Колко по-добре би било, ако колите можеха да имат фотоволтаични

Колко по-добре би било, в случай че колите можеха да имат фотоволтаични кафези върху своите покриви, капаци и изобщо по цялата си квадратура (снимка: Lightyear One)

Развитието на тандемните и тънкослойните слънчеви системи ще масовизира фотоволтаиците за монтаж върху коли, сочи нов отчет от Програмата за фотоволтаични енергийни системи на Международната организация по енергетика (IEA-PVPS). Той преглежда факторите за триумф, които са нужни, с цел да може фотоволтаиците, интегрирани в колите, да се трансфорат от нишова технология в всеобщо решение. Анализът се базира на изследване измежду 110 специалисти по тематиката за превоза и фотоволтаиците.

Свикнали сме да приказваме за електрическите автомобили като за хубава модерна технология, само че те към момента имат потребност да се зареждат постоянно на специфични станции. Но какъв брой по-добре би било, в случай че колите можеха да имат фотоволтаични кафези върху своите покриви, капаци и изобщо по цялата си квадратура? Тогава може би въобще няма да са нужни зарядни станции.

Покриването на колите със слънчеви кафези скоро ще стане нещо всеобщо, твърди изследване измежду 110 специалисти, разпознати от групата за превоз и фотоволтаици към Програмата за фотоволтаични енергийни системи на Международната организация по енергетика (IEA-PVPS).

Изследването е извършено от Холандската организация за приложни научни проучвания (TNO) и включва отзиви на специалисти за всевъзможни аспекти на технологията – от това какво са подготвени да пожертват потребителите до въпроса по какъв начин може да се реализира превъзходна хармония на автомобила.

VIPV технологии

Когато става въпрос за избор на клетъчна технология за фотоволтаици, интегрирани в колите (VIPV), кристалният силиций е преобладаващ, гласи изследването. Въпреки това до 2030 година тандемната и тънкослойната технология ще надделеят, съгласно множеството респонденти.

„ Желанието за минимална видимост на метала от предната страна на клетките, съчетано с желание към стъкло върху покривните съставни елементи и полимер върху другите повърхности, демонстрира мощно естетическо основание при дизайна на VIPV “, споделят откривателите.

Проучването приказва за разнообразието от клетъчни технологии, налични в прототипите и комерсиалните коли с VIPV. Например стартъпите Lightyear и Sono Motors употребяват c-Si модули (класически бистър силиций), до момента в който японските авто-производители Toyota и Nissan залагат на III-V-слойната слънчева клетка на Sharp (с три фотоелектрични слоя), а немският Flixbus и европейското взаимно дружество Volvo-Renault употребяват CIGS кафези (от медно-индиево-галиев селенид).

Какво е значимо и какъв брой

Няколко характерности на системата са класирани в изследването – в това число цвят, периодичност на зареждане и цена. Най-важните за потребителите са успеваемостта, спомагателният пробег на година и удължаването на единичния пробег на автомобила.

„ Докладът акцентира първостепенното значение на тези фактори, наред със забележителната изгода от намаляването на нуждата от зареждане “, означават откривателите.

Разглеждайки успеваемостта въз основа на налична повърхност от 3 квадратни метра, респондентите са на мнение, че минималната успеваемост на превръщане следва да е най-малко 20% до 22%, с изходна мощ, варираща от 600 W до 660 W. Но една забележителна група, към 29% от интервюираните, упорства, че успеваемостта безусловно би трябвало да е по-висока от 25%, което значи изходна мощ докъм 750 W.

Какво да кажем за дълготрайността и живота на фотоволтаичния модул? Той следва да е минимум 10 до 15 години, съгласно изследването. Тук би трябвало да се мисли и за нуждата от концепции за ремонт, които включват точкови поправки за забележими повреди и елементи за промяна на цялото тяло.

Цената на VIPV системите, разноските за произвеждане и инсталиране, се чака да паднат с до 60% до 2030 година, съгласно резултатите от изследването. Най-голямото техническо затруднение за понижаване на разноските е сложността на производството.

Изненадата

Изненадващо е доколко хората са подготвени да пожертват продуктивността, с цел да се радват на цветовете, които желаят, разяснява Анна Дж. Кар, академик от TNO и началник на работната група.

„ Сред респондентите, които споделиха, че е нужен по-голям избор на цветове – оттатък обичайното черно или мрачно синьо – наподобява се счита за допустима междинна загуба на продуктивност от 24,2% “, споделя тя.

Изгледи

Все отново проучването вероятно носи известни изкривявания, признават откривателите, тъй като по-голямата част от респондентите в анкетата са европейци. Само 20% са от Азия и дребен % – от Северна Америка.

„ Причината толкоз доста хора от респондентите да са европейци е, че поканите за присъединяване в изследването бяха изпратени до фирмите и откривателите, за които знаехме, че към този момент работят по тематиката “, споделя Кар.

Гледайки напред, откривателите предложиха включването на повече експерти от промишлеността към групата за изследване, с цел да могат екипите да реализират по-добро и задълбочено схващане на желанията и условията към VIPV.

В допълнение, групата евентуално ще разшири фокуса си и ще прегледа вграждането на фотоволтаици освен в леките коли, само че и в тежкотоварни и търговски транспортни средства.