даже да напуща къщата, живее в мазето и заключена през по-голямата част от времето. Получава снаксове като храна и няма право да върви до тоалетната. Гертруд стартира да изяснява на децата, че Силвия е продажница и би трябвало да се гордее с това начинание, ето за какво вземат решение да напишат тъкмо това обръщение на корема ѝ.

На лимита на силите си, Силвия към този момент няма да издържи доста на издевателствата. Накарана е да напише фантастична история на хартия, в която да споделя, че е била нападната от група момчета, които са я пребили. След това се очаквало да бъде завързана за очите и изхвърлена в близката гора с бележката. Момичето се пробва да избяга, само че едно от нейните момчета я стопира и стартира да я бие, а по-късно я изпраща назад в мазето. Това е последното, което претърпява. Аутопсията ще покаже, че гибелта настава от отичане на мозъка, вътрешен кръвоизлив и потрес, породен от редица контузии по тялото ѝ. Момичето е недохранено. Открити са към 150 рани по тялото, правосъдният доктор ще съобщи, че не е разкрил грам лой по тялото ѝ, а устните на момичето са изгризани от боязън.

Гертруд след прекарани две години в пандиза, фотографията е направена преди нейното освобождение.

Убийството е реалност, само че психолозите ще открият още нещо, дребната ѝ сестра Джени е трябвало да взе участие в мъченията, с цел да не се наложи да бъде сложена на нейно място. Силвия я е карала да го прави, с цел да не си навлече гнева на изродите, при които са оставени да живеят. Има ли причина за всичко това? Кой рационален човек би направил сходно закононарушение и за какво? Нямаме отговор и несъмнено няма да получим. В съда, Гертруд ще приказва, че е почтена и няма никаква визия за случилото се, както и за живота на предоставеното дете. Твърди, че децата най-вероятно са създали всичко това и тя самата се счита за почтена по обвиняването за ликвидиране и автоматизирано се счита за изцяло вменяема.

На 19 май 1966 година журито я произнася за отговорна по обвиняване за ликвидиране първа степен, нейната щерка Пола е упрекната за ликвидиране втора степен. Хобс, дружно със сина ѝ Джон и още едно съседско момче Кой Хубард ще бъдат приети за съучастници. Майката и дъщерята са изпратени с доживотна присъда в пандиза. Момчетата получават присъда от 2 до 21 години в поправително учебно заведение с опция да получат присъда за дейностите си.

Джени Ликънс в съда.

През 1971 година двете Банижвески ще изискат ново дело, само че още веднъж получават същата присъда, Пола пледира отговорна, с цел да получи по-малка присъда и прекарва две години в затвор. Трите момчета са пуснати през 1968 година за положително държание, като остават под гаранция и с условна присъда. През 1985 година Гертруд също е пусната с условна присъда за положително държание. Сменя името си на Надин Ван Фосан и се мести в Айова, където живее до 1990 година, умирайки от рак на белия дроб. Пола се омъжва и се мести във плантация в Айова. Интересното е, че Джон се мести в Тексас и стартира да оказва помощ на децата на разведени родители.

Хобс умира от рак на 21-годишна възраст или четири години, откакто е освободен от поправителното учебно заведение. Семейство Ликънс се разделя вечно, като Бети умира през 1998 година на 71 години. Джени умира през 2004 година на 54-годишна възраст и с това като че ли сагата се затваря вечно. Къщата на ужасите е съборена през април 2009 година Пола стартира да работи като учебен консултант цели 14 години, употребявайки своята нова идентичност. Уволнена е незабавно, откакто учебното заведение схваща коя действително е тя. Обвиненията от 15-годишната Стефани падат, откакто взема решение да даде показания против роднините си.

Интересното е, че тя също става преподавател и се мести да живее във Флорида. Много от причинителите съумяват да живеят умерено, даже да избягат от обстоятелствата, само че убийството постоянно остава.