Коледна притча от Хорхе Букай: За подаръците, които остават във вечността
Коледа в никакъв случай не е просто табиет, тя е магия.
И се нуждаем от повече обич и съгласие. Повече топлота и семейство.
Обичайте се и се насладете на цялостни къщи и сърца. (бел. ред.)
Преди години, по време на огромната икономическа криза в Съединени американски щати, един човек решил, че за наближаващите коледни празници няма да има задоволително пари за скъпи дарове. Изхарчил голяма за него сума, с цел да купи цяла ролка опаковъчна хартия с коледни рисунки, с вярата, че изисканата опаковка би могла да замести скъпото наличие.
На 15 декември, събота, решил да опакова „ джунджуриите “, които бил купил за дарове. Когато отворил килера под стълбата и разкрил единствено ролката, върху която била обгърната хартията, изпаднал в гняв.
– Кой е употребявал опаковъчната хартия в килера? – развикал се той. – Кой я е взел? Тази хартия е ужасно скъпа! За какво сте я употребявали?
Продължил да крещи ядосано, до момента в който най-сетне четиригодишната му дъщеричка се доближила с наведена глава и му споделила:
– Аз бях, тате, аз я използвах.
– Използвала си я? Без позволение?
– Да, тате – отвърнало момиченцето, готово да се разплаче.
iStock
– Хартията беше доста скъпа, госпожичке. И не я купих, с цел да си играеш с нея, а с цел да амбалирам подаръците за Коледа…
– Да, но… – пробвало се да изясни детето.
– Ти си едно капризно момиче. Баща ти работи всеки ден като вол, с цел да не ви липсва нищо у дома, а когато закупувам нещо, с цел да има дарове за всички, ти…
– Но, тате…
– Мълчи и ме слушай! Трябваше да попиташ дали може да използваш тази хартия!
– Не можех да попитам, тате… защото… беше изненада.
– Каква изненада? Че към този момент няма да има хартия за пакетиране на подаръците?
– Не, татко… увих с нея един подарък изненада.
iStock
– Така ли? Подарък… Цялата хартия за един-единствен подарък… И може ли да знам за кого е бил този подарък изненада? – попитал ядосано бащата.
Момиченцето се разплакало…
– Беше… за теб, тате.
Мъжът мълчалив. Почувствал се като страшилище – щерка му била приготвила подарък, а той й се скарал, по тази причина по-късно, виновен и компрометиран, споделил:
– О… извинявай, че ти се развиках, миличка, само че тази хартия е прекомерно скъпа, с цел да опаковаш с нея единствено един подарък.
– Да, тате… само че кутията беше доста огромна и стана доста хубава…
Мъжът се разчувствал и се опитал да разведри ситуацията.
Istock
– Добре, хайде да забележим тази кутия. Може пък да използваме част от хартията, с цел да опаковаме другите дарове.
След малко момиченцето донесло от стаята си голямата кутия от остарялата си кукленска къщурка, „ увита “ във към този момент безполезната златиста хартия.
– Честита Коледа, тате – споделило детето и подало пакета на татко си.
Трогнат от вниманието на щерка си, бащата се опитал безрезултатно да избави част от хартията, като в същото време се упреквал, че не е съумял да изслуша щерка си.
Когато обаче отворил кутията и видял, че в нея няма нищо, той още веднъж избухнал:
– Не знаеш ли, че когато човек опакова кутия за подарък, като употребява ЦЯЛА ролка златиста хартия, ТРЯБВА да постави нещо вътре? Майка ти в никакъв случай ли не те е учила, че не се подарява ПРАЗНА кутия?
iStock
Момиченцето още веднъж навело глава и със сълзи на очи споделило:
– Кутията не е празна, тате… Изпратих в нея седемдесет целувки… Така че, когато заминаваш и си надалеч от нас, да носиш със себе си целувките, които ти подарих за Коледа…
iStock
Бащата имал предпочитание да потъне вдън земя.
Прегърнал щерка си и я помолил да му елементарни, задето не е попитал, не е схванал, не е съумял да я изслуша.
Казват, че мъжът прибрал кутията и опаковката ѝ под леглото си. Държал я там в продължение на години и всякога, когато се почувствал печален, обезсърчен или подтиснат от житейските компликации, изваждал една от целувките, които щерка му била подарила, и си припомнял любовта, с която ги била поставила вътре...
iStock
И се нуждаем от повече обич и съгласие. Повече топлота и семейство.
Обичайте се и се насладете на цялостни къщи и сърца. (бел. ред.)
Преди години, по време на огромната икономическа криза в Съединени американски щати, един човек решил, че за наближаващите коледни празници няма да има задоволително пари за скъпи дарове. Изхарчил голяма за него сума, с цел да купи цяла ролка опаковъчна хартия с коледни рисунки, с вярата, че изисканата опаковка би могла да замести скъпото наличие.
На 15 декември, събота, решил да опакова „ джунджуриите “, които бил купил за дарове. Когато отворил килера под стълбата и разкрил единствено ролката, върху която била обгърната хартията, изпаднал в гняв.
– Кой е употребявал опаковъчната хартия в килера? – развикал се той. – Кой я е взел? Тази хартия е ужасно скъпа! За какво сте я употребявали?
Продължил да крещи ядосано, до момента в който най-сетне четиригодишната му дъщеричка се доближила с наведена глава и му споделила:
– Аз бях, тате, аз я използвах.
– Използвала си я? Без позволение?
– Да, тате – отвърнало момиченцето, готово да се разплаче.
iStock – Хартията беше доста скъпа, госпожичке. И не я купих, с цел да си играеш с нея, а с цел да амбалирам подаръците за Коледа…
– Да, но… – пробвало се да изясни детето.
– Ти си едно капризно момиче. Баща ти работи всеки ден като вол, с цел да не ви липсва нищо у дома, а когато закупувам нещо, с цел да има дарове за всички, ти…
– Но, тате…
– Мълчи и ме слушай! Трябваше да попиташ дали може да използваш тази хартия!
– Не можех да попитам, тате… защото… беше изненада.
– Каква изненада? Че към този момент няма да има хартия за пакетиране на подаръците?
– Не, татко… увих с нея един подарък изненада.
iStock – Така ли? Подарък… Цялата хартия за един-единствен подарък… И може ли да знам за кого е бил този подарък изненада? – попитал ядосано бащата.
Момиченцето се разплакало…
– Беше… за теб, тате.
Мъжът мълчалив. Почувствал се като страшилище – щерка му била приготвила подарък, а той й се скарал, по тази причина по-късно, виновен и компрометиран, споделил:
– О… извинявай, че ти се развиках, миличка, само че тази хартия е прекомерно скъпа, с цел да опаковаш с нея единствено един подарък.
– Да, тате… само че кутията беше доста огромна и стана доста хубава…
Мъжът се разчувствал и се опитал да разведри ситуацията.
Istock – Добре, хайде да забележим тази кутия. Може пък да използваме част от хартията, с цел да опаковаме другите дарове.
След малко момиченцето донесло от стаята си голямата кутия от остарялата си кукленска къщурка, „ увита “ във към този момент безполезната златиста хартия.
– Честита Коледа, тате – споделило детето и подало пакета на татко си.
Трогнат от вниманието на щерка си, бащата се опитал безрезултатно да избави част от хартията, като в същото време се упреквал, че не е съумял да изслуша щерка си.
Когато обаче отворил кутията и видял, че в нея няма нищо, той още веднъж избухнал:
– Не знаеш ли, че когато човек опакова кутия за подарък, като употребява ЦЯЛА ролка златиста хартия, ТРЯБВА да постави нещо вътре? Майка ти в никакъв случай ли не те е учила, че не се подарява ПРАЗНА кутия?
iStock Момиченцето още веднъж навело глава и със сълзи на очи споделило:
– Кутията не е празна, тате… Изпратих в нея седемдесет целувки… Така че, когато заминаваш и си надалеч от нас, да носиш със себе си целувките, които ти подарих за Коледа…
iStock Бащата имал предпочитание да потъне вдън земя.
Прегърнал щерка си и я помолил да му елементарни, задето не е попитал, не е схванал, не е съумял да я изслуша.
Казват, че мъжът прибрал кутията и опаковката ѝ под леглото си. Държал я там в продължение на години и всякога, когато се почувствал печален, обезсърчен или подтиснат от житейските компликации, изваждал една от целувките, които щерка му била подарила, и си припомнял любовта, с която ги била поставила вътре...
iStock Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ