Може ли репутацията на професор Габровски да изпере имиджа на Бойко Борисов?
Колко дявола могат да се съберат на върха на безупречната известност на един безгрешник? Отговор на този въпрос, за жалост, няма да откриете в Сума на теологията на Тома Аквински, въпреки че средновековната схоластичност е била тренирана да дава отговор и на най-затруднителните лутаници на мозъка.
Тъй като подготвени отговори няма, към сходни въпроси би трябвало да се подходи съществено, аналитично и най-много в актуалния български подтекст. С номинацията на професор Габровски за министър-председател на „ експертно държавно управление “ ГЕРБ повдигат още веднъж тематиката за репутацията на личния си водач и я вършат централна най-малко за тази седмица.
Фактите
Първо, с тази номинация ГЕРБ и Борисов признават, че имат репутационен проблем на лидерско равнище. Разбира се, при пряк въпрос никой от тях няма да посмее да го признае намерено и ще каже, че го вършат, тъй като останалите партии (може би без ДПС) считат по този начин.
Тоест, Бойко Борисов е незаслужено изкалян, само че тъй като по този начин или другояче хората са уверени, че свадите към него не са просто небивалица, ГЕРБ го отдръпват от светлината на прожектора. (Но не и от телефона му, както схванаха водещите на Нова, когато той им се обади, с цел да им се скара за въпросите, които задават.)
Второ, отказвайки да предлагат Борисов за министър-председател, ГЕРБ отхвърлят успеваемостта на тактиката на Движение за права и свободи по отношение на вкарания в листата „ Магнитски “ собствен народен представител – да го държат постоянно на предна линия. ГЕРБ изтегля ранения по-назад, само че той продължава борбата като адмирал Нелсън на Трафалгар – без ръка, без око, само че издаващ висшите команди.
Трето, ГЕРБ не може да са толкоз наивни да считат, че безспорната известност на претендента им взема решение казуса с репутацията на водача им. „ Не може “ – това е късият отговор на въпроса дали Габровски излъсква Борисов.
„ Но опитите в България не престават “, би допълнило радио Ереван. Всъщност това, което ГЕРБ настояват, е, че макар противоречивата и проблематична известност на Борисов те са въпреки всичко по-добрата политическа алтернатива. Да, признават те, ние започваме мача с два гола пасив и един състезател по-малко, само че все пак считаме, че имаме късмет, тъй като другите тимове са слаби.
Четвърто, политическата линия на ГЕРБ е, че те би трябвало да бъдат признати от останалите такива, каквито са – както Оливър Кромуел споделил на портретиста си: „ Рисувай с брадавиците и всичко останало “. И без да са виждали портрета на Кромуел, ГЕРБ обаче знаят, че с тази политика няма да реализират мощен естетически резултат и могат да отхвърлен гласоподаватели.
Затова вместо достоверното лице на водача си, те взимат назаем лицето на професор Габровски. Целта е хем те самите да не се трансформират, хем хората да не се стряскат и да се сещат за митингите от 2020 година.
Пето, номинацията на професор Габровски не е предопределена да сформира държавно управление. Абсурдно е да се счита, че нов човек в политиката, който няма подготвена формула за кабинет и ясно политическо болшинство, ще успее в оставащите няколко дни да реши огромния пъзел на българския парламентаризъм от последните месеци.
Реклама
Затова номинацията на професор Габровски е просто благовидно „ опрощение “ на ГЕРБ, че бързат за предварителните избори и че сякаш вършат „ всичко допустимо “, с цел да има кабинет в този парламент.
Сценариите
Куриозът в действителност е в това, че в този парламент елементарно може да се сформира държавно управление към ГЕРБ, даже и с първи мандат. От самия старт едно „ експертно “ държавно управление може да има 115 гласа – ГЕРБ, Движение за права и свободи и БВ.
Преговорите с тези обединения биха били задоволително лесни, тъй като сред тях няма основни ценностни и политически разлики (и Стефан Янев стана евроатлантик за целта). Фактът, че ГЕРБ до момента не са преговаряли съществено с тях, може да значи едно от двете неща – че Борисов няма никакво желание да ръководи в този парламент или че към този момент са се договорили обществено безмълвно.
Въпросът е по какъв начин Българска социалистическа партия би подкрепила един подобен формат – дали като не влезе при гласуването му или против намерено присъединяване с министри в коалиция. Професор Габровски теоретично може да разчита единствено на първия вид – Българска социалистическа партия да не влезе при гласуването. Но в случай че нещо такова се „ пече “, то очевидно доста добре се прикрива.
Най-вероятно е просто първият мандат да се провали и професор Габровски въобще да не внесе кабинет в Народно събрание. Ако въпреки всичко се стигне до внасяне, това би означавало, че се прави тест за кабинет с третия мандат. Тоест, в кабинет, формиран от евентуалния мандатоносител БВ на Стефан Янев, професор Габровски може да се окаже министър на опазването на здравето да вземем за пример.
В умозаключение: през последните месеци българската политика се върти към един централен проблем – препирането на репутацията на Борисов, с цел да се преодолее политическата изолираност на партията му. Много евентуално е да отидем на пети парламентарни избори отново поради същия проблем. Интересното е, че и самите ГЕРБ не считат, че репутационните проблеми ще изчезнат – просто ще бъдат затрупани от други тематики.
Президентът Радев също взе да оказва помощ на ГЕРБ и Борисов, като разгласи Политическа партия за собствен главен зложелател. Защо го прави – това остава не напълно ясно. Все отново на дъното на различието сред него и Политическа партия се виждат „ Газпром “, енергетиката и връзките с Русия: Радев се пробва да измести ГЕРБ като главен енергиен сътрудник на съветската страна в България, а Политическа партия и Демократична България са главните спънки.
Магията
България се носи към нови избори, тъй като хипнотизирането на хората дава резултати.
Аргументът „ може да сме корумпирани, само че не са ни хванали, а и сме по-добри от останалите “ не би трябвало да мине в модерна народна власт. И по принцип не минава – в случай че популацията ѝ не е медийно омагьосано. Магията явно е с местен резултат – и по тази причина очевидно не е хванала при Марк Рюте.
Тъй като подготвени отговори няма, към сходни въпроси би трябвало да се подходи съществено, аналитично и най-много в актуалния български подтекст. С номинацията на професор Габровски за министър-председател на „ експертно държавно управление “ ГЕРБ повдигат още веднъж тематиката за репутацията на личния си водач и я вършат централна най-малко за тази седмица.
Фактите
Първо, с тази номинация ГЕРБ и Борисов признават, че имат репутационен проблем на лидерско равнище. Разбира се, при пряк въпрос никой от тях няма да посмее да го признае намерено и ще каже, че го вършат, тъй като останалите партии (може би без ДПС) считат по този начин.
Тоест, Бойко Борисов е незаслужено изкалян, само че тъй като по този начин или другояче хората са уверени, че свадите към него не са просто небивалица, ГЕРБ го отдръпват от светлината на прожектора. (Но не и от телефона му, както схванаха водещите на Нова, когато той им се обади, с цел да им се скара за въпросите, които задават.)
Второ, отказвайки да предлагат Борисов за министър-председател, ГЕРБ отхвърлят успеваемостта на тактиката на Движение за права и свободи по отношение на вкарания в листата „ Магнитски “ собствен народен представител – да го държат постоянно на предна линия. ГЕРБ изтегля ранения по-назад, само че той продължава борбата като адмирал Нелсън на Трафалгар – без ръка, без око, само че издаващ висшите команди.
Трето, ГЕРБ не може да са толкоз наивни да считат, че безспорната известност на претендента им взема решение казуса с репутацията на водача им. „ Не може “ – това е късият отговор на въпроса дали Габровски излъсква Борисов.
„ Но опитите в България не престават “, би допълнило радио Ереван. Всъщност това, което ГЕРБ настояват, е, че макар противоречивата и проблематична известност на Борисов те са въпреки всичко по-добрата политическа алтернатива. Да, признават те, ние започваме мача с два гола пасив и един състезател по-малко, само че все пак считаме, че имаме късмет, тъй като другите тимове са слаби.
Четвърто, политическата линия на ГЕРБ е, че те би трябвало да бъдат признати от останалите такива, каквито са – както Оливър Кромуел споделил на портретиста си: „ Рисувай с брадавиците и всичко останало “. И без да са виждали портрета на Кромуел, ГЕРБ обаче знаят, че с тази политика няма да реализират мощен естетически резултат и могат да отхвърлен гласоподаватели.
Затова вместо достоверното лице на водача си, те взимат назаем лицето на професор Габровски. Целта е хем те самите да не се трансформират, хем хората да не се стряскат и да се сещат за митингите от 2020 година.
Пето, номинацията на професор Габровски не е предопределена да сформира държавно управление. Абсурдно е да се счита, че нов човек в политиката, който няма подготвена формула за кабинет и ясно политическо болшинство, ще успее в оставащите няколко дни да реши огромния пъзел на българския парламентаризъм от последните месеци.
Реклама
Затова номинацията на професор Габровски е просто благовидно „ опрощение “ на ГЕРБ, че бързат за предварителните избори и че сякаш вършат „ всичко допустимо “, с цел да има кабинет в този парламент.
Сценариите
Куриозът в действителност е в това, че в този парламент елементарно може да се сформира държавно управление към ГЕРБ, даже и с първи мандат. От самия старт едно „ експертно “ държавно управление може да има 115 гласа – ГЕРБ, Движение за права и свободи и БВ.
Преговорите с тези обединения биха били задоволително лесни, тъй като сред тях няма основни ценностни и политически разлики (и Стефан Янев стана евроатлантик за целта). Фактът, че ГЕРБ до момента не са преговаряли съществено с тях, може да значи едно от двете неща – че Борисов няма никакво желание да ръководи в този парламент или че към този момент са се договорили обществено безмълвно.
Въпросът е по какъв начин Българска социалистическа партия би подкрепила един подобен формат – дали като не влезе при гласуването му или против намерено присъединяване с министри в коалиция. Професор Габровски теоретично може да разчита единствено на първия вид – Българска социалистическа партия да не влезе при гласуването. Но в случай че нещо такова се „ пече “, то очевидно доста добре се прикрива.
Най-вероятно е просто първият мандат да се провали и професор Габровски въобще да не внесе кабинет в Народно събрание. Ако въпреки всичко се стигне до внасяне, това би означавало, че се прави тест за кабинет с третия мандат. Тоест, в кабинет, формиран от евентуалния мандатоносител БВ на Стефан Янев, професор Габровски може да се окаже министър на опазването на здравето да вземем за пример.
В умозаключение: през последните месеци българската политика се върти към един централен проблем – препирането на репутацията на Борисов, с цел да се преодолее политическата изолираност на партията му. Много евентуално е да отидем на пети парламентарни избори отново поради същия проблем. Интересното е, че и самите ГЕРБ не считат, че репутационните проблеми ще изчезнат – просто ще бъдат затрупани от други тематики.
Президентът Радев също взе да оказва помощ на ГЕРБ и Борисов, като разгласи Политическа партия за собствен главен зложелател. Защо го прави – това остава не напълно ясно. Все отново на дъното на различието сред него и Политическа партия се виждат „ Газпром “, енергетиката и връзките с Русия: Радев се пробва да измести ГЕРБ като главен енергиен сътрудник на съветската страна в България, а Политическа партия и Демократична България са главните спънки.
Магията
България се носи към нови избори, тъй като хипнотизирането на хората дава резултати.
Аргументът „ може да сме корумпирани, само че не са ни хванали, а и сме по-добри от останалите “ не би трябвало да мине в модерна народна власт. И по принцип не минава – в случай че популацията ѝ не е медийно омагьосано. Магията явно е с местен резултат – и по тази причина очевидно не е хванала при Марк Рюте.
Източник: narod.bg
КОМЕНТАРИ