Колко е хубаво да знаеш нещо важно и полезно, колко

Колко е хубаво да знаеш нещо значимо и потребно, какъв брой е излишно да знаеш всичко.

Да бъда невидима, когато има сложен семинар с безсърдечен учител, само че да знам по какъв начин да ме виждат всички, когато ми е радостно

Да почитам хората, които знаят повече от мен и да пренебрегвам тези, които ми го натякват.

Да намирам бързо другарства и да ги занемарявам също по този начин бързо, само че и да разреша някои от тях да пуснат корени в душата ми.

Да се подмазвам на инспекторка, когато се постанова, само че и да и кажа самоуверено, че не е права.

Да считам жълтите стотинки стигат ли за самун, а на идващия ден да стопя парите си за месец напред.

Да позная провалянето, когато ме скъсат на изпит, само че и да изпитам усета на успеха, когато ме четат, цитират и хвалят.

Колко са незначителни оценките, които си раздаваме, освен по време на сесия.

Да абсорбирам всяка дума от някой инцидентен, седнала на стълбите през университета, тъй като знам, че може в никакъв случай повече няма да го видя, а този момент може да промени живота ми.

Колко огромен е и най- дребният заем и от кой да го желая. Кога би трябвало да го върна на идващия ден и по кое време може да изчака. Да кредитирам като инвестиция, за времето когато няма да имам аз пари.

Да диря добре платена, прилична работа с гъвкаво работно време, с варианти за неплатен отпуск поради сесията. И да схвана какъв брой е невероятно това.

Да мина през Ошо, Дънов, Кришнамурти, Екхарт Толе, Ричард Брансън, Доналд Тръмп, Дейл Карнеги и всички, които желаят да ме научат коя съм и по какъв начин да пребивавам и да мога да кажа – това не е за мен!

Да пия бира в пластмасова чашка в парка, да е пролет и да е радостно, само че и да подвигам тежки тостове с професори в душни библиотеки.

Да не крещя, когато открия на сутринта след ваучър чужд в леглото – дали съм го канила аз там или самичък се е строплил, не помня, значимото е да си върви. И малко по- безшумно, апелирам!

Да се съглася с някой просто, тъй като е прав. Да не диспутирам непременно, само че и да пусна петиция или подвигна стачка, тъй като си коства да се бориш за някои дела. Особено когато си млад.

Да намеря Мъжа и да схвана, че той е единствено спирка по пътя към Мъжа. Да не ми е мъчително, а да се веселя, че го откривам в точния момент.

Да обичам родителите си повече от всеки път. Да ми липсва мамината гозба и татковите поуки. Да ми липсва детската стая и нейния мирис.

Да пребивавам на квартира, да пребивавам в общежитие, да пребивавам у другарка, да пребивавам у другар, да живеем доста хора на малко място, да пребивавам най- сетне сама.

Да отделя момент от този живот на свръх бързи обороти, през който да си кажа –

Да си студент е ужасно, само че не всички го правят оценка. Да си студент е привилегия, която не всички имат. Да си студент е нещо, което в никакъв случай няма да се повтори, най-малко не и по този метод! Да си по този метод млад, влюбен, откровен, борбен и да учиш. Да не спираш да учиш.